Определение по дело №79/2020 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260022
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20202210100079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер260022, 25.09.2020 г., град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 25.09.2020 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 79 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по два иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, които съдът преценява за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към установителния иск е съединен и осъдителен иск.

Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва:

Ищец е „Теленор България" ЕАД, а ответник - М.Д.Ч.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК379/30.07.2019Г. по ЧГД № 717/2019Г. на PC Айтос за следните суми : 98.67 лева, представляващи дължими и неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 29.07.2016Г., потребени в периода от 05.10.2017Г. до 04.02.2018Г. с издадена крайна фактура № **********/05.02.2018Г., платима в срок до 20.02.2018Г., 159.88 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 13.07 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 21.02.20i8r. до 12.06.2019Г., законната лихва от подаване на заявлението на 03.07.2019Г. до окончателното изпълнение на задължението, както и разноски в общ размер 205.00 лева, от които 25.00 лева платени за държавна такса и 180.00 лева - за адвокатско възнаграждение. Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на част от заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 29.07.201.6r. между ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избран абонаментен план НонСтоп 29.99 лв промо 17.99 лв с уговорен срок до 29.07.2018Г. По този договор ответникът не изпълнил задължението си да заплати потребените от него услуги на стойност 74.73 лева, дължими за периода от 05.10.2017Г. до 04.02.2018Г.

Договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен на 01.02.20i8r, поради изпадане на ответника в забава за плащане, поради което дължал неустойка. Задължението за неустойка по договора за мобилни услуги било 159.88 лв, представляващи сбор от три стандартни месечни абонаментни такси.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 74.73 лева и 159.88 лева, за които в полза на ищеца е била издадена заповедта за изпълнение.

Правното основание на иска с цена 74-73 лв е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Правното основание на иска с цена 159.88 лв е по чл.124, ал.1 от ГПК чл.286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД чл.422 от ГПК.

При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД. Твърди се, че на 29«79-201бг. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилно устройство Alcatel модел POP 4 Blue. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от същата дата. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 3.99 лева всяка, след плащане на които и след изтичане на срока ответникът имал право да придобие собствеността върху устройството. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец февруари 2018г. до края на срока (месец юни 20i8r) на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми, възлизащи в общ размер 23.94 лв, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Задълженията по посочените два договора се фактурирали общо на клиентски № *********.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата молба.

Съдът указва, че от страна на ответника не се признава нито едно от твърдените в исковата молба обстоятелства.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже следните правно - релевантни факти :

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, основан на договора за мобилни услуги от 29.07.2016Г:

1/ че на 29.07.2016 г. между „Теленор България" ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги - предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на незаплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за периода от 05.10.2017Г. до 04.02.20i8r. е в размер на 74-73 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2 и 3.

По иска с правно основание чл.124 от ГПК чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за неустойка по договора за мобилни услуги от 29.07.2016Г:

1/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

2/ че ответникът дължи неустойка при прекратяване на договора; 3/ че неустойката е в размер на 159-88 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на посочените обстоятелства.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, основан на договора за лизинг от 29.07.2016Г:

1/ че на 29.07.2016 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника е бил сключен договор за лизинг на мобилно устройство Alcatel модел POP 4 Blue - предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

З/че вноските, дължими за периода месец 02.2018Г. до месец 06.2018Г. са изискуеми и че техният общ размер е 23.94 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2 и 3.

Съдът следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 15.12.2020 г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

 

 

СЪДИЯ: