РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Велико Търново, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА Д.
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА Д. Гражданско дело № 20214110103273
по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И. Н. Н., чрез адв. В.
И. - К. - ЛАК, срещу "Велттед Секюрити" ЕООД - град Велико Търново обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда.
В исковата си молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че
същият е пострадал при трудова злопоЛ. на 18.11.2020 година по време на изпълнение
на трудовите си задължения и при управление на служебен автомобил марка „Дачия“,
модел „Дъстър“ с peг. № ВТ4003BP, собственост на ответника. Твърди, че между
страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът бил
назначен в ответното дружество, считано от 18.05.2020г. на длъжност „охранител“ с
месторабота град Горна Оряховица. Посочва, че на 18.11.2020г. около 22:00 часа
ищецът тръгнал сам за получен сигнал в с. Ресен, община Велико Търново, като при
управление на предоставения му служебен автомобил седалката на шофьора внезапно
паднала назад, в следствие на което ищецът изгубил контрол над автомобила и
настъпил удар в крайпътен стълб. Твърди, че автомобилът не бил в изправност от
месеци, като работодателят бил информиран и били отправяни многократни молби за
отремонтиране на повредата, но поради непредприемане на мерки, ищецът използвал
подръчни средства, за да подпира седалката на водача. Работодателят отказвал да
предостави и друг служебен автомобил. Посочва, че веднага след настъпване на
1
инцидента били уведомени органите на МВР и Спешна помощ като ищецът бил
откаран в ЦСМП - град Горна Оряховица, а в последствие в ЦСМП – град Велико
Търново. Съставени са и АУАН № 281776/19.11.2021г. и НП № 20-0268-001706 от
27.11.2020г., което е отменено с влязло в сила решение по АНД № 63/2021 г. на ГОРС.
Твърди, че след инцидента било установено, че увреждането на И. Н. е счупване на
гръбначния стълб в поясната част и след консултация със специалисти на 19.11.2020
година бил откаран в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД за спешна оперативна интервенция,
същата била извършена и на 26.11.2020г. бил изписан за следоперативно
възстановяване с болничен лист от 19.11.2020г. до 26.12.2020г. Посочва, че с
Експертно решение № 1339/089/26.05.2021 г. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр.
Велико Търново ищецът бил освидетелстван за временна неработоспособност за срок
от 6 месеца, считано от 15.05.2021г. Навежда доводи, че и към момента ищецът все
още се възстановява от случилото се, извършва рехабилитация и не може все още да
започне работа. Освен това, в следствие на инцидента, същият е претърпял силни
болки и страдания, като освен силните физически болки от счупването, изпитал уплаха
и стрес заради случилото се. Не можел да се движи заради силните болки, чувствал се
безпомощен и в безизходица. След оперативната намеса ищецът прекарал една
седмица в болница, на легло, без да може сам да се обслужва и да става, а след
изписването му се наложило близките му да го обгрижват и да му помагат в
елементарни битови действия. Освен това и към момента изпитва притеснения да
шофира. Твърди, че освен неимуществените вреди, ищецът е претърпял и имуществени
вреди в общ размер на 3 132.56 лева, от които сумата в размер на 2 650.00 лева - цена
за консумативи, импланти и лекарства, сумата в размер на 82.56 лева – за закупени
лекарства. Посочва, че с Разпореждане № Ц5104-04-58#3 от 22.03.2021г. на ТП на НОИ
- Велико Търново е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, настъпилата
такава на 18.11.2020г. с И. Н. Н., като служител на „Велттед секюрити“ ЕООД, като
разпореждането е влязло в сила. Направено е искане ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати на ищеца сумата в размер на 35 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
от него болки и страдания в следствие на трудова злополука, настъпила на 18.11.2020г.,
както и сумата в размер на 3 132.56 лева - представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането - 18.11.2020г. до окончателното им изплащане. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В проведеното на 30.03.2022 година съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител по делото, уточнява, че многократно е уведомявал
работодателя си за наличие на техническа неизправност на предоставения му лек
автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ВТ 4202, като впоследствие му е бил предоставен
друг лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ВТ 4003 ВР, както и че последният също е
2
имал неизправност, за която ищецът е разбрал едва с настъпването на процесното
ПТП, както и че изложените съображения в исковата молба във връзка с твърдяната
неизправност, за което многократно е сигнализиран работодателят, касаят лекия
автомобил с рег. № ВТ 4202.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва изцяло предявения по делото иск, както
по основание, така и по размер. Развива съображения, че действително между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение. Твърди, че на 18.11.2020г. около
22.50 часа, ищецът реализирал ПТП със служебния автомобил, като на път VTR 1051
км 0+ 500 в посока път 1-5 /Русе - Велико Търново/ при излизане от десен завой, на
мокра пътна настилка, губи контрол на управлявания от него автомобил и излиза в
ляво на посоката си движение извън пътното платно в крайпътната канавка, и се
блъска в стълб. Посочва, че ищецът сам е уведомил централата на ответното дружество
за станалото, като на мястото на ПТП-то веднага са изпратени М. А. Д. и Д. К. К..
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че управлявания от него служебен автомобил е
бил технически неизправен. Твърди, че от постъпването си на работа в ответното
дружество, ищецът е управлявал служебен автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“
с peг. № ВТ4202ВТ, който на 16.11.2020г. е подменен с друг, като му е предоставен за
управление нов служебен автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с peг. №
ВТ4003BP. Навежда доводи, че ищецът е причинил умишлено увреждането, поради
което не следва да се ангажира отговорността на работодателя. Оспорва наличието на
посоченото увреждане, алтернативно – твърди, че ищецът не е получил твърдяното
увреждане в резултат на процесното ПТП. Твърди за настъпването на злопоЛ.та е
допринесъл ищецът, тъй като е проявил груба небрежност, изразяваща се в липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност, и е нарушил разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП, ЗЗБУТ, Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд - управлявал е автомобила с превишена и несъобразена скорост и без поставен
обезопасителен колан. Посочва, че ответното дружество е сключило задължителна
застраховка „Трудова злополука.“ със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", с
валидност от 13.08.2020г. до 12.08.2021г. включително, обективирана в полица №
3607201510000014, застраховани лица по която са работниците със сключен трудов
договор със застраховащия, между които и ищецът. Моли предявеният по делото иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, алтернативно – отговорността да
бъде редуцирана. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски
по делото.
С определение № 344 от 24.02.2022 година на съда по делото е конституирано
в качеството на трето лице - помагач, на страна на ответника, ЗЕАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп“– град София. Процесуалният представител на дружеството оспорва
3
изцяло предявените искове по основание и размер, като развива съображения, че
работникът е допуснал груба небрежност, в резултат на която е настъпила злополука.
Оспорва, както настъпването на уврежданията, описани в исковата молба, така и
размера на претендираните вреди.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приложеното заверено копие на Трудов
договор № РД 12-57 от 14.05.2020 година /л. 38/ се установява, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, като към 18.11.2020 година ищецът е
заемал длъжността "охранител" в ответното дружество, с място на работа град Горна
Оряховица. По делото е приложена и длъжностна характеристика на длъжността
"Охранител" при "Велттед Секюрити" ЕООД - град Велико Търново /л. 39-40/.
Приложени са извлечения от Книга за инструктаж на работниците и
служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /л. 42-44/ за
проведен на Ивалин Н. Н. начален инструктаж на 18.05.2020 година, за което е
издадена Служебна бележка № 2 от същата дата /л. 41/, както и извлечение от Книга за
инструктаж по безопасност и здраве по работа /л. 45-55/, за провеждан на ищеца
периодичен инструктаж за периода от 12.05.2020 година до 30.06.2020 година, от
01.07.2020 година до 30.09.2020 година и от 01.10.2020 година до 31.12.2020 година.
Във връзка с направено от процесуалния представител на ищеца оспорване на
подписите на книгите за инструктаж с протоколно определение от 30.03.2022 година е
открито производство по чл. 193 ГПК на посочените документи, в частта за подписа
положен от ищеца, като по делото са приложени и книгите в оригинал. От
заключението изготвената съдебно-графическа /л. 232-239/ се установява, че
подписите за провеждане на начален и периодичен инструктаж не са положени от И. Н.
Н., а от друго лице.
От приложените по делото Полица задължителна застраховка трудова злопоЛ.
№ 3607201510000014; Сметка № 20200457248; Преводно нареждане от 11.02.2021г.;
ПКО от 12.08.2020г; Застрахователен сертификат към 33 „Трудова злопоука" №
3607201510000014; Списък на работниците и служителите към Полица №
3607201510000014 /л. 57-62/ се установява, че ответното дружество е сключило
задължителна застраховка "Трудова злополука", със срок на същата от 13.08.2020
година до 12.08.2020 година за работниците и служителите в дружеството,
включително ищеца по делото /л. 62/.
С Разпореждане № Ц5104-0458#3 от 22.03.2021 година на ТП на НОИ - Велико
Търново /л. 5/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от ответника /л. 100/
злопоЛ., станала с И. Н. Н. на 18.11.2020 година е приета за трудова злопоЛ. по чл. 55,
ал. 1 КСО. В тази връзка от ТП на НОИ – Велико Търново са изискани заверени копия
4
от всички материали, съдържащи се в досието по трудовата злополука /л. 99-132/, в
които се съдържат и пътен лист от 18.11.2020 година /л. 121/ и обяснение на И. Н. Н.
/л. 116/. Същият посочва, че след получаване на сигнал за обект в село Ресен, тръгнал
към адреса от град Горна Оряховица, като след излизане от село Самоводене, предвид
лошите метеорологични условия и мокрия асфалт колата му поднесла и след
неуспешни опити да я овладее катастрофирал извън пътя в електрически стълб.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 232 от 18.11.2020 година /л. 492/, като на И. Н. Н. са съставени АУАН серия
GA, № 281776 от 19.11.2020 година/л. 16/, както и НП № 20-0268-001706 от 27.11.2020
година /л. 317/, което е отменено с Решение № 113 от 09.06.2021 година по АНД №
63/2021 година на ГОРС /л. 310-312/.
По делото са приложени множество медицински документи /л. 6-10; 14-15;
134-141; 144-145; 158-176; 278-306; 386-437/, от които се установява, че ищецът по
делото е бил откаран в ЦСМП – град Горна Оряховица, където е констатирана
фрактура на ниво Л1. На 19.11.2020 година същият е приет за болнично лечение в
МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, като на 23.11.2020 година му е направена операция по
повод получено закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област. На
11.01.2021 година същият е претърпял повторно оперативно лечение в МБАЛ
„Бургасмед“ ЕООД при което е направена имплантация на троакара, както и
имплантиране на костен цимент на ниво Л1. С Експертно решение № 1339 от зас. 089
от 26.05.2021 година на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново /л. 14/
ищецът е освидетелстван като временно неработоспособен. С Експертно решение №
90644 от зас. № 51 от 15.03.2022 година на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико
Търново /л. 275/ същият е преосвидетелстван, като му е определена 50% трайно
намалена работоспособност. Издадени са му 8 броя болнични листи /л. 124-131/ за
периода от 19.11.2020 година до 13.07.2021 година.
Видно от приложените по делото Фактура № ********** от 27.11.2020 година,
ведно с касов бон; Фактура № ********** от 23.11.2020 година, ведно с касов бон;
Фактура № ********** от 07.12.2020 година, ведно с касов бон /л. 11-13/ ищецът е
заплатил сумата общо в размер на 2732.56 лева, включително за консумативи,
импланти и лекарства, незаплащани от НЗОК.
По делото са представени и Удостоверение за техническа изправност на ППС
/л. 56/, както и заверени копия от материалите по щета № ********** и ********** за
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ВТ4003ВР /л. 329-365; 439-
489/.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни /л. 243 - 247/ се установява, че при И. Н. се касае за счупване на тялото
на първия поясен прешлен по типа на флексионно-компресионния механизъм, при
5
което е намалена значително повече предната и в по-малка степен задната височина на
тялото на прешлена. Така описаната увреда е в причинно-следствена връзка с ПТП от
18.11.2020 година. Периодът на възстановяване при такъв тип увреда, придружена с
оперативна стабилизация и последващо раздвижване е около 6-8 месеца. Към
настоящия момент И. Н. се е възстановил напълно по отношение на клиниката /липсва
отпадна неврологична симптоматика/, но персистира непостоянна болка, свързана
повече с външни фактори и претоварване. Има остатъчно ограничение на движенията.
Липсват трайни увреждания /неврологичен дефицит/, но все още има частично
ограничение в обема на движения в торако-лумбалния преход. В проведеното на
26.05.2022 година съдебно заседание вещото лице допълва, че това остатъчно
ограничение на движението на ищеца е по-скоро нетрайно, защото подлежи на
допълнителна физиотерапия и рехабилитация, което може да продължи няколко
месеца – между 3 и 6, но дори и след това е възможно да останат някакви минимални
ограничения. Посочва, че при прегледа на ищеца е установил, че е сложен такъв
имплант, за какъвто е описано в документите по делото. В минимален обем този
имплант ще ограничава движенията на ищеца. Заявява, че би било възможно лечението
на ищеца и без поставянето на този имплант и провеждане на операция, но в този
случай резултатът и изходът от лечението не биха били толкова добри. Ищецът не е
провеждал физиотерапия след проведеното лечение от медицински лица. Посочва, че
дори и ищецът да е бил с предпазен колан при удар в купето на колата се стига до
счупване. Ищецът е можел да се движи въпреки счупения прешлен и това, че същият се
е движил след инцидента, не е влошило състоянието му. Не е възможно при самото
ПТП да е имало увреждане, което да се е влошило след това.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза /л. 249-266/, на 18.11.2020 година, около 10.39 часа на път VTR 1051, км.
0+500, в посока път T5 (Русе-В. Търново), от изток към запад, от с. Първомайци към с.
Самоводене се е движил лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № ВТ 4003 ВP със
скорост (27.2 m/s = 97.2 km/h), управляван от И. Н. Н.. Лекият автомобил се е движил в
условия на участък от пътя с крива със завой надясно в посока запад с радиус 119.4 м.
Като се движи със скорост по-висока от критичната скорост за преодоляване на завоя
без занасяне, водачът на лекия автомобил Н. допуска занасяне, навлиза в южната,
насрещната за него пътна лента и южния банкет, след което със сложно транслационно
и ротационно движение около трите си оси преминава през земната площ извън пътя,
където се удря в изграден /монтиран/ железорешетъчен електрически стълб и се
установява, където е намерен при огледа с предна част към юг, легнал на дясната си
страна. От ПТП е пострадал водачът и са нанесени материални щети на автомобила.
Основната причина за ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е движението
на управлявания от водача автомобил със скорост по висока от критичната за
преодоляване на кривата без занасяне. Мястото на удара е извън платното за движение,
6
в южната част на пътя, настъпил с електрически железорешетъчен стълб за пренос на
ел. енергия, със задна дясна и странична дясна задна част на лек автомобил "Дачия".
Състоянието на пътната настилка е била мокра и температурата на въздуха 8,9 градуса
по Целзий и същите са спомогнали за настъпване на ПТП. При суха пътна настилка със
скоростта, с която се е движил автомобилът управляван от Н., е имал техническа
възможност да преодолее кривата без занасяне и с това да не допусне ПТП. ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието на 18.11.2020г., около 22:39ч., като в района
на ПТП в момента на настъпването му осветление не е имало. Изчислената от ВЛ
скорост в момента на удара на автомобила със стълба е около 19.6 м./с или 70.57 км./ч.,
преди удара на лекия автомобил е била 27.2 m/s = 97.2 км./ч., а скоростта на движение,
при която автомобилът би могъл да се движи без занасяне е 87.1 км/ч. Скоростта, с
която се е движил автомобилът (97.2 км./ч.) е по-висока от критичната, т.е. при тази
скорост водачът не е имал техническа възможност да преодолее кривата без занасяне -
условия в които водачът сам се е поставил. Ненамаляването на скоростта преди
преодоляване на кривата до степен по-малка от критичната за преодоляване на същата
без занасяне и спиране при завиване на волана са действия, които са от значение за
настъпването на ПТП, а при намаляването й ПТП е могло да бъде предотвратено.
По делото е допусната и приета и повторна съдебно-автотехническа
експертиза, от заключението на която /л. 556-274/ се установява следният механизмът
на настъпване на ПТП: На 18.11.2020г., около 22.50ч., в тъмната част на денонощието,
лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № ВТ4003BP, управляван от И. Н. Н., се е
движил по общински път VTR 1051, от с. Първомайци към Републикански път I-5, в
посока от изток към запад. Платното за движение е било с износено асфалтово
покритие и мокро. Температурата на въздуха е била плюсова, а видимостта ~ нормална.
Към момента на настъпване на произшествието, осветеността на пътното платно е била
от автомобилни фарове, липсвало е друго осветление. Нямало е натоварен пътен
трафик в района и към момента на настъпване на произшествието. Първоначално лек
автомобил „Дачия Дъстър“ се е движил по правия пътен участък към десния за него
завой със скорост не по-малка от 98.6 км./ч. Със същата тази скорост лекият
автомобил е навлязъл в кривата на десния за него завой, спрямо посоката му на
движение, като максималната скорост на движение, при която десния завой по
траекторията на движение на автомобилът можело да бъде преодолян при мокра
асфалтова настилка и без загуба на напречна устойчивост е била от порядъка на 87.5
км./ч. Извършвайки движение по кривата на завоя със скорост по-висока от скоростта
за безпрепятствено преодоляване на същия, в определен момент от време лекият
автомобил губи напречната си устойчивост. След неуспешен опит от страна на водача
да възстанови контрола върху управляваното от него МПС, автомобилът напуска
платното за движение в посока на наляво спрямо посоката си на движение и навлиза в
банкета. Преминавайки банкета, първоначално предното ляво колело на автомобила
7
навлиза в канавката при което повторно губи напречна устойчивост като про‐
дължава движение напред в посока югозапад, извършвайки постъпателно в съче‐
тание с въртеливо спрямо надлъжната, напречната и вертикалната си оси движение.
В определен момент от време траекторията на движение на лек автомобил „,Дачия“ се
пресича с точка от конструкцията на металния стълб от електропреносната мрежа и
настъпва удар между тях. От субективна гледна точка, основната причина за
настъпване на ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка (мокрото пътно
покритие) и несъобразената с нея скорост на движение (не пo-малка от 98.6 км./ч. при
максимално допустима от 90 км.ч) от страна на Н. в качеството му на водач на
автомобила. От технико-експлоатационна гледна точка, основната причина за
настъпване на процесното ПТП е движението на автомобила със скорост по-висока от
максималната за преодоляване на кривата на десния завой при мокра пътна настилка и
без загуба на напречна устойчивост. Мястото на удара е извън платното за движение
по общински път VTR 1051, на отстояние от около 4.0 м. южно от него. Към датата на
произшествието пътната настилка в района е била мокра, като температурата на
въздуха е била от порядъка на 8.90 по Целзий, като видимостта е била добра за тъмната
част на денонощието. Скоростта на лек автомобил „,Дачия“ към момента и
непосредствено преди удара в металния стълб е била от порядъка на 19.5 м./сек. (70.2
км./ч), в района на ПТП е била не по-малка от 98.6 км./ч., при максимално разрешена
за пътния участък от 90 км./ч. Действията на водача на л. а. Дачия" са се заключавали
в движение на волана и неуспешен опит за спиране. Ненамаляването на скоростта е
действие от съществено значение за настъпването на процесното ПТП - действие, което
водачът Николов не е предприел, а опитът за спиране чрез задействане спирачната
система от страна на водача е допринесло за настъпването на процесното ПТП -
действие, което водачът Н. е предприел. Процесното ПТП е можело да бъде
избегнато от водача при намаляване скоростта на управлявания от него автомобил
преди навлизане в кривата на завоя до пo-малка от максималната скорост за
преодоляване на завоя без загуба на напречна устойчивост, плавно завиване на
волана на л. а. при движение по кривата на завоя и без опити за спиране.
В проведеното на 30.03.2022 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. Р. К. заявява, че познава ищеца повече от 10 години, тъй като е бил
негов ученик по таекуондо. Посочва, че преди 2 години, ноември месец, той претърпял
трудова злополука, като катастрофирал с кола, докато бил на работа. Разбрал за
катастрофата два дни по-късно от него, като му споделил, че състоянието му е много
тежко и е претърпял операция в Бургас, а след като го изписали от болницата, ходил у
тях да го види. Не бил същият човек, когото познавал. Той лежал, плачел, бил
психически и физически много зле и трудно подвижен. Не знаел дали ще може да ходи,
дали ще може да си изпълнява функциите и бил много уплашен. Споделил му, че
тръгнал да изпълнява служебните си задължения и седалката на колата е паднала назад
8
и оттам нататък не помни нищо. Заявява, че след това започнал да му помага с
упражнения вкъщи, носил му дърва, извеждал кучето - неща, с които по принцип той
се занимавал. Посочва, че на втория месец започнал да ходи вече свободно, като след
четвъртия месец му предложил да започнат да го раздвижват. Започнали да правят
гимнастика. Знае, че януари месец 2021 година имало втора операция в Бургас, при
която му слагали костен цимент. Споделял му е и че ходи на психолог.
Свидетелят П. Ц. Б. посочва, че познава И. от първи клас, както и че знае за
претърпения от него пътен инцидент в края на ноември месец 2020 година и че е бил в
болница. Обадил му се сутринта след инцидента и го попитал дали има възможност да
го закара до Бургас, за да му направят операция, но му отказал, тъй като бил на работа
и го закарал брат му, а след това му отишъл на свиждане. Той не можел да става, бил
на легло, помагал му да отиде до тоалетна, изправял го, носел му писоар. Докато бил в
болницата, той помагал на баба му, извеждал кучето, носел дърва, а след като се
прибрал, продължил да му помага. Заявява, че не можел да става около два месеца, бил
изпаднал в големи депресии, нощно време му звънял и дори го е къпал. След това
вървял, но само с патерици и трудно. За инцидента не му е споделял много, тъй като се
беше затворил в себе си и веднъж седмично го карал на психолог.
Д. К. К. заявява, че работи във „Велттед Секюрити“ ЕООД от 2 години и 4, 5
месеца като охранител, както и че са се срещали с И. като колеги, но лично не се
познават. Посочва, че знае за ПТП на 18.11.2020г., в което е участвал И., тъй като бил
на работа същата вечер. Знае, че е тръгнал за сигнал в с. Ресен, обаче е станало ПТП и
го пратили да отиде да погледне самия обект, на който е трябвало той да пристигне.
Първо посетил обекта и на връщане минал през мястото на произшествието. Видял, че
автомобилът бил извън пътя, ударен в един стълб, като се е движел от с. Първомайци
към с. Ресен. Там били полицаите и колегата му М. Д. Автомобилът бил много
премазан и имало следи в банкета. Само на асфалта, където се е пързалял автомобилът,
следите били около 40 метра, а в черната част от пътя имало още около 4 метра до
стълба, който го е спрял. И. го нямало и разбрал, че е откаран в болница в Горна
Оряховица.
Свидетелят М. А. Д. посочва, че работи във „Велттед Секюрити“ ЕООД на
длъжност „Охрана“ от 12, 13 години, както и че познава И. като колега. Знае, че той
претърпял ПТП на 18.11.2020г. Вечерта бил на работа и диспечерката му се обадила, че
колегата е катастрофирал и той тръгнал за мястото на ПТП. Когато пристигнал, бил
първи и колегата бил излязъл навън на пътя. Бил на пътното платно прав, приказвал по
телефона, а автомобилът бил в нивата. И. бил в шок и казал, че го боли кръста. Заявява,
че огледал автомобила, шофьорската седалка била здрава, а лично той му бил сменил
автомобила два дни преди това. Посочва, че имало следи по пътя и до стълба около 7,
8, 10 метра - на асфалта, на банкета и в тревата до стълба. Полицаите отишли 10
9
минути след него, попитали какво е станало и той обяснил как след излизане от завоя е
поднесъл на мокрия път и се е ударил, че е карал бързо и е изтървал завоя.
В проведеното на 22.06.2022 година съдебно заседание свидетелят Т. М. Д.
заявява, че помни за инцидента на 18.11.2020 година. Вечерта дежурният на РУ Горна
Оряховица ги изпратил за настъпило ПТП между с. Първомайци и пътя I-5 Велико
Търново – Русе. При пристигане на ПТП-то, с колегата му М. М. установили лек
автомобил марка „Дачия“, с надписи по него „Велттед“, който бил излязъл от пътното
платно вляво по посока на движение, който бил ударен в метален електропроводен
стълб. При извършения оглед установили, че водачът е изгубил контрол при излизане
от дясна крива и излязъл отляво, по посока на движение. Било в тъмната част на
денонощието, пътната настилка била мокра. Посочва, че по цялата част на МПС-то
имало деформации. Със служебния таблет направили снимки и изпробвали водача за
алкохол. Същият излязъл сам от автомобила и заявил, че има болки по тялото и желае
медицинска помощ. Казал, че е бързал за сигнал и не е споменавал за наличие на
неизправност на автомобила.
В съдебно заседание на 14.09.2022 година свидетелят М. Й. М. посочва, че си
спомня за произшествието на 18.11.2020г., което било настъпило на излизане от с.
Първомайци към с. Самоводене. Бил с лек автомобил на охранителна фирма, като на
място установили водача и щетите, нанесени на електропреносната мрежа и на
автомобила. Заявява, че е било в тъмната част на деня и била мокра пътната настилка.
Посочва, че помни какво му е казал шофьорът, тъй като бил уплашен дали е жив,
ударът бил много сериозен. Казал, че е бързал за сигнал и е изтървал завоя, но не е
казвал за неизправност по автомобила. Заявява, че имало лек спирачен път, но поради
това, че било мокро по самия асфалт следите не си личали много. Посочва, че е огледал
колата отвътре, за да види дали има някой друг. Огледал купето. Целият таван бил
смачкан върху двете седалки, като те си били на място, не са били назад. Били си в
нормална позиция и двете седалки.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността по чл. 200 и следващите от Кодекса на труда е уредена като
самостоятелен и отделен вид гражданска отговорност, като за неуредените в КТ
въпроси се прилагат субсидиарно правилата на гражданската деликтна отговорност
предвидени в чл. 45-54 ЗЗД. Въпреки това, отговорността е договорна, доколкото
същата произтича от трудовия договор и се различава съществено от деликтната
отговорност. Легално определение на понятието "трудова злополука" се съдържа в
разпоредбата на чл. 55 КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
10
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
В случая по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към 18.11.2020 година между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, като по време и във връзка с извършване на
възложената от работодателя работа свързана с посещение по сигнал на охраняван от
ответното дружество обект, работникът е претърпял трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от Разпореждане № Ц5104-04-58#3 от 22.03.2021 година, на
основание чл. 60, ал. 1 КСО злопоЛ.та станала с И. Н. Н. на 18.11.2020 година е приета
за трудова.
Във връзка с направено от процесуалния представител на ищеца оспорване на
подписите на книгите за инструктаж с протоколно определение от 30.03.2022 година
на съда по делото е открито производство по чл. 193 ГПК на посочените документи, в
частта за подписа положен от ищеца, като по делото са приложени и книгите в
оригинал. От заключението изготвената съдебно-графическа /л. 232-239/ се установява,
че подписите за провеждане на начален и периодичен инструктаж не са положени от И.
Н. Н., а от друго лице, поради което оспорването на истинността на Книга за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, както и на Книга за инструктаж по безопасност и здраве по
работа, относно подписа на И. Н. Н., се явява доказано, поради което и на основание
чл. 194, ал. 2 ГПК документите следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото.
Трудовата злополука е довела до увреждане на здравето на ищеца, изразяващо
се в счупване на тялото на първия поясен прешлен по типа на флексионно-
компресионния механизъм, като така описаното увреждане е в причинно-следствена
връзка с ПТП от 18.11.2020 година. Периодът на възстановяване при такъв тип
увреждане, придружено с оперативна стабилизация и последващо раздвижване е около
6-8 месеца. Вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза посочва, че
към настоящия момент И. Н. се е възстановил напълно по отношение на клиниката, но
персистира непостоянна болка, като има и остатъчно ограничение на движенията,
което може да продължи няколко месеца – между 3 и 6, но дори и след това е възможно
да останат някакви минимални ограничения. Посочва, че при прегледа на ищеца е
установил, че е сложен такъв имплант, за какъвто е описано в документите по делото,
който в минимален обем ще ограничава движенията на ищеца. Заявява, че би било
възможно лечението на ищеца и без поставянето на този имплант и провеждане на
операция, но в този случай резултатът и изходът от лечението не биха били толкова
добри. Освен това видно от приложените по делото писмени доказателства, ищецът е
бил в болничен поради временна неработоспособност в продължение на почти 8
11
месеца, като към настоящия момент същият е освидетелстван с 50% трайно намалена
работоспособност. Това увреждане от своя страна несъмнено е свързано с претърпени
от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания. От събраните по делото гласни
доказателства безспорно се доказват твърдяните, изложени в исковата молба,
претърпени от ищеца болки и страдания. Както от показанията на разпитаните
свидетели С. Р. К. и П. Ц. Б., така и от заключението по СМЕ се установява, че
увреждането на ищеца е било съпроводено със силни персистиращи болки, като такива
има и към настоящия момент. На следващо място от съществено значение е
обстоятелството, че пострадалият е бил в невъзможност да се обслужва сам в един
доста продължителен период от време, след което същият е следвало да бъде
допълнително подпомаган. Помощ са му оказвали както разпитаните по делото
свидетели, които са вършели част от ежедневните му задължения, така и неговата
майка. Всичко това е довело до съществено и продължително нарушаване на
обичайния начин на живот на ищеца, тъй като е следвало да търпи болката,
неудобствата и да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки и приятели.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че една такава травма безспорно е
съпроводена със силен стрес от претърпения инцидент. Нещо повече ищецът е бил
едва 21 годишен към датата на ПТП и към днешна дата е с 50% трайно намалена
работоспособност. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че
инцидентът се е отразил изключително негативно на психиката на ищеца. Същият
изпадал в депресивни състояние и дори се наложило да посещава психолог. При това
положение, съдът след като съобрази характера, степента и интензитета на
увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е настъпило,
продължителността на оздравителния период и отражението му върху начина на живот
на ищеца по делото и предвид липсата на пълно възстановяване към настоящия
момент, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от И. Н. Н. неимуществени вреди е в
размер на 40 000.00 лева. Този размер на обезщетението съответства на характера и
степента на претърпените болки и страдания. Следва да се има предвид в разпоредбата
на чл. 51 ЗЗД е заложен принципът за пълно обезщетяване на вредите. Същият изисква
възстановяване на всички реално претърпени вреди, щом са в пряка и непосредствена
последица от увреждането. Претърпените вреди са, както вече настъпилите към
момента на определяне на злополуката като трудова, така и бъдещите, които са
следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на
вредоносното проявление на самото увреждане.
Освен неимуществени вреди, от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява и че ищецът е претърпял и имуществени такива за заплащане
на консумативи, импланти и лекарства в размер на 2 732.56 лева /л. 11-13/.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя
12
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. В константната практика на ВКС, в това число в решение
№ 252 от 30.09.2016 година по гр.д. № 1364 от 2016 година на IV г.о. на ВКС и
останалите цитирани в него решения се приема, че при трудова злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злопоЛ. има
съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се
определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече
едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е
неговото участие в обезщетяването й.
В случая по делото безспорно от приложените писмени доказателства и с оглед
заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза, се установява, че на
ищеца не е проведен както първоначален, така и периодичен инструктаж за
безопасност на труда, което представлява нарушение на изискванията за безопасност
на труда. От друга страна и двете съдебно-автотехнически експертиза са категорични
по отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП, което е настъпило
единствено и само поради поведението на ищеца – от една страна ненамаляването на
скоростта до необходимата за преодоляване на кривата на десния завой при мокра
пътна настилка, а от друга - опитът му за спиране чрез задействане спирачната
система, което също е допринесело за настъпването на процесното ПТП. В случая
именно това негово поведение има пряко отношение към настъпването на ПТП и към
получените от него травматични увреждания, които със сигурност не биха настъпили
ако той е спазил задълженията си като водач на МПС. Следва да се има предвид, че
едно от изискванията за заемане на длъжността на ищеца, съгласно длъжностната му
характеристика е наличието на шофьорска книжка, т.е. същият е бил правоспособен
водач на МПС и е бил длъжен да знае и да изпълнява правилата за движение по
пътищата. В случая по делото работникът, управлявайки автомобил с висока скорост,
несъобразена с пътната обстановка, е могъл да предвиди настъпването на вредите, но
се е надявал да предотврати неблагоприятните последици от своето поведение, като не
е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация. В този
13
смисъл е и Решение № 79 от 27.02.2012 година по гр.д. № 673/2011 година на IV г.о. на
ВКС. Това обстоятелство се установява както от заключението на СТЕ, така и от
разпита на свидетелите, които посочват, че непосредствено след инцидента ищецът е
заявил, че е изтървал завоя.
Следва да се има предвид, че действително в константната практика на ВКС се
приема, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не
може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. Тази хипотеза касае
случаите когато самото поведение на работника се дължи на неосигурени от страна на
работодателя безопасни условия на труд. Случаят по делото обаче не е такъв, поради
което се явява неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца в
тази насока. Действително ищецът е уведомявал работодателя за технически повреди
на автомобила, който е управлявал, но не е спорно, че няколко дни преди самото ПТП
автомобилът му е сменен с автомобил, с рег. № ВТ4003ВР, като по делото лисват
каквито и да е доказателства както за неизправност на седалката на този автомобил,
така и за уведомяване на работодателя от работника за наличието на дефекти на този
автомобил. Напротив, в дадените от ищеца обяснения пред НОИ, във връзка с
трудовата злополука /л. 116 от делото/, същият изрично посочва, че предвид лошите
метрологични условия и мокрия асфалт, колата му поднесла и той не успял да я
овладее. Освен това видно от попълнения пътен лист /л. 121 от делото/, ищецът е
удостоверил с подписа си, че е приел автомобила технически изправен. Не на последно
място от показанията на един полицаите, се установява, че когато отишъл на мястото
на инцидента изрично заявява, че е погледнал в купето на автомобила дали има и
други хора и не е видял шофьорската седалка да не е била на мястото си. В тази насока
са и изготвените по делото експертизи. Още повече, за да има спирачен път, какъвто е
установен, шофьорът следва да е достигал до педалите, т.е. седалката му трябва да е
била на мястото си. Както бе посочено по-горе работодателят е допуснал нарушение на
изискванията за безопасност на труда, но същите касаят документирането на
провежданите в дружеството инструктажи. Това обаче не е в пряка причинно-
следствена връзка както с поведението на работника, така и с настъпилата злопоЛ.. За
спазването на правилата за движение по пътищата следва да е запознат не само един
охранител, но и всеки водач на МПС. В този смисъл неправилната преценка на
работника за пътната обстановка и избиране на скоростта му за движение с нея, са
причината за настъпване на злопоЛ.та, което му поведение не се дължи на
непроведения първоначален или периодичен инструктаж за безопасност и здраве при
работа. Подобно лекомислено поведение при липсата на елементарно старание от
страна, на който и да е водач на МПС, би довело до вредоносния резултат.
С оглед посочените по-горе обстоятелства, това че ищецът е бързал, за да
стигне до съответния обект по подаден сигнал, предвид характера на работата му,
както и механизма на настъпване на злополуката, настоящият съдебен състав приема,
14
че обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат
съставлява 60 % /Решение № 79 от 27.02.2012 година по гр.д. № 673/2011 година на IV
г.о. на ВКС/. Ето защо, отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди е основателно да бъде ангажирана до размера на
сумата в размер на 1 639.54 лева – обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди и за сумата в размер на 24 000.00 лева - за неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази ТР № 1 от 01.08.2022 година по т.д. № 1/2021 година, с
което ОСГТК на ВКС изрично приема, че когато са налице предпоставките на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, съдът следва да намали обезщетението спрямо размера, за който искът би
бил основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на
пострадалия. С оглед забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди
обезщетение до размера на исковата претенция, ако след намаляването му при
предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД същото надхвърля по размер претендираното,
какъвто не е настоящият случай.
Следва да се има предвид, че работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200,
ал. 1 КТ, изпада в забава от момента на настъпване на увреждането, съгласно
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а не след покана – Решение № 441 от 08.07.2010 година
по гр.д. № 682/2009година на ІV г.о. на ВКС. В случая по делото предвид
основателността на главните искове, работодателят дължи на работника и законна
лихва от датата на трудовата злопоЛ. – 18.11.2020 година до окончателното изплащане
на задължението.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по
делото обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
са основателни и доказани за сумата в размер на 1 639.54 лева – обезщетение за
имуществени вреди и за сумата в размер на 24 000.00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, поради което и като такива следва да бъдат уважени в тези им
части. За разликата от 1 639.54 лева до пълния претендиран размер за претърпени
имуществените вреди от 3 132.56 лева, която разлика е в размер на 1 493.02 лева и за
разликата от 24 000.00 лева до пълния претендиран размер за претърпени
неимуществени вреди от 35 000.00 лева, която разлика е в размер на 11 000.00 лева,
исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ се явяват неоснователни и недоказани,
поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
При този изход на делото претенцията на И. Н. Н. за присъждане на разноски
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна. Предвид частичната основателността
на предявените от него искове и с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 2а
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответното дружество следа да заплати на процесуалния представител
на ищеца сумата в размер на по 1 559.03 лева. Съдът намира, че адвокатското
15
възнаграждение следва да бъде определено в редакцията на наредбата към датата на
възникване на процесуалното правоотношение, независимо, че в хода на делото /ДВ
бр. 88/04.11.2022 година/ същата е изменена. В този смисъл дори при сключване на
договор за правна защита и съдействие в последствие, а не към датата на възникване на
представителството, е приложима наредбата в старата й редакция. По правилото на чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следа да заплати на ответника сумата в размер на 766.63 лева,
представляваща направените от дружеството разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение и за депозит за свидетели и за изготвяне на експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд -
Велико Търново дължимите за производството такси и разноски, съразмерно с
уважената част от иска или 1 025.58 лева за държавна такса и 571.52 лева - разноски за
изготвяне на заключения по допуснатите експертизи по делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 2, във връзка с чл.
193, ал. 3 ГПК, по заявеното от ищеца И. Н. Н. от *, с ЕГН ********** оспорване на
истинността на представените от ответника "Велттед Секюрити" ЕООД със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Мармарлийска" № 41, с ЕИК
********* Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана, както и на Книга за инструктаж по
безопасност и здраве по работа, че документите са неистински в частта относно
авторството на подписа на И. Н. Н., като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК ги
изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА "ВЕЛТТЕД СЕКЮРИТИ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Мармарлийска" № 41, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на И. Н. Н. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 24 000.00 лв.
/двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова
злополука, станала на 18.11.2020 година, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 18.11.2020 година до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения по делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за
заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 18.11.2020 година за разликата
24 000.00 лева до 35 000.00 лева, която разлика е в размер на 11 000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ВЕЛТТЕД СЕКЮРИТИ" ЕООД, със седалище и адрес на
16
управление град Велико Търново, ул. "Мармарлийска" № 41, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на И. Н. Н. от*, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 1 639.54 лв.
/хиляда шестстотин тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени от него имуществени
вреди, вследствие на трудова злополука, станала на 18.11.2020 година, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 18.11.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения по делото иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, станала на 18.11.2020 година за
разликата 1 639.54 лева до 3 132.56 лева, която разлика е в размер на 1 493.02 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ВЕЛТТЕД СЕКЮРИТИ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Мармарлийска" № 41, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В. И.-К. - ЛАК СУМАТА в размер на 1 559.03 лева /хиляда
петстотин петдесет и девет лева и три стотинки/, представляваща възнаграждение за
осъществяваното в полза на И. Н. Н. безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА И. Н. Н. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ВЕЛТТЕД
СЕКЮРИТИ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
"Мармарлийска" № 41, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 766.63 лв.
/седемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
направени от дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА "ВЕЛТТЕД СЕКЮРИТИ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Мармарлийска" № 41, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 1
025.58 лева /хиляда двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
ДТ за производството по делото, СУМАТА в размер на 571.52 лева /петстотин
седемдесет и един лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направени в
производството разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове, както и
СУМАТА в размер на 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-
помагач ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", със седалище и адрес на управление
град София, пл. „Позитано“ № 5, с ЕИК *********.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
18