М О Т И В И
по НОХД № 6198/2015
г. ПРС, XXVI н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Ю. А. А. с ЕГН:
********** за извършено
от него престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, за това, че на 10.09.2010 г. в гр.
Пловдив е съставил неистински частни документи – пълномощно, издадено от К.В.К.
с ЕГН: ********** на Ю.А.А. с ЕГН: **********, декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК с декларатор К.В.К. с ЕГН: **********, декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД с
декларатор К.В.К. с ЕГН: ********** и на 14.09.2010 г. в гр. Габрово ги е
употребил пред *** П.К., рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара с район
на действие Районен съд – гр. Габрово, за да докаже, че съществува някое право
– правото на представителна власт, че не съществува някое задължение –
определени задължения по ДОПК, както и че съществува някое правно отношение –
наличие на българско гражданско – престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като намира същото за
доказано от обективна и субективна страна. Намира, че по делото са били събрани
достатъчно гласни и писмени доказателства, които подкрепят обвинението, като
подсъдимият А. не отричал извършването на престъплението. Намира за защитна
тезата на подсъдимия, че не знаел какво подписва, доколкото същият е
дееспособен български гражданин и е действал при условията на пряк умисъл.
Смекчаващи вината обстоятелства не били констатирани нито на досъдебното
производство, нито в хода на съдебното следствие. В същото време обаче, били
налице множество отегчаващи вината обстоятелства, а именно наличието на тежки
последици. Ето защо, предлага да бъде наложено максималното предвидено в закона
наказание в размер от две години лишаване от свобода. Намира, че с приложението
на чл. 66 НК няма да се постигнат целите на наказанието, поради което предлага
същият да изтърпи ефективно наложеното
му наказание. Счита, че на подсъдимия следва да се възложат и
направените по делото разноски.
Защитникът адв.
К. счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че подсъдимият е подписал инкриминираните документи. Въпреки това,
обаче иска оправдаването на Ю.А.. Излага съображения, че разследващите органи
не са извършили пълно и всестранно разследване на делото в досъдебната фаза на
процеса. Първоначално подзащитният му бил свидетел по делото срещу свидетеля
К., но в последствие било прекратено срещу последния, а като обвиняем бил
привлечен настоящият подсъдим. Първоначалната сделка с която недвижимият имот в
Габрово бил прехвърлен от дружество собственост на свидетеля Г.М. на свиделя
К.К., била формална, доколкото прикривала сключен договор за заем. После
свидетелката Р.Р. и свидетелят С. влезли в контакт със свидетелите Ч. и М.,
като чрез тях се договорили със свидетеля К. за купуването на имота находящ се
в гр. Габрово. Последният обаче решил да минира бъдещата сделка, като използвал
за това подсъдимият А. за съставянето на неистинските документи в кантората на
*** П.. В случая сме били изправени пред хипотезата на чл. 15 НК, доколкото
подсъдимият не е могъл да предвиди общественоопасните последици, тоест извършил
е деянието невиновно. В последствие от една страна свидетелите К. и Д. се
срещнали от със свидетелите С. и Ч. друга страна, като свидетелят К.К. поискал
определена сума пари от свидетеля С., за да може първият да оттегли заведеното
от него гражданско дело.
Подсъдимият
Ю.А., редовно уведомен за проведеното съдебно заседание, не се яви, като от
името на неговия адвокат постъпи волеизявление, че същият не желае да присъства
на делото.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.
А. А. е роден на *** ***, б., български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, безработен, живущ ***.
На 11.03.2009 г.
свидетелят К.К., чрез пълномощника си свидетелят О.Д. закупил от ,,ДЖИ ПИ ЕМ
КЪМПАНИ’’ ЕООД, представлявано от *** – свидетелят Г.М. следния недвижим имот,
а именно сграда с идентификатор *** в гр. Габрово, община Габрово, област
Габрово по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-64 от 26.10.2007 г. на изп. директор на АГКК с административен адрес на
сградата гр. Габрово, ул. ,,***’’ № ***.
Свидетелката
Р.Р. живеела на семейни начала със свидетеля И.С.. Същата се занимавала със
закупуването на недвижим имоти и последващата им реставрация. По предложение на
свидетеля С., същата взела решение да закупи недвижим имот, находящ се в гр.
Габрово, а именно посоченият по-горе такъв. Свидетелят С. се познавал със
свидетеля Ч., като последният му казал, че се продава процесният имот, находящ
се в гр. Габрово. За да се осъществи продажбата на недвижимия имот, собственикът
на недвижимия имот – свидетелят К.К., следвало да изпрати свой пълномощник до
гр. Габрово, който да изповяда от негово име сделката.
За целта, свидетелят К. се обадил на
подсъдимия А. и двамата отишли до кантората на *** П. /свидетел/ по делото,
находяща се в гр. Пловдив.
В кантората на
*** П., подсъдимият А. съставил три броя документи, необходими за изповядването
на последващата нотариална сделка, а именно Пълномощно от 10.09.2010 г. с което
свидетелят К.К. го упълномощавал да го представлява пред *** за изповядването
на сделка, свързана с продажбата на сградата находяща се в гр. Габрово,
Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от името на К.К., както и Декларация по чл.
25, ал. 8 ЗННД от името на К.К.. И в трите посочени документа, подсъдимият Ю.А.
изписал имената на свидетеля К.К. и се подписал със своя подпис.
На 14.09.2010 г.
подсъдимият А., отишъл в гр. Габрово, заедно със свидетелите – Ю.А. /с име по
лична карта Ю. М./ и Г.А., където се срещнал с пълномощника на свидетелката
Р.Р. – свидетелят И.С., пред *** П.К. за изповядване на нотариалната сделка за
прехвърлянето на посочения по-горе недвижим имот.
За целта било
образувано нотариално дело № 222/14.09.2010 г. по описа на *** П.К. с рег. №
*** с нотариална кантора, находяща се в гр. Габрово, за продажбата на сградата
собственост на свидетеля К., чрез пълномощник подсъдимия А. на свидетелката
Р.Р., чрез пълномощник свидетеля И.С.. За изповядването на сделката,
подсъдимият А. представил съставените от него три броя документи и заверени
пред *** П., а именно: пълномощното издадено от К.В.К. за продажбата на
процесния имот, декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК с декларатор К.В.К. и
декларацията по чл. 25, ал. 8 ЗННД с декларатор К.В.К..
За да провери
дали има направена заверка на пълнощното за продажба на недвижимия имот,
свидетелят П.К. се обадил в кантората на *** П., от където получил отговор, че
има такова пълномощно. След като се убедил, че всичко с документите е наред,
*** К. изповядал сделката, по силата на която К.В.К., чрез пълномощника си –
подсъдимият А. прехвърля на Р.Н.Р., чрез пълномощника си И.К.С. сграда с
идентификатор *** в гр. Габрово, община Габрово, област Габрово по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64
от 26.10.2007 г. на изп. директор на АГКК с административен адрес на сградата
гр. Габрово, ул. ,,***’’ № *** за посочена в нотариалния акт, сума в размер от
150 000 лева.
В хода на
досъдебното производство била назначена съдебно-почеркова експертиза
№273/24.04.2014 г., изготвена за обекти на изследване Пълномощно №
5363/10.09.2010 г. по описа на *** С.П., издадено от името на К.В.К. в полза на
Ю. А. А. – копие, Декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД № 5365/10.09.2010 г. по
описа на *** С.П., издадена от името на К.В.К. и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК № 5366/10.09.2010 г. по описа на *** С.П., издадена от името на К.В.К. –
копие, като от нейното заключение се установява, че всички изследвани ръкописни
текстове и подписи са изпълнение от подсъдимия Ю.А.А..
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
депозираните гласни доказателства от подсъдимия А., както и от свидетелите
К.К., Р.Р., П.К., И.С., Ю.А. /Ю. М./, О.Д., Н.Ч., Г.А., Г.М., С.П., както и от
проведените очни ставки между подсъдимия Ю.А. и К.К., К.К. и И.С., К.К. и Г.М.,
К.К. и Н.Ч., заключението на изготвената
по делото графологична експертиза, както и от представените по делото писмени
доказателства, а именно копия от нотариални актове, пълномощно, декларации,
свидетелство за съдимост, характеристични справки, копие от нотариално дело.
Съдът кредитира
депозираните от страна на подсъдимия обяснения, видно от които същият признава,
че е съставил процесните три броя документи, от името на свидетеля К.К., с
нотариална заверка от *** П., като това е било в присъствието на този свидетеля
К. и впоследствие ги е употребил пред *** П.К., доколкото същите се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на
разпитаните свидетели С.П., Г.М., И.С., Н.Ч., Ю.А. и Г. Х.. Депозираните показания
от страна на свидетеля К., че не познава подсъдимия А., както и че не е знаел,
последният да е бил упълномощаван да продаде собствения на К. недвижим имот в
гр. Габрово, не следва да се кредитират, доколкото тези негови твърдения не се
подкрепят от каквото и да било друго гласно доказателства.
Признанието на
Ю.А., че е съставил необходимите документи за изповядването на нотариална
сделка в гр. Габрово и впоследствие ги е използвал там, се подкрепя от
заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, видно от
което всички изследвани ръкописни текстове и подписи са изпълнение от
подсъдимия Ю.А.А.. Обстоятелството, че същите са били използвани от последния
се подкрепя от показанията на свидетелите И.С. и П.К., които посочиха
подсъдимия като лицето, което е действало като пълномощник на продавача при
изповядването на сделката за продажба на имота в гр. Габрово, а и от самия
Нотариален акт № **, том II, рег. № **, по дело №
**/14.09.2010 г., видно от който при съставянето на акта са се представили
Пълномощно № ***, декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 25, ал. 8 ЗННД, както
и от молба до *** П.К. за изповядването на сделката по прехвърлянето на
недвижимия имот в гр. Габрово. Ето защо, Съдът е на становище, че следва да се
кредитира тази група доказателства, доколкото същите се явяват логични и
взаимодопълващи се и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
В настоящия
случай, престъплението по чл. 309, ал. 1 НК представлява формално такова,
поради което за извършването на същото е достатъчно съставянето на неистинските
документи от страна на подсъдимия, както и последващото им използване, което се
установява по безспорен и категоричен начин, въз основа на коментираните
по-горе доказателства, поради което същото се явява за безспорно доказано от
фактическа страна.
Разпоредбата на
чл. 102 НПК, обаче предвижда, че в предмета на доказване, освен извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, подлежат на доказване и другите
обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. В случая
друго такова обстоятелство се явява и наведеното от страна на Ю.А., че се е
познавал със собственика на процесния имот – свидетелят К.К., както и че
последният е присъствал при съставянето на процесните неистински документи от
подсъдимия, поради което Съдът, следва да изложи мотиви и относно това.
Твърдението на
свидетеля К., че не се познава с Ю.А. си противоречи с показанията на свидетеля
Г.М., които са в насока, че подсъдимият е вършил различни услуги за същия и че
първият е щял да упълномощи втория да го представлява при изповядването на
сделката за прехвърлянето на имота в гр. Габрово. Наличието на познанство между
К. и А. се подкрепя и от показанията на свидетеля Н.Ч., който в своите
показания заяви, че свидетелят К. е пращал подсъдимия да му събира наемите,
лихвите и таксите, както и че го е упълномощил да продаде на Р.Р. недвижимия
имот в гр. Габрово. Също така наличието на познанство между този свидетел и
Ю.А. се подкрепя и от показанията на свидетелите Ю.А. и Г. Х., които са в
насока, че при прибирането си от гр. Габрово, по телефона на подсъдимия му се е
обаждал ,,някакъв си К.’’ и подсъдимият е споменал, че получените от продажбата
пари за К. К.. В подкрепа на обясненията на подсъдимия, са и показанията на
свидетеля И.С., видно от които същият заяви, че имотът който Р.Р. е щяла да
закупи в гр. Габрово е бил на К.К. и последният е щял да изпрати пълномощник за
изповядването на сделката, който в случая е бил именно подсъдимият.
В подкрепа на
факта, че К.К. е знаел за съставянето на
процесните три броя документи, е и обстоятелството, че в същите са изписани
личните данни на този свидетел, като три имена, ЕГН, номер и дата на издаване
на лична карта, наличието или липсата на данъчни задължения, подробна
идентификация на имота в гр. Габрово, до които много трудно би имал достъп
подсъдимият А., освен, ако този свидетел не му ги е предоставил. В подкрепа на
версията на подсъдимия, че заедно със свидетеля К. са отишли при *** С.П. и
първият е изписал имената и е положил подписа на последния, в трите процесни
документа, са и показанията на този ***, който заяви, че практиката в неговата
нотариална кантора е такава, че след снемането на самоличност на клиентите се
пристъпва към полагането на подпис в съответния документ, а ако той е положен
преди това, кара съответното лице да потвърди своя подпис.
Ето защо, звучи
напълно логично и казаното от подсъдимия, че преди влизането при *** са били
попълнени процесните документи, като С.П. е попитал него и свидетеля К. дали
подписът на последния е негов, което напълно съвпада с втория посочен от ***
начин за заверка на подпис. Или иначе казано, не би имало заверка на подписите
на пълномощното и декларациите от *** С.П., освен, ако свидетелят К. не е
присъствал лично с подсъдимия А..
Предвид
гореизложеното, Съдът достигна до извод, че подсъдимият и свидетелят К. са се
познавали, както и че последният е знаел, че първият е съставил трите броя
неистински документи, доколкото това се установява от обясненията на Ю.А. и
показанията на свидетелите Г.М., Н.Ч., И.С., С.П., Ю.А., Г. Х., доколкото
същите се явяват еднопосочни, логични и последователни. Допуснатите
противоречия в показанията на тези свидетели се явяват несъществени, поради
което не следва да се дискредитират депозираните от тях гласни доказателства.
Такива
противоречия се явяват в показанията на свидетелите Ч. и С. и същите се
изразяват относно договорената цена на процесния, тъй като показанията на
първия свидетел са в насока, че тя е била в размер от 45-65 хиляди евро, а вторият
заяви, че е била еквивалента на сумата от 150 000 лева в евро. Съдът е на
становище, че следва да се кредитират показанията на свидетеля С. в тази му
част, доколкото същият е знаел със сигурност цената на процесния имот, тъй като
е договарял същата, а свидетелят Ч. не е участвал пряко в преговорите за
същата. Така или иначе, предмет на настоящото наказателно производство е
съставянето на неистински документи от страна на подсъдимия А., поради което
разминаването в показанията на тези свидетели не се явява от същество значение
за разкриването на обективната истина по делото.
От друга страна
твърдението на свидетеля К., че не се познава с подсъдимия и че не е знаел за
съставянето на процесните неистински документи се подкрепя единствено от
показанията на свидетеля О.Д., който обаче е присъствал на последващите срещи
между свидетеля К. с И.С. и Н.Ч., няма преки възприятия, а депозира показания
единствено относно това, каквото му е споделено от първия свидетел.
Ето защо, се
достигна до извод, че депозираното от страна на подсъдимия не се явява защитна
версия, в каквато насока беше възражението на прокурора, а представлява вярното
пресъздаване на настъпилите факти.
В извършените в хода на съдебното следствие
очни ставки, свидетелите и подсъдимият, поддържаха заявеното от тях в
предхождащите ги разпити, като не можа да се установи, защо показанията на
свидетеля К. са в противоречие с показанията на останалите разпитани свидетели,
респективно обяснения.
Настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъдат коментирани заявените твърдения от страна на подсъдимия и
свидетелите М., Ч. и С., относно предхождащи правоотношения между свидетелите
Г.М. и К.К., доколкото същите не спадат към предмета на доказване в настоящото
производство.
Съдът кредитира напълно събраните по делото
писмени доказателства средства, като следва да се отбележи, че в нито един етап
от производството, същите не са били оспорени от страните.
От представеното
по делото свидетелство за съдимост се установява, че към момента на извършване
на деянието подсъдимият Ю.А. е бил реабилитиран, тоест води се неосъждан.
От представената
по делото характеристична справка се установява, че подсъдимият е с основно
образование и е неженен.
От представеното
копие от нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело ** от 11.03.2009 г. се
установява, че свидетелят К.К. е придобил сграда с идентификатор *** в гр.
Габрово, община Габрово, област Габрово по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на изп. директор на
АГКК с административен адрес на сградата гр. Габрово, ул. ,,*** ’’ № *** от
,,ДЖИ ПИ ЕМ КЪМПАНИ’’ ЕООД с представляващ Г.П.М..
От представеното
копие от нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № **/14.09.2010 г. се
установява, че в този нотариален акт е посочено, че подсъдимият Ю.А. е действал
като пълномощник на лицето К.В.К. при продажбата на посочения по-горе недвижим
имот.
От представеното
копие от пълномощно от 10.09.2010 г. с рег. № *** по описа на *** С.П. се установява,
че подсъдимият е съставил такова пълномощно, по силата на което свидетелят К.К.
го упълномощава да продаде имотът находящ се в гр. Габрово.
От представеното
копие от Декларация от 10.09.2010 г. по чл. 264, ал. 1 ДОПК се установява, че
подсъдимият я е съставил за да докаже, че свидетелят К. няма задължения към
държавата.
От представеното
копие от Декларация от 10.09.2010 г. по чл. 25, ал. 8 ЗННД се установява, че
подсъдимият я е съставил за да докаже, че свидетелят К. е неженен и има
наличието на българско гражданство.
От представеното
копие от молба до *** П.К., се установява, че подсъдимият Ю.А. е подал молба до
същия, действайки като пълномощник на свидетеля К.К., с искане за продажба на
недвижимия имот в гр. Габрово.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-почерковата експертиза №273/24.04.2014 г., изготвена за
обекти на изследване Пълномощно № ***/10.09.2010 г. по описа на *** С.П.,
издадено от името на К.В.К. в полза на Ю. А. А. – копие, Декларация по чл. 25,
ал. 8 ЗННД № 5365/10.09.2010 г. по описа на *** С.П., издадена от името на
К.В.К. и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК № 5366/10.09.2010 г. по описа на ***
С.П., издадена от името на К.В.К. – копие, като от нейното заключение се
установява, че всички изследвани ръкописни текстове и подписи са изпълнение от
подсъдимия Ю.А.А..
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съдът приема от
правна страна, че с деянието си подсъдимият Ю. А. А. е осъществил състава на
престъплението по чл. по чл. 309, ал. 1 НК, за това, че на 10.09.2010 г. в гр. Пловдив е съставил
неистински частни документи – пълномощно, издадено от К.В.К. с ЕГН **********
на Ю.А.А. с ЕГН **********, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с декларатор
К.В.К., ЕГН **********, декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с декларатор К.В.К.,
ЕГН ********** и на 14.09.2010 г. в гр. Габрово ги е употребил пред *** П.К.
рег. №*** по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд
гр. Габрово, по нотариално дело №***/14.09.2010 г. на *** П.К. рег. №*** по
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр. Габрово,
за да докаже, че съществува някое право – правото на представителна власт, че
не съществува някое задължение – определени задължения по ДОПК, както и че
съществува някое правно отношение – наличие на българско гражданство.
От обективна
страна на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, подсъдимият е съставил
неистински частни документи пълномощно, издадено от К.В.К. с ЕГН ********** на
Ю.А.А. с ЕГН **********, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с декларатор
К.В.К., ЕГН **********, декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с декларатор К.В.К.,
ЕГН **********, доколкото видно от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза всички изследвани
ръкописни текстове и подписи са изпълнение от подсъдимия Ю.А.А., като е
употребил тези документи пред *** П.К. рег. №*** по регистъра на Нотариалната
камара с район на действие Районен съд гр. Габрово, за да докаже, че съществува
някое право – правото на представителна власт, че не съществува някое
задължение – определени задължения по ДОПК, както и че съществува някое правно
отношение – наличие на българско гражданство.
От
субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
извършителя, който е осъзнавал, че се подписва вместо друго лице, същият е
дееспособен български гражданин, с основно образование, грамотен и както самият
той заяви при съставянето на документите е осъзнавал, че изписва имената на
свидетеля К.В.К., знаел е, че трябва да продаде имотът е гр. Габрово, но
въпреки това е съставил тези документи.
Ето защо,
неоснователно се явява наведеното от страна на защитника възражение, че
деянието е извършено невиновно на база посочените по-горе мотиви.
Неоснователно се
явява и наведеното от страна на защитника възражение, че първоначално
досъдебното производство било образувано срещу свидетеля К.К., но в последствие
същото било прекратено спрямо него и повдигнато обвинение против подсъдимия,
доколкото единствено прокурорът има правомощия да повдига обвинения и да вкарва
обвинителен акт в съда, а Съдът разглежда делото единствено в рамките на
внесеното обвинение. Ето защо, всякакви други възражения, касаещи отношенията
между свидетеля К. с останалите свидетели по делото не следва да бъдат
изследвани от настоящия състав, доколкото Съдът разглежда единствено включеното
в рамките на обвинението.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия А. престъпление,
следва да се вземат предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Към смекчаващите вината обстоятелства спадат, че същият е неосъждан, доколкото
е реабилитиран, направените самопризнания, както на досъдебна фаза, така и на
съдебна, указаното съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина. Като основно смекчаващо вината обстоятелства, следва да се
отчете изминаването на един продължителен срок от момента на довършване на
престъплението – 14.09.2010 г. до датата на постановяване на настоящата
присъда, който е повече от пет години. Също така късният момент към който
подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност – 27.05.2015 г., който
като се съпостави с момента на извършване на престъпление, се достига до извод,
че за четири месеца е щяла да изтече предвидена в закона давност в размер от
пет години за изключване на наказателното преследване. Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха лошите характеристични данни, изразяващи се в
предходни и последващи осъждания на подсъдимия, както и настъпилите вредни
последици за свидетелката Р.Р., въпреки, че при документното престъпление няма
пострадал.
Въз основа на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващия
вината обстоятелства, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че следва да се наложи
наказание ,,лишаване от свобода’’ за срок от три месеца, като основна причина
за това се явява изминаването на дългия период от време от момента на
довършване на престъплението до повдигането на обвинение и постановяването на
Присъдата по делото.
Ето защо, се явява неоснователно наведеното от страна на прокурора
възражение, че размерът на наказанието на подсъдимия следва да бъде в размер на
максимума предвиден в закона.
Предвид размера на определеното наказание и чистото
съдебно минало на подсъдимия, настоящият състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от три месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови
изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода'' за срок от три месеца да
бъде отложено с изпитателен срок от по три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Относно разноските:
С
оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, на същия следва да се възложат направените по делото разноски.
Ето защо, той беше осъден да заплати сумата от 90 лева по сметка на ОД на МВР
гр. Пловдив и сумата от 20 лева по сметка на ПРС.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ
