Присъда по дело №377/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ по Присъда №29/18.11.2021г. по НЧХД №20213530200377
по описа за 2021г.:
Подсъдимата Б. Д. Х. от град Търговище, е предадена на съд по тъжба
на П. Л. И. от с. Семерци, общ. Антоново с обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр.с ал. 1, т. 1 и т.3 във вр.с чл. 147 ал.1 във
вр.с чл. 26 ал.1 НК, изразяващо се в това, че в периода от 26.01.2021 година
до 17.02.2021 година чрез подаване на сигнал на ЕЕНСП 112, чрез жалба,
подадена до Министъра на вътрешните работи, и чрез публикация във
фейсбук страницата на „Targovishte Bg“ разгласила позорни обстоятелства и
приписала престъпления по отношение на П. Л. И., ЕГН ********** от с.
Семерци, общ. Антоново в качеството му на длъжностно лице – полицейски
служител, при и по повод изпълнение на службата му, като клеветата е
нанесена публично. В тъжбата са описани отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление, а именно:1/на 26.01.2021г.
подсъдимата подала на ЕЕНСП 112 сигнал за заплашително поведение от
страна на тъжителя към нея по време на телефонен разговор; 2/ на
03.02.2021г. подсъдимата подала срещу тъжителя жалба вх.№812102-
151/03.02.2021г. с изложени данни за неправомерни действия на служители на
ОДМВР – Търговище, вкл. и на тъжителя, като били наведени следните
позорни и неверни обстоятелства спрямо него и негови колеги, а именно: ”С
тези си действия и поведение полицейските служители П. П. и П.И. уронват
честта и престижа на институцията, която представляват, грубо нарушават
етичните норми на поведение на държавните служители от МВР“ както и
били изложени неверни твърдения, с които му било приписано извършването
на престъпление : „като дори кореспондират с една мини организирана
престъпна група за изпълнение на частни поръчки”. В същата жалба били
представени и други неверни обстоятелства, с които били приписани
престъпления на тъжителя: „Уважаеми Господин Министър,аз и цялото ми
семейство сме подложени на полицейски тормоз и произвол, тенденциозно
отношение, продиктувано от близките им приятелски отношения с Д. С.,
грубо и арогантно държане спрямо мен, нарушаване и неизпълнение на
служебните задължения и превишаване на власт на двамата служители,
умишлено укриване на престъпления и правонарушения, решаване на
преписките субективно в полза на Д. С. с цел набавяне на противозаконна
облага от служителите, съобщаване на служебна информация по преписките
на частно лице /Д. С./, разпращането по вайбър, телефон и друг начин“; 3/
на 17.02.2021г. по повод публикация във фейсбук на сайта на „Targovishte Bg”
в секция „Образование” с публикувана снимка на тъжителя в качеството му
на полицейски инспектор при РУ- Търговище и деца - четвъртокласници от I
СУ „Св.Седмочисленици” при проведена среща с образователна цел,
подсъдимата била написала следния коментар по адрес на тъжителя: „И на
какво ще научи децата-как да се не си вършат работата ли и да се държат като
„мутри” от 80-те ?.Защото именно по тази причина беше преместен от
Антоново вместо да бъде уволнен”.
1

Подсъдимата дава обяснения по обвинението, но не се признава за
виновна по същото. Обяснява, че е подала посочения сигнал на тел.№112,
защото наистина се е почувствала застрашена от думите на тъжителя по
време на телефонния разговор помежду им. Признава и за подадената от нея
жалба до министъра на вътрешните работи като потвърждава съдържанието
й. Отрича да е извършила третото деяние, а именно да е писала и публикувала
коментар по повод публикация за тъжителя във фейсбук на сайта на
„Targovishte Bg”. Моли да бъде оправдана, тъй като с извършените от нея
действия е търсела помощ, защото се е чувствала застрашена, а не е целяла да
урони авторитета на някого.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е поставен предявения
от тъжителя срещу подсъдимата граждански иск за сумата в размер на 9
000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в
тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.2 във вр.с чл. 146 ал.1 НК
неимуществени вреди, включваща сумите от по 3000 лева за всяко от трите
деяния в състава на продължаваното престъпление.
Частният тъжител поддържа обвинението и предявения граждански иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител П. Л. И. работел в системата на МВР от 16.09.2003г.
като в периода от 16.03.2006г. до 01.02.2021г. същият бил полицейски
инспектор в Полицейски участък – Антоново, а от 01.02.2021г. бил преместен
на длъжността „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ в
РУ – Търговище. Подсъдимата и семейството й закупили жилищен имот в с.
Малка Черковна, общ. Антоново през 2017г., а след това закупили и още
няколко имота в същото село. Семейството на подсъдимата често
пребивавало в посочения жилищен имот, в близост до който били
разположени къщи за гости, стопанисвани от лицето Д. С.. Именно по повод
на силния шум и музика, идващи от тези къщи за гости, подсъдимата
многократно сигнализирала органите на полицията за вземане на съответни
мерки. Същевременно имало и подадени от Д. С. редица сигнали до ПУ –
Антоново. По повод на подаваните сигнали и жалби полицаите от ПУ –
Антоново, включително и тъжителя, взимали съответно отношение.
На 26.01.2021г., следобед около 15.00 часа свид. В.Б. – кметски
наместник на с. Малоградец, общ. Антоново, пътувала из селото и забелязала
необичайно присъствие и движение на леки автомобили, които били
непознати за нея. Тъй като не можела да си обясни присъствието им и се
притеснявала от крадци и иманяри /в близост до селото била разположена
историческата местност „Костадин тепе“/, свидетелката набрала телефонния
номер на тъжителя И. и му казала притесненията си като му продиктувала и
записания от нея регистрационен номер на джип „Сузуки Витара“, който
успяла да види. Същата помолила тъжителя да провери кои са тези
автомобили и защо са в селото. След този разговор тъжителят направил
2

справка и установил, че МПС с продиктувания от свидетелката
регистрационен номер, е собственост на подсъдимата Х.. Ето защо той
телефонирал на подсъдимата и я попитал дали е собственик на джип „Сузуки
Витара“ с посочен номер, на което същата отговорила утвърдително, след
което той казал, че този джип се движи из с. Малоградец и че там има
историческа местност като я попитал дали знае какво ще се случи, ако
полицаите отидат на място, извършат проверка на автомобила и намерят в
него металотърсач. В отговор подсъдимата го попитала какво иска от нея и
защо се заяжда, а тъжителят реагирал ядосано като отвърнал : „Ако искаш,
отивай и пускай жалба срещу мен!“, след което затворил телефона нервно,
тряснал вратата, изпсувал и излязъл от помещението. След този разговор
подсъдимата се почувствала притеснена като възприела думите на тъжителя
като заплаха и намек да бъде „подхвърлен“ в автомобила й металотърсач и да
бъде обвинена в иманярство. Поради това същата се обадила в 16.27 часа на
ЕЕНСП 112 и подала сигнал като изразила сериозни притеснения от
заплашително поведение на тъжителя П.И., заявила, че се чувства
застрашена, защото смята, че той може да й сложи всичко в колата и да я
обвини. Операторът посъветвал подсъдимата да посети приемната в ОДМВР
– Търговище или РУ – Омуртаг. На следващия ден – 27.01.2021г.,
подсъдимата посетила Началника на РУ – Омуртаг свид. Б.Б., като във
водената книга за посещенията било записано, че идването й е във връзка с
подаден от нея сигнал за неправомерни действия от инсп. П. Л. И.. Пред свид.
Б. подсъдимата отново изразила своите притеснения и опасения в резултат на
полученото от тъжителя обаждане предходния ден.
След като преценила, че не среща разбиране от страна на полицаите от
РУ – Омуртаг и ОДМВР - Търговище, с които разговаряла, подсъдимата
решила да отнесе оплакванията си до министъра на вътрешните работи. На
03.02.2021г. в МВР била входирана под №812102-151 жалба от Б.Х., в която
същата посочила, че притежава имот в с. Малка Черковна, общ. Антоново и
описала усложнените си отношения с Д. С., стопанисващ намиращите се в
съседство къщи за гости. В жалбата изразила възмущението и негодуванието
си от близките приятелски отношения и проявено покровителствено
отношение от страна на полицейски служители, сред които и тъжителя,
спрямо С.. Подсъдимата изложила в жалбата си, че в продължение на пет
месеца нямало предприети действия от страна на полицията по подаден от
нея сигнал срещу С.. Наред с това тя описала обстоятелствата от 26.01.2021г.
относно телефонното обаждане, което получила от тъжителя, за намека на
последния, че може в автомобила й при проверка да бъде намерен
металотърсач, за сигнала, който тя е подала относно това обаждане на тел.
№112, за срещата й на следващия ден с началника на РУ – Омуртаг по повод
същото обаждане. В заключителната част на жалбата подсъдимата се
обърнала към министъра на вътрешните работи с думите : „Уважаеми
Господин Министър, аз и цялото ми семейство сме подложени на полицейски
тормоз и произвол, тенденциозно отношение, продиктувано от близките им
3

приятелски отношения с Д. С., грубо и арогантно държане спрямо мен,
нарушаване и неизпълнение на служебните задължения и превишаване на
власт на двамата служители, умишлено укриване на престъпления и
правонарушения, решаване на преписките субективно в полза на Д. С. с цел
набавяне на противозаконна облага от служителите, съобщаване на служебна
информация по преписките на частно лице /Д. С./, разпращането по вайбър,
телефон и друг начин….. С тези си действия и поведение полицейските
служители П. П. и П.И. уронват честта и престижа на институцията, която
представляват, грубо нарушават етичните норми на поведение на държавните
служители от МВР“. Жалбата съдържа искане за извършване на незабавна
проверка на изнесеното в нея от Дирекция „Инспекторат“ и Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР и за образуване на дисциплинарно
производство срещу трима полицейски служители, един от които е
тъжителят. С оглед извършване на проверка по жалбата е образувана
преписка №812102-151/03.02.2021г. по описа на ОДМВР – Търговище,
възложена от Дирекция „Инспекторат“ в МВР. Същата не е приключила към
момента на приключване на съдебното следствие по настоящото дело.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от събрания по
делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимата, събраните
писмени доказателства, информацията от звукозаписа на телефонното
обаждане до ЕЕНСП 112, изслушан в съдебно заседание в присъствие на
страните, свидетелските показания и проведените очни ставки. В своите
обяснения пред съда подсъдимата признава, че се е обадила на ЕЕНСП 112 в
късния следобед на 26.01.2021г.и подала сигнал за заплашително поведение
спрямо нея от страна на тъжителя. Тези нейни признания напълно се
подкрепят от информацията, възприета при изслушването на аудиозаписа,
предоставен на CD от Дирекция „Национална система 112-МВР“ към МВР,
РЦ 112-Варна, от показанията на свид. Б.Б., пред когото подсъдимата е
разказала за подадения от нея сигнал на тел.№112 и че се е почувствала
заплашена от тъжителя И., който се държал заплашително спрямо нея по
време на телефонното му обаждане, както и от свид. В. Х./сестра на
подсъдимата/, която също потвърждава, че подсъдимата е подала сигнал на
номер 112 за това, че се е почувствала заплашена от думите на тъжителя.
Относно изявленията на подсъдимата в подадената от нея на 03.02.2021г.
жалба до министъра на вътрешните работи основното и категорично
доказателство е приложения по делото заверен препис на жалбата с вх.
№812102-151/03.02.2021г. Подсъдимата потвърждава в обясненията си
написването и изпращането на тази жалба. Събраните свидетелски показания
по – скоро са насочени към установяване на факти от формиралите се във
времето отношения между страните по делото : тъжител и подсъдима, и
досежно проведения по инициатива на тъжителя телефонен разговор между
двамата на 26.01.2021г. Свидетелите Б.И. и Б.Г. са били в помещението, в
което тъжителят провел този телефонен разговор с подсъдимата. И двамата
потвърждават обстоятелството, че тъжителят отправил към подсъдимата
4

въпроса, формулиран приблизително по следния начин : „Знаете ли какво ще
стане, ако дойдем на място и ви проверим и установим у вас металотърсач?“.
И двамата свидетели заявяват, че лично те не са възприели като заплаха към
подсъдимата казаните от тъжителя думи. Посочените свидетели са бивши
колеги на тъжителя, като свид. И. продължава да работи в РУ – Омуртаг,
докато свид. Г. вече не работи в системата на МВР. Няма основания да се
счита, че те са предубедени и заинтересовани като свидетели в полза на някоя
от страните. Предвид факта, че техните показания кореспондират с
останалите данни по делото, съдът кредитира същите.
Въз основа на обсъдените и кредитирани доказателства и приета
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Безспорно са установени чрез събраните доказателства описаните в
тъжбата две деяния: подаденият от подсъдимата на 26.01.2021г. сигнал до
ЕЕНСП 112 за отправено същия ден заплашително поведение от страна
тъжителя и подадената от нея на 03.02.2021г. жалба до министъра на
вътрешните работи, в която дословно се съдържат цитираните в тъжбата
изявления. Но за доказване на поддържаното частно обвинение следва да се
прецени съставомерността на тези деяния, т.е. дали същите осъществяват
състава на престъплението клевета по смисъла на чл. 147 ал.1 НК.
Престъплението по посочения състав може да се реализира под две различни
форми на изпълнителното деяние – чрез разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, което следва да е неистинско, или чрез приписване
на престъпление, което не е извършено. В настоящия случай изложените в
обвинението факти визират и двете форми, като досежно първото посочено
деяние от 26.01.2021г. се визира формата на „приписване на престъпления“,
относно изнесените в подадената на 03.02.2021г. жалба твърдения се визират
и двете форми : „приписване на престъпления“ и „разгласяване на позорни
обстоятелства“. Разгласяването на позорни обстоятелства според изложеното
в тъжбата се изразява в изявлението: „с тези си действия и поведение
полицейските служители П. П. и П.И. уронват честта и престижа на
институцията, която представляват, грубо нарушават етичните норми на
поведение на държавните служители от МВР“, тъй като принципно такива
твърдения биха могли да се определят като опозоряващи от гл.т.на
служебните прояви и професионален авторитет на лицето, за което се
отнасят. Според тъжителя с останалите изявления на подсъдимата са му
приписани престъпления, като от събраните доказателства може да се
определи, че се касае за визирани престъпления по чл. 282 ал.1
НК/престъпления по служба/и чл. 294 ал.4 НК/квалифицирана форма на
лично укривателство/. За да е налице клевета по смисъла на НК, следва от
субективна страна при извършване на деянието деецът да съзнава, че
разгласяваните от него позорни обстоятелства са неистински и че сочените от
него като извършени от конкретно лице престъпления реално не са
извършени. Следователно деецът по време на извършване на изпълнителното
деяние следва да е напълно наясно, че разгласява факти, които не са се
5

реализирали в обективната действителност. Съответно с направените от него
клеветнически изявления извършителят цели опозоряването на конкретно
лице и предизвикването на негативни последици върху неговото достойнство
и авторитет в обществото. В конкретния случай, въз основа на събраните по
делото доказателства за формиралите се във времето отношения между
подсъдимата и тъжителя в качеството му на полицейски служител, следва, че
в продължение на месеци у подсъдимата се е натрупвало чувство на
недоволство от работата на някои полицейски служители в ПУ – Антоново по
повод на подавани от нея жалби, създавало се е усещане за тенденциозно
отношение от тяхна страна към нея и именно тези нейни възприятия са
основата за отправения до ЕЕНСП 112 сигнал и за жалбата до министъра на
вътрешните работи. От събраните гласни доказателства /показанията на
свидетелите И.И. и Б.Г./ стана ясно, че подсъдимата е чакала дълго време да
се предприемат мерки от страна на полицията по повод на подадена от нея
жалба за нарушаване на спокойствието и тишината от къщите за гости,
стопанисвани от лицето Д. С., като дори при поредното запитване от нейна
страна към тъжителя за причините, поради които не се прави нищо по тази
жалба, същият в отговор я попитал в качеството на каква се интересува и
пуска жалби изобщо като не е регистрирана адресно в с. Малка Черковна.
Това поведение на тъжителя, както и създадените в резултат на видяното
съмнения у подсъдимата за тенденциозно отношение на тъжителя в полза на
Д. С., са дали основание на същата да възприеме и думите на тъжителя в
телефонния им разговор от 26.01.2021г. като намек, че може да бъде
„подхвърлен“ металотърсач в автомобила й, а това да доведе до търсене на
наказателна отговорност от нея или съпруга й. За отправения от тъжителя
към подсъдимата въпрос „Знаете ли какво ще стане, ако дойдем на място и ви
проверим и установим у вас металотърсач?“са налице достатъчно гласни
доказателства по делото. Същевременно нито един от свидетелите –
полицейски служители, не посочи конкретни сведения за някакво отношение
на членове от семейството на подсъдимата към търсене на културни
ценности, а свидетелите Г. и И. посочват, че не са чували и не знаят да са
постъпвали данни за това подсъдимата или съпруга й да се занимават с
иманярство. Свид. Я. /фактически съпруг на подсъдимата/ заявява при
разпита му пред съда, че никога не е притежавал металотърсач и не е боравил
с такова средство, както и че никой от семейството му няма склонност към
иманярство. При това положение не може да се обясни смисъла, вложен от
тъжителя в отправеното към подсъдимата предупреждение. Натрупаното
напрежение във връзка с гореизложеното развитие на отношенията е
подтикнало подсъдимата да упражни правото си да подаде сигнал по
надлежния ред, с който да сигнализира за опасенията си, които същата е
намирала за напълно основателни. За това, че подсъдимата е възприела като
заплаха думите на тъжителя свидетелстват показанията на нейния фактически
съпруг Е. Я. и на сестра й В. Х., които сочат, че след разговора с тъжителя
подсъдимата е била много разтревожена, силно притеснена и се чувствала
6

заплашена. Именно такова емоционално състояние описва подсъдимата и
пред оператора на тел.№112. Същите притеснения тя излага и пред Началника
на РУ – Омуртаг на следващия ден. Тези данни показват едно последователно
поведение на подсъдимата, която и при обясненията си по настоящото дело не
се отклонява от същото, поддържайки именно това, което е възприела при
проведения на 26.01.2021г. разговор. Изложеното показва, че подавайки
сигнала на ЕЕНСП 112, подсъдимата е действала със съзнанието, че е налице
заплаха спрямо нея и семейството й и тя уведомява надлежните органи за
това. Същата е мотивацията й и при написването на жалбата от 03.02.2021г.
до министъра на вътрешните работи, като изричното искане за
дисциплинарна проверка на тъжителя и други полицаи, която да се извърши
директно от централните дирекции на МВР в гр. София, показва
формираното у нея недоверие към полицейските служители в региона и
желание за обективно изследване на поставения проблем. Ето защо не може
да се приеме, че при подаване на сигнала на ЕЕНСП 112 и жалбата до МВР,
подсъдимата е действала с ясното съзнание за това, че разгласява неверни
позорни обстоятелства за тъжителя или, че твърдяните от нея престъпни
обстоятелства не са извършени от него. Напротив, същата е действала с
убеденост в правотата на изложените от нея твърдения. С подаването на
сигнала и на жалбата подсъдимата е упражнила конституционното си право
по чл. 45 от Конституцията на Република България, съгласно който
гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните
органи. В резултат на упражняването на това право е и образуваната преписка
за проверка на изложените в жалбата сведения. Именно за това и в
обясненията си пред съда подсъдимата обосновава действията си по следния
начин: „Исках някаква помощ от някъде, за да се спре цялото това нещо,
което е тормоз. Това ми беше основният мотив за подаване на тази жалба“.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 147 ал.1 НК, същото следва да
покрива признаците на посочения състав от обективна и субективна страна. В
настоящия случай съдът счете, че категорично се установи липсата на
субективната страна, а именно на виновно поведение от страна на
подсъдимата, изразяващо се в това същата да е разпространявала позорни
обстоятелства и да е приписвала престъпления на тъжителя със съзнанието, че
тези твърдения не отговарят на истината. С подадените сигнал и жалба
подсъдимата е упражнила свое конституционно право, което е
регламентирано и в Глава Осма на АПК. И точно в чл. 108 ал.2 АПК изрично
е предвидено, че никой не може да бъде преследван само заради подаването
на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава. С
цитираната норма законодателят е гарантирал свободното упражняване на
правото по чл. 45 от КРБ, за да могат гражданите без страх и притеснения да
сигнализират за видени от тях нередности в работата на длъжностните лица в
държавните и общински институции. Това право кореспондира и с
признатото право в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съгласно който „Всеки има право на свобода на
7

изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето
мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на
държавните власти и независимо от границите. Този член не забранява на
държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и
телевизионните компании и производителите на кинематографична
продукция./т.1/; Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със
задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в
едно демократично общество в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или
на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна
информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на
правосъдието./т.2/“. В т.47 б.“i„ от Решение от 20.04.2006 г. на ЕСПЧ по
делото Райчинов срещу България се сочи, че „свободата на изразяване
съставлява един от основните стълбове на демократичното общество и едно
от основните условия за неговия напредък и за личностната реализация на
всеки индивид. При ограниченията на т. 2 от чл. 10, тя е приложима не само
към "информация" или "идеи", които се приемат благосклонно или на които
се гледа като на безобидни или безразлични, но също и към онези, които
засягат, шокират или смущават. Такива са изискванията на плурализма,
толерантността и широтата на възгледите, без които не съществува
"демократично общество". Така, както е установена в чл. 10, тази свобода е
подчинена на изключения, които обаче трябва да бъдат тълкувани стриктно и
нуждата от каквито и да било ограничения трябва да бъде убедително
доказана.“. Гарантирането на правото на подаване на сигнал до надлежен
орган е обсъдено и в Решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на М. и
други срещу България, по жалби № 33502/2007, 30599/2010, 8241/2011 и
61863/2011, Пето отделение, председател Ангелика Нусбергер, където при
анализ на вътрешното право на Република България е посочено, че
„разпоредбата на чл. 147 ал.1 НК определя като престъпление
"разгласяването" на вредоносни изявления. От практиката на бившия
Върховен съд и настоящия Върховен касационен съд изглежда, че
твърденията, направени в жалби или показания пред властите, не може да се
разглеждат като такова "разгласяване", защото техните автори не
възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които те се отнасят, а да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ от властите. Такива твърдения явно по-скоро могат в някои
случаи да се характеризират като набедяване в противоречие с чл. 286 от НК.
Следователно подлежи на съмнение дали жалбоподателите са могли разумно
да предвидят, че чрез техните жалби са нарушили чл. 147 ал.1 от
Наказателния кодекс.“. В цитираното решение твърденията на осъденото за
клевета лице в подадената от него жалба против полицейски служител са
възприети като реализирана възможност в едно демократично общество,
8

управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва нередност
в поведението на длъжностно лице, независимо, че тези твърдения са могли
да окажат влияние върху професионално положение на това лице, да
подкопаят авторитета му, да отнемат време и ресурси и да доведат до
дисциплинарни санкции срещу него. Установено е и обстоятелството, че
изложените в жалбата на осъдения твърдения, доколкото не са направени
публично, дори и да са оказали отрицателно въздействие върху репутацията
на длъжностното лице, то е доста ограничено. С решението на ЕСПЧ е
застъпено становището, че по принцип проверка по отношение на
длъжностно лице, инициирана от жалба на гражданин, не може да бъде
разглеждана като неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице,
доколкото правото на жалби на гражданите е конституционно закрепено (чл.
45 от Конституцията на Република България) и упражняването му е с цел да
се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя. В същия смисъл са
и Решение № 22 от 23.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 12/2017 г., I н. о., НК,
докладчик съдията М. Т. и Решение № 87 от 4.04.2017 г. на ВКС по н. д. №
19/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Б. И.а. Ето защо съдът счита,
че с подаване на сигнал или жалба срещу действия на определено длъжностно
лице, подателят не само упражнява едно свое законово право, но и изпълнява
свой граждански дълг да сигнализира за негативни действия и практики в
системата на държавната администрация, като това се отнася за случаите, в
които подателят не действа със съзнанието, че изложените от него твърдения
са неверни.
Относно третото описано в тъжбата деяние – за направен на
17.02.2021г. по повод публикация във фейсбук на сайта на „Targovishte
Bg”коментар от подсъдимата по отношение на тъжителя, който коментар
съдържал цинираните в тъжбата неверни позорни обстоятелства, съдът след
анализ на събраните доказателства прецени, че липсват такива, които да
установят, че е налице подобен направен коментар, както и че същият е
написан от подсъдимата. От страна на тъжителя не са ангажирани
доказателства, които да докажат наличието на цитирания в тъжбата коментар.
В този аспект са налице само показанията на свид. В.Б., която заявява, че при
преглед на публикациите в сайта на „Taigovishte Bg” прочела статия за
тъжителя, който изнасял урок пред ученици, а под статията се натъкнала на
цитирания в тъжбата коментар. Според свидетелката този коментар бил
написан от „въпросната госпожа“ на име Боряна. Съдът прецени, че
направената от свидетелката връзка между коментара и подсъдимата като
негов автор се базира на предположения, а не на сигурност. В същите
показания свидетелката признава, че не познава подсъдимата и не я е виждала
никога, а това означава, че не би могла да я разпознае дори и на снимка в
случай, че е имало такава на профила на лицето, направило коментара. Ето
защо съдът намира, че не са налице необходимите и достатъчно
доказателства, които да установят, че е извършено твърдяното от частното
обвинение деяние, като липсва и доказателства за авторството на същото.
9

Предвид гореизложеното съдът счете, че от обективна и субективна
страна подсъдимата не е реализирала състава на чл. 147 ал.1 НК, респ. на
квалифицирания състав на чл. 148, ал. 2 във вр.с ал. 1, т. 1 и т.3 във вр.с чл.
147 ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 НК, по който е обвинена.
Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, когато не се установи, че
деянието, описано в тъжбата, е извършено, че е извършено от подсъдимия,
както и когато деянието не съставлява престъпление, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. И след като прие, че едното от деянията не е
извършено, а другите две извършени деяния не съставляват престъпление,
съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по поддържаното в
частната тъжба обвинение.
С оглед постановената оправдателна присъда и след като не се установи
виновно неправомерно действие от страна на подсъдимата против тъжителя с
причинени от същото неправомерни последици и вреди за последния, съдът
прецени, че не е налице непозволено увреждане от страна на подсъдимата
срещу тъжителя по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което и отхвърли изцяло
и предявения граждански иск като неоснователен.
Съобразно искането на защитата за присъждане на направените по
делото разноски и постановената оправдателна присъда, съдът осъди
тъжителя да заплати на подсъдимата на основание чл. 190 ал.1 от НПК сумата
от 1100 лева, представляваща разноски за платени в брой адвокатски
възнаграждения.
Поради тези фактически и правни съображения и в този смисъл съдът
постанови и настоящата си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10

Номер на акта:	29
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20213530200377
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 май 2021 г.

Присъда по дело №377/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите