РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на десети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4432 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Е.П.П. чрез пълномощника
адвокат М. твърди, че с ответника С.Б.Й. са били съпрузи, чийто брак е
прекратен с развод на 09.11.2018 г. По време на брака с ответника придобили два
недвижими имота – апартамент на стойност 29 000 лв. и гараж на стойност
7 000 лв., находящи се в гр. П. Закупуването на имотите било изцяло с
лични средства на ищцата, дарени от родителите й два дни преди закупуване на
апартамента, което изключва приноса на ответника в придобиване на имотите.
Поради това моли да бъде прието за установено, че имотите са лична нейна
собственост.
При
условията на евентуалност моли да й бъде определен по-голям принос при
придобиване на имуществото в СИО в размер на 90 % при 10 % за ответника, тъй
като ответникът няма лично участие в придобиването. Аргументите за това са, че
имотите са заплатени изцяло с лично имущество на ищцата, тя основно се е
грижила за детето от брака, а доходите й от обезщетение за бременност и раждане
и еднократна помощ за раждане като редовно обучаваща се студентка са използвани
за поддръжка на домакинството и обзавеждане на жилището.
Претендира
присъждане на разноските в производството.
Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.Б.Й. намира исковата молба за допустима, но
неоснователна. Признава, че процесните недвижими имоти са придобити по време на
брака с ищцата, но оспорва те да са заплатени с направено на ищцата лично
дарение от нейните родители. Твърди, че дарението е било направено в полза на
цялото семейство за подпомагане на съвместното съжителство. Като аргумент за
това сочи обстоятелството, че апартаментът е закупен в началото на брака,
непосредствено след раждане на детето на страните, когато отношенията помежду
им са били нормални. Твърди, че щом двамата съпрузи са страни по договора за
покупко-продажба и цената е платена, то двамата придобиват собствеността върху
имота при равни права, което изключва възможността имуществото да се
трансформира в лично. Сочи, че действителната покупна цена на имотите е
по-висока от посочената в нотариалните актове и за заплащането й са били
вложени средства на ответника и неговите родители, а също и общи на страните
средства, получени като сватбени подаръци. Сочи, че по време на закупуване на
имотите е имал доходи от трудова дейност. Оспорва обстоятелството, че ремонтът
и обзавеждането на апартамента са извършени с лични средства на ищцата, като
твърди, че са извършени с негови средства. Моли за отхвърляне на исковете и
заплащане на разноските по делото.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приетото по делото решение по гр.д. № 2446/2018 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, че са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на
26.01.2014 г. в гр. Пазарджик и е прекратен с развод на 09.11.2018 г. с решение
по гр.д. № 2446/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Не е спорно също така, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том ІІІ, рег. №
7246, дело № 490/2014 г. от 10.10.2014 г. Е.П. Й. и С.Б.Й. са закупили следния
недвижим имот – апартамент с площ от … кв.м., разположен на трети етаж – кота +
8,00, ведно с прилежащите към него таванско помещение № 2 и склад № 2 ,
разположени на кота + 10,80, с обща площ от … кв.м. и припадащите се на този
обект .. кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващ самостоятелен обект в сграда по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с пълен
идентификатор на обекта: 55155.504.728.2.9, с административен адрес на имота:
гр. П., п.к. 4400, ул. „С. З.“ № …, ет. …, ап. № …, разположен на две нива с
обща площ на обекта 123 кв.м., в масивна пететажна сграда № 2 – на пет надземни
етажа от 0 до 4, включително, в поземлен имот с идентификатор: 55155.504.728, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: ниво 1 (първо) – на същия етаж – 55155.504.728.2.8, под обекта –
55155.504.728.2.5, 55155.504.728.2.6, над обекта – 55155.504.728.2.8,
55155.504.728.2.7, ниво 2 (второ) – на същия етаж – 55155.504.728.2.8,
55155.504.728.2.7, под обекта – 55155.504.728.2.8, 55155.504.728.2.7, над
обекта – няма, ведно с 1/12 ид.ч. от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо урбанизирана територия, цялото с площ от … кв.м.,
съгласно скица № 15-253667/24.07.2014 г., издадена от СГКК – П., съставляващо
поземлен имот с пълен идентификатор 55155.504.728 по КККР на гр. П. одобрени
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр. П., п.к. …, ул. „С. З.“ № …, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор – няма, при съседи на имота:
55155.504.730, 55155.504.729, 55155.504.9510, 55155.504.727, за сумата от
29 000 лв., която управителят на дружеството-продавач „Артстрой ЗС“ ООД е
заявил, че е получил от купувачите чрез банков превод по посочената от него
банкова сметка ***.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № …, дело № 444/2017 г. от
20.10.2017 г. С.Б.Й. е закупил следния недвижим имот – гараж с площ от ..
кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с пълен
идентификатор на обекта: 55155.504.728.2.13, с административен адрес на имота:
гр. П., п.к. № …, ул. „С. З.“ № .., етаж.., разположен на едно ниво в масивна
пететажна сграда №… – на пет надземни етажа от 0 до 4, включително, в поземлен
имот с идентификатор 55155.504.728, с предназначение на обекта: гараж в сграда,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
55155.504.728.2.12, 55155.504.728.2.14, под обекта – няма, над обекта –
55155.504.728.2.2, за сумата от 7 000 лв., която управителят на дружеството-продавач
„Артстрой ЗС“ ООД е заявил, че е внесена от купувача по банковата сметка на
дружеството-продавач преди подписване на нотариалния акт.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №.., том.., рег. № .., дело № 236/2014 г. от
12.09.2014 г. П. Д. П. и К. Я. П. са продали на А. В. С. притежания от тях в
СИО недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.9660.1.7, находящ се в гр. П. по КККР на гр. П., одобрени със Заповед
№ РД-18-43/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с посочена в
документа площ от 41,39 кв.м., ведно с 2,396 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, ведно с 3/413 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.506.9660 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-43/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, за сумата от
36 000 лв., която продавачите са получили изцяло чрез извършено плащане по
банков път, по банкова сметка ***, за което съпругата му К. Я. П. е дала
изричното си съгласие.
Съгласно представените по делото
извлечения от банковите сметки на Е. П.П. и П. Д. П. на 12.09.2014 г. по
банковата сметка на П. Д. П. е постъпила сумата от 36 000 лв., преведена
от А. В. С. с основание „покупка на жилище“, а на 08.10.2014 г. сумата от
36 000 лв. е преведена от П. Д. П. по банковата сметка на Е.П.П. с
основание „прехвърляне на средства“. На 09.10.2014 г. Е.П. Й. е превела по
банковата сметка на „Артстрой ЗС“ ООД сумата от 29 000 лв. с основание
„покупко-продажба“.
Според представените от ответника
писмени доказателства – трудов договор № 14/04.07.2013 г., допълнително
споразумение към трудов договор № 14/04.07.2013 г. и трудов договор №
015/03.12.2015 г., същият заема длъжността „организатор дейности“ при
работодателя „Булфаста“ ЕООД с месторабота Планета Пайнер клуб, работно време
до 40 часа месечно и основно трудово възнаграждение в размер на 50 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж при същия работодател.
Според заключението по
съдебносчетоводната експертиза, прието по делото, получените от С.Б.Й. трудови
доходи за периода от 2013 г. до 2016 г. са общо в размер на 2 978,75 лв.,
от които за 2013 г. – 623,48 лв., за 2014 г. – 604 лв., за 2015 г. – 655,11 лв.,
за 2016 г. – 1 096,16 лв. За същия период доходите на Е.П.П. са в размер
на 12 694,05 лв. и са формирани от стипендия и обезщетения за майчинство и
социално подпомагане, както следва: за 2013 г. – 600 лв., за 2014 г. –
4 812,66 лв., за 2015 г. – 4 964,55 лв., за 2016 г. – 2 316,84
лв. Общият размер на доходите на страните за периода от 2013 г. до 2016 г. е
15 672,80 лв. Според данните на НСИ разходите, необходими за издръжка на
едно домакинство в регион Пазарджик през същия период, са както следва: за 2013
г. – 8 432 лв., за 2014 г. – 8 136 лв., за 2015 г. – 8 436 лв. и
за 2016 г. – 9 224 лв. Със сумата от 29 000 лв. е дебитирана
банковата сметка на Е.П.П. в „Уникредит Булбанк“ АД, вследствие на направен
превод на същата на 09.10.2014 г. по сметка на „Артстрой ЗС“ ООД в „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД с основание „покупко-продажба“. В съдебно заседание вещото лице
уточни, че не е включил сумата от 7 000 лв., представляваща разлика между
сумата от 36 000 лв., която е постъпила по сметка на ищцата, и сумата от
29 000 лв., преведена от ищцата по сметка на „Артстрой ЗС“ ООД, като доход
на ищцата, тъй като няма законово основание за това, но сумата е била налична
по банковата сметка на ищцата през 2014 г.
От показанията на свидетеля П. Д. П., баща на
ищцата, се установява, че през 2014 г. е продал собствен имот в П. за
36 000 лв. Цялата сума предоставил на ищцата, за да си закупи апартамент в
П. По това време ищцата била омъжена. Свидетелят дарил сумата само на ищцата,
за да остане имота в тяхното семейство, в техния род и за да бъде апартамента
само за ищцата. Освен с пари, свидетелят участвал с труд при ремонта на
жилището. Когато го закупили, имотът бил на шпакловка и мазилка и всичко
трябвало да се направи. Свидетелят работил заедно с ответника и негов приятел –
Д.. Тримата стегнали целият апартамент. Направили тавана в хола, сложили паркет,
измазали стените. Не викали майстори да помагат. Единствено за плочките в
банята имало майстор. Почти всеки ден свидетелят давал пари за закупуване на
материали, например за подовата настилка на стълбището и за парапети. Ищцата
имала доходи, с които купувала храна и консумативи за дома, но те не й стигали,
затова свидетелят й давал пари. Със съпругата му се грижили непрекъснато за
детето на страните. Всеки ден то било у тях на тяхна издръжка. Купували му
дрехи, пюрета, каши и други неща, от които имало нужда. Свидетелят не бил виждал
ответникът да гледа детето или да го водил на разходка. Ответникът работел през
нощта в петък и събота като диджей.
От показанията на свидетелката Л.
А. Г., без родство със страните, се установява, че се е запознала с ищцата през
2014 г. Виждали се всеки почти всеки ден – сутрин и следобед. Доходите на
ответника били от работата му като диджей, а на ищцата – от майчинство. Голяма
помощ ищцата получавала от нейните родители. Те се грижили добре за детето. Във
всеки един момент, в който ищцата имала работа, родителите й били с детето.
Купували му дрехи и играчки. По-рядко детето било при родителите на ответника. Тъй
като работел през нощта, ответникът имал свободно време през деня, но тогава
бил или вкъщи, или навън с приятели. Свидетелката не знае ответникът да е
гледал детето сам. След като ищцата се омъжила, известно време с ответника
живеели при неговите родители. За да не живее ищцата при тях, родителите й
решили да продадат апартамента в Пловдив и да й закупят жилище в П. Останалата
част от парите за апартамента били заплатени с обезщетение, получено от ищцата
като майка-студентка, и от общите подаръци от сватбата.
От показанията на свидетеля П. Б.
Г., без родство със страните, се установява, че познава същите още отпреди да
сключат граждански брак. Бил кум на сватбата им и кръстник на детето. На
сватбата страните получили като подаръци парични средства. Доходите на
ответника като диджей били доста високи. Тръгвал си с до няколко хиляди лева
бакшиши. Родителите на ищцата били доста близки с ответника допреди да се
разделят страните. Приемали го като син. Ищцата и ответникът планирали да съберат
пари от сватбата, родителите им да ги подпомогнат финансово и да закупят собствен
апартамент. Имали нормални съпружески отношения. Ответникът се грижил за
семейството, както един баща се грижи за детето си. Например къпел детето,
прибирал масата след вечеря. Ремонтът на апартамента би направен от ответника и
негов приятел – Д..
Установява се от показанията на
свидетеля Д. Валериев Тодоров, без
родство със страните, че познава ответника от 18 години, а ищцата – откакто се
оженили. Тъй като свидетелят се занимавал със строителство, след като страните
закупили апартамента, двамата с ответника направили ремонта за около месец,
месец и половина. Направили ел. инсталация, поставили гипсокартон, шпакловали,
боядисали, поставили ламинат и обзавели банята. Само за банята имало майстор. Свидетелят
не бил виждал бащата на ищцата да е помагал при ремонта на апартамента.
Ответникът се грижил добре за детето. Водил го навсякъде, където поиска, купувал
му всичко, което поиска. Като диджей ответникът получавал около 2 000 лв.
на месец с бакшиша.
В очната ставка, извършена между
свидетелите П. Д. П. и Д. В. Т., първият потвърди, че е участвал в ремонта на
апартамента и по-конкретно в качването на материалите за кухнята и за тавана и
в реденето на ламината, а вторият – че не е виждал свидетеля П. да поставя
ламинат.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за преобразуване на лично имущество.
Съединен с него при условията на евентуалност е конститутивен иск по чл. 29,
ал. 3 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество на съпруг, чийто
принос в придобиване на имуществото значително надхвърля приноса на другия
съпруг.
През време на брака
при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права
върху вещи като лични – чл. 22 от СК и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК.
Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската
общност като режим на имуществени отношения по СК и на съвместния принос като
нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху
вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на
съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.
21, ал. 1 от СК. Независимо от това на чие име е придобита вещта (имотът),
може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
Съвместният
принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания,
какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл.
21, ал. 3 от СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения
през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на
вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично
имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви
положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото
имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена
общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова,
ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира
личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления (пълномощно,
обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично
основание) трудно може да се предположи и реализира през време на брака.
Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са
разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни
отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства,
когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството – чл.
32, ал. 2 от СК (чл.
25, ал. 2 от СК, отменен). Само в този случай изплащането на заема с лични
на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно
право – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по
тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложените
от ищцата твърдения за трансформация на лично имущество за разрешаване на
правния спор в настоящия случай е необходимо ищцата да установи при условията
на пълно и главно доказване, че процесните недвижими имоти – апартамент и
гараж, са придобити изцяло с нейно лично имущество и по-конкретно с направено в
нейна полза дарение от родителите й. Ответникът следва да докаже твърдението
си, че дарението е било направено в полза на семейството.
По
правнорелевантния факт, че бащата на ищцата – свидетелят П. Д. П., е превел
сумата от 36 000 лв. по сметка на ищцата под формата на дарение, между
страните по делото няма спор. Преводът на паричните средства се установява по
несъмнен начин и от ангажираните от ищцата писмени доказателства – банкови
извлечения, и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, ценено от съда
като компетентно, обективно и обосновано. Макар за извършването на дарението да
не е съставен нарочен писмен документ, а като основание за паричния превод в
платежния документ да е записано „прехвърляне на средства“, съдът намира, че предаването
на сумата е извършено именно на основание договор за дарение, който съгласно
чл. 225, ал. 2 от ЗЗД се сключва с предаване на движимите вещи, в случая –
паричните средства. За този свидетелства на първо място обстоятелството, че по
делото не се твърди от никоя от страните предоставянето на сумата да е на
някакво друго правно основание (например договор за заем). Дори напротив – в
отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че сумата в размер на
36 000 лв., преведена по банковата сметка на ищцата от родителите й,
представлява дарение, но направено в полза на цялото семейство. На следващо
място в тази насока са и показанията на свидетеля Петков, който изрично заяви,
че е дарил сумата от 36 000 лв. на ищцата, за да си закупи апартамент в П.
По
въпроса дали дареното от родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не
за двамата съпрузи съдебната практика е непротиворечива и трайно установена. В практиката на ВКС,
например в Решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., II г.о., е
дадено тълкуване, че дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице
съставлява лично имущество по смисъла на чл. 20, ал. 1 от СК от 1985 г.
(отменен), като дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви
щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти
довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и
надарен и други, които страните установяват в хода на съдебното производство. В Решение № 222 от
24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.
290 от ГПК, е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена
парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за
дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е
съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за
приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла
на чл. 22, ал. 1 от СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи,
тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО
и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при
придобиването на семейното жилище. В същия смисъл е и становището, изразено в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр.д.
№ 172/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., както и в Решение № 279 от 15.07.2010 г. по
гр.д. № 529/2009г. на ВКС, І г.о. и в Решение № 84 от 26.04.2016 г по гр.д. №
4903/2015 г. на ВКС, І г.о.
В
случая от писмените и гласни доказателства, събрани по делото и преценени в
съвкупност, може да се направи извод, че дарението е направено от бащата на
ищцата, единствено в полза на ищцата. Договорът за дарение е сключен между бащата
на ищцата – П. Д. П. в качеството му на дарител, и ищцата в качеството на
надарено лице. Доказателство за това е фактът, че сумата е преведена по
банковата сметка на ищцата, с което е изпълнено изискването на чл. 225, ал. 2
от ЗЗД дарената сума да се предаде на надареното лице. В този смисъл са и показанията
на свидетеля Петков, който обоснова дарението, направено в полза на дъщеря му с
факта, че по този начин апартаментът ще остане в тяхното семейство, в техния
род, както и че апартаментът ще бъде „само за нея“. Съдът възприема показанията
на свидетеля П., въпреки че се намира в родствени връзки с ищцата, тъй като
показанията му са логични и последователни и се подкрепят от представените по
делото писмени доказателства – банкови извлечения. От друга страна по делото не
са налице никакви доказателства дарението да е направено и в полза на
ответника. В тази насока липсват както писмени, така и гласни доказателства. Ангажираните
от ответника свидетели не установиха по категоричен намерението на свидетеля П.
да надари семейството, в т.ч. ответника. Установеният от свидетеля Губеров факт,
че отношенията в семейството били нормални и родителите на ищцата приемали
ответника като техен син, не означава непременно, че бащата на ищцата е дарил
получените от продажбата на собствения си имот парични средства и на съпруга на
ищцата, като е изразил воля за надаряване на семейството. Следва да се отчете
също така, че при действието на СК от 2009 г. режим на СИО възниква единствено
върху вещни права, но не и върху парични средства, които нямат характер на вещи
– по аргумент от чл. 21, ал. 1 от СК.
При тези факти
съдът прави извод, че сумата от 36 000 лв., дарена на ищцата от баща й,
представлява лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК и принадлежи единствено
на ищцата, която я е придобила. С част от това имущество, а именно сума в
размер на 29 000 лв., ищцата е заплатила закупения по време на брака
недвижим имот – апартамент. Съдът не обсъжда твърденията на ответника, изложени
в исковата молба, че действителната заплатена за апартамента цена била
91 000 лв., доколкото доказателства в тази насока не са събрани по делото.
Поради това съдът приема, че покупната цена на апартамента е 29 000 лв.,
както е посочено в нотариалния акт за покупко-продажба. Доказателство, че
покупната цена е заплатена от ищцата с нейно лично имущество е представеното по
делото платежно нареждане и банковите извлечения от сметката на ищцата, които
установяват, че цената е заплатена от банковата сметка на ищцата. Няма
съмнение, че цената на апартамента е заплатена именно с дарените от бащата на
ищцата средства, тъй като същите са постъпили по сметката й на 08.10.2014 г. и
на следващия ден 09.10.2014 г. част от тях е преведена по сметка на продавача
„Артстрой ЗС“ ООД на основание „покупко-продажба“. Между двата банкови превода
няма други плащания или тегления от сметката на ищцата, с изключение на теглене
на сума в размер на 2 000 лв. на 09.10.2014 г., което обаче не променя
извода, че имотът е заплатен с дарената сума от 36 000 лв. Освен това към
датата на плащането на цената по сметката на ищцата не е имало други постъпления,
освен стипендии и социални помощи по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД, които също имат
характер на лично имущество, тъй като естеството им изключва наличието на
съвместен принос в придобиването им, а и в режим на СИО съгласно чл. 21, ал. 1
от СК са единствено вещните права, но не и паричните средства. По тези
съображения съдът приема, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен
принос при възмездното придобиване по време на брака между страните на недвижим
имот – апартамент, е оборена, а апартаментът е придобит изцяло с лично
имущество на ищцата, поради което същият не е в режим на СИО, а съгласно чл.
23, ал. 1 от СК представяла лично имущество на ищцата.
Не такъв извод
може да се направи за придобиването на другия спорен недвижим имот – гараж.
Същият е придобит от страните по делото по време на брака им на възмездно
правно основание – договор за покупко-продажба, но по делото не се установи с
категоричност да е закупен изцяло или частично с лично имущество на ищцата. По
делото липсват каквито и да е било доказателства – писмени или гласни, които да
подкрепят изложените в исковата молба твърдения на ищцата, че гаражът е
заплатен с остатъка от дарението, направено от баща й. Напротив – от
приложените по делото извлечения от банковата сметка на ищцата, се установява,
че остатъкът от сумата е изтеглен от ищцата в рамките на няколко дни след
превеждането му – на 09.10.2014 г. – 2 000 лв., на 10.10.2014 г. –
2 000 лв., на 12.10.2014 г. – 400 лв., на 13.10.2014 г. – 2 000 лв.,
на 14.10.2014 г. – 2 000 лв. и на 15.10.2014 г. – 2 000 лв. Общият
размер на изтеглените суми надхвърля остатъка от 7 000 лв., тъй като на
16.07.2014 г. по банковата сметка на ищцата е постъпила социална помощ по ЗСПД
в размер на 3 398,33 лв., която е била налична към датата на всяко от
тегленията. Гаражът е закупен на 20.10.2017 г., т.е. повече от три години след като
ищцата е изтеглила сумите от сметката си. Поради това съдът приема, че те са
били изразходвани от ищцата много преди закупуване на гаража. В тази насока са
и показанията на свидетеля Петков, който заяви, че не знае дали гаражът е
закупен със средствата, които е предоставял на ищцата. От банковите извлечения
се установява също така, че към датата на покупката на гаража – 20.10.2007 г. и
в дните преди това няма плащания от сметката на ищцата към продавача „Артстрой
ЗС“ ООД. При липсата на данни цената на гаража да е заплатена именно с дарената
на ищцата сума от баща й или с друго лично имущество, следва да се приеме, че
презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК не е оборена. При тези
данни претенцията на ищцата, че е изключителен собственик на придобития по
време на брака гараж, се явява неоснователна.
Неоснователността на този иск
налага да бъде разгледан предявеният от ищцата под евентуалност и в срока по
чл. 31 от СК иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК за определяне на
по-голям дял от общото имущество с оглед значително по-големия принос в
придобиване на имуществото. Основен принцип за имуществените
отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 от СК е общността върху
придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права и
равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност – чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос не е само материален, а
може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в
домакинството. Конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 от СК предоставя правна
възможност на съпруга, чийто принос значително надхвърля приноса на другия съпруг,
да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото имущество. В практиката
на ВКС се приема, че за изменение на установеното от закона равенство на
дяловете, следва да се съпоставят от една страна придобитото по време на брака
имущество и неговата стойност, а от друга страна приносът на съпрузите, намиращ
изражение в получените от всеки от съпрузите доходи, полагания от тях труд в
домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други
обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството. Тези
проявни форми на принос са с равна тежест и никоя от тях не се ползва с
приоритет пред останалите – така Решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д. №
931/2010 г., на ВКС, І г.о. и Решение № 72 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 290/2016
г., на ВКС, ІІ г.о. Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по
чл. 21, ал. 2 от СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството и
грижи за децата от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с
оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение
при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.
29, ал. 3 от СК – така Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 607/2016 г. на
І г.о., ВКС.
В случая данните по делото сочат на
придобит по време на брака на страните в режим на СИО недвижим имот – гараж на
стойност 7 000 лв. По отношения на другия имот – апартамент се прие, че е
придобит в резултат от трансформация на лично имущество на ищцата, поради което
представлява лично имущество на ищцата и е изключен от режима на СИО. За
придобивна стойност на гаража следва да се приеме посочената в нотариалния акт
цена от 7 000 лв., доколкото доказателства, че
действителната стойност на този имот е по-висока не се ангажираха от ответника
в срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК. Доходите на страните са установени с
експертно заключение, от което се установява, че доходите на ищцата за периода
от 2013 г. до 2016 г. са общ размер на 12 694,05 лв., като същите са
формирани от стипендия, обезщетение за майчинство и социални помощи. Към тази
сума следва да се прибави и сумата от 36 000 лв., получена от ищцата като
дарение през 2014 г. Така общият размер на доходите на ищцата е 48 694,05
лв. За същия период доходите на ответника по трудово правоотношение са в размер
на 2 978,75 лв. Същият не е декларирал получени доходи от други източници.
При съпоставката на размера на доходите на всяка от страните се оказва, че доходите на ищцата по време на брака
надхвърлят повече от 16 пъти
доходите на ответника. Съдът не възприема показанията на свидетелите Г.
и Т. за получавани от ответника нерегламентирани доходи под формата на бакшиши
в размер от по няколкостотин до няколко хиляди лева на вечер, доколкото по
принцип свидетелските показания не са надлежно доказателство за установяване на
доходи от предоставяне на работна сила. Освен това нито един от двамата
свидетели не установи с точност нито конкретния размер на тези доходи, нито
периодичността на получаването им. Забелязва се и съществено разминаване в
посочените от двамата свидетели суми. Според свидетеля Т. месечният доход на
ответника, заедно с бакшишите бил 2 000 лв., а според свидетеля Г. – няколкостотин
или дори няколко хиляди лева на вечер. Поради това, дори и да се приеме, че
ответникът е получавал бакшиши в работата си, не би могло да се направи конкретна
преценка за размера на този доход на ответника по време на брака му с ищцата. От
друга страна от показанията на свидетелите Г. и Т. се установи, че ответникът е
полагал грижи за семейството – водил е на разходки роденото от брака дете,
грижил се е за него, къпал го е, прибирал е масата след вечеря. Съществени
грижи ответникът е полагал и за ремонта на закупеното от страните семейно
жилище. Ответникът, заедно със свидетеля Т., е извършил основната работа по отремонтиране
и обзавеждане на апартамента – поставяне на ламиниран паркет, шпакловка,
измазване на стените, закупуване на бои, поставяне на гипсокартон, боядисване и
други. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника,
тъй като освен че са незаинтересовани и непосредствени, се подкрепят и от
показанията на свидетеля П., който дори и в очната ставка със свидетеля Т., не
отрече, че именно ответникът е извършил ремонта на жилището. Ищцата също е
имала принос за благополучието на дома и семейството, в каквато насока се
събраха не малко гласни доказателства. Тя основно се е грижила за детето от
брака, особено непосредствено след раждането му и докато е била в майчинство в
каквато насока са показанията на свидетелката Г., а с доходите си е издържала
домакинството – купувала е храна и консумативи за дома. В обобщение следва да се приеме по отношение на
доходите на страните, че е налице значително превишаване на доходите на ищцата
в сравнение с тези на ответника. За грижите в домакинството следва да се
приеме, че такива са полагани и от двамата с леко предимство на ищцата,
доколкото тя не е била в постоянна трудова заетост и преимуществено се е
грижила за детето от брака. При
това положение следва да се признае, че приносът на ищцата за придобиване на
имуществото в режим на СИО, е значително по-голям от този на ответника и възлиза
на 70 %, а приносът на ответника – 30 %. В този размер искът по чл. 29, ал. 3 от СК следва да бъде уважен.
По
изложените съображения следва да се постанови решение, с което да бъде уважен
искът за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
изключителен собственик на придобития по време на брака недвижим имот –
апартамент, а по отношение на недвижимия имот – гараж искът да бъде отхвърлен
като неоснователен. Като основателен следва да бъде уважен искът за определяне
на по-голям дял от общото имущество в размер на 70 % в полза на ищцата, като за
разликата над този размер до претендирания размер от 90 % искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
делото разноските на страните следва да бъдат определени по съразмерност. В
полза на ищцата следва бъдат присъдени разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице съобразно уважената част от исковата
претенция. По делото няма доказателства за заплатена държавна такса за вписване
на исковата молба, поради което разноски за това не се присъждат. В полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото има доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 200 лв., който
размер с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 5, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не е прекомерен, поради което възражението на пълномощника на ищцата за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Б.Й., ЕГН ********** ***, че Е.П.П., ЕГН ********** *** е
изключителен собственик на недвижим имот: апартамент с площ от …. кв.м., разположен на трети
етаж – кота + 8,00, ведно с прилежащите към него таванско помещение № .. и
склад №.. , разположени на кота + 10,80, с обща площ от …. кв.м. и припадащите
се на този обект … кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващ самостоятелен обект в сграда по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с пълен идентификатор на обекта: 55155.504.728.2.9, с административен
адрес на имота: гр. П., п.к. .., ул. „С. З.в“ № .., ет. .., ап. № ..,
разположен на две нива с обща площ на обекта .. кв.м., в масивна пететажна
сграда № .. – на пет надземни етажа от 0 до 4, включително, в поземлен имот с
идентификатор: 55155.504.728, с предназначение на обекта: жилище, апартамент,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1 (първо) – на същия етаж –
55155.504.728.2.8, под обекта – 55155.504.728.2.5, 55155.504.728.2.6, над
обекта – 55155.504.728.2.8, 55155.504.728.2.7, ниво 2 (второ) – на същия етаж –
55155.504.728.2.8, 55155.504.728.2.7, под обекта – 55155.504.728.2.8,
55155.504.728.2.7, над обекта – няма, ведно с 1/12 ид.ч. от дворното място,
върху което е построена сградата, представляващо урбанизирана територия, цялото
с площ от 351 кв.м., съгласно скица № 15-253667/24.07.2014 г., издадена от СГКК
– П., съставляващо поземлен имот с пълен идентификатор 55155.504.728 по КККР на
гр. П. одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п.к. .., ул. „С. З.“ №.., с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор – няма, при съседи на
имота: 55155.504.730, 55155.504.729, 55155.504.9510, 55155.504.727, придобит с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № ..,
дело № 490/2014 г. от 10.10.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.П.П., ЕГН **********
*** иск за признаване за установено по отношение на С.Б.Й., ЕГН ********** ***, че
ищцата е изключителен собственик
на недвижим имот: гараж с площ от 21,90 кв.м., съставляващ самостоятелен
обект в сграда по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с пълен идентификатор на обекта:
55155.504.728.2.13, с административен адрес на имота: гр. П., п.к. № .., ул. „С.
З..“ № .., етаж 0, разположен на едно ниво в масивна пететажна сграда № 2 – на
пет надземни етажа от 0 до 4, включително, в поземлен имот с идентификатор
55155.504.728, с предназначение на обекта: гараж в сграда, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 55155.504.728.2.12,
55155.504.728.2.14, под обекта – няма, над обекта – 55155.504.728.2.2, придобит
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., том .., рег. № .., дело
№ 444/2017 г. от 20.10.2017 г.
ОПРЕДЕЛЯ на Е.П.П., ЕГН ********** *** по-голям
дял от имуществото, придобито по време на брака със С.Б.Й., ЕГН ********** ***, поради значително
по-голям принос, а именно в размер на 70 % от общото имущество, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 % до
претендираните 90 % от общото имущество.
ОСЪЖДА С.Б.Й., ЕГН ********** *** да заплати на
Е.П.П., ЕГН ********** *** разноски за държавна такса в размер на 534,91 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 140 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 840 лв.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на
С.Б.Й., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60
лв.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: