Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 02.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В.,
като разгледа докладваното гр.д.
№1095/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.А.Т. ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 139 лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за месец април 2016г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- .. г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че е полагал труд по ТПО при
ответника на длъжност „Специалист, контрол разходи“, което е било прекратено
със споразумение на ... Поддържа, че е следвало да получи допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за месец април
2016г..
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор
на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ.
Предявеният иск е допустим.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът
следва да докаже наличието на трудово правоотношение, по силата на което той е
полагал труд при ответника, както и наличието на предпоставки за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а в
случай че работодателят твърди, че е заплатил претендираното трудово
възнаграждение, то той следва да докаже този положителен факт.
По отношение на наличието на трудово
правоотношение. На първо място това обстоятелство не е спорно между страните-
ищецът в исковата молба излага твърдения, че е работил при ответника като
„специалист, контрол разходи“ и като Председател, а процесуалният представител
на ответника в първото по делото заседание заявява, че до ... ищецът е бил
Председател на кооперацията, след което от .. до .. е заемал длъжността
„специалист, контрол разходи“. Същевременно обаче вещото лице в изслушването му
в съдебното заседание на .. заявява, че трудов договор, сключен на ... за
назначаване на ищеца на длъжност „специалист, контрол разходи“ не е намерен в
самата кооперация. В този случай съдът следва да обсъди съществувал ли е писмен
трудов договор, който е изгубен или унищожен не по вина на ищеца, както и да
обсъди доказателствата, установяващи съдържанието на този договор. От
приложената по делото справка от информационната система на НОИ (л. 42 от
делото) за актуално състояние на трудовите договори на ищеца се установява, че
има регистриран трудов договор между страните за длъжността „специалист,
контрол разходи“, сключен на .. с основна заплата 610лв., прекратен на ...
Последното установява, че трудовият договор е вписан в регистъра на трудовите
договори на Националния осигурителен институт, в който са отразени и
съществените елементи по чл. 66, ал.1 КТ от съдържанието на трудовия договор –
изпълняваната от служителя длъжност и определеното месечно трудово
възнаграждение. Тези факти, установени от извънсъдебни признания на ответника,
обуславят безсъмнения извод, че между страните е бил сключен трудов договор за
длъжността „специалист, контрол разходи“ с начална дата . г.; че между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение до . г., когато трудовият договор
е бил прекратен, както и че уговореното месечно възнаграждение, дължимо от
работодателя е било в размер на 610 лева. Горният извод се подкрепя и от
приложеното по делото и неоспорено от страните Споразумение за прекратяване на
трудов договор (л. 7), от което се установява, че последният е сключен на ..
между страните по делото за длъжност „специалист, контрол разходи“ и е
прекратен по взаимно съгласие на страните на .. В подкрепа на този извод са и
представеното извлечение от трудова книжка и представените фишове за заплати.
Следователно за процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение.
Съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален
опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Съгласно ал.2 и 4, т.1 от същата разпоредба „за
придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил
и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и
длъжности, както и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в
друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия. В конкретния случай не се спори между страните, а и от представеното
извлечение от трудова книжка, от справката от информационната система на НОИ,
както и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
ищецът е работил при ответника за периода от .. до .. като Председател и за
периода от .. до .. като „специалист, контрол разходи“.
В тежест на работника или служителя - ищец в
производството е да установи, че е престирал труд за определен период, а в
тежест на ответника - че е заплатил дължимото възнаграждение за същия период.
Наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и
работникът или служителят да е полагал труд и фактически да е осъществявал
съответната трудова функция (Решение № .. по гр.д. № .. на ВКС, ІV ГО, Решение
№ .. по гр.д. № 329/2011г. на ВКС, ІІІ ГО). С протоколно определение от ...,
вследствие на изявления на страните, е изменен доклада по делото, като на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделено за безспорно между страните
обстоятелството, че за месец 04.2016г. ищецът е получил от ответника трудово
възнаграждение в размер на 610лв. В тази насока е и представеният по делото фиш
за заплата за м. април 2016г. Работодателят дължи уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, т.е. за реално престиране на работна сила
- чл. 128, т. 2 КТ. В този смисъл изплащането на трудовото възнаграждение съставлява
извънсъдебно признание на работодателя за реално положения от ищеца в процесния
период труд. А признанието на неизгодни факти е едно от най-достоверните,
надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в
съвкупност с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния
спор. По делото не се твърди, а не са и събрани доказателства в тази насока, че
заплатеното трудово възнаграждение от 610лв. не е било дължимо.
С оглед всичко гореизложено работодателят дължи
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза и от изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че размерът на дължимата суми за
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за м.
април 2016г. е 139,08лв.. Ищецът претендира за м. април 2016г. сумата от 139 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен до този размер с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят сторените настоящото
производство разноски в размер на 120лв. за депозит за вещо лице.
Съобразно уважената част от иска при този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр.
с 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 84, т. 1 ГПК да заплати дължимите държавни такси в
размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ ПК „Н.“, гр. Д.Б., ЕИК ,
със седалище и адрес на управление гр. Д.Б., ул. „Д.“ № , представлявана от С.Ж.Т.,
да заплати на Г.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 139 лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за месец април 2016г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- 27.09.2018 г., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПК „Н.“, гр. Д.Б.,
да заплати на Г.А.Т. направените по делото разноски в размер на сумата 120лв.
за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ПК „Н.“, гр. Д.Б. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 50лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от
02.08.2019 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: