№ 39
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от лишения от свобода М. Г. ВЛ. против
определение № 41 / 13.01.2022 г., постановено по ЧНД № 1274/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на В. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното му с определение по ЧНД № 1209/2014г. по описа на РС-Сливен
общо наказание лишаване от свобода.
В жалбата на осъденото лице се поддържа, че постановеното от ОС-
Бургас определение е предубедено и несправедливо. Сочи се, че съдът не е
оценил в достатъчна степен събраните по делото доказателства за
поправянето му, обуславящи наличие на предпоставките за условното му
предсрочно освобождаване. Изтъква, че съдържащите се в затворническото
досие данни са категорични по отношение на изградените у него определени
занаятчийски умения и трудови навици, които биха способствали за
реализацията му в живота на свобода. Акцентира върху множеството награди,
които е получавал във връзка с констатирано добро поведение, като
отбелязва, че наказанията му са много по-малко. С горните съображения
осъденият поставя искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което молбата му за условно предсрочно
освобождаване да бъде уважена.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на
подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не
способства извода за настъпила сериозна, съзнателна и цялостна положителна
промяна в характера и поведението на осъдения, поради което и съдът
правилно е приел отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК за
условно предсрочното му освобождаване. Сериозен акцент се поставя върху
1
поведението на осъдения, проявено след подаване на молбата за условно
предсрочно освобождаване, а именно допуснато от последния дисциплинарно
нарушение, с последвала санкция, отчитането на което води до завишаване
на оценката на риска от рецидив. С довод за необходимост от продължаване
на възпитателно-корекционната дейност спрямо лишения от свобода
прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-
Бургас като обосновано и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по
делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл. 440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда
на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишения от
свобода М. Г. ВЛ. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с
определение по ЧНД № 1209/2014г. по описа на Сливенския районен съд.
В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно дирене са събрани
и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните
по делото факти и решаване на основния въпрос, а именно налице ли са
основанията по чл.70, ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на
осъдения В.. Изведените от съда фактически обстоятелства, на основата на
които следва да се извърши преценката за основателност на отправената от
осъденото лице молба, не са спорни по делото. Възраженията, които се
поддържат пред настоящата инстанция касаят правната оценка на фактите и
тяхната значимост при формиране на изводите за постигнато поправяне на В.
в периода на пребиваването му в затвора, в степен, свидетелстваща за
реализиране на целите по чл.36 от НК.
Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на
дължимата преценка за наличие на критериите по чл.70, ал.1 от НК,
първостепенният съд правилно е достигнал до извод за формално придобито
от осъдения В. право на условно предсрочно освобождаване. Данните по
делото установяват, че с определение от 01.10.2014г. по ЧНД № 1209/2014г.
на РС-Сливен, влязло в сила на 17.10.2014г., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК на М. Г. ВЛ. е било определено общо наказание на основание чл. 25, вр.
чл. 23 от НК измежду наложените му наказания по НОХД № 638/2011г. на
Окръжен съд – Сливен, НОХД № 716/2011г. на Районен съд – Сливен и
НОХД № 845/2014г. на Районен съд – Сливен, като на същия е наложено най-
тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 16 години,
постановено за изтърпяване при първоначален строг режим.
Наказанието лишаване от свобода по цитираното определение В. е
започнал да търпи на 27.11.2010г. в Затвора-Бургас. На 19.06.2014г. В. е
2
приведен в Затвора – Стара Загора, където е завършил курс по
дървообработване и бил устроен на работа в Мебелния цех при затвора.
Поради доброто му поведение и позитивното отношение към работата и
предлаганите му корекционни дейности с Протокол № 4/15.06.2016г. на
Комисията по чл.73 ЗИНЗС /отм./ режимът му на изтърпяване на наказанието
бил заменен от строг на общ. На 06.06.2018г. В. отново бил преведен в
Затвора – Бургас, където бил назначен на работа по домакински щат на
длъжност „работник в затворническа кухня“. Със Заповед на началника на
Затвора – Бургас от 23.07.2019г. лишеният от свобода бил преместен в
затворническо общежитие от открит тип „Строител“. Впоследствие на
29.09.2020г. режимът на изтърпяване на наказанието на осъденото лице бил
заменен от „общ“ на „лек“.
Към 13.01.2022 г. /датата на постановеното от ОС-Бургас
определение/ осъденият В. е изтърпял фактически повече от една втора от
наложеното наказание, а именно 11 години 1 месец и 16 дни, като е зачетено и
времето на положен обществено полезен труд – 2 години и 5 месеца.
Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от
Затвора-Бургас е две години пет месеца и четиринадесет дни.
Извършвайки на основата на горните данни преценка за наличие на
предпоставките по чл. 70 ал.1 от НК, първостепенният съд правилно е
достигнал до извод, че изискуемото първо условие, формално по своя
характер, е налице по отношение на осъдения В..
Ангажирайки се по-нататък с изследването на въпроса за степента на
постигнато поправяне, явяващо се следваща законова предпоставка по
смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на В.,
ОС-Бургас обосновано е достигнал до заключение, че положителен извод в
тази насока не може да бъде направен. Изцяло в съответствие със
задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния
съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., което не е загубило своето
действие и след направените законодателни изменения в Глава тридесет и
пета, Раздел І от НПК – ДВ, бр. 13 от 2017 г., първоинстанционният съд е
пристъпил към обхватен и задълбочен анализ на поведението на осъденото
лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение, в каквато връзка и
е направил подробно обсъждане на изводимите от доказателствата по чл. 439а
ал. 1 и ал. 2 от НПК сведения за отношението на последния към режимните
изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността.
Правилен се явява изводът на съда, че анализът на доказателствата,
свидетелстващи за резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата на В. и оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
не установяват да е постигната трайна и категорична промяна в нагласите и
поведението на последния, предпоставяща условното му предсрочно
освобождаване.
Наличните в затворническото досие документи и данните, отразени в
3
доклада за периодична атестация на лишения от свобода, доклада на
пробационния служител по чл.259, т.3 от ППЗИНЗС и писмените становища
на инспекторите свидетелстват, че в хода на поправителното въздействие в
затвора по отношение на осъдения В. са били извършени пет оценки на риска
от рецидив и вреди - една първоначална, при постъпване в затвора, и четири -
при преразглеждане на плана на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и атестиране
на лишения от свобода от гледна точка на постигнатите по индивидуалния
план резултати. Установено е, че първоначалната оценка на риска от рецидив
и вреди през 2013г. е с показател 57 точки /средна стойност/, с очертани към
този момент проблемни зони с нужда от въздействие - отношение към
правонарушението, жилищно устройване и умения за мислене. Изготвените в
основния етап на изтърпяване на наказанието следващи оценки на риска от
рецидив на лишения от свобода констатират плавно понижение на
стойностите като през 2016г. са отчетени 52 точки, през 2019г. – 40 точки,
през 2020г. – 34 точки, а при последното атестиране на 19.11.2021г. рискът от
рецидив е намалял на 27 точки. Изведена е на основата на тези показатели
промяна в положителен аспект по отношение на проблемните зони –
отношение към правонарушението, жилищно устройване, образование и
обучение и умения за мислене, както и висока мотивация на осъдения за
промяна в поведението, явяваща се последица от постигнато осъзнаване на
факторите, допринесли за извършване на правонарушението, а също и
формиране на положителни нагласи в поведението и мисленето на последния
/спр. л.7–8 от ЧНД № 1274/21 г. на БОС/. Отчетената работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата съгласно чл. 156 от ЗИНЗС
и оценката на резултатите от посоченото последно атестиране на В.,
разкриващи ниски стойности на риска от рецидив и средни стойности на
риска от вреди за обществото, са способствали формулирането на заключение
в доклада, че набелязаните цели и задачи по присъдата са постигнати в
изискуемата степен.
Обсъждайки данните, съдържими в доклада на инсп. П. З. /спр. л. 7-8
от ЧНД № 1274/21 г. на БОС/, изготвен по повод молбата на лишения от
свобода В. за условно предсрочно освобождаване, установяващи проявена от
последния отговорност при изпълнение на поставени задачи; мотивация за
промяна в криминалното му поведение и в криминалните му нагласи;
преосмисляне на последиците от действията и отчасти приемане на
отговорността за криминалното поведение; изградено умение за разпознаване
и решаване на проблемите; осъзнаване на участието му в извършеното
убийство и приемане отговорността за криминалното си поведение и вредите
от него; проявяване на старание при провеждане на планираните
корекционно-възпитателни мероприятия; спазване на дисциплинарните
изисквания в затвора; заявено желание за съобразяване с ограниченията върху
личната свобода и признаване правата на другите граждани и подкрепящата в
различни аспекти семейна среда на осъдения, въззивният съд се солидаризира
с изводите на първата инстанция, че в комплексната си насоченост
4
изброените позитивни промени в личността и поведението на осъденото лице
са обективен и ясен показател за това, че спрямо него е реализирана
ефективна корекционна работа, способствала процеса на поправянето и
превъзпитанието му. Същевременно обаче, така направените в доклада
констатации, възприети и в становището по чл. 437, ал. 2 от НПК на
началника на затвора, не дават основание за извод, че постигнатата до
момента промяна в поведението и нагласите на осъдения, е трайна и
категорична такава. В тази насока е и допълнително представената по делото
информация, обективирана в писмо от началника на Затвора-Бургас относно
настъпила промяна в обстоятелствата при изтърпяване от осъдения В. на
наказанието лишаване от свобода, докладна записка от инспектор СДВР –
П.З., с дата 15.12.2021г. и схема за оценяване на вероятност от ново осъждане
и профила на нуждите, датираща от 06.01.22г. /спр. л.44, л.50-51, л.48 от ЧНД
№ 1274/21г. на БОС/, разкриваща, че в периода на висящност на образуваното
по молба на осъдения производство по чл. 439 от НПК, същият е извършил
дисциплинарно нарушение. Видно от цитираните документи, в същите е
отразено, че на 10.12.2021г. В. е нарушил установените в пенитенциарното
заведение правилата, като при възникнал на посочената дата конфликт, е
упражнил физическо насилие спрямо друго лишено от свобода лице. За тази
своя проява В. е наказан със Заповед № 9231/16.12.2021г. на основание чл.96,
т.3, чл.97, т.4 вр. чл.100, т.5 ЗИНЗС с наказание „Отмяна на награда, която не
е ползвана“. Реализираното от осъдения нарушение на дисциплината, с оглед
на конкретните му характеристики, се установява, че е наложило преоценка
на риска от рецидив, при която е отчетена негативна промяна в раздели:
начин на живот и обкръжение, междуличностно поведение, умения за
общуване и умения за мислене. По делото е представена схема за оценяване
на риска от 06.01.2022г. /спр.л.48 от ЧНД № 1274/21 г. на БОС/, от която е
видно, че оценката на риск от рецидив се е повишила от 27 точки /отчетена на
19.11.2021г./ на 36 точки, като съществено покачване на риска се отчита в
зоните междуличностно поведение, умения за общуване от 1 точка на 5 точки
и умения за мислене от 4 точки на 8 точки. На основание констатираната
промяна в обстоятелствата началникът на Затвора-Бургас е изразил
отрицателно становище по молбата на осъдения В. за условно предсрочно
освобождаване.
Обсъдените в горния аспект данни несъмнено дават основание за
извод, че у лишения от свобода В. са налице затруднения, свързани със
създаването и поддържането на социални връзки. Проявата на насилие
спрямо друг затворник в условията на затвора, в наблюдавана среда, е
показател за дефицити в умението на осъдения за общуване без агресия, което
от своя страна представлява рисков фактор за обществото при излизането му
на свобода. Конкретно извършеното дисциплинарно нарушение свидетелства
за завишени нива на импулсивност у В. и склонност към ситуативни решения
– състояние, което пречи за разпознаване на проблемните ситуации и за
ефективното им решаване. Изхождайки от обстоятелството, че последният
5
изтърпява наказание лишаване от свобода именно за престъпление против
личността, в най-тежката му форма – убийство, за съда е от съществено
значение рискът от рецидив да бъде сведен до минимум. Неспособността на
лишения от свобода да се дистанцира от конфликти и да се въздържа от
вербална и физическа саморазправа в рамките на затворническото заведение,
повишава опасността той отново да извърши престъпление против личността
в реалния живот на свобода.
Изхождайки от горното въззивният съд се присъединява към
становището на първата инстанция, че към настоящия момент осъденият на
лишаване от свобода В. не следва да бъде условно предсрочно освободен,
като спрямо него е необходимо да продължи корекционно – възпитателната
работа в условията на затвора за постигане на трайна положителна промяна и
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното
определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 13.01.2022 г., постановено по
ЧНД № 1274/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6