№ 193
гр. Плевен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Цв. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Цв. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500143 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от „******“ ЕООД с ЕИК*** срещу Решение № 260401/ 02. 11.
2020 г. по гр. д. № 3151/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените обективно
съединени искове като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени направените по
делото разноски.С въззивната жалба е отправено искане на основание чл. 266, ал.3 ГПК
поради допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство да бъде
допусната повторна съдебно- графологическа експертиза и да бъде допуснат до разпит един
свидетел относно обстоятелството кое лице се е явило при кмета на с. *** и е представило
валидна лична карта на ищцата А.А. в деня на заверка на пълномощното.
Въззиваемата страна А.Л.А. чрез адв. К.Д. е изразила становище, че въззивната
жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Изразено е становище, че направените доказателствени искани
1
от въззивника са преклудирани на основание чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва да бъдат
уважавани. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
По делото е подадена въззивна жалба от М. П. М. с ЕГ Н**********, ПЛ. М. М. с
ЕГН********** и Н. М. М. с ЕГ Н********** чрез адв. Анета С. срещу Решение № 260401/
02. 11. 2020 г. по гр. д. № 3151/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА в
която е уважен предявеният срещу ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ иск с правно основание чл. 108
ЗС и е признато за установено, че А.Л.А. е собственик на наследство за недвижими имоти
подробно описани в обжалваното решение и във въззивната жалба. Твърди се, че решението
в обжалваната част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено, като предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна А.Л.А. чрез адв. К.Д. е изразила становище, че въззивната
жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е прогласил за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД извършената
упълномощителна сделка – пълномощно с упълномощител А.Л.А., даващо представителна
власт на ответника Д.И.Д., с рег. № 371/ 31. 07. 2015 г. и рег. № 372/ 31. 08. 2015 г. по
регистъра на Кметство – с. *** за описаните в пълномощното действия.
С решението първоинстанционният съд е прогласил за нищожен на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД като сключен без представителна власт Договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 04. 09. 2015 г., обективиран в Нотариален акт № 37, том
ХІ, рег. № 7446, дело № 1018/ 2015 г. вписан в Службата по вписванията – Плевен дв. Вх. №
13274/ 04. 09. 2015 г., том 31, акт 102, дело № 6610/ 2015 г., подробно описани в
нотариалния акт, общо 5 земеделски имота в землището на с. ***, обл.Плевенска.
С решението е признато за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на
„******“ ЕООД с ЕИК***, че А.Л.А. е собственик по наследство на недвижими имоти 5
броя в землището на с. ***, обл.Плевенска, подробно описани в диспозитива на съдебното
решение.
Районният съд е признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ПЛ.
М. М., Н. М. М. и М. П. М., че А.Л.А. е собственик по наследство на процесните земеделски
2
земи и е осъдил ответниците да предадат на А.Л.А. владението върху тези земеделски земи в
землището на с. ***, обл.Плевенска.
1.По въззивната жалба на „******“ ЕООД с ЕИК***.
По иска с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
упълномощителна сделка с упълномощител А.Л.А. и пълномощник Д.И.Д. по
пълномощно с рег. № 371/ 31. 08. 2015 г. за удостоверен подпис и рег. № 372/ 31. 08. 2015
г. за удостоверено съдържание по регистъра на Кметство – с. ***, обл.Плевенска.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на
събраните по делото доказателства (заключения на съдебно- графологическа експертиза) е
приел за установено, че възиваемата А.Л. не е упълномощавала въззивника Д.Д., тъй като от
заключението на СГЕ става ясно, че върху пълномощното не е положен подпис на А.Л. като
упълномощител и не е отразено с нейния почерк името на същата. Районният съд е приел, че
А.Л. не е била надлежно представлявана въз основа на тези пълномощни, не е изразила воля
за упълномощаване на въззивника Д.Д.. Съдът е приел, че договорът, сключен от лице без
представителна власт, е с висяща недействителност и, тъй като не е потвърден от А.Л.
съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД и е оспорен, не поражда целените правни последици с договора за
упълномощаване, съответно не е настъпил вещно- правен транслативен ефект. Въз основа на
тези фактически констатации и правни изводи районният съд е приел, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд относно
нищожността на упълномощителната сделка, тъй като след като подписът на
пълномощното за упълномощител не е положен от А.Л., то не е сключена такава сделка с
пълномощника Д.И.Д. и липсва волеизявление и съгласие на лицето , посочено за
упълномощител да предостави определени свои права на упълномощеното лице.
Във въззивната жалба е посочено, че по делото не са събрани доказателства, че
сделката не е извършена съобразно законоустановените за това изисквания. Твърди се, че
пълномощното е било изготвено и заверено от кмета , след като е била извършена проверка
на самоличността на упълномощителя. Съдът счита, че тези доводи са неоснователни, тъй
като дори и да е спазена процедурата по изповядване на сделката, то не може да се
пренебрегне същественото обстоятелство, че упълномощителката не е положила подпис на
пълномощното в това си качество и липсва валидно изразена воля за упълномощаване на
ответника Д.Д. от страна на А.Л..
Въззивникът твърди, че в първоинстанционното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, като съдебно- графологическата експертиза е
изготвена въз основа на доказателствен материал, събран п о досъдебно производство.
Съдът счита, че и тези доводи са неоснователни, тъй като от двете заключения на съдебно-
графологическата експертиза се установявата поставени различни задачи. В първото
3
заключение на лист 299 и сл. от първоинстанционното производство вещото лице е
отговаряло на въпрос относно установяване авторството на подпис на упълномощител върху
процесното пълномощно. В тази случай за сравнителен материал са ползвани заявления за
издаване на документ за самоличност от А.Л. през периода от 2*** до 2015 г. , като
отговорът на вещото лице е, че подписът и ръкописният текст „А.Л.А.“ на упълномощител
върху пълномощното не е положен от ищцата А.Л..
Във второто пълномощно задачата е изисквала отговор от вещото лице какъв
сравнителен материал е ползван от вещото лице по графологическата експертиза, изготвена
в досъдебното производство. В този случай вещото лице освен заявленията за издаване на
документи за самоличност от А.Л., е цитирал и други жалби и тъжби от Л., които са
ползвани от експерта в досъдебното производство като сравнителен материал. По делото не
е налице ситуация, при която експертът по допуснатата съдебно- графологическа
експертиза да е ползвал доказателства от досъдебното производство за изготвяне на
заключението си в първоинстанционното гражданско производство. Независимо от това
следва да се има пред вид, че би могло от досъдебното производство да се ползват
материали като сравнителен материял относно установяване авторство на подпис или
ръкописен текст и това не представлява по същество използване в гражданското
производство на доказателства събрани в досъдебното производство. При изготвяне на
съдебно- графологическата експертиза е допустимо да се ползват доказателства от различни
източници, когато същите са релевантни за отговора на поставената задача към експерта.
Недопустимо е съдът да се позове на доказателства, които не е събрал по надлежния ред
непосредствено в конкретното производство и да ги цени заедно с всички събрани
непосредствено в производството доказателства. Това обаче не се отнася до сравнителния
материал, който за конкретния случай е ползван от административно производство по
издаване на документ за самоличност и тези доказателства съдът също не ги е събрал
непосредствено поради липса на такова законово изискване.
Въззивният съд не възприема доводите на въззивника и затова, че при установяване
липсата на подпис на А.Л. на процесното пълномощно съдът се е позовал само на съдебно-
графологическата експертиза. За установяване на авторството на подписа и ръкописен текст
се изискват специални знания, които се притежават от съответните специалисти –
графолози. Това обстоятелство не би могло да се установи по друг начин, освен ако това
обстоятелство не се признае от упълномощеното лице например, но дори и такова признание
отново изисква заключение на съдебно- графологическа експертиза. Същата е в съвкупна
преценка на останалите по делото доказателства относно установяване на факта, че с това
пълномощно е извършена впоследствие разпоредителна сделка, но конкретно за
установяване на авторството на упълномощителя върху процесното пълномощно не е
известен друг научен или процесуален начин за установяване извън заключението на
съдебно- графологическата експертиза. Същата е възприета от съда в първоинстанционното
производство, настоящият съдебен състав също счита, че заключението е професионално,
4
обосновано и обективно, поради което не е налице основание да се счита, че възприемайки
това закючение първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
което да е основание за отмяна на обжалваното решение.
С въззивната жалба е оправено искане за отмяна на решението на районния съд и
относно уважения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на договора
за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който Д.Д. като пълномощник на
А.Л. е продал на Д.Д. на лично основание процесните земеделски земи. Съдът е приел, че
след като е налици липса на представителна власт на Д.Д. като пълномощник на А.Л. с
процесното пълномощно и същото е недействително като правна сделка, то и последващата
разпоредителна сделка е висящо недействително до пътвърждение действията на
упълномощеното лице от упълномощителя. След като такова потвърждение не е налице, то
и тази сделка е недействителна и не е произвела правно действие.
По твърденията във въззивната жалба досежно уважения установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК за установяване правото на собственост на А.Л. върху
процесните недвижими имоти срещу въззивника като приобретател по договор за
покупко- продажба на недвижим имот за процесните имоти и прехвърлител Д.Д..
Първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че А.Л. се
легитимира като собственик на процесните имоти с решението за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на нейната наследодателка Я.Х. и след
като имотът е продаден от лице, което не е собственик на имота на въззивника и тази сделка
е недействителна, то съответно по отношение на въззивника предявеният установителен иск
с правно основание чл.124 ГПК за установяване правото на собственост на А.Л. върху
процесните земеделски земи е основателен и доказан.
Въззиивният съд не възприема доводите на въззивника по отношение на липса на
активна легитимация на А.Л. за предявяване на този иск и съответно липса на доказателства
за основателността на иска, тъй като А нита Л. се легитимира като собственик с
реституционно решение на поземлената комисия по отношение на наследодателката й Я.Х.,
а въззивникът не може да се мегитимира като собственик въз основа на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, придобит от несобственик и обявена за недействителна на
основание чл. 42, ал.3 ЗЗД.
2. По въззивната жалба на М. П. М., ПЛ. М. М. и Н. М. М. срещу
пърроинстанционното решение в ЧАСТТА, в която е уважен предявения иск от А.Л.
срещу въззивниците с правно основание чл. 108 ЗС.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата е
приел, че след като са налице предпоставки за прогласяване на първата разпоредителна
5
сделка за недействителна поради установено мнимо представителство и отказ на
представлявания да я потвърди, то последващите разпоредителни сделки не са породили
насрещни права и задължения за страните , включително липсва транслативен ефект по чл.
24, ал. 1 ЗЗД. По тези причини районният съд е приел, че ответниците по иска не са могли
да прехвърлят помежду си права („******“ ЕООД и въззивниците) каквито те не
притежават и като несобственици са се разпоредили с чужди имоти. Съдът е приел, че като
собственик на процесните недвижими имоти се мегитимира А.Л. съобразно решението за
реституция по ЗСПЗЗ на наследодателката Я.Х. А.. Районният съд е обсъдил и възражението
за изтекла придобивна давност за процесните имоти, направено от въззивниците, като е
приел, че от 2017 г., когато е извършена замяната на имотите, до 2019 г. когато е предявен
искът , не е изтекъл петгодишният давностен срок, поради което възражението за изтекла
придобивна давност е неоснователно. Съдът е приел, че имотът се владее от въззивниците
без да е налице правно основание за това и е уважил иска по чл. 108 ЗС на А нита Л. А.,
като е приел за установено, че същата е собственик на процесните имоти въз основа на
цитираното по- горе реституционно решение по ЗСПЗЗ.
Въззивният съд възприема изрожените от районния съд мотиви в об жалваното
решение, като счита с оглед доказателствата по делото, че А. Л. е собственик на процесните
имоти, че същите са в добросъвестно владение от въззивниците въз основа на годно правно
основание да ги направи собственици и че не е налице изтекла придобивна давност, което да
е основание за отхвърляне на ревандикационния иск като неоснователен.
Въззивниците твърдят, че е налице изтекла придобивна давност по отношение на
процесните имоти в полза на въззивниците, като към давностното владение на
въззивниците следва да се присъедини и давностното владение на праводателя им „******“
ЕООД.
Въззивният съд счита, че изложените доводи са неоснователни по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 79. ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.Нормата на чл. 79, ал.2 ЗС допълва, че
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. В чл. 70 ал.1 ЗС е определено добросъвестното
владение, което е налице когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. В ал. 2 на цитираната разпоредба е допълнено, че
добросъвестността се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 82 ЗС
дава възможност владелецът да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си.
6
В случая съдът приема, че и праводателят „******“ ЕООД и въззивниците като страни
по договора за замяна на процесните земеделски земи са добросъвестни владелци на
имотите, тъй като не е оборена презумпцията по чл. 70, ал.2 ЗС. Видно от представения
нотариален акт № 38, т ом VІІ, рег . № 7318, дело № 774/ 2015 г. на нотариус П.Ц. с рег. №
*** на НК Д.Д. е продал на „******“ ЕООД процесните земеделски земи на 14. 09. 2015 г. и
от този момент е започнал да тече петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС. Видно от
нотариален акт № 123, том ІІ, рег. № 3320, дело № 309/ 2017 г. на нотариус И.И. с рег. №
*** на НК„******“ ЕООД е сключил договора за замяна на процесните имоти с
въззивниците на 15. 12. 2017 г. и от този момент е започнал да тече давностният срок за
придобиване на процесните имоти на основание добросъвестно владение за въззивниците.
Исковата молба предявена на 20. 05. 2019 г. и към този момент на основание чл. 79, ал.2 и
чл. 82 ЗС давностният срок, който е изтекъл е 3 години, 5 месеца и 5 дни. При изчисляване
на сроковете се съобразява вида на владението на праводателя и приобретателя, като при
еднородно добросъвестно владение и за двамата сроковете се събират до общ петгодишен
срок - Решение № 33 от 20. 03. 2020 г. на ВКС по гр. д. № 1962/ 2019 г.,І г.о., ГК. В случая
към датата на предявяване на иска придобивната давност за въззивниците не е изтекла по
отношение на процесните недвижими имоти, поради което искът по чл. 108 ЗС е
основателен и доказан, тъй като липсва правно основание за владение на имота от
въззивниците.
За правна чистота следва да се има пред вид, че исковата молба многократно е оставяна
без движение и е допълвана, като едва с разпореждане от 03. 01. 2020 г. е разпоредено от
съда препис от исковата молба да се връчи на ответната страна за писмен отговор, т.е. даден
е ход на исковата молба, като съдът е приел, че същата е редовна. Независимо от това не
може да се приеме, че датата на предявяване на иска е датата, на която съдът е дал ход на
исковата молба като редовна, тъй като поправката в нередовностите на исковата молба е с
обратно действие и след поправката порочно предявеният иск поражда от деня на
предявяването му всички свои последици ( Българско гражданско процесуално право, С.
2012, с. 209, §44 Предмет на делото).
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1, пр. 1 ГПК съдът счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №
260401/ 02. 11. 2020 г. по гр. д. № 3151/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
7
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8