№ 134
гр. С., 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110151196 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от З.. срещу „Д. с които се иска да бъде признато за установено, че „Д.
дължи на З.. сумата от 2034.86 лв., представляваща вземане за връщане на платено на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите,
причинени на лек автомобил марка „М.“, с рег. № . от настъпило на 14.08.2016 г., в град С.,
пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на автомобил марка „О.“, модел „К.,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с включени 20 лв.
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2021 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 620.12 лв. – обезщетение за забава върху главницата
за периода от 16.06.2018 г. до 16.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 34703/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
З.. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско” на 14.08.2016 г. е настъпило събитие – ПТП, в гр. С.,
на бул. „А.“, срещу автокъща „О.“, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че размерът на обезщетението възлиза на
сумата . лв., която е заплатил на собственика на увредения автомобил. Твърди ответникът да
1
е застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на
ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му
в размер на 20 лв. Твърди, че ответникът не е погасил претендираната сума, въпреки
отправената му покана. Претендира и обезщетение за забава в размер на 620.12 лв. за
периода от 16.06.2018 г. до 16.06.2021 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сторените разноски.
Ответникът „Д. е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че не е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач. Счита, че ищецът
не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба.
Твърди, че по делото нямало данни МПС „О. К.“ да е бил управляван от застрахован при
ответника водач. Оспорва размера на претенцията. Оспорва и акцесорната претенция за
лихва за забава, поради което моли за отхвърляне на предявените искове, както и за
присъждане на разноските по делото в негова полза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане
и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при
ответника по застраховка гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие,
за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане в случай че твърди такова, както и да обори презумпцията за вина
по отношение на застрахования от него водач.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е заплатил като застрахователно обезщетение сума в размер на .
лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на 20 лв., както и че към датата на пътно-
транспортното произшествие /ПТП/ ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ на увредения автомобил марка „М.“, с рег. № . ..
От представената на л. 19 от делото справка от информационната система на
Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП е бил налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, рег. № ..
По делото е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), чието
заключение (л. 73-78) съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От представения по делото Протокол за ПТП № . (л. 20), както и от допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 14.08.2016 г., около 13:40 часа е
2
настъпило ПТП между автомобил марка „О.“, модел „К. и лек автомобил марка „М.“, с рег.
№ . .. Автомобилът марка „О.“, модел „К., се движил в гр. С., по бул. „А.“, с посока от ул. „.“
и в района пред автокъща „О.“, водачът навлязъл в лентата за насрещно движение, където
реализирал пътно-транспортно произшествие с движещия се срещу него лек автомобил
марка „М.“, с рег. № . ..
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза щетите по лек автомобил марка „М.“, с рег. № . ., с изключение на лайсна врата
задна дясна, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.08.2016
г. произшествие в гр. С..
Ответникът по делото е оспорил, че настъпилото ПТП е настъпило поради
противоправно поведение на застрахования при него водач. От представения по делото
Протокол за ПТП № . се установява, че водачът на товарен автомобил марка „О.“, модел „К.
е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата. Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В
допълнение на това, към делото е представена преписката във връзка със съставения
протокол за процесното ПТП (л.60-л.70), от която също се установява, че водачът на
товарен автомобил марка „О.“, модел „К. е напуснал процесното ПТП. Поведението на
водача на автомобила „О.“ е противоправно, тъй като, навлизайки в насрещната лента за
движение, без да има причина за това е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, чл. 8 ал. 1 ЗДвП, чл. 67, ал.1 ППЗДвП, и е причинил ПТП – удар с автомобила марка
„М.“, с рег. № . .. Вината пък се предполага съобразно законовата презумпция на чл. 45, ал. 1
ЗЗД, като ответникът не е анагажирал доказателства, които да оборят тази презумпция.
Спорен по делото е въпросът за вида вреди, които са причинени на процесния
автомобил, и съобразно това – в какъв размер е възникнало регресното право на ищеца.
Относно вида на вредите съдът кредитира заключението на вещото лице по несопорената
съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което щетите по увредения лек автомобил се
изразяват в: предна лява и задна лява врата, ляв панел, предна лява лайсна врата, предна лява
долна лайсна врата, ляв ПВЦ праг, стъкло на ляво огледало, задна лява гума, задна лява
джанта, задна лява долна лайсна врата, стъклоповдигач на предна лява врата, вътрешен
декоративен праг, облицовка на ляв праг, задна лява долна панта на вратата, метален
външен ляв праг, метален вътрешен ляв праг, средна колона и метален заден ляв подкалник.
Във връзка с настъпилите щети за лек автомобил марка „М.“, рег. № . е представен доклад
щета № ., съгласно който е определено обезщетение в размер на . лв., която сума е изплатена
на водача П. СТР. СТ., с преводно нареждане с регистрационен номер . на 07.10.2016 г.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
3
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допусната съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
марка „М.“, с рег. № . ., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3077.06
лв. В открито съдебно заседание на 15.12.2021 г. вещото лице е потвърдило, че тази
стойност е без лайсната, вредите за която не са в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. В случая ищецът претендира по-нисък размер на обезщетение от
определения от вещото лице, поради което съдът счита, че искът за главница следва да бъде
уважен изцяло за размера от 2034.86 лв.
Недоказани в хода на съдебното дирене останаха направените от ответника
възражения.
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 620.12 лв. за периода от 16.06.2018 г.
до датата, предхождащата датата на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. За основателността на акцесорната претенция за лихви е необходимо наличието
на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са установени по
делото. Ищецът е отправил извънсъдебно регресна покана до ответника, а видно от
изпратения от ответника отговор от 30.01.2017 г. ответникът е отказал да извърши плащане
на претендирана от ищеца сума. Поканата от ответника е изпратена на 14.12.2016 г. и дори
да се приеме, че забавата за ответника настъпва след изтичане на тридесетдневният срок за
плащане от ответника, ищецът претендира мораторна лихва от много по-късна дата, видно
от която ответникът е изпаднал в забава, с оглед на което акцесорната претенция на ищеца
следва да бъде уважена изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2021 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът по настоящето дело е претендирал направените по делото
разноски в исковото и заповедното производство, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно платежно нареждане от 31.08.2021 г. ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 53.10 лв. по настоящето дело. Съгласно платежно нареждане от 25.09.2020 г.
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 53.10 лв. в заповедното производство.
Съгласно платежно нареждане от 17.12. 2021 г. ищецът е внесъл депозит в размер на 200 лв.
за съдебно-автотехническа експертиза.Съгласно платежно нареждане от същата дата е
внесъл и депозит за свидетел в размер на 60 лв., но съдът счита, че тази сума не следва да се
4
заплаща от ответника, тъй като разпит на свидетел не е провеждан и определението за
допускане на разпит на свидетел е отменено в открито съдебно заседание на 15.12.2021 г.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, като съдът счита, че то следва да бъде
определено в минимален размер, а именно 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и 50 лв. в заповедното производство.
Предвид изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за заповедното
и исковото производство в общ размер на 456.20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „З.,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С. срещу „Д. ЕИК ., със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „А., искове с правно основание 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Д.
дължи на „З. сумата от 2034.86 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи по щета № ., образувана във връзка с настъпило на
14.08.2016 г., в град С., пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2021 г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 620.12 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 16.06.2018 г. до 16.06.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34703/2021 г.
по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „Д. ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „А., да
заплати на „З., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 456.20 лв., разноски сторени в исковото и заповедното производство
пред Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5