№ 20706
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110162763 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Р. Г. Д., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 2117,52 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68, ет. 8, ап. 40, аб. № 99449, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.08.2022 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 298,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г., сумата в размер на 33,13 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.08.2022 г., до
изплащане на вземането и сумата в размер на 6,51 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 46947/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационно
правоотношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия. Сочи, че не е
собственик, нито носител на вещно право на ползване на процесния имот. Отделно от това
1
счита, че не са настъпили предпоставките за претендиране на мораторна лихва от страна на
ищцовото дружество. Счита, че няма основание за претендиране на сумата за дялово
разпределение, доколкото ищецът е претендирал чуждо вземане, без да има основание за
това. Намира за недължима и претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, тъй като не е настъпила изискуемостта за претендирането й. Релевира
възражение за погасяване по давност на процесните суми.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – Нотариален
акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 127 от 27.10.1968 г., том
ХХV, д. № 4711/1967 г., както и представеното удостоверение от „ГИС“-София, се
установява, че наследодателите на ответника – рпг и мдг са придобили правото на
собственост върху процесния имот. Съгласно представеното удостоверение за наследници
същите са починали преди исковия период, като техен единствен наследник по закон е
ответникът Р. Г. Д.. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата
нормативна уредба ответникът в качеството й на собственик на процесния имот, е била
клиент на топлинна енергия през исковия период. По делото не са ангажирани доказателства
и не се твърди ответникът Р. Д. или нейните наследодатели да са отчуждили процесния имот
преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
2
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност, като
констатацията е, че е бил годно СТИ. Посочено е, че начислените суми за процесния период
са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007 г.,
Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г., ЗЕ. Съгласно заключението за процесния период е
начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за
отопление на имот и за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия
период топлинна енергия възлиза на 2117,53 лева, изчислена при съобразяване на резултата
от изравнителните сметки. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са
извършвани плащания, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния
предявен размер от 2117,52 лева.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и доказателствата сочат, че
дължимата сума за процесния период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 33,13
лева, поради което и доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за
дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
30.08.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.08.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва
да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
3
вестник“. Следователно давността за най-старото вземане – за м.05.2019 г. изтича на
23.09.2022 г., като същата е прекъсната именно с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на 30.08.2022 г., от който момент се счита подадена
и исковата молба (чл. 422, ал. 1 ГПК). При това положение се налага извод за
неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за
главница за потребена топлинна енергия, поради което и искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 2117,52 лева.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата също не е изтекла, поради което този иск следва да бъде
уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Определено по реда на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за забава за процесния период от 15.09.2019 г. до 12.08.2022 г.
върху дължимата сума за топлинна енергия възлиза на претендираната сума в общ размер на
298,44 лева, който размер не е и спорен между страните. Следователно и акцесорният иск за
заплащане на обезщетение за забава върху вземането за потребена топлинна енергия се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 6,51 лева за периода от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 49,11 лева, за платен депозит за вещо лице в размер на 330 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Същите съразмерно на уважената
част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 477,84 лева
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 49,11 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 98,85
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
4
адвокатска помощ на ответника. Следователно в полза на процесуалния представител на
ответника – адвокат ни, се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, което с оглед на материалния интерес и
определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 545,56 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 1,45 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Р. Г. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Доспат“ № 28, вх.
А, ет. 6, ап. 16, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 2117,52 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68, ет. 8, ап. 40, аб. № 99449, ведно със законната лихва
от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 298,44 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г., сумата в размер на
33,13 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 46947/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата в размер на 6,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Доспат“ № 28, вх. А, ет. 6,
ап. 16, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 477,84 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 98,85 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. нии, ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 1,45 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5