Р Е Ш Е Н И Е
№............./…..…..2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Светла Радойкова като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15559/2017 г. по
описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на предявен от ищците Я.В.Я.
и Д.В.Я. против ответницата М.Я.Ж. иск с правно основание по чл. 30 ЗН за
намаляване с 1/3 част на дарствените разпореждания, извършени от
наследодателката В*** И***а Д., в полза на ответницата, с договори за дарение,
обективирани в нотариален акт № 18, том XVI, дело № 4974/09.06.1975 г.,
поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело № 8/*.03.20* г., в
нотариален акт № 164, т. 1, дело № 138/05.05.2016 г.,
нотариален акт № 165, т. 1, дело № 139 от 05.05.2016
г., до възстановяване на запазените част на ищците в размер на по 1/6 идеална
част от наследството на В*** И***а Д., починала на 28.03.2017 г.
В исковата молба ищците твърдят, че страните са единствени
наследници по закон на В*** Д., починала на 28.03.2017 г. Ищците били
наследници по заместване (арг. от чл. 10, ал. 1 от ЗН) на своя баща В* Я. С*ов, починал на 02.03.2004 г., който бил син на
наследодателката, а ответницата нейна дъщеря. Като наследници по закон, ищците
имали запазената част от общо 1/3 от подареното от наследодателката имущество,
или по 1/6 ид.ч. за всеки ищец. Посочват, че с нотариален акт № 43, т. XIV,
дело № 5637/26.12.19* г., Я* С*ов *закупил, по време
на брака си с В*** И***а Д., дворно място от 216 кв.м., в гр. Варна, ул. * * 7,
заедно с построената в него къща, представляващо парцел Х-*4, в кв. 54, по
плана на кв. Аспарухово, при съседи: парцели XI-*5, IX-*3, VIII-*1 и улица.
Понастоящем в поземления имот съществувала двуетажна жилищна сграда, построена
след покупката на имота, въз основа на издаден позволителен билет №
259/19.10.19* г. за строителство по стопански начин на жилищна сграда от изба и
първи етаж, като незаконните елементи от първия етаж и вторият етаж на сградата
били узаконени с акт за узаконяване № 19 от 24.03.1975 г. на Инспекцията за
държавен и технически контрол - гр. Варна. Посочва се, че с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 18, том XVI, дело № 4974 от 09.06.1975 г.,
поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело № 8 от *.03.20* г.,
наследодателката В*** И***а Д. и съпругът й Я* С*ов *прехвърлили
безвъзмездно на ответницата М.Я.Ж. правото на собственост върху следния
недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска
имуществена общност, а именно: втория етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.
Варна, кв. Аспарухово, ул. „* *", състоящ се от три стаи, кухня, баня и
тоалет, заедно с избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под сервизните
помещения на първия етаж, гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 216 кв.м, съставляващо
парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. Аспарухово. Посочва се, че по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, административният адрес на имота бил в
гр. Варна, ул. * *" № 7, втори етаж, представляващ самостоятелен обект с №
10135.*5.12, в сграда с № 10135.*5.1, разположена в поземлен имот с площ 266
кв.м, с № 10135.*5 и номер по предходен план - 1174, при съседи: 10135.*4,
10135.*3, 10135.*6 и 10135.*.1*, а гаражът бил с идентификатор 10135.*5.1.3, с
площ от 34.40 кв.м. по обяснителна записка към архитектурно заснемане, и
представлявал самостоятелен обект в сграда с № 10135.*5.1. Посочва се, че
първият етаж от жилищната сграда, ведно с 2/3 ид. части от поземления имот и
сутеренните помещения, които не били обект на договора за дарение от 1975 г.,
били притежавани в СИО от Я* С*ов *и В*** И***а Д. до
прекратяването на общността със смъртта на Я* *на 03.10.1983 г. Останалата в
наследство от Я* *1/2 ид. част от описаните имоти била
придобита само от неговия син и наследник по закон В* Я. С*ов,
на основание чл. *, ал. 7 от СК (1968 г.) и заявения отказ от наследство от
страна на ответницата, вписан в особената книга при ВРС под № 152/1985 г. След
смъртта на В* С*ов, на 02.03.2004 г., неговите права
били придобити от наследниците му по закон: преживялата съпруга и двамата ищци.
След смъртта на Я* С*ов Д*, В*** И***а Д. притежавала
1/3 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж и от избения
етаж, без гаража и без избата с площ 7 кв.м, които били обект на договора за
дарение от 09.06.1975 г. Правото на собственост на В*** Д. върху посочените
обекти било удостоверено с нот. акт № 191, т. 3, дело № 559/22.05.2008 г.,
поправен с нот. акт № 34, T. V, дело № 794/10.07.2008 г. С двата договора за дарение
от 05.05.2016 г. В*** И***а Д. се разпоредила изцяло
с притежаваното от нея недвижимо имущество в полза на ответницата, както
следва: с нотариален акт № 164, т. 1, дело №138 от 05.05.2016
г. В*** Д. дарила на своята дъщеря М.Ж. 1/20 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.*5.1.1, с административен адрес: гр.
Варна, ул. „* * № 7, етаж първи, находящ се в сграда с ид. 10135.*5.1,
разположена в поземлен имот с ид. 10135.*5, с предназначение: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: под обекта 10135.*5.1.3, над обекта 10135.*5.1.2, ведно с припадащите
му се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, а с дарение, прикрито като договор за продажба, обективиран в
нот. акт №165, т. 1, дело № 139 от 05.05.2016 г.,
прехвърлила на своята дъщеря М.Ж. 1/3 ид. ч. от
поземления имот с № 10135.*5, с адрес: гр. Варна, ул. "* *" № 7, с
площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване - средно застрояване, с номер по предходен план 1174, и граници
имоти: 10135.*4, 10135.*3, 10135. *. 106 и 10135.*.1*, както и 9/20 ид. части
от самостоятелен обект с идентификатор 10135.*5.1.1.
Твърди се, че уговорките в нотариалния акт за възмездно прехвърляне на правото
на собственост, включително уговореното бъдещо плащане на посочената в текста
на нотариалния акт продажна цена от 25000 лева, което не било осъществено, са
симулативни и прикриват действителните уговорки между страните за безвъзмездно
прехвърляне на правото на собственост върху имота по договора от наследодател
ката на ответницата. Привидният договор за продажба бил нищожен на основание
чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, като съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, следвало
да се приложат правилата относно прикритото съглашение за дарение. Твърди се,
че към датата на смъртта си, на 28.03.2017 г., наследодателката В*** Д. не
притежавала имущество, поради което в масата по чл. 31 ЗН се включвали само
подарените на ответницата имоти: 1/2 ид. част от подареното имущество, описано
в НА № 18, том XVI, дело № 4974 от 09.06.1975 г., представляващо: втори етаж от
двуетажна жилищна сграда в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „* *" № 7,
избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под сервизните помещения на първия
етаж, гараж в сградата, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/3 ид. ч. от
дворното място, цялото с площ от 216 кв.м. по нот. акт, и 266 кв.м., по
действащата кадастрална карта; 1/2 ид. части от подареното имущество, описано в
НА № 164, т. 1, дело № 138/05.05.2016 г. и нот. акт №
165, т.1, дело № 139 от 05.05.2016 г.,
представляващо: самостоятелен обект с 10135.*5.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „* *
№ 7, етаж първи, находящ се в сграда с № 10135.*5.1, разположена в поземлен
имот с № 10135.*5, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, със
застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: под обекта 10135.*5.1.3,
над обекта 10135.*5.1.2, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот; 1/3 ид. част от
подареното имущество, описано в нотариален акт № 165, т. 1, дело № 139 от 05.05.2016 г., представляващо: поземлен имот с № 10135.*5, с
адрес: гр. Варна, ул. „* *" № 7, с площ от 266 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
средно застрояване, с номер по предходен план 1174, при граници: 10135.*4,
10135.*3, 10135.*6 и 10135.*.1*.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 от ГПК
ответницата не оспорва обстоятелството, че страните са наследници по закон на В***
Д., че са извършени сделки с нотариален акт № 18, том XVI, дело № 4974/1975 г.,
нотариален акт № 103, том XXVI, дело № 5498/2016 г. и нотариален акт № 108, том
XXVI, дело № 5499/2016 г., фактът на построяване на жилищната сграда в дворното
място, квотите на страните в съсобствеността, както и наличието на
наследствените правоприемства. По отношение на искането за намаляване с 1/3
част на дарението, обективирано в нотариален акт № 18, том XVI, дело №
4974/1975 г., посочва, че Я* *действително бил закупил дворно място в гр. Варна
ул. * * № 7, с построената в него едноетажна къща, която през 1971 г. била
съборена, а въз основа на издадено разрешение за строеж на 19.10.19* г.
построили новата сграда. Твърди, че разрешението за строеж било издадено на Я*
Д*, но фактическото строителство било извършено от ответницата и съпруга й *ю *ев, с техни сили и средства. Ответницата твърди, че с родителите
й Я* и В*** Д*и, се уговорили да построят сградата, гараж на първия етаж и
втори самостоятелен етаж, които /гараж и втори етаж/ да придобият в собственост
със съпруга й. След завършване на строителството на 24.03.1975 г. бил издаден
акт за узаконяване за сградата, вкл. и на втория етаж. На 09.06.1975 г. в
изпълнение на договорката родителите й прехвърлили собствеността върху втория
етаж, като формално договора бил оформен като дарение. Ответницата и съпругът й
винаги се отнасяли към жилището и към гаража като към собствени, построени с
техни сили и средства. Владеели го непрекъснато и необезпокоявано от
построяването му през лятото на 1972 г. до момента и придобили собствеността
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Счита, че няма
основание за уважаване на иска по отношение на гаража, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5505.105.1.3 и жилището на
втория етаж, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор
10135.5505.105.1.2. По отношение на 1/3 ид. части от дворното място не оспорва
факта на дарението, поради което искането за възстановяване на запазената част
на ищците било основателно, като всеки от ищците имал запазената част в размер
на 1/6 идеални части от 1/3 ид. части от поземления имот с идентификатор
10135.5505.105. По отношение на искането за намаляване с 1/3 част на дарението,
обективирано в нотариален акт № 164, том I, дело № 138/2016 г., не оспорва
факта на дарението, поради което искането за възстановяване на запазената част
на ищците било основателно, като следвало да се приемете, че всеки от ищците
имал запазената част в размер на 1/6 идеални части от 1/20 идеални части от
жилището на първия етаж, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор
10135.5505.105.1.1. По отношение на искането за
намаляване с 1/3 част на твърдяното от ищците дарение, обективирано в
нотариален акт № 165, том I, дело № 139/2016 г., не отговаряло на обективната
истина твърдението за симулативност на уговорките и прикр*е
на действителните уговорки за дарение. Уговорена била продажна цена, вносима по
банков път, като плащането било отложено за по-късна дата. Не било вярно
твърдението, че продажната цена не е заплатена. В*** Д. притежавала разплащателна
сметка на „Банка ДСК" ЕАД, като на 23.08.2016 г., по нейната сметка,
ответницата превела сумата от 9227.21 лв. На 25.08.2016 г., по сметка на майка
си, превела сумата от 1*6 лв. На 25.08.2016 г., по сметка на В*** Д., съпругът
й *ю *ев превел сумата от *057 лв. Посочва, че
гражданският брак бил сключен на 21.03.1971 г., и е възникнала съпружеска
имуществена общност върху имотите, предмет на сделката, поради което съпругът й
*ю *ев, въпреки, че не бил вписан като страна по
договора, станал собственик. Като такъв
изпълнил част от задължението им за заплащане на продажната цена. Не
възразява срещу предявения иск за възстановяване на запазената част на ищците,
като всеки от тях имал запазената част в размер на 1/6 идеални части от 1/20
идеални части от жилището на първия етаж, съставляващо самостоятелен обект с
идентификатор 10135.5505.105.1.1 и от 1/3 идеални части от поземления имот с
идентификатор 10135.5505.105. В останалата част исковете били неоснователни и
моли да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид изложеното
от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приетото
по делото удостоверение за наследници (на
л. 25) се
установява, че Я* *е починал през 1983 г. и след своята смърт е оставил за наследници по закон своята съпруга В*** Д., починала 28.03.2017 г.,
дъщеря си М.Ж. и сина си В* С*ов, починал през 2004
г. Наследници на В* С*ов са неговата съпруга К* С. и
синове - Я.Я. и Д.Я.. Наследници на В*** Д. са М.Ж. и
по право на заместване Я.Я. и Д.Я..
От представеното удостоверение на л. 26 се установява, че е
вписан отказ на М.Ж. от наследството на баща си Я* Д*.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 43, том XIV, дело
5637/19* г., се установява, че Я* С*ов *е закупил
къща с дворно място, находящи се в гр. Варна, ул. * * 7, представляващо парцел
Х-*4, в кв. 54, по плана на кв. Аспарухово, при съседи: парцели XI-*5, IX-*3,
VIII-*1 и улица.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
18, дело 4974/1975 г., поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело №
8 от *.03.20* г., се установява, че Я* С*ов Д*, със
съгласието на съпругата си В*** И***а Д., прехвърлили, безвъзмездно, на своята
дъщеря М.Ж. правото на собственост върху следния недвижим имот: втория етаж от
двуетажна жилищна сграда в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „* *", състоящ
се от три стаи, кухня, баня и тоалет, заедно с избено помещение с площ 7 кв.м,
находящо се под сервизните помещения на първия етаж, заедно с гаража в сградата,
1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 216 кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв.
Аспарухово.
От представения по делото нотариален акт за собственост №
191, дело 559/2008 г., поправен с нотариален акт № 34, дело 794/2008 г., се
установява, че В*** Д. е призната за
собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място ПИ 1174, по КП на 28 м.р. на гр.
Варна, цялото с площ от 216 кв.м, идентичен с парцел X-*4, кв.
54, по ст* план, заедно с ½ ид.ч. от първия
жилищен етаж и избен етаж /без мазата от 7 кв.м./, разположени в жилищна
сграда, построена в дворното място, с 89 кв.м.
От представения по делото нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 164, дело 138/2016 г., се установява, че В*** Д.
е дарила на дъщеря си М.Ж. 1/20 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.*5.1.1, с административен адрес: гр.
Варна, ул. „* * №7, етаж първи, находящ се в сграда с №1, разположена в
поземлен имот с ид. 10135.*5, с предназначение: жилище, апартамент на едно
ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
под обекта 10135.*5.1.3, над обекта 10135.*5.1.2, ведно с припадащите му се ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
По делото е представен и нотариален акт № 165, дело 139/2016
г., с който В*** Д. е прехвърлила на М.Ж. 1/3 ид. ч.
от поземлен имот с № 10135.*5, с адрес: гр. Варна, ул."* *" №7, с
площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване - средно застрояване, с номер по предходен план 1174, и
граници: 10135.*4, 10135.*3, 10135. *. 106 и 10135.*.1*, както и 9/20 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.*5.1.1, за сумата от 25000 лв.
Страните уговорили цената по договора за продажба да се заплати по банкова
сметка ***.05.2016 г.
От представените по делото вносни бележки (л. *, 71, 72) се
установява, че: на 23.08.2016 г. М.Ж. е извършила парично нареждане за сумата
от 9227.21 лв. към сметката на В*** Д.; на 25.08.2016 г. *ю *ев е извършил парично нареждане за сумата от *057 лв. към
сметка на В*** Д.; на 25.08.2016 г. М.Ж. е наредила плащане в размер на 1*6 лв.
по сметка на своята майка В*** Д..
Представена са схеми и скици на имот; позволителен билет за
строеж в гр. Варна, ул. * * 7, кв. 54, парцел № X-*4,
на името на Я* Д*, от 19* г.; акт за узаконяване № 19/1975
г.; удостоверение за сключен граждански брак на *ю *ев
и М.Ж. от 1971 г.
Разпитаният по делото св. Й* *Й*ов сочи, че е познавал
В*** Д. и съпругът й Я* Д*, тъй като били съседи в Аспарухово. Те имали къща
на ул. * * 7, а той на ул. *7 А. Построили
къщите по едно и също време, след
седемдесета година, седемдесет и първа - втора година. Къщата била построена от
родителите на М* и В*, чичо Я* и баба В.. М.Я., по време на строителството, не
живеела там. След като направили къщата М. и *ьо
заживели в нея, на втория етаж, а отдолу
живеел брат й – В*. Не е виждал *ьо по време на
строителството. Първият етаж бил за В*, а втория за М*. В* ползвал първия етаж
със семейството си. Веднъж баба В. споделила, че прехвърлила, дарила,
половината етаж на В* на М*, като не споменала за даване на пари.
Свидетелят Р* *Р*в сочи, че
е познавал В*** и Я* Д*и,
били комшии. Къщата била построена седемдесет и първа – седемдесет и
втора година. Къщата е на два етажа, маза и таван, като имало преди това стара
къща, която съборили. Родителите на * построили къщата. Не е виждал М.Я. и съпруга й да вземат участие на строежа. Като
построили къщата * живеел с родителите си на първия етаж. На втория етаж била
сестра му. По време на строителството М. и съпругът й живеели на квартира в
Аспарухово, и не ги е виждал на строежа изобщо. Единия етаж бил за *, а другия за
сестра му.
Свидетелят К* Д.С. (майка на ищците) сочи, че сключили граждански брак с В* през 1984 г. Бащата му бил
починал предната година, а със свекърва си живеели в една къща до смъртта й. Когато сключили брак се
установили да живеят на първия етаж. Имало тавански стаи, първо те били горе,
след това свекърва й се качила. На втория етаж живеела М. със семейството си. Когато
отишла да живее там през 1984 г., М. била на втория етаж. Първият етаж бил за съпруга й. Няколко месеца преди
да почине свекърва й, поръчала дограма за стаята на сина й. Като дошла
дограмата, В. й казала, че дарила частта си от етажа на М.. Споделила, че са я
взели и са я накарали да я дари, като имали уговорка, че според закона трябвало
да й преведат пари, след което са имали уговорка тя да им ги върне, което
направила и им върнала парите, които са
й били преведени.
Свидетелят *ка В* Ко*а (сестра съм
на *ьо В*) сочи, че М. и брат й живеят в къщата в
Аспарухово. Те участвали в строежа, с лични средства. Нейните родители също
помагаха за строежа. Къщата била за *ьо и за М*. Като
построили къщата там живеели дядо Я* и баба В., *ьо и
М*. Те били на втория етаж, а дядо Я* и баба В. на първия етаж. На тавана
после живеела баба В., на първия етаж бил
брата на М*. После баба В. слязла на приземния етаж. На първия етаж останали Я.,
Д. и майка им. Не е живял друг на втория етаж.
Свидетелят Атанас В* Атанасов (първи братовчед на *ьо В*) сочи, че М. ***, от както била построена къщата. Новата
къща я строил *ьо. Уговорката между *ьо и тъста му била
след като построят къщата, да му
препишат втория етаж. М. и *ьо живеели на втория етаж.
На първия етаж живеел брат й.
От приетата по делото ССЕ се установи, че В*** Д. е била
титуляр по сметки с IBAN ***93000023808585. Сметка BG53STSA930000242463 била
открита на 07.03.2017 г. и поради липса на движение закрита на 06.06.2018
г. Постъпилите суми по сметка BG*STSA93000023808585 били: на 23.08.2016 г. М.Ж.
извършила превод от сметката си BG31STSA93000023096105 в размер на 9227,21 лв.
с основание „транзакция, закр*е на спестовен
влог"; на 25.08.2016 г. М.Я.Ж.
извършила превод от сметка BG97STSA93000008563832 в размер на 1*6 лв. с
основание „продажба на имот"; на 25.08.2016 г. *ю В* *ев
извършил превод от сметка BG34STSA93000021838543 в размер на *057 лв., с
основание „продажба на имот". От същата сметка В*** Д. теглила: на 10.10.2016 г. - 5000 лв.; на 18.10.2016 г. 2000 лв.; на
10.11.2016 г. 2 000 лв.; на *.11.2016 г. 10 000 лв. От сметката, на 21.11.2016
г., била преведена сумата от 3995,97 лв. по сметка BG36STSA93000024034199 на М.Ж.,
с основание „закр*е на разплащателна сметка,
транзакция по спестовен влог на друго лице". М.Ж. била титуляр по сметки с
IBAN***, BG36STSA93000024034199 и BG31STSA93000023096105. За периода от
01.08.2016 г. до 31.12.2017 г. по сметка BG97STSA93000008563832 постъпили
сумите: от 08.08.2016 г. до 16.03.2017 г. вкл. -
пенсията й в размер на 302,88 лв. /месечно и по 9,75 лв./ месечно - ДСП Варна
(социално подпомагане); на 25.08.2016 г. и на 26.08.2016 г. - съответно 1 *6
лв. и 0,27 лв. от „Клавис" - поръчка обратно изкупуване на дялове; на
17.11.2016 г. - 10 000 лв. - касово захранване от М.Ж.; на 18.11.2016 г. - 0.61
лв. - възстановяване на разлика от обратното изкупуване на дялове; на
06.04.2017 г. - 342,88 лв. - пенсия за м. 04; от 13.04.2017 г. до 16.06.2017 г.
вкл. - пенсията й в размер на 302,88 лв./месечно и по 9,75 лв./ месечно - ДСП
Варна; от 07.07.2017 г. до 16.11.2017 г. вкл. -
пенсията й в размер на 310,04 лв. /месечно и по 9,75 лв./ месечно - ДСП Варна
(социално подпомагане); на 07.12.2017 г. и на *.12.2017 г. - пенсия от 350,04
лв. и 9,75 лв. - ДСП Варна (социално подпомагане). На 21.11.2016 г. по сметка
BG36STSA93000024034199 постъпила сумата от 3995,97 лв. - превод от сметка BG*STSA9300023808585
на В*** Д.. По сметка BG31STSA93000023096105 нямало постъпили суми. За периода
от 01.08.2016 г. до 31.12.2017 г. *ю *ев имал две
разплащателни сметки в „Банка ДСК" ЕАД и една разплащателна сметка в
„ЦКБ" АД. В „Банка ДСК" ЕАД сметки са с IB AN номера BG41STSA93000017591078
и BG34STSA93000021838543. За периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2017 г. по
сметка BG41STSA93000017591078 постъпили сумите: от 08.08.2016
г. до 07.10.2016 г. вкл. - пенсия в размер на 326,79 лв. /месечно; на
28.10.2016 г. - 1 527,67 лв. - от ДФ Земеделие - ДПЖ 2016 г.; на 07.11.2016 г.
- 326,79 лв. - пенсия, 112,66 лв. от ДФ Земеделие - 319 ПМИ и 258 лв. също от
ДФ Земеделие - De Minimis животни 2016; на 07.12.2016 г. - 326,79 лв. - пенсия
за м. 12 и 654,71 лв. от ДФ Земеделие - ДПЖ 2016; от 09.01.2017 г. до
07.06.2017 г. вкл. - пенсията му в размер на 326,79 лв./месечно; на 07.07.2017 г. и на 07.08.2017 г. - пенсията му от 326,79 лв.
за месеците юли и август; на 25.08.2017 г. - 138,48 лв. от ДФ Земеделие - ПМИ и
2,13 лв. от ДФ Земеделие - 319 ПМИ; от 07.09.2017 г. до 07.12.2017 г. вкл. -
пенсията му в размер на 334,55 лв./месечно. За същия период по сметка
BG34STSA93000021838543 постъпили сумите: на 11.11.2016
г. - 9000 лв. от М.Ж. с основание „продажба на животни"; на 17.11.2016 г.
- 1950 лв. - транзакция между собствени сметки - от сметка BG41STSA93000017591078
и 5 800 лв. захранване на сметка; на 07.12.2016 г. - 500 лв. - транзакция между собствени сметки - от
сметка BG41STSA93000017591078. *ю *ев бил клиент на
„ЦКБ" АД клон Варна с открита банкова сметка *** ***. За периодът от
01.08.2016 г. до 31.12.2017 г. по сметката нямало движение и наличност.
В хода на делото са ангажирани специални знания, с оглед
установяване на релевантни за изхода на спора факти, и посредством проведена
СОЕ. От приетата СОЕ се установи, че стойността на процесиите имоти съгласно
Нотариален акт № 18/1975 г., поправен с НА № 8/20* г., към 28.03.2018 г., е: 1/3
от ПИ с ид. 10135.*5: 15906.50 лева, гараж:
19 600 лева, маза: 1*9 лева, или общо 37215.50 лева. Стойността на процесния имот съгласно НА №
164/2016 г., към 28.03.2018 г.: 1/20 от
първи етаж: 5151.60 лева. Стойност на процесните имоти
съгласно НА № 165/2016 г., към 28.03.2018 г.: 1/3 от ПИ с ид. 10135.*5: 15 906.50 лева, 9/20
от първи етаж: 46.364.40 лева, или общо: 62 2*.90 лева. Стойност на процесиите имоти съгласно НА № 18/1975 г.,
поправен с НА № 8/20* г., съобразно частта на В*** Д., към 28.03.2018 г., 137
825 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Съгласно чл. 30, ал.
1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Правото да се иска възстановяване на запазена част, възниква
в момента на смъртта на наследодателя. Смъртта на наследодателката В*** Д. е
настъпила на 28.03.2017 г., а ищците
по делото се легитимират като нейни наследници по право на заместване на своя
баща В* С*ов,
починал през 2004 г. (арг. чл. 10, ал. 1 от ЗН), с право на запазена част по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗН.
С осъществяване на сделките, обективирани в нотариален акт №
18, дело 4974/1975 г., поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело №
8 от *.03.20* г., нотариален акт № 164, дело 138/2016 г. и нотариален акт №
165, дело 139/2016 г., се установява, че М.Я.Ж. е придобила правото на
собственост върху следните недвижими имоти: втория етаж от двуетажна жилищна
сграда в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „* *", състоящ се от три стаи,
кухня, баня и тоалет, заедно с избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под
сервизните помещения на първия етаж, заедно с гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от
общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 216
кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. Аспарухово, 1/20
ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.*5.1.1, с административен
адрес: гр. Варна, ул. „* * № 7, етаж първи, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с ид. 10135.*5, с предназначение: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 10135.*5.1.3, над обекта
10135.*5.1.2, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, 1/3 ид. ч. от поземления имот с №
10135.*5, с административен адрес: гр. Варна, ул. "* *" № 7, с площ
от 266 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - средно застрояване, с номер по предходен план 1174, и граници:
имоти с идентификатори 10135.*4, 10135.*3, 10135.*6 и 10135.*.1*, както и 9/20
ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.*5.1.1, с адрес:
гр. Варна, ул. „* * №7, етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с ид. 10135.*5, с предназначение: жилище, брой нива на обекта 1,
със застроена площ от 89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж няма, под обекта 10135.*5.1.3, над обекта 10135.*5.1.2, с
припадащите му се идеални части от общите части от сградата и от правото на
строеж върху поземления имот.
Тъй като с осъществяване на сделките, ответницата е станала
собственик на процесните имоти, тя не може да се позове на придобивна давност,
било като добросъвестен или недобросъвестен владелец (Решение № 75 от 1997 г.
на ВКС, IV г. о.). В този смисъл е и Решение № 80 от 25.VI.1965 г. по гр. д. №
58/65 г., ОСГК, с което е прието, че за
придоб*е по давност правото на собственост върху
дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг
начин;
недопустимо е собственикът да може да
придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е
придобил. Деривативното придобивно основание в случая изключва наличието на
предпоставките за приложение на обикновената или кратката придобивна давност,
поради което твърденията на ответницата за придоб*е
на имота по оригинерен способ са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че
правото на собственост по отношение на втория етаж от двуетажната жилищна
сграда в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „* *", състоящ се от три стаи,
кухня, баня и тоалет, заедно с избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под
сервизните помещения на първия етаж, заедно с гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от
общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 216
кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. Аспарухово, е
придобито по силата на извършено дарение от страна на Я* *и В*** Д. в полза на
тяхната дъщеря М.Ж., обективирано в нотариален акт №
18, дело 4974/1975 г., поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело №
8 от *.03.20* г. А правото на собственост по отношение на 1/20 ид.ч. от обекта
с идентификатор 10135.*5.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „* * № 7, етаж първи,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.*5, апартамент
на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта 10135.*5.1.3, над обекта 10135.*5.1.2,
ведно с припадащите му се ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, е придобито от М.Ж. по силата на извършено
дарение от нейната майка В*** Д., обективирано в нотариален акт № 164, дело
138/2016 г.
По отношение на придоб*ето на собствеността
върху 1/3 ид. ч. от поземления имот с № 10135.*5, с адрес: гр. Варна, ул.
"* *" № 7, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване, с номер по
предходен план 1174, и граници: имоти с идентификатори 10135.*4, 10135.*3,
10135.*6 и 10135.*.1*, както и 9/20 ид.части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.*5.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „* * №7, етаж първи,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.*5, с
предназначение: жилище, брой нива на обекта 1, със застроена площ от 89 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта
10135.*5.1.3, над обекта 10135.*5.1.2, с припадащите му се идеални части от
общите части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот, се
установи, че между В*** Д. и М.Ж. е била сключена сделка, обективирана в нотариален
акт за продажба на идеални части от недвижими имоти № 165, дело 139/2016 г.
По делото е въведено възражение за нищожността на въпросния договор
за покупко-продажба, за симулация, като твърденията в исковата молба са че договорът
за продажба е нищожен по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД във вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД, тъй като е привиден и прикрива дарение, което съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, пред. 5 ЗЗД нищожни
са привидните договори като при тях страните не *аят
да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се
създаде привидността. Действителното им намерение може да
бъде да не се обвържат въобще (т.нар. абсолютна симулация) или да се обвържат
от друго прикрито съглашение (относителна симулация). И в двата случая
привидното съглашение е нищожно, а ако някой твърди, че има прикрито съглашение,
може да поиска разкр*ето му. За да е налице
привидност на договора обаче, следва да се установи по несъмнен начин, че към
датата на сключването му страните не са *али да
постигнат последиците му. При относителната симулация са налице две отделни
съглашения - явно и прикрито. Явното е за пред външния свят, като страните се
съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за друга
сделка. В случай, че страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако
са налице изискванията за неговата действителност (арг. чл. 17, ал.1 ЗЗД). В
този смисъл е Решение № 79/26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г. на ІІІ г.о. на
ВКС. Когато страната по договора или трето лице се домогва да установи, че е
налице привидност, т.е. да докаже, че страните не са искали възникване на
договорното правоотношение /абсолютна симулация/ или са искали настъпване на
последици, характерни за друг вид договорно правоотношение /относителна
симулация/, следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, от
които произтича симулативността на сделката. В настоящия случай ищците твърдят,
че е реализирана хипотезата на относителна симулация, тъй като страните по
сделката са имали намерение да бъдат обвързани от договор за дарение, а не от
договор за продажба, при което действителния договор е прикритият такъв – за
дарение, а договорът за продажба се явява привиден и като такъв е
недействителен и не може да поради правни последици. От представения по делото
договор за покупко продажба от 05.05.2016 г. се
установи, че страните са уговорили продажна цена от 25000 лв., платима от
купувача М.Ж. по сметка на продавача В*** Д. в срок до 15.05.2016 г. Установи
се по делото, че М.Ж. е заплатила по сметка на В*** Д. веднъж сумата от 9227.21
лв., на 23.08.2016 г., и още един път сумата от 1*6 лв., на 25.08.2016 г. От
своя страна съпругът й *ю *ев е заплатил сумата от *057
лв., на 25.08.2016 г. Или общо В*** Д. е получила за имота сумата от 24990.21
лв. От писмените доказателства и ССЕ обаче се установи, че само след няколко
месеца В*** Д. е върнала на дъщеря си М.Ж. и зет си *ю *ев
платената по договора сума. Установи се, че В*** Д. за един кратък период от
време е изтеглила немалката сума от близо 23000 лв. (на 10.10.2016
г. 5000 лв., на 18.10.2016 г. 2000 лв., на 10.11.2016 г. 2 000 лв.; на *.11.2016
г. 10 000 лв., на 21.11.2016 г. 3995,97 лв.). В същото време по сметка на
ответницата е засечена сумата от 10000 лв. (на 17.11.2016 г.), както и сумата
от 3995.97 лв. (21.11.2016 г.), а по сметка на съпруга й сумата от 9000 лв.
(11.11.2016 г.) и 5800 лв. (17.11.2016). Всички тези
финансови операции между посочените участници водят до категоричния извод, че
продажната цена по сделката не е заплатена, не само до посочения в договора за
покупко-продажба срок – 15.05.2016 г., но и след това. Привидният характер на
сделката е установен и от показанията на разпитаните по делото св. Й* *Й*ов и К* Д.С. (доказателственото средство е допустими по арг. от чл. 165,
ал. 2, изр. 2 ГПК), които се базират на техни непосредствени впечатления от
разговори с В*** Д., на които им е известно, че волята на наследодателката е
била да надари ответница. Вземайки предвид гореизложеното, съдът приема, че
привидността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 165,
том I, дело 139/05.05.2016 г., е
категорично установена - действителната воля на страните, което е съществен
елемент на привидната сделка, е дарението на имотите, а не тяхната продажба.
Безспорно е по делото, че към момента на придоб*е
правото на собственост върху недвижимия имот с нотариален акт за
покупко-продажба № 43 от 19* г. купувачът Я* *е бил в граждански брак с В*** Д.,
и правото на собственост е принадлежало общо на двамата съпрузи – по ½
ид.ч. (арг. от чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. - отм.). След смъртта на Я* *през
1983 г., призовани да го наследят при равни части (по 1/2) са неговите деца – М.
и В*, тъй като съгласно разпоредбата на чл. *, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.), когато
преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия, той не получава дял
от частта на починалия съпруг от общото имущество (В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 27 от 15.04.19* г. на ВС по гр. д. № 3/19* г., ОСГК, Решение № 452 от
24.II.1978 г. по гр. д. № 2384/77 г., I г. о.). По делото се установи, че М.Ж. е
направила отказ от наследството от Я* *и негов
единствен наследник е останал В* С*ов.
За да може да се определят конкретните параметри на
запазената и разполагаемата част, на основание чл. 31 от ЗН, следва да се
образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателката В***
Д., към момента на нейната смърт. По делото се установи, че при откр*е на наследството през 2017 г., наследодателката е нямала
налично имущество. Следователно, към момента на откр*е
на наследството на В*** Д., в патримониума на наследствената маса се включва
нейната ½ ид.ч. от следните недвижими имоти, с която се е разпоредила приживе,
чрез договори за дарение, в полза на ответницата: от втория етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „* *" № 7,
състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалет, заедно с избено помещение с площ
7 кв.м, находящо се под сервизните помещения на първия етаж, заедно с гаража в
сградата, от общите части на сградата; от самостоятелен обект с идентификатор
10135.*5.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „* * № 7, етаж първи, находящ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.*5, с предназначение: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 10135.*5.1.3, над обекта
10135.*5.1.2, с припадащите му се ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот; от дворното място, цялото с площ от
216 кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. Аспарухово, а
по скица: поземления имот с № 10135.*5, с адрес: гр. Варна, ул. "* *"
№ 7, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - средно застрояване, с номер по предходен план 1174,
и граници: имоти с идентификатори 10135.*4, 10135.*3, 10135.*6 и 10135.*.1*. Даренията
в полза на ответницата изчерпва имуществото на наследодателката, което формира
наследствената маса по чл. 31 ЗН.
Oт изготвената по делото СОЕ се установи, че общата стойност
на наследствената маса към 28.03.2017 г. е *0299.75 лв.:
½ ид.ч. от втория етаж (10135.*5.1.2) – 542* лв., ½ ид.ч. от гараж
в сграда (10135.*5.1.3) – 9800 лв., ½ ид.ч. от изба 7 – 854 лв., ½
ид.ч от първия етаж (10135.*5.1.1) – 51516 лв., ½ ид.ч от дворното място
(10135.*5) – 23859.75 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН,
запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, е
при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя. В случая ответницата М.Я.Ж. има запазена част от 1/3 от наследството
на майка си В*** Д., а ищците Я.В.Я. и Д.В.Я. общо 1/3 (или всеки един от
ищците по 1/6) от наследствената маса. Следователно разполагаемата част, т.е.
частта с която наследодателката е могла да се разпореди, без да накърни
запазените части на наследниците си по чл. 28, ал.1 от ЗН, е 1/3 ид.ч. Запазената
част на Я.В.Я. и Д.В.Я. е в общ размер на 46766.58 лв. (1/3 от наследството на
наследодателя на стойност от *0299.75 лв.), а на М.Я.Ж. в размер на 46766.58
лв. (1/3 от наследството на наследодателя на стойност от *0299.75 лв.). Така се
установява, че с извършените дарения наследодателката е накърнила запазената
част на ищците, и предявеният иск по чл. 30 от ЗН следва да се уважи, като
дарението подлежат на намаление и запазената част следва да
бъде възстановена.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗН, даренията се
намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне
от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите (т.е. като
се тръгне от това, което по време е най-близко до откр*е
на наследството). Тъй като даренията са извършени по
различно време – едно през 1975 г., и две през 2016 г. (с поредни номера), то
при намаляване на същите следва да се процедира по правилата на чл. 33 от ЗН,
като се започне от намаляване на третото извършено дарение с нотариален акт №
165, том I, дело 139/05.05.2016 г. на
нотариус Д*С.,*** действия РС – Варна, вписана в рег. на НК под № 192. Стойността
на дарената част с този договор, към момента на откр*е
на наследството (28.03.2017 г.), съгласно СОЕ (л. 172-179), е 622*.90 лв., а
стойността на накърнената обща запазена част на ищците е 46766.58 лв., т.е. намалението на това дарение е достатъчно, за да
се възстанови запазената част, без да се пристъпва към намаление на предходните
дарения, извършени с нотариален акт № 18, дело № 4974/1975 г. на нотариус при
Варненски районен съд, поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело №
8 от *.03.20* г.,
и нотариален акт № 164, том I, дело 138/05.05.2016 г. на
нотариус Д*С.,*** действия РС – Варна, вписана в рег. на НК под № 192. Извършеното дарение с нотариален акт № 165, том I, дело 139/05.05.2016 г. на
нотариус Д*С.,*** действия РС – Варна, вписана в рег. на НК под № 192, следва
да бъде намалено, за да се допълни запазената част на ищците от наследството,
но в посоченото по-горе стойностно изражение, а не в дробна част, както са претендирали
ищците (Р № 752/10.X.1994 г. по гр. д. № 628/1994 г., I .о.).
При този изход на делото право на разноски имат само ищците,
като ответникът следва да заплати на същите общата сума от 3448 лв., съгласно
представените писмени доказателства и списък с разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА извършеното с нотариален акт № 165, том I, дело № 139 от 05.05.2016 г. на нотариус Д*С.,*** действия РС – Варна, вписан
в рег. на НК под № 192, дарение от наследодателката В*** И***а Д. в полза на М.Я.Ж.,
ЕГН **********, на следните недвижими имоти: 1/3 ид. ч. от поземлен имот с №
10135.*5 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул. "* *" № 7, с площ от
266 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - средно застрояване, с номер по предходен план № 1174, и
граници на имота: с идентификатори 10135.*4, 10135.*3, 10135.*6 и 10135.*.1*,
както и 9/20 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.*5.1.1
по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор
на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул. „* * № 7, етаж първи, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с ид. № 10135.*5, с предназначение: жилище, брой
нива на обекта - едно, със застроена площ от 89 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 10135.*5.1.3,
над обекта 10135.*5.1.2, с припадащите му се идеални части от общите части от
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с 46766.58 лв., като ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на Я.В.Я.,
ЕГН **********, и Д.В.Я., ЕГН **********, от наследството на В*** И***а Д., починала
на 28.03.2017 г., в размер на 46766.58 лв., на основание чл. 30 от ЗН.
ОСЪЖДА М.Я.Ж., ЕГН **********, да заплати на Я.В.Я., ЕГН **********, и Д.В.Я., ЕГН **********, сумата от 3448 лв., разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна в дв*дмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: