Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………./………….2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4105 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 393286 от 24.04.2018 г. постановено по гр.д. № 54627/2017 г. на СРС, 151 състав, е признато
за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу В.И.А., А.С.А. и С.С.А., по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал.
1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца парични суми за доставена топлинна
енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот магазин № 1 в гр.София, жк.Овча
купел-1, бл.*****, аб.№ 336461, за главница за
периода м.03.2014 г.-м.04.2016 г. така : В.А. сумата 271,85 лв., А.С.А. и С.С.А.-всеки
по 67,96 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези главници от
30.03.2017 г. до погасяването им, както и дължат и лихва за забава върху същите
горепосочени главници за периода 21.04.2014 г.-22.03.2017 г. така : В.А. сумата 49,36 лв., А.С.А. и С.С.А.-всеки по 12,34 лв., като са отхвърлени предявените
срещу тримата ответници искове за разликите над уважените размери и периоди до
предявените размери и периоди. С
решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищеца 350,70 лева - разноски
в заповедното производство и исковото производство, и съответно е осъдил ищеца да
заплати на ответницата В.А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 77,22 лева разноски.
С
последващо определение № 458121 от 25.07.2018 г. по чл.248 от ГПК,
първоинстанционният съд е отказал да измени решението в частта за разноските.
Това определение не е обжалвано самостоятелно по реда на чл.248 от ГПК, и е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Н.и." ООД.
Решението е обжалвано
от ответниците с обща въззивна жалба чрез пълномощник адв.Р.Р., в частите, в които исковете срещу тях са били уважени. Считат
решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства, от които не следвал извод,
чевод не следва от н.а. 72/1996 г. и нямало други събрани по делото
доказаелства, които да сочели на извод придобиване на имота. Сочат и на липса
на доказателства за идентичност между описания в горния нотар.акт имот и процесния имот. Оспорват ищецът да е канил ответниците да
сключат договор с писмото от 5.2.2016 г. , което не е ясно от кого е получено. На
трето място оспорват размера на приетия от съда дължим размер за цена на ТЕ ,
като считат, че от сумата 439,20 лв., сочена от вещото лице като дължима,
следва да се приспадне сумата 56,98 лв. като неправилно изчислена сума за ТЕ
отдадена от сградна инсталация, при коетодълбжима остава сума 382,22 лв., а не
приетата от СРС сума 407,77лв. На четвърто място, оспорват да дължат лихви за
забава от 21.04.2014 г., тъй като при иск с основание члб.59 от ЗЗД длъжникът
изпада в забава след покана/наквато нямало/ и при това основание на иска
ответниците не са обвързани от Общите условия на ищеца, тъй като не се намирали
с него в договорни отношения. Молят да се отмени решението в обжалваните части
и исковете отхвърлят и за тези суми. Претендират и разноски по обжалваната част
от решението по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна-ищец и третото лице-помагач на ищеца, не са дали писмен отговор по
жалбата в срока по чл.263 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба след този срок, подадена за
откритото съдебно заседание пред СГС, моли жалбата да се отхвърли, претендира
разноски за въззивната инстанция вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по
чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
При произнасянето си
по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните
жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила
при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
За да уважи частично
исковете за главница цена на ТЕ и лихва за забава върху дължимите главници, първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря, с изключение на частта, касаеща дължимост на
лихви за забава върху главниците, за периода 21.04.2014 г.-22.03.2017 г.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба на ответника оплаквания, въззивният съд намира
следното:
Оплакванията по
въззивната жалба се отнасят до фактите относно собствеността върху процесния имот-магазин, количеството реално потребена ТЕ и
нейното определяне, и относно момента
на забавата на ответниците .
Ответниците са съсобственици
на процесното жилище, правата им се установяват от приетите по делото н.а. за
покупко-продажба № 72/5.11.1996 г. и н.а. за учредяване на договорна ипотека №
158/27.7.2007 г., като и на тези две сделки се е позовал и първоинстанционния
съд при обосноваване правото на съсобственост на ответниците върпу процесиня
имот. Макар и в първия н.а. от 1996 г. като купувач да се посочен само
наследодателя на ответиците С.А.А., то при последващата сделка ипотеката върху същия този закупен имот
с н.а. от 1996 г. е учредена от него и от В.А./ответница по делото/ като негова
съпруга за имота, сочен като придобит по време на брака им и притежаван от двамата
като неделима съпружеска имуществена общност. Този нотариален акт не е бил
оспорен в производството пред СРС относно официалната му сила, и съдът,
съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл.586 от ГПК и чл.167
от ЗЗД, е обвързан да приеме, че учредителите на ипотеката, са собственици на
ипотекирания магазин, описан в нотариалния акт, който магазин е и имота, предмет
на иска по настоящия спор. Относно делът на ответниците в съсобствеността съдът
приема отразеното в доказателствената част на този нотариален акт за
придобиване на имота по покупка през 1996 г., приетото по делото удостоверение
за наследници на С.А.А. поч.
2009 г., и остави съпруга и две деца, при което делът на отвтениците съгласно
СК и ЗН е 4/6 за преживялата съпруга В. Александорва, и по 1/6 за всяко от
двете деца А. и С. А., и тримата ответни;ци по исковете. Първото възражение п
ожалбата е неоснователно.
Неоснователно
е и второто възражение по жалбата- приетото и неоспорено поделот удостоверение
от ГИС-София от 14.10.2013 г. удостоверява идентичността на номерацията на
сградата /блока/, в която се намира процесния магазин, отразен с различни цифри
в двата горепосоченши нотариални акта, като идентификацията по втория нотар.акт
–този за ипотеката от 2007г. съответства на описанието на имота по исковата
молба.
Неоснователно е и третото възражение
по жалбата –относно цената на
реално потребената ТЕ . Събраните по делото писмени доказателства и приетата СТЕ сочат, че за периода м.03.2014
г.-м.04.2016 г. количеството определена от ФДР за реално потребена ТЕ за
процесния магазин, възлиза на 439,20 лв./по таблица № 2а, стр.4 от заключението
на СТЕ/ и 1,83 лв. за доплащане от изравнение. От тази сума, обаче, съдът, предвид и
констатацията по СТЕ, че определената от ФДР сума за периода м.02-м.04.2014 г.
е неправилно определена, намира, че следва да приспадне сумата от 33,26 лв. ,
която сума само е посочена в същата Таблица № 2а като определена от ФДР за
сградна инсталация /в колона 2/, при което остава разлика от 407,77 лв., от
която ответниците дължат В.А. сумата 271,85 лв. и
другите двама ответници-по 67,96 лв. според дялове в съсобствеността. Въззивният съд не намира основание в съдържанието на СТЕ да е
посочен по-голям размер от 33,26 лв. за сградна инсталация за периода, за който
искът е уважен. В Таблица 2 /стр.3/ от СТЕ е посочена сумата 56,98лв. за
сградна инсталация, но за по-голям период - за м.02-м.04.2014 г., но след като
за м.02.2014 г. искът е отхвърлен и не е предмет на въззивна проверка, няма
основание сумата за сградна инсталация и за м.02.2014 г. да се приспада в
случая за периода м.03.-м.04.2014 г. При липсата на други оплаквания относно
размера, въззивният съд приема, че той е правилно определен, като е приспадната
само сумата 33,26 лв.
Основателно е обаче, четвъртото възражение по
жалбата-относно липсата на задължение на ответниците за лихва за забава върху
главниците. Ищецът не твърди между него и отвтениците да съществуват договорни
отношения, а е предявил исковете на основание неосноваелно
обогатяване на ответниците , при което в отношенията
помежду им не се прилагат Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, респ. с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. За
ответниците не е съществувало задължение,
при липсата на облигационен договор с ищеца, да заплащат месечно
задължения за потребена ТЕ, при което и не изпадат в забава, ако не изпълнят
месечното си задължение за плащане, съгласно ОУ. При задължение, произтичащо от
неоснователно обогатяване, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен,
като не е налице в случая възникване на месечни задължения поради липсата на
договор и облигационна връзка между страните при Общи условия. Такава покана от
ищеца към ответниците за плащане за цената на потребена ТЕ преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда на 30.03.2017 г., няма. Ето защо ответниците, макар и
съдът да прие, че дължат на ищеца парични суми за ползвана ТЕ, не дължат на
ищеца лихви за забава върху тези суми-главници. Исковете срещу ответниците за
лихви за забава върху главниците, следователно, са неоснователни и решението в
тези обжалвани части подлежи на отмяна с отхвърляне на тези искове за лихви за
забава преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В
останалите обжалвани части, в които исковете срещу тримата ответници за дължими
суми за главници, са били уважени, решението подлежи на потвърждаване, по
изложените по-горе съображения.
При този изход на спора следва да
се определят посъразмерност и разноските между страните, като се намалят и
дължимите от ответниците на ищеца разноски от 350,70 лв. на 296,80 лв./съответстващи на 84,63% от обжалваемия интерес, за
който се потвърждава решението/, и се
увеличат дължимите от ищеца на ответника В. А.разноски на 109,89 лв. или се
дължат още 32,67 лв. по съразмерност на отхвърления размер на иска за лихви срещу
нея.
По разноските за
въззивната инстанция : Поради частичното уважаване на жалбата, ищецът дължи
на ответницата В. Алекснадрова на основание чл.78, ал.3 от ГПК по съразмерност
сумата 7,90 лв. /от 51,41.лв. разноски за държ.такса
и разноски по внасянето й съгласно списъка по чл.80 от ГПК/ според уважения
размер на жалбата 74,04 лв. и обжалваемия интерес 481,81 лв.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на
разноски пред въззивната инстанция, които се определят от съда, а не от
страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от
юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според ЗАдв. В случая обаче, в
полза на ищеца не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, т.к.
единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, което не
може да се счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане
от противната страна. Искането за разноски на ищеца не може да се уважи за
въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 393286 от 24.04.2018 г. постановено по гр.д.
№ 54627/2017 г. на СРС, 151 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено
по предявените от „Т.С." ЕАД срещу В.И.А., А.С.А.
и С.С.А., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца парични суми за лихва за забава
върху за периода 21.04.2014 г.-22.03.2017 г.
така : В.А. сумата 49,36 лв.,
А.С.А. и С.С.А.-всеки по 12,34 лв.,
КАКТО и в частта, в която тримата ответници са осъдени да заплатят на „Т.С." ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата над 296,80 лв. до 350,70 лева разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.” ЕАД ***, СРЕЩУ В.И.А. ЕГН **********, А.С.А. ЕГН ********** и С.С.А. ЕГН **********, тримата със съдебен
адрес ***, офис-партер, чрез адв.Р.Р., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца парични
суми за лихва
за забава за периода 21.04.2014
г.-22.03.2017 г. така
: В.А. сумата 49,36 лв., А.С.А.
и С.С.А.-всеки по 12,34 лв. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 20381/2007г. на СРС, 151
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 393286 от 24.04.2018 г. постановено по
гр.д. № 54627/2017 г. на СРС, 151 състав В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които исковете
са били уважени.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на В.И.А. ЕГН
**********, страните с горепосочените адреси, сумата 32,67 лв. за разноски за
първата инстанция, и сумата 7,90 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканeто на въззиваемия-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски за
въззивната инстанция по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Н.и." ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.