Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.05.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №17315 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №321492 от 24.01.2018г.,
постановено по гр.дело №16394/2016г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав, е осъдено на основание чл.226, ал.1
във връзка с чл.232, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) "З.Д.Д.Б.: Ж.И.З."
АД да заплати на С.К.Д. сумата от 7000 лв. /частичен иск от общ размер от 30000
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП, причинено на 19.08.2015г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 1600 лв., представляваща направени по делото разноски.
С решение №467678 от 09.08.2018г.,
постановено по гр.дело №16394/2016г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав, е допълнено решение от 24.01.2018г. относно
законната лихва върху присъдената главница от 7000 лв. в следния смисъл: след думите: „7000 лв. частичен иск като част от 30000
лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, станало на 19.08.2015г., ДА СЕ
ЧЕТЕ: „със законната лихва от завеждане на
исковата молба - 23.03.2016г. до окончателното заплащане на сумата“.
Постъпила е въззивна жалба от ответника -
"З.Д.Д.Б.: Ж.И.З." АД, чрез юрисконсулт Кр.И., с която
се обжалва изцяло решение №321492 от 24.01.2018г., постановено по гр.дело №16394/2016г.
по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав, с което е уважен предявения иск за присъждане в полза на ищцата на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 19.08.2015г. ПТП. Изложени са доводи, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Не са обсъдени всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз основа само на част
от събраните доказателства. Твърди се, че в хода на производството не са
събрани доказателства относно наличието на кумулативните предпоставки,
обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл.226, ал1 от КЗ /отм./. Поддържа се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че
единствено вина за настъпилото ПТП има П.П.Й. - водач на лек автомобил "Мерцедес", модел "СЛК", с
рег.№*******. Твърди
се, че водачът на товарния автомобил "Мерцедес", с рег.№*******, има изключителна вина за настъпилото ПТП доколкото
не е съобразил скоростта си на движение с тази на лекия автомобил "Мерцедес", който е предприел маневра
изпреварване и по този начин с поведението си сам се е поставил в невъзможност
своевременно да спре и да предотврати реализирането на процесното ПТП. Поддържа
се, че по делото е установено, че ищцата по време на инцидента не е била с
поставен обезопасителен колан, поради което настъпилите травматични увреждания
са по тежки по вид и степен. В тази връзка се излага, че неправилно СРС приема
за недоказано направеното възражение за съпричиняване. Сочи се още, че
определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишен и не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на
чл.52 от ЗЗД. В случая първостепенният съд не се е съобразил с вида и тежестта
на причинените на ищцата от процесното ПТП вреди, както и че няма останали
невъзстановени увреждания към настоящия момент. Сочи се, че не е отчетено, че
съпътстващите заболявания, от които е страдала ищцата, са допринесли за
увеличаване на степента на претърпените от ищцата болки и страдания. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск за присъждане в полза на ищцата на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 19.08.2015г. ПТП, при условията на евентуалност да
бъде намален присъденият размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение,
направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - С.К.Д. – починала в хода
на производството пред въззивната инстанция и конституирани на основание чл.227
от ГПК наследници по закон – П.П.Й. и Н.П.Н., в депозиран писмен отговор изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционното
съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на
материалния закон. Излага се, че определеният от съда размер на обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди съответства в пълна степен на
доказаните по делото болки и страдания, които е претърпяла в резултат на
процесното ПТП. Твърди се, че възражението на ответника за наличие на принос от
страна на пострадалата за настъпилите травматични увреждания е неоснователно и
не съответства на събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение досежно
определеният размер на присъденото застрахователно обезщетение. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "З.Д.Д.Б.: Ж.И.З."
АД, чрез
юрисконсулт Кр.И., срещу решение №467678 от 09.08.2018г., постановено по гр.дело №16394/2016г.
по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав, с
което е допълнено решение от 24.01.2018г. относно законната лихва върху
присъдената главница от 7000 лв., като е присъдена законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че след като ищцата чрез пълномощник
в съдебно заседание на 26.10.2016г. е направила отказ от претенцията за
заплащане на законна лихва от датата на настъпилото ПТП до датата на исковата
молба и след като няма изрично искане за присъждане на законна лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на присъденото
застрахователно обезщетение, то в тази хипотеза присъждането на законна лихва е
нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес и е основание да се
отмени обжалваното решение като неправилно
и противоречащо на закона. Поддържа се още, че съгласно чл.380, ал.1 от КЗ, както и чл.127, ал.4 от ГПК се изисква при
предявяване на застрахователна претенция ищцата да посочи точни и пълни данни
за банкова сметка, ***т нея, поради което същата не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение, респективно претенцията за присъждане
на законна лихва се явява неоснователна. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което се остави без уважение искането на ищцата за присъждане на законна лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане на присъденото застрахователно
обезщетение.
Въззиваемата страна - С.К.Д. – починала в хода
на производството пред въззивната инстанция и конституирани на основание чл.227
от ГПК наследници по закон – П.П.Й. и Н.П.Н., в писмен отговор изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното
решение е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния
закон. Изложени са доводи, че в исковата молба е заявена претенция за
присъждане на законна лихва, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумата и след като е направен частичен отказ от претенцията само
досежно периода от датата на настъпилото ПТП - 19.08.2015г., до датата на
исковата молба - 23.03.2016г., то правилно първоинстанционният
съд е преценил, че дължи произнасяне по претенцията за
останалата й част, т.е. считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение. Твърди се
още, че направеното възражение във въззивната жалба за недължимост на законна
лихва от застрахователя поради непосочване в исковата молба на банкова сметка ***,
тъй като в случая не е приложима нормата на чл.380, ал.3 от КЗ. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.
Трето лице – помагач – З. „Б.И.“
АД в срока за отговор не взема становище по двете въззивни жалби.
Предявен е от С.К.Д. срещу "З.Д.Д.Б.:
Ж.И.З." АД частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във
връзка с §22 от ПЗР
на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за заплащане на сумата от 7000 лв. от общ заявен
размер от 30000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.08.2015г. на път ІV-66622, км.3+200 в землището на с.Бузовград,
община Казанлък.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционни решения, които подлежат на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваните решения са валидни
/не е постановени в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановени са от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и са допустими. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя
досежно незаконосъобразността на обжалваните решения.
Разгледана по същество въззивната жалба на ответника срещу решение №321492 от 24.01.2018г., постановено по гр.дело №16394/2016г.
по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен изцяло предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпило ПТП на 19.08.2015г. на път ІV-66622, км.3+200 в землището на с.Бузовград, община Казанлък, първостепенният съд е приел, че ищцата при условията на пълно и главно доказване е установила по делото наличието на всички кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но действащ към датата на настъпилото ПТП/, което е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за възникване в тежест на ответното дружество на задължение за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 19.08.2015г. ПТП.
Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да се добави следното:
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликтвента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма. Не може да бъде споделен доводът, релевиран във въззивната жалба, че по делото не е установено по категоричен начин противоправното поведение на П.П.Й. - водач на лек автомобил "Мерцедес", модел "СЛК", с рег.№*******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. От съвкупния анализ на събраните доказателства е установено по категоричен начин виновното и противоправно поведение на П.П.Й. - водач на лек автомобил "Мерцедес", модел "СЛК", с рег.№*******, която на 19.08.2015г. на път ІV-66622, км.3+200 в землището на с.Бузовград, община Казанлък, е нарушила правилата за движение по пътищата, изразяващи се в това, че след извършване на маневра изпреварване на товарен автомобил "Мерцедес", с рег. №*******, без причина аварийно задейства спирачната система, при което се е поставила в положение да попадне в опасната зона за спиране на товарния автомобил "Мерцедес", при което настъпва инициален контакт с предната габаритна част на товарния автомобил върху задната габаритна част на лекия автомобил, приоритетно вдясно. Противно на поддържаното във въззивната жалба по делото няма ангажирани доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил "Мерцедес" за настъпилото ПТП. В тази насока са изричните констатации на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена. Експертът е категоричен в становището си, че причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил "Мерцедес", който внезапно спира на пътното платно, при което ударът за водача на товарния автомобил "Мерцедес" е бил непредотвратим. Изводът на СРС досежно механизма на настъпилото ПТП е обоснован след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд счита за правилен. На следващо място по делото е доказано по несъмнен начин, че вследствие на претърпяното ПТП са причинени травматични увреждания на ищцата - контузия на главата, контузия на врата, контузионен отток в тилната област на главата и мозъчно сътресение. В тази насока са изричните констатациите на вещото лице-д-р Х.М., в приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство. Следователно по делото е установено по категоричен начин виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "СЛК", с рег.№*******, който в резултат на нарушаване на правилата на ЗДвП е реализирал процесното ПТП, при което са причинени телесни увреждания на ищцата. По така изложените съображения съдът счита за неоснователен наведения довод във въззивната жалба на ответника, че по делото не е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и причинените на ищцата вреди. На следващо място не се спори по делото относно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 19.08.2015г. ответното дружество - "З.Д.Д.Б.: Ж.И.З." АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” относно лек автомобил марка "Мерцедес", модел "СЛК", с рег.№*******. Следователно при така наличните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция, като в тази част настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК.
В конкретния случай спорен по делото
е въпроса досежно определеният размер на присъденото застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата от процесното ПТП неимуществени
вреди, изразяващи се
в претърпени от нея болки и страдания в резултат на претърпените травматични
увреждания.
Наведените
оплакванията във въззивната жалба, че определеният размер на присъденото
застрахователно обезщетение не съответства на принципа на справедливост, уреден
в нормата на чл.52 от ЗЗД, решаващият състав намира за неоснователни. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано
от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от
страните в хода на съдебното производство, се установява по категоричен начин
причинените на ищцата травматични увреждания в резултат на процесното ПТП.
Относно установяване на претърпяните от ищцата болки и страдания следва да се
вземат предвид и показанията на разпитания по делото свидетел - син на ищцата, които преценени при
условията на чл.172 от ГПК следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат
на негови преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата непосредствено
след настъпилото ПТП и не са противоречиви, а напротив - кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят заявява пред съда, че в
резултат на причинените на ищцата травматични увреждания от процесното ПТП е бил нарушен обичайния й ритъм
на живот, пострадалата е имала загуба на двигателната си активност с дефицит и
физически дискомфорт, затруднено раздвижване и ходене Настоящият въззивен състав счита, че при определяне на
размера на обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Следва да се вземат
предвид вида и характера на уврежданията в личностната сфера на ищцата, нейната
възраст – 67г., към датата на процесното ПТП, както и продължителността и
интензивността на претърпените от нея болки и страдания, които са били със
средна до висока степен на интензивност - възстановителният период е бил за
срок от два-три месеца, до шест месеца по отношение на травмата на гръбначния
стълб. Вещото лице е посочил, че
на база цялостната
представена медицинска документация и извършения личен преглед може да се
твърди, че ищцата, към датата на заключението - 17.10.2016г.
няма невъзстановени увреждания от получените при процесното ПТП травми. Вещото лице сочи, че при прегледа ищцата се оплаква от постоянно
главоболие, болки във врата, световъртеж, затруднена походка, залитане,
потвърдени от установения неврологичен статус. В съдебното заседание на
26.10.2016г. експертът уточнява, че болките, които е претърпяла ищцата са
съчетани. Неминуемо травмата допринася за усилване на болките, които преди това
са съществували вероятно в по- лека степен. Следователно се налага извода, че
причинените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания са довели до
по-силни болки и страдания от тези, които същата е търпяла от съществуващите
придружаващи заболявания, от които е страдала. При съобразяване с изброените
по-горе фактори и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, настоящият състав счита, че сумата от 30000.00 лв. представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер
причинените на ищцата неимуществени вреди. Неоснователен е доводът във
въззивната жалба, че по
делото е доказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на ищцата за възникналия вредоносен резултат, което е основание за намаляване
на отговорността на ответника за репариране на причинените увреждания. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.51,
ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Следователно следва да се приеме, че не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка
и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредба на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл.51,
ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е посочено в
Постановление №17/1963г..
В конкретния случай съдът приема, че единствената причина за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, извод направен от
вещото лице-експерт в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
становище не е оспорено от ответника в хода на производство. В процесната
хипотеза липсват по делото каквито и да е било доказателства, че с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите, респективно няма ангажирани каквито и да е било
доказателства, че непоставянето на обезопасителен колан на ищцата би довело до
по-големи травматични увреждания. Ето защо в случая дори и да се приеме,
че ищцата е извършила нарушения на правилата по Закона
за движение по пътищата, не е доказано, че е допринесла за настъпването на процесното
ПТП. Релевираното от ответника възражение за съпричиняване е недоказано и дължимото
на ищцата застрахователно обезщетение не следва да бъде намалявано. Предявеният частичен иск се явява основателен и
доказан и като такъв правилно е бил уважен в пълен размер от първоинстанционния
съд. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и в частта за разноските,
които са определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба на ответника срещу решение №467678 от 09.08.2018г., постановено по гр.дело №16394/2016г.
по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав счита, че постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение
е правилно и законосъобразно. В случая правилно е преценено от първостепенния съд,
че следва да се присъди законна лихва върху определения размер на
застрахователното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане. Противно на поддържаното във въззивната
жалба настоящият състав счита, че искане за присъждане на законна лихва се
съдържа в исковата молба и в случая е направено изрично волеизявление само за
частичен отказ от заявената претенция, касаеща период преди датата на завеждане
на исковата молба – от датата на настъпване на ПТП до датата на исковата молба.
Следователно съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция на
ищцата за присъждане на законна лихва върху определения размер на
застрахователното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.
На следващо място съдът счита за неоснователен
доводът на въззивника-ответник, че в случая са приложими правилата на КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ - чл.380, ал.1 от КЗ, както и чл.127, ал.4 от ГПК,
съгласно които се изисква при предявяване на застрахователна претенция ищцата
да посочи точни и пълни данни за банкова сметка, ***ея, същата не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. В процесния случай са
приложими разпоредбите на КЗ /отм./, тъй като исковата претенция срещу
ответното дружество се основава на сключен при действието на КЗ /отм./ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключен
от виновния водач, който поражда действие за пострадалия от ПТП. С §22 от ПЗР на КЗ /в сила от
01.01.2016г./ се запазва действието на тези договори,
които са сключени към влизане в сила на новия КЗ, освен ако страните са уговорили друго
след влизане в сила на новия КЗ.
В процесната хипотеза договорът по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е сключен при действието на отменения КЗ
и след влизане в сила на сега действащият КЗ страните не са уговорили друго.
Ето защо въззивният съд счита, че в конкретния случай не са приложими
цитираните от въззивника-ответник разпоредби на действащия КЗ, регламентиращи
условията за изпадане в забава на застрахователя по отношение на задължението
да заплати застрахователно обезщетение на увреденото лице. Наред с това следва да се посочи и че
цитираната от въззивника-ответник разпоредба на чл.127, ал.4 от ГПК /нова – ДВ,
бр.86 от 2017г./ също не е била в сила към датата за завеждане на исковата молба в
съда – 23.03.2016г.. По изложените аргументи настоящият въззивен
състав счита, че законосъобразно и при правилно прилагане на закона
първоинстанционният съд е уважил претенцията на ищцата за присъждане на
законната лихва върху размера на дължимото обезщетение, считано от 23.03.2016г.
до окончателното й изплащане. Обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски имат въззиваемите страни, които
претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за процесуално представителство пред въззивната
инстанция. Налице са предпоставките за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, упълномощено от въззиваемите страни при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА в размер на сумата от 816.00 лв.
за всеки от тях, или общо за двамата въззиваеми от 1632.00 лв.. Дължимият
размер на адвокатско възнаграждение е изчислен на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакция след изменение на ДВ, бр.28/2014г./ като при изчисляване на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение е начислен ДДС от 20 %, тъй като са
приложени доказателства за регистрация на упълномощеното адвокатското
дружество „Й.и Е.“ по
ЗДДС. Съгласно изричната разпоредба на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото адвокатското възнаграждение.
Относно претендирани от
въззиваемите разноски за платена държавна такса от 15 лв. по подадена частна
жалба пред СГС, същите следва да бъдат присъдени от съдебния състав разгледал
подадената частна жалба. Така претендираните разноски не представляват такива
по настоящото въззивно производство и поради което не се дължат. Доказателства
за други реално сторени разноски във въззивното производство няма представени и
такива не се дължат на въззиваемите.
Въз основа на горното въззивника-ответник
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатското дружество „Й.и Е.“ сумата от 1632.00 лв.,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите
страни за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №321492 от 24.01.2018г.,
постановено по гр.дело №16394/2016г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №467678 от 09.08.2018г.,
постановено по гр.дело №16394/2016г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ти състав.
ОСЪЖДА
"З.Д.Д.Б.:
Ж.И.З." АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на А.Д.„Й.и Е.”,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис №4; на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА сумата от 1632.00 лв. /хиляда шестстотин тридесет и два
лева/, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите
страни по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./