№ 3006
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110109050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ИФ“
ЕООД срещу Г. Д. И. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание правно основание чл. 9, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2812,50
лв., представляваща незаплатена главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 262299 от 12.08.2019 г., сумата от 742,52 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
11.09.2019 г. до 04.12.2020 г., сумата от 33,59 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 15.01.2021
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 22.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 2878/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на 12.08.2019 г. между страните бил
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 262299 при
Общи условия по реда на ЗПФУР, чрез регистрация в електронна платформа,
на която били достъпни общите условия, с които ответникът заявил изрично
съгласие, и по подборно описан ред, включващ индивидуализация на
кредитополучателя чрез изпратено от него копие от лична карта и снимка,
както и потвърждение от негова страна на съдържанието на одобрения
договор за кредит чрез въвеждане в платформата на специално генериран
уникален код за активация, изпратен му на посочен от него мобилен
телефонен номер. По силата така сключения договор ищецът се задължил да
предостави на ответника сумата от 3000 лв. срещу насрещното негово
1
задължение да върне тази сума заедно с фиксирана договорна
възнаградителна лихва с уговорен годишен лихвен процент от 40,15 %, на 16
месечни погасителни вноски с падеж на първата вноска на 11.09.2019 г. и
краен срок за издължаване до 04.12.2020 г. Кредитът бил усвоен чрез
превеждане на заетите средства по посочена от ответника негова банкова
сметка, разкрита при „Банка ДСК“ АД. Ответникът извършил едно плащане
по кредита на 17.09.2019 г. в размер на сумата от 519 лв., част от която била
отнесена за погасяване на главница от 187,50 лв. и договорна лихва от 99 лв.
Следващи плащания не били постъпили, като при настъпване на уговорения
краен срок на договора ответникът останал задължен за главница в размер на
2812,50 лв. и договорна лихва в размер на 742,52 лв. за периода 11.09.2019 г.
– 04.12.2020 г. Предвид допуснатата забава, същият дължал и законна лихва
върху просрочената главница, която за периода 04.12.2020 г. – 15.01.2021 г.
възлизала на 33,59 лв. За тези суми ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, който оспорил заповедта с
възражение.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира разноски за исковото и
заповедно производства, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, с която поддържа предявените искове и
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. В заповедното производство същият е подал бланкетно възражение
по чл. 414 ГПК по образец, с отбелязване, че не дължи изпълнение по
заповедта за изпълнение.
В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения договор за предоставяне на кредит №
262299 от 12.08.2019 г. (л. 9-13) се установява, че по силата на договора „ИФ“
ЕООД, в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на Г. Д. И.,
в качеството му на потребител, кредит в размер на сумата от 3000 лв., усвоим
по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на „Изи Пей“ АД.
Уговорено е насрещно задължение на потребителя да върне заетата сума
заедно с възнаградителна лихва, при фиксиран ГЛП от 40,15 % и ГПР от 48,3
%, или общо 3841,52 лв., платими на 16 месечни погасителни вноски, първата
от които с падеж на 11.09.2019 г. и краен срок за издължаване до 04.12.2020 г.
Според чл. 3, ал. 1 от договора за обезпечаване на вземанията във
връзка с предоставения кредит потребителят се задължава в срок до пет дни,
считано от датата на сключване на договора, да представи на кредитора едно
от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от
3841,52 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора или
поръчителство на две физически лица, които отговарят на следните
изисквания, а именно: да са трудово ангажирани по безсрочен трудов
договор, да получават доказано трудово възнаграждение и минимален
2
осигурителен доход от 1000 лв., да не са потребители или поръчители по друг
договор с „ИФ“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки през последните две
години, да нямат други задължения към други банкови или небанкови
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР на БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, както и да
подпишат договор за поръчителство.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидена неустойка в размер на 1395 лв.
при неизпълнение на задължението за предоставяне на едно от предвидените
обезпечения. Договорено е, че неустойката се начислява в деня, следващ
неизпълнението, като определената обща сума се заплаща на определен с
погасителния план брой вноски.
В договора е отразено, че общо подлежащата на връщане сума при
непредставяне на обезпечение възлиза на 5236,52 лв., като е поместен и
отделен погасителен план, в който неустойката е разсрочена на 6 бр. вноски,
всяка в размер на 232,50 лв., платими на падежните дати на първите 6
погасителни вноски от кредита, включващи главница и лихва.
Договорът е сключен при Общи условия, също приложени по делото (л.
14 и сл.). В тях е регламентиран редът за кандидатстване за кредит от
разстояние (раздел II), условията за подписване на договора и предоставяне
на кредита (раздел III), правата и задълженията на страните (раздел IV и V),
възможността за предсрочно погасяване (раздел VI).
От приложената електронна кореспонденция, изходяща от представител
на ищцовото дружество и адресирана до ответника (л. 28-29), е видно, че на
10.08.2019 г. ответникът е одобрен за кредит при следните параметри:
главница :3000 лв., сума за връщане при представяне на обезпечение: 3841,52
лв. и при непредставяне - 5236,52 лв. и краен срок за връщане: 02.12.2020 г.
Видно е още, че на 12.08.2019 г. ответникът е уведомен за извършен превод
на сумата от 3000 лв. по посочена негова банкова сметка с IBAN
BG29STSA93000021468287.
От приложеното извлечение от сметка (л. 30) се изяснява, че ответникът
Г. Д. И. е титуляр на посочената банкова сметка, открита в „Банка ДСК“ АД.
Видно от представеното преводно нареждане от 12.08.2019 г. (л. 31), по
същата сметка е преведена сумата от 3000 лв. на посочената дата, като
наредител на превода е ищецът.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебна компютърно-техническа експертиза (чл. 94 и сл.) се установява, че
ответникът Г. Д. И. има регистриран профил в ползваната от ищеца
електронна компютърна система, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg,
като регистрацията е направена на 10.09.2018 г. при кандидатстване за
предходен кредит. Изяснява се, че през този профил ответникът е
кандидатствал за процесния заем на 10.08.2019 г. и на 12.08.2019 г. е
активирал договор за кредит 262299. Според заключението при посещението
на посочения уебсайт ответникът е избрал следните параметри на договора:
сума на кредита – 3000 лв., период - 480 дни, лихва – 841,40 лв., сума за
връщане – 3841,40лв., сума за връщане при непредставяне на обезпечение -
5236,52лв. Освен това ответникът е попълнил въпросник във връзка със
сключването на процесния договор за кредит с предоставени данни за негови
три имена, ЕГН, адрес, електронна поща: ********@***.**, телефон
********** и IBAN номер, а при предходно кандидатстване са качени в
3
системата три снимки на личната му карта. От заключението се изяснява още,
че на 10.08.2019 г. е изпратено електронно писмо от ищеца на въведения в
профила на ответника електронен адрес, което писмо съдържа следните
прикачени файлове: Стандартен европейски формуляр, съдържащ
преддоговорна информация, и Общи условия, идентични с приложените по
делото. Установява се също, че изпратеният линк е активиран, което е довело
до зареждане на страница за активиране на договора чрез въвеждане на СМС
код, като този договор е с идентично съдържание на приложения по делото
писмен документ. Според експертизата на 10.08.2019 г. е изпратен от страна
на ищеца СМС на посочения от ответника мобилен телефон, съдържащ
цифров код за потвърждение и активиране на договора за кредит, който код е
въведен в определеното за това място в уеб сайта на ищеца на 10.08.2019 г. в
21:17 ч.
Прието и неоспорено от страните е и заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че на
12.08.2019 г. от страна на „ИФ“ ООД е преведена сумата от 3000 лв. по
банкова сметка с IBAN BG29STSA93000021468287 с титуляр Г. Д. И..
Установява се, че по кредита са извършени плащания в общ размер на 819 лв.,
от които 500 лв. са платени на 17.09.2019 г. и отнесени за погасяване на
следните задължения: 187,50 лв. главница, 99 лв. договорна лихва и 232,50 лв.
неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора, и 300 лв. са платени на 18.12.2021 г. и
отнесени за погасяване на: 266,41 лв. договорна лихва и 33,59 лв. законна
лихва. Съобразявайки така извършените плащания, вещото лице определя
следните размери на непогасените задължения, а именно: 2812,50 лв.
главница и 476,11 лв. договорна лихва за периода 10.12.2019 г. – 04.12.2020 г.,
като натрупаната законна лихва върху главницата за процесния период от
04.12.2020 г. до 15.01.2021 г. възлиза на 33,59 лв. и е погасена с плащането на
18.12.2021 г. След прихващане на платената сума от 232,50 лв., отнесена за
погасяване на неустойка по чл. 3, ал. 2, при спазване на поредността и
условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, експертът изчислява задълженията по кредита в
следните размери: 2459,44 лв. главница, 563,08 лв. договорна лихва за
периода 10.12.2019 г. – 04.12.2020 г. и 29,38 лв. законна лихва върху
главницата за периода 04.12.2020 г. - 15.01.2021 г.
Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 178/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 22.01.2021 г. заявление от
„ИФ” ЕООД срещу Г. Д. И. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е редовно връчена
на длъжника на 20.05.2021 г. и в рамките на едномесечния срок по чл. 414, ал.
2 ГПК – на 02.06.2021 г. същият е подал бланкетно възражение по чл. 414
ГПК. В указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
установителните искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
4
г., ОСГТК на ВКС).
Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в оспорената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК парични вземания за главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава по договор потребителски кредит, поради което
основателността на претенциите с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал.
1 ЗПК е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по процесния договор, 2.) предоставянето на
уговорената сума в полза на потребителя, 3.) настъпила изискуемост на
насрещните му парични задължения и 4.) тяхното неизпълнение. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точното изпълнение и/или други правопогасяващи или
правоизключващи факти.
От приобщените писмени доказателствени средства и заключението на
съдебната компютърно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установява, че на
12.08.2019 г. между страните е сключен процесният договор за
потребителски кредит. Процедурата по кандидатстване и отпускане на
паричните средства е извършена по електронен път, като съвкупност от
технически операции, базирани на електронна платформа на кредитора, с
регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с
потребителя. Следователно договорът представлява такъв за предоставяне на
финансови услуги по разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР , респ.
преддоговорните отношения между страните следва да отговарят на
нормативно установените за това изисквания като условие за действителност
на сключения договор по дистанционен начин – арг. от чл. 4, ал. 1 и чл. 5
ЗПФУР.
Сред тези изисквания е предварителното предоставяне на определена по
вид и обем в чл. 8-10 ЗПФУР информация на потребителя относно
характеристиките на финансовата услуга, както и възможността му да се
откаже от договора в определен за това срок и условия по чл. 12-15 ЗПФУР.
Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже
изпълнението на задълженията му за предоставяне на изискуемата
преддоговрна информация, спазването на срока за отказ на потребителя и
получаването на съгласието му за сключване на договора, като за доказването
на тези обстоятелства и формата на отправените по реда на ЗПФУР изявления
са приложими правилата на чл. 293 от Търговския закон и Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Спазването на тези изисквания не е оспорено от ответника, а се
потвърждава и от експертното заключение на съдебно-компютърната
експертиза, от което може да се направи обоснован извод, че потребителят е
взел информирано решение за сключване на процесния договор и е изразил
5
изрично съгласие за встъпване в заемно правоотношение с ищцовото
дружество.
От съдържанието на същото следва, че договорът има
характеристиките и на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се
регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му,
изм. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г., действаща към момента на сключване на
сделката. Материалноправните норми на закона са императивни и за
спазването им, в т.ч. и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
съдът следи служебно – арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1
от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че договорът
отговаря на условията на ЗПК и същият е действителен. Уговорените
между страните клаузи са формулирани по ясен и разбираем начин и
съдържат необходимата за потребителя информация по чл. 11, ал. 1, т. 7-10 и
т. 20 ЗПК относно размера на кредита и начина за усвояването му, правото на
отказ от договора, лихвения процент, годишния процент на разходите и общо
дължимата сума, подлежаща на връщане, както и условията за нейното
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
При извършената служебна проверка относно действителността на
приложимите клаузи, съдът констатира, че предвидената в чл. 3, ал. 2 от
договора неустойка е нищожна. Съображенията за това са следните:
На първо място, така уговорената неустойка обезпечава изпълнението
на допълнително задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на основаното задължение на потребителя за връщане на
заетата сума, поради което клаузата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Неустойката възлиза на
почти половината от чистата стойност на отпуснатия кредит, същата излиза
извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и
в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа на
справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Клаузата е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
противоречи на нормата на чл. 16 ЗПК, предвиждаща задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди
предоставянето на кредита. В действителност, уговорката за неустойка
поради непредоставяне на обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху последния, като води до неоснователно увеличаване на
размера на неговите задължения.
Нещо повече – краткият (петдневен) срок, в който следва да бъде
предоставено обезпечението, и множеството условия, на които следва да
отговарят поръчителите, респ. банковата гаранция, водят до практическа
невъзможност за изпълнение на това задължение на потребителя. Последното
от своя страна обуславя извода, че крайната цел на кредитора от включване на
тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по
него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде
6
върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален
годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената неустойка
е разсрочено и включено във вноските по погасителния план, а също и от
размера на неустойката.
Обсъжданата клауза на чл. 3, ал. 2 от договора, като недействителна, не
влече невалидност на целия договор, но начислената въз основа на нея
неустойка се явява недължимо платена, респ. подлежи на прихващане от
останалите задължения по реда и при условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор
за потребителски кредит.
От приложеното преводно нареждане и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че
на 12.08.2019 г. уговорената сума от 3000 лв. е била преведена по банкова
сметка на ответника, съответно кредитът е изяло усвоен.
Затова и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
ответника е възникнало насрещно задължение да върне предоставената му
главница заедно с уговорената възнаградителна лихва от 841,52 лв. и на
посочения падеж. Изискуемостта на тези вземания е настъпила с изтичането
на уговорения краен срок за издължаване на кредита на 04.12.2020 г., която
дата предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението по чл. 410
ГПК.
От експертното заключение на счетоводната експертиза се установява,
че по кредита е погасена сума в общ размер на 819 лв. с две плащания от дати
17.09.2019 г. и 18.12.2021 г. Последното плащане е извършено в хода на
процеса, но следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК.
Плащанията следват уговорените падежи на погасителните вноски,
поради което ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 33, ал. 1
ЗПК е възникнало задължението му за заплащане на законна лихва за забава
върху просрочената сума.
По изложените по-горе аргументи относно недействителността на
неустоечната клауза по чл. 3, ал. 2 от договора, съдът кредитира втория
вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (т. 5 от
същото), в което изчисленията на дължимите суми по кредита са извършени
след прихващане на недължимо събраната вноска за неустойка в размер на
232,50 лв. Според този вариант от заключението неизплатени са останали
следните вземания: 2459,44 лв. главница, 563,08 лв. договорна лихва за
периода 10.12.2019 г. – 04.12.2020 г. и 29,38 лв. законна лихва върху
главницата за периода 04.12.2020 г. - 15.01.2021 г.
До посочените размери и периоди предявените искове са доказани,
респ. следва да бъдат уважени, а за разликите до пълните предявени размери
и за периода на договорната лихва от 11.09.2019 г. до 09.11.2019 г.
претенциите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
7
направените в настоящото производство разноски. Такива са сторени в общ
размер на 790,73 лв., от които 140,73 лв. за държавна такса, 550 лв. за
депозити за вещи лица и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. От тези разноски в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 672,47 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени в полза на
ищеца с издадената заповед за изпълнение в общ размер на 109,54 лв., като от
тях са дължими 93,16 лв., съразмерно с уважените искови претенции.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че в полза
на ищеца „ИФ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н ***, представлявано от управителя Б.И.Н., съществуват парични
вземания срещу ответника Г. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Добрич, ж.к. ***, и настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, за следните суми:
сумата от 2 459,44 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща незаплатена главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 262299 от 12.08.2019 г.,
сумата от 563,08 лв. (петстотин шестдесет и три лева и осем стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.11.2019 г. до 04.12.2020 г., както и сумата от 29,38 лв. (двадесет и девет
лева и тридесет и осем стотинки), представляваща законна лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 2878/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание
чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове в следните техни части: иска за главница – за разликата
над сумата от 2459,44 лв. до пълния предявен размер от 2812,50 лв.; иска за
договорна възнаградителна лихва – за разликата над сумата от 563,08 лв. до
пълния предявен размер от 742,52 лв. и за периода от 11.09.2019 г. до
09.11.2019 г.; иска за лихва за забава – за разликата над сумата от 29,38 лв. до
пълния предявен размер от 33,59 лв.
ОСЪЖДА Г. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич,
ж.к. ***, и настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на „ИФ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***,
представлявано от управителя Б.И.Н., сумата от 672,47 лв. (шестстотин
8
седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
ОСЪЖДА Г. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич,
ж.к. ***, и настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на „ИФ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***,
представлявано от управителя Б.И.Н., сумата от 93,16 лв. (деветдесет и три
лева и шестнадесет стотинки), представляваща сторени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9