РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Стара Загора , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В.“ ЕООД – гр.С. З. против
решение № 260011/16.11.2020г., постановено по гр.д. № 80/2020г. по описа на
Районен съд – гр.Г., с което е отхвърлен предявения от въззивника
установителен иск против въззиваемия за установяване по отношение на
последния, че дължи на дружеството сумата 671,16 лв., представляваща
предоставени незаплатени ВиК - услуги за периода от 13.09.2017г. до
13.09.2019г., ведно със законната лихва от 20.02.2019г. до окончателното
заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13.24 лв.
за периода от 28.07.2018г. до 29.10.2019г., претендирана на основание чл.40,
ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, въз основа на приложен лихвен лист – извлечение от сметките и
компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и сумата 385 лева
1
разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 356/06.11.2019г. по ч.гр.д. №
567/2019г. по описа на РС – Г. Присъдени са и разноските по делото. Във
въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като са изложени подробни съображения.
В законния срок писмен отговор от въззиваемата страна не е постъпил.
В съдебно заседание въззивамия взема становище, че в представената
въззивна жалба се навеждат същите доводи, за които има произнасяне от
първоинстанционния съд и затова моли да се отхвърли като неоснователна и
се потвърди решението на РС Г. като правилно и законосъобразно. Моли за
решение на съда, с което да се потвърди акта на РС - Г. и да му присъдят
направените разноски по делото, за което представя списък.
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
По настоящето дело е приложено ч.гр.д, №567/ 2019г. по описа на
Районен съд Г. видно от което от страна на ищцовото дружество било
подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която на длъжника
е разпоредено да заплати на „В.” ЕООД, както следва: 671.16 лева за
главница, 13.24 лева - лихва върху тази сума за периода от г. до 29.10.2019 г.,
законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както
и 387.50 лева - разноски. На 19.12.2019 г. срещу издадената заповед било
депозирано възражение от страна на М. Ж. Б..
По делото не е спорно, че между ищеца, който е ВиК оператор и лицето
Ж. М. Б. е имало установени договорни правоотношения, по силата на които
ищецът е предоставял на това лице ВиК услуги на обект с адрес: гр. Г.*** За
този имот е открита партида с №070909.
2
С договор за дарение от 18.05.2018 г., процесният имот е бил дарен от
Ж. М. Б. (титуляр на партидата), М. Ж. Б. (негов син и ответник по делото) и
В. К. А. на трето лице, М. М. Б.а.
На 03.05.2019 г. между ищеца и ответника М. Ж. Б. е сключен договор
за встъпване в дълг, по силата на който ответникът се е съгласил да встъпи
като съдлъжник в задължението на Ж. М. Б. по посочената по-горе партида. В
договора е посочено, че дългът е бил в размер на 870.97 лева за главница и
51.93 лихви. Това са суми, представляващи цената на ВиК услуги за периода
от 28.07.2018 г. до 15.04.2019 г..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещо лице, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. От заключението
на вещото лице и от дадените разяснения от експерта в съдебно заседание, се
установява, че подписът в договора за встъпване в дълг е положен от
ответника М. Ж. Б..
Жеко Михов Б. е починал на 23.10.2019 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
задължението за главница по квитанции, издадени от дата 28.07.2018 г. до
дата 15.04.2019 г., възлиза на 540.13 лева. Лихвата за забава върху тези суми
за периода от 28.07,2018 г. до 29.10.2019 г. възлиза на 11.12 лева.
Задължението за главница по издадени квитанции от дата 15.05.2019 г. до
дата 15.09.2019 г. г. възлиза на 131.03 лева. Лихвата за забава върху тези суми
възлиза на 2.12 лева.
От представените от ответника разписка и фискален бон е видно, че на
3
24.07.2019 г. същият е заплатил на ищеца сумата от 23.53 лева по квитанция
№**********/28.08.2018 г. и сумата 80 лева, от която 59.21 лева по
квитанция №********** и 20.79 лева — лихви за забава по фактури.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
С оглед приетата от първата инстанция фактическа обстановка, по
делото безспорно е установено, че с договор за дарение от 18.05.2018г.,
процесния имот е дарен от собственика на имота - Ж. М. Б. и М. Ж. Б. - негов
син и ответник по делото и В. К. А. на М. М. Б.а.
Видно от направената служебна справка пред настоящата инстанция М.
М. Б.а, е дъщеря на ответника М. Ж. Б. и е малолетна, поради което се
представлявана от законния си представител ответника по делото,
включително и за задължението да промени на партидата на имота. Такива
действия не се сочат от същия, нито има доказателства за това.
Следва да се отбележи, че между ответника и ищеца е сключен договор
за встъпване в дълг с ВиК оператора, с който ответникът признава дългът
като свой и започва плащане по него. В този ред на мисли съдът не споделя
изводите на първата инстанция, че това лице не е носител на задължението
към ищеца, тъй като не е имало качеството потребител за периода след
18.05.2018 г., когато е реализирана прехвърлителната сделка с имота, поради
което сделката за встъпване в дълг е нищожна.
Напротив, договорът за встъпване в дълг има за предмет - задължението
към ВиК оператора за процесния имот. Собственик на имота реално е
ответникът поделото, като баща и законен представител на малолетната М.,
поради което е поел и дългът по него и е започнал заплащането му, т. е. в
конкретния случай е налице сливане на качеството на собственик на имота и
длъжник по ВиК услугата към ищеца по делото.
4
Зе пълнота следва да се отбележи, че няма възражение от страна на
ответника нито за факта, че водата е реално потребена, нито за размера на
задължението, което се потвърждава от ССЕ.
Предвид горното съдът намира, че решението на ГРС е неправилно и
следва да бъде отменено, включително и за частта за разноските, като вместо
него постановено друго по същество на спора, с което предявения
установителен иск бъде уважен.
При този изход на делото на ответникът следва да бъдат заплати на
ищеца направените от него пред двете съдебни инстанции и заповедното
производство разноски в размер на 1360 лв..
С оглед цената на иска, в размер на 671,16 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260011/16.11.2020г., постановено по гр.д. №
80/2020г. по описа на Районен съд – гр.Г., както и в частта за разноските,
КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Ж. Б., ЕГН
**********, гр. Г.***, че дължи на „В.“ ЕООД, гр. С. З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. З.***, представлявано от управителя
**, сумата 671.16 лева, представляваща предоставени и незаплатени Вик
услуги периода от 13.09.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва от
5
20.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за
забавено плащане в размер на 13.24 лева за период от 28.07.2018 г. до
29.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №356/06.11.2019 г. по ч.гр.д. №567/2019 г. по
описа на PC Г.
ОСЪЖДА М. Ж. Б., ЕГН **********, гр. Г. ** да заплати на “В. ”
ЕООД гр. С. З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С. З.***,
представлявано от управителя ***, сумата 1360 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6