№ 8
Гр. Перник, 10.02.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ Д.А
при секретаря А.М. и прокурор Моника Любомирова, като разгледа,
докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 208/2021 година по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир,
бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М., чрез адвокат А.Т. ***,
против Решение № 260389/30.09.2021 година,
постановено по АНД № 1947/2019 година по описа на Районен съд Перник, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 1223/12.09.2019 година, издадено от
главния директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно
митническо управление на Агенция „Митници“.
Касаторът излага съображения за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че
административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му,
тъй като се основава на неправилно установена фактическа обстановка. Сочи се,
че актосъставителят, а после и АНО неправилно са приели, че касационният
жалбоподател е нарушил забраната по чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, основавайки се
на експертно заключение, което не е изготвено по надлежния ред и от
акредитирана за това лаборатория, както и въз основа на проби, които не са
взети по установения ред. Насочва вниманието върху факта, че Централна
митническа лаборатория при Агенция „Митници“ не е акредитирана да извършва
изследване на тегловното съдържание на сяра в течните нефтопродукти, а именно
този факт е от значение за преценката дали има несъответствие между представените
АДД и наличното гориво, както и за вида на последното и правилното му тарифно
класиране. Касаторът моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото срещу
него наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание, касационният
жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото
е постъпила молба от адвокат А. Т. ***, в която заявява, че поддържа жалбата и
доводите в нея, изразява становище по същество и моли да й бъдат присъдени
разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Агенция „Митници“ Централно митническо управление, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н.Ц.– Т., която оспорва жалбата и моли
за оставянето й без уважение по съображения, изложени в хода по същество.
Подробни съображения развива в представените писмени бележки по делото.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура
– Перник, редовно призована, се представлява от прокурор Моника Любомирова, която
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да
остави в сила обжалваното съдебно решение.
Административен съд – Перник, в настоящият състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване
обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение
е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е валидно и допустимо.
Същото е неправилно, поради нарушение на
материалния закон. Съображенията за това са следните:
С Наказателно постановление № 1223/12.09.2019 година,
издадено от главния директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в
Централно митническо управление на Агенция „Митници“, на основание чл. 117, ал.
1, във връзка с чл. 94, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/, на касационния жалбоподател „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир,
бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М., е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 124,
ал. 1, във връзка чл. 117, ал. 1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата
стоката, предмет на извършеното нарушение /4780 кг „тежки масла“, различни от
„газьол“ – „тежки горива“, съдържащи биодизел, с тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 0,1 %, с код по Комбинираната номенклатура /КН/ 2710 20 31/, както
и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка чл. 117 от ЗАДС дружеството е лишено
от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обекта,
където е установено нарушението – бензиностанция „***“, находяща се в гр.
Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир.
За да потвърди наказателното постановление Районен
съд Перник е приел, че на 29.01.2019 година, „***“ ЕООД, гр. Перник е нарушило
забраната, въведена с нормата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, тъй като в
резервоар на станция за зареждане с горива, находяща се в гр. Перник, кв. „***“
№ 44, Главен път София – Радомир, бензиностанция „***“, стопанисвана от
дружеството, е съхранявало акцизна стока – общо 4780 кг, с код по Комбинираната
номенклатура /КН/ 2710 20 31, и така е осъществил състава на нарушението по чл.
94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Приел е, че течността, намерена в резервоара за
съхранение на дизелово гориво, не съответства на тази, за която са представени
АДД от присъстващата по време на проверката Е.З.Д., изпълняваща длъжността
„координатор“ в дружеството. Изводът е базиран на резултатите от извършената в
хода на административното производство Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/
№ 10_30.01.2019/14.03.2019
година, изготвена от Централна митническа лаборатория при ЦМУ на АМ и
съпоставката им с резултатите от съдебната физико – химична експертиза № 05_23.04.2021
г./29.04.2020 година, изготвена от Митническа лаборатория при Териториална
дирекция Дунавска на Агенция „Митници“.
След подробно обсъждане на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че на
процесните дата и час „***“ ЕООД, гр. Перник е извършило вмененото му нарушение
и е оставил без уважение оплакванията му.
Районният съд е отхвърлил като неоснователно
възражението, че пробите от течността в резервоара за съхранение на дизелово
гориво не са взети по надлежния ред. Като неоснователно е отхвърлено и
възражението на наказаното дружество, че експертизата, на която
административнонаказващият орган е основал административното обвинение – МЛЕ №
10_30.01.2019/14.03.2019
година, е направена в некомпетентна лаборатория, тъй като Централна митническа
лаборатория при ЦМУ на АМ не е акредитирана от националния орган – Изпълнителна
агенция „Българска агенция за акредитация“. Приел е, че след като в
разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 3 от 18.04.2006 година за вземане на проби
и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, издадена от
министъра на финансите, е указано, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция
„Митници“ в София или в митническите лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе
по компетентност, то в подзаконовия нормативен акт /Наредба № 3/ е
регламентирано кои са легитимните лаборатории за изпитване на проби, взети в
хода на проверки от структури на Агенция „Митници“. Счел е, че наличието или
липсата на акредитация от ИАБАК не влияе върху годността на даденото заключение
относно вида на стоката, тъй като е постановено от орган в рамките на
правомощията му чрез извършване на дейности, за които същият е нормативно
овластен.
Съдът е приел, че физико – химична експертиза № 05_23.04.2021 година,
изготвена от Митническа лаборатория при Териториална дирекция Дунавска на
Агенция „Митници“ потвърждава резултатите на МЛЕ № 10_30.01.2019/14.03.2019
година на Централна митническа лаборатория при ЦМУ на АМ, а разликите в тях са
незначителни и не влияят на преценката относно тарифното класифициране на
течността. Приел е, че новото изследване установява, че по дестилационни
характеристики изпитаните проби от намерената в резервоара течност отговарят на
изискванията за „тежки масла“ съгласно Допълнителни забележки точка 2, буква г)
на глава 27 от Комбинираната номенклатура /КН/ и не попадат в обхвата на
определението за „газьол“ в съответствие с Допълнителни забележки точка 2,
буква д) към глава 27 от КН, а по дестилационни характеристики и физико-химични
показатели пробите отговарят на изискванията за „тежки горива“ съгласно
Допълнителни забележки точка 2, буква е), трето тире на глава 27 от КН.
С оглед на горните съображения съдът е потвърдил
наказателното постановление.
Административен съд – Перник не споделя решаващия
извод на Районен съд Перник.
В административнонаказателното производство, следва
да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т.н.
Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на АУАН
и НП. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд, като е изследвал въпросите
по – горе е приел, че административнонаказателното производство срещу
касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без
нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е, че „***“ ЕООД, гр. Перник
е извършило виновно описаното нарушение, за което правилно и в съответствие с
предписанията на закона му е наложена имуществена санкция в рамките на
предвидения за това нарушение размер, респ. предприети са произтичащите от това
действия по отнемане на стоката, предмет на нарушението и лишаване от право да
упражнява дейност с акцизни стоки в обекта, където е установено нарушението.
Настоящата касационна инстанция не споделя така
направените изводи от районния съд.
Действително и АУАН и НП са издадени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им компетентност.
Постановени са в писмена форма и формално съдържат реквизитите по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Деянието е описано със съставомерните му признаци и същото изпълва съдържанието
на сочената за нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.
По делото не се спори, че на посочените дата, място
и час, контролни органи – служители в ЦМУ на АМ са извършили проверка във
връзка със спазване разпоредбите на ЗАДС и Правилника за неговото прилагане на търговски
обект – бензиностанция, стопанисван от касатора. Не се спори относно
количеството течност, намерено в резервоара за съхранение на дизелово гориво,
начинът по който същото е източено, превозено до данъчен склад на „Сакса“ ООД,
гр. *** и предадено за съхранение в склад, предоставен от „***“ ООД в гр. ***.
Оспорва се начинът, по който са взети проби от течността и характеристиките на
същата, установени чрез анализ, извършен от ненадлежно сертифицирана
лаборатория вследствие на което същата е класирана с код 2710 20 31 по КН, а не
в код по КН 2710 20 11, както е посочена в документите, представени от
дружеството жалбоподател.
В подкрепа на горните твърдения, пред настоящата съдебна
инстанция касаторът не е ангажирал нови писмени доказателства. Такива не са
представени и от ответника.
Според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
В този смисъл, в съдебното производство констатациите на АНО също нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал. Съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и
доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от
кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване,
какъвто е и настоящия. В случая това не е направено от въззивната инстанция.
В процесния случай спорният въпрос е дали в
резервоар за съхраняване на дизелово гориво касационният жалбоподател е
съхранявал течност – нефтопродукт, отговарящ на изискванията за тежки масла, а
не газьол /каквото е твърдението му и за каквато акцизна стока той е представил
АДД/.
Правилно районният съд е приел, че разпоредбата на
чл. 13 от ЗАДС обвързва енергийните продукти с тяхното тарифно класиране,
спрямо което законодателят е определил и съответната акцизна ставка. Същевременно,
от значение за така очертания предмет на спора по делото е тарифното класиране
на стоката в съответния код от Комбинираната номенклатура. Последната /КН/ е
въведена с Регламент № 2658/87 година и се основава на изготвената от Съвета за
митническо сътрудничество /понастоящем Световна митническа организация/
световна хармонизирана система за описание и кодирана на стоките /Хармонизирана
система – ХС/. Комбинираната номенклатура възприема шестцифрените позиции и
подпозиции от ХС, като само седмата и осмата цифра са подразделения, присъщи за
самата КН. Общите правила за тълкуване на КН са част от КН, съдържат се в Част
Първа, раздел I, дял А, като те са
задължителни и единствено възможни при класирането на стоките в кодове от КН.
Комбинираната номенклатура на ЕС за 2019 година е
приета с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията за изменение на
приложение I към Регламент (ЕИО)
№ 2658/87 година на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и
Общата митническа тарифа. Съгласно Общо правило 1 и Общо правило 6 за тарифно
класиране процесната течност е класирана в подпозиция 2710. Между страните по
делото няма спор по това, доколкото касаторът твърди, че течността е с код по
КН 2710 20 11, а ответникът – че е с код по КН 2710 20 31, тъй като в тази
подпозиция се класират нефтените масла, в които неароматните съставки
преобладават тегловно по отношение на ароматните съставки на основание
Забележка 2 към Глава 27 от КН.
Между страните няма спор и относно обстоятелството,
че процесната стока е от групата „2710 20 – нефтени масла или масла от
битуминозни минерали /различни от суровите/ и неупоменати, нито включени
другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла
от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати,
съдържащи биодизел, различни от отпадъчните масла…“. Както газьола, така и
тежките горива отговарят на изискването за тежки масла, а разликата между тях
се определя от тегловното съдържание на сяра – при газьола с код по КН 2710 20
11 то не превишава 0,001 %, а при тежките горива с код по КН 2710 20 31
тегловното съдържание на сяра не превишава 0,1 %. Законът, и в частност чл. 94,
ал.1, т. 2 от ЗАДС, забранява съхранението на тежки горива и маркирани газьол и
керосин, независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества.
Ето защо, за да се прецени дали дружеството жалбоподател е извършило деяние,
изпълващо състава на сочената за нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 1, т.2 от ЗАДС е от съществено значение да се установи дали намерената течност е газьол
или тежко гориво, различно от газьол. Определящо в случая е тегловното
съдържание на сяра на процесното гориво, което следва да се определи по
надлежния ред, а именно: редът е регламентиран в Наредба № 3 от 18.04.2006 година
за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните
стоки, издадена от министъра на финансите.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на
въззивния съд, че е спазен реда за вземане на пробите от акцизната стока,
съдържаща се в резервоар за дизелово гориво на стопанисвана от касатора
бензиностанция. На основание чл. 107 от ЗАДС министърът на финансите
определя реда за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки. Това той е сторил с издаването на Наредба № 3 от 18.06.2006 година за вземане на
проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.
Съгласно чл. 9 от същата, при вземане на проби от акцизни стоки се прилагат
технически процедури и техника на безопасност, определени в ръководство за
вземане на проби за целите на митническия контрол, утвърдено от директора на
Агенция „Митници“. В случая взетите проби са от акцизна стока, включена в обхвата на Наредба № 3, а
вземането е извършено от митнически органи в присъствието на представител на
проверяваното лице, което от своя страна е представило изисканите му документи,
удостоверяващи вида и количеството на стоката, от която ще се вземат проби. В
Протокол за вземане на проба рег. № 32/29.01.2019 година е отразено, че пробите
са взети от колонката за зареждане на дизелово гориво и са разпределени в
четири метални съда за съхранение с вместимост 1 литър, запечатани са с четири
броя митнически пломби с посочени номера. Протоколът е подписан от взелия
пробите Д.Х., и присъствалите при извършването на действията Кристиан Славов – служител
при проверяваното лице и Ц.Д.Х.и Д. са разпитани като свидетели пред въззивния
съд и са обяснили действията по пробовземането. В тази връзка следва да се
посочи, че редът за вземане на проби от течни горива е изчерпателно и
строго регламентиран от разпоредбите на Ръководство за вземане на проби от
стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, което
от своя страна препраща към различните начини за вземане на проби от различни
източници към методиката, регламентирана от БДС EN ISO 3170. В принципите на
БДС EN ISO 3170, т.4.1 е заложено, че стандартът е създаден с оглед на
осигуряване на най – голяма представителност на пробите за изпитване по
отношение на течността, от които са взети.
Съгласно разпоредбата на чл. 9.1.4 от Ръководството проби от течни горива
от бензиноколонки се вземат от щуцера /накрайника на ръкохватката на дозиращата
помпа/ с помощта на удължителна тръба, предотвратяваща изпарение при наливането
на горивото, като съдовете според т.10.1 се запълват най – много до 80 % от
общия им обем, а т.7.2.3.1 от стандарта регламентира изискването съдовете с
пробите да се съхраняват при обърнато положение, а не при изправено положение.
В процесния случай, при вземането на пробите свидетелят Х. е нарушил и
двете изисквания – взел е пробите без да използва удължител и изцяло е запълнил
обема на еднолитровите съдове. Използването на удължител е необходимо, за да се
избегне контакт на външната част на накрайника с пробата от горивото, тъй като
директният контакт замърсява същата. В случая това не е направено. Не са
установени и обстоятелствата около съхранението на взетите проби.
Горното сочи на извода, че чрез вземане на пробите от накрайника на
ръкохватката на дозиращата помпа без използване на удължител, чрез
незапълването на съдовете до необходимия и изискуем обем, чрез съхранението в
изправено състояние, са нарушени изискванията на Ръководството и БДС EN ISO
3170, а това е довело до липса на представителност на пробите и опорочаване на резултатите
от изследването.
Предвид характеристиките
на течността, която е обект на контрол, а именно – нефтопродукт, и съдържанието
на леки фракции в него, които се отделят изключително лесно и влияят на общите
му характеристики, както и поради възможността той лесно да се замърси, от
особено значение е при вземане на проби да не се допуска съприкосновение с
външната част на накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа, а после
съдовете да се съхраняват обърнати надолу. Неспазването на тези правила е достатъчно,
за да обоснове съмнение в представителността на получените от експертизата
резултати спрямо намиращото се в проверения резервоар гориво. От същата
категория е и нарушението свързано с напълване на съдовете за съхранение на
пробите с по – голямо количество течност от регламентираното.
Нарушенията на Ръководството и БДС EN ISO 3170, което се
установява въз основа на събраните във въззивното производство доказателства, не може да се
квалифицира като незначително формално нарушение, тъй като начинът на вземане
на проби е уреден изрично, а именно за да се гарантира, че взетите проби са
представителни и съответстват за цялото количество гориво в проверявания
резервоар, а не са с изменени характеристики вследствие на самото пробовземане.
Освен горното, районният съд е приел, че
лабораторното изследване на пробите е проведено от компетентна лаборатория като
е игнорирал възраженията на наказаното лице, че Централна митническа
лаборатория не е сертифицирана да изследва тегловно съдържание на сяра в
течните нефтопродукти. От представените и приети като доказателства Заповед № А 618/24.11.2014 година за преакредитация
на ЦМЛ при ЦМУ на АМ и Сертификат за акредитация рег. № 276 ЛИ от 24.11.2014 годна
на Централна митническа лаборатория при Централно митническо управление на АМ,
издаден на 24.11.2014 година, валиден до 24.11.2018 година, издаден от
Българска служба за акредитация е видно, че Централна митническа лаборатория
при ЦМУ на АМ не е оправомощена да извършва изпитания, свързани с определяне
тегловното съдържание на сяра. По отношение на нефтопродуктите тя може да
извършва само изпитване на плътност /по БДС ЕN ISO 12185/ и дестилационни
характеристики /по БДС ЕN ISO 3405 и ASTM D86/. Със Заповед № А 427/26.11.2018 година на
изпълнителния директор на ИАБСА ЦМЛ е преакредитирана и обхвата на акредитация
е разширен с право да извършва изпитване на суров нефт и органични разтворители
по отношение на плътност, на нефтопродукти – по отношение на плътност и
дестилационни характеристики, на течни нефтопродукти – по отношение на метилови
естери на мастни киселини. Въз основа на тази заповед е издаден Сертификат за
акредитация с рег. № 276 ЛИ от 26.11.2018 година, валиден до 26.11.2022 година.
Същият е действащ по време на извършената на 14.03.2019 годна Митническа лабораторна
експертиза № 10_30.01.2019/14.03.2019 година, с
която е установено тегловно съдържание на сяра 165,0 mg/kg (0,0165 тегл. %), поради което
се потвърждава възражението на касатора, че тя е изготвена от некомпетентна и
неакредитирана за това лаборатория и не може да бъде ценена като годно
доказателство.
В хода на съдебното производство при Районен съд
Перник е извършен допълнителен анализ на процесната акцизна стока. Изготвена е физико
– химична експертиза № 05_23.04.2021 година от Митническа лаборатория при Териториална дирекция Дунавска на
Агенция „Митници“. Надлежната акредитация на тази митническа лаборатория се
установява от Сертификат рег. № 72 ЛИ/29.07.2020 година, валиден до 29.07.2024
година, издаден от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. При
изследването са анализирани шест проби, взети от гр. ***, склад за задържани
стоки към ТД Югозападна. В заключението е отбелязано, че пробите са с тегловно
съдържание на сяра, непревишаващо 0,5 %, но това противоречи на таблично
представените резултати за всяка проба, които варират в интервала между 85,6 mg/kg и 90,6 mg/kg, т.е. между 0,008 и 0,009 тегл. %. Отразени са
също дестилационните характеристики и физико – химичните показатели, които съществено
се различават от установените такива при първоначалното изследване на
енергийния продукт. Този факт подкрепя изразеното от касационния жалбоподател
съмнение относно идентичността на изследваните продукти и резултатите от
изследването им, както и възражението му, че не може да се твърди, че те се
дължат на изминалия дълъг период от време. Това, наред с установените нарушения
при пробовземането, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не е
установено по безспорен и категоричен начин, че съставът на предмета на
изследването и съставът на горивото, съхранявано в колонката за зареждане на
дизел е един и същ.
Като не е взел предвид нарушаването на процедурата по вземането на
представителни проби и е ценил резултатите от изследването на опорочени проби,
наказващият орган, а после и районният съд е направил необосновани изводи
относно съставомерен елемент от нарушението, а именно: вида на съхраняваното
гориво.
След като
констатациите на актосъставителя и изводите на АНО не са защитени по убедителен
начин, след като не е доказано извършването на нарушението от обективна
страна, поддържаното в
производството възражение от страна на касатора, че не е извършил вмененото му
нарушение, не може да бъде игнорирано.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник намира наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол за незаконосъобразно. Като е стигнал до друг извод
Районен съд Перник е приложил неправилно закона, поради което е налице
касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на постановеното от него решение.
На основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение
следва да бъде отменено и да бъде постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното
постановление.
Относно
разноските:
С оглед на
така формирания извод, съдът намира за основателна претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в
размер на 1 000 /хиляда/ лева и представляват платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019 година, сключен между „***“
ЕООД, гр. Перник и адвокат А.Т. ***. Възражението за прекомерност, направено от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба, съдът намира за
неоснователно като взема предвид характера и предмета на делото, проявената
процесуалната активност на упълномощения адвокат, както и обстоятелството, че в
случая материалния интерес на касатора се формира не само от размера на
наложената му имуществена санкция 5 000 лева, но и от стойността на стоката,
която е отнета в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл.
117, ал. 1 от ЗАДС.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските, които са направени от бюджета на
съдебната власт в хода на въззивното производство за изготвяне на съдебна
физико – химична експертиза, които са в размер на 1 236 /хиляда двеста тридесет
и шест/ лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН,
Административен
съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
260389/30.09.2021
година, постановено по АНД № 1947/2019 година по описа на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 1223/12.09.2019 година, издадено от Главния директор на ГД
„Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на
Агенция „Митници“, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“
№ 44, Главен път София – Радомир, бензиностанция „***“, представлявано от
управителя Е.И.М., на основание чл. 117, ал. 1, във връзка чл. 94, ал. 1, т. 2 от
Закона за акцизите и данъчните складове е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, на основание чл.
124, ал. 1, във връзка чл. 117, ал. 1
от ЗАДС, са отнети в полза на
държавата стоката, предмет на нарушението /4780 кг „тежки
масла“, различни от „газьол“ – „тежки горива“, съдържащи биодизел, с тегловно
съдържание на сяра, непревишаващо 0,1 %, с код по Комбинираната номенклатура
/КН/ 2710 20 31/, както и на основание
чл. 124а, ал. 1, във връзка чл. 117 от ЗАДС
дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от
един месец в обект: бензиностанция „***“, находяща
се в гр. Перник, кв. „***“,
№ 44, Главен път София – Радомир, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
– гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, да заплати на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“
№ 44, Главен път София – Радомир, бензиностанция „***“, представлявано от
управителя Е.И.М., направените по делото разноски в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
– гр. София, ул. „Г. С. Раковски № 47, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник, сумата от 1 236 /хиляда
двеста тридесет и шест/ лева, представляваща направени разноски за изготвяне на
съдебна физико – химична експертиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/