Решение по дело №4206/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 965
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120204206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
в присъствието на прокурора Христо Иванов Христов (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204206 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия З. КЛ. К. с ЕГН: **********, роден на * г. в гр. М,
българин, българско гражданство, в*********, неосъждан, с адрес за призоваване: гр.
Бургас, *, ЗА ВИНОВЕН в това, че:
на 11.01.2020 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление - с три
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, предал от мобилния си телефон с
абонатен № *, на дежурен оператор при „Дирекция национална система“ 112 - МВР -
Районен център 112 - Бургас, по Единен европейски номер за спешни повиквания
/ЕЕН/ 112, както и по ЕЕН 112 - на дежурен полицай при ОДМВР-Бургас, неверни
повиквания за помощ, а именно, че на различни адреси на територията на гр. Бургас, се
извършва полицейско насилие, както следва:
1. На 11.01.2020 г., в гр. Бургас, предал от мобилния си телефон с абонатен
№ *, на дежурен оператор при Районен център 112 - Бургас, по ЕЕН 112, невярно
1
повикване за помощ, а именно, че на адрес гр. **********, в момента се извършва
полицейско насилие, полицаите все още са там, присъствието е от Пето районно
управление, господин *;
2. На 11.01.2020 г., в гр. Бургас, предал от мобилния си телефон с абонатен
№ *, на дежурен полицай при ОД МВР Бургас, по ЕЕН 112, невярно повикване за
помощ, а именно, че на адрес гр. *********, в момента се извършва полицейско
насилие;
3. На 11.01.2020 г., в гр. Бургас, предал от мобилния си телефон с абонатен
№ *, на дежурен оператор при Районен център 112 - Бургас, по ЕЕН 112, невярно
повикване за помощ, а именно, че на адрес гр. Бургас, до Бургаски свободен
университет, тройката, ул.“********“ № 25, в момента се извършва полицейско
насилие, господин *, от Пето районно управление, поради което и на основание чл.
326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000,00 ( хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК З. КЛ. К. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сторените в досъдебната фаза разноски в размер
на 595,61 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, а на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от
5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – четири броя дискове,
съдържащи записи, приложени на л. 394 от ДП да останат приложени по делото в
срока на неговото съхранение в архив, след което да се унищожат заедно с
унищожаването на делото по предвидения в ПАС ред.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано
от днес пред БОС.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 965/09.12.2021 г. по НАХД № 4206/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемия * К. с ЕГН:
**********, за извършено от него престъпление от общ характер, а именно за това, че:
на 11.01.2020 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано
престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, предал от мобилния си телефон с абонатен № *, на дежурен
оператор при „Дирекция национална система“ 112 - МВР - Районен център
112 - Бургас, по Единен европейски номер за спешни повиквания /ЕЕН/ 112,
както и по ЕЕН 112 - на дежурен полицай при ОДМВР-Бургас, неверни
повиквания за помощ, а именно, че на различни адреси на територията на гр.
Бургас, се извършва полицейско насилие, както следва:
1. На 11.01.2020 г., в гр. Бургас, предал от мобилния си телефон с
абонатен № *, на дежурен оператор при Районен център 112 - Бургас, по ЕЕН
112, невярно повикване за помощ, а именно, че на адрес гр. ********, в
момента се извършва полицейско насилие, полицаите все още са там,
присъствието е от Пето районно управление, господин *;
2. На 11.01.2020 г., в гр. Бургас, предал от мобилния си телефон с
абонатен № *, на дежурен полицай при ОД МВР Бургас, по ЕЕН 112, невярно
повикване за помощ, а именно, че на адрес гр. ******, в момента се извършва
полицейско насилие;
3. На 11.01.2020 г., в гр. Бургас, предал от мобилния си телефон с
абонатен № *, на дежурен оператор при Районен център 112 - Бургас, по ЕЕН
112, невярно повикване за помощ, а именно, че на адрес гр. Бургас, до
Бургаски свободен университет, тройката, ул. „******* в момента се
извършва полицейско насилие, господин *, от Пето районно управление –
престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК .
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и дава обяснения по обвинението.
Признава, че действително той е автор на телефонните обаждания, но заявява, че целта му е
била да съобщи, че полицаят * по принцип извършва полицейско насилие, а не че такова се
осъществява в момента. Подчертава, че вероятно е бил неправилно разбран, както и че целта
му не е била да подава невярно повикване за помощ.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
1
„Глоба” в минималния размер от 1000 лева.
Обвиняемият З.К. заявява, че деянието му е несъставомерно, доколкото не е
осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на чл. 326, ал. 1 НК.
Счита, че извършеното от него следва да се квалифицира най-много като административно
нарушение по чл. 38, ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/. В предоставената възможност за последна
дума обвиняемият заявява, че иска да бъде оправдан, а ако съдът все пак прецени, че
поведението му е наказуемо, то иска да бъде санкциониран по реда на ЗНССПЕЕН.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, вр.
с чл. 378, ал. 2 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият З. КЛ. К. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. М.. Той е българин, с
българско гражданство, ******** К. е неосъждан, без данни за каквито и да е
противоправни прояви до момента.
Обвиняемият К. бил вписан като адвокат в Адвокатска колегия гр. Бургас, като на
сайта на колегията, както и в Националния регистър за правна помощ, а и в други сайтове,
бил посочил за връзка своя мобилен телефонен номер - *, на който отговарял само той.
Като адвокат обв. К. защитавал правата и интересите на свои клиенти и в тази връзка
познавал св. * - разузнавач в сектор „Криминална Полиция“ в 05 РУ-Бургас, който в
рамките на осъществяваните от него правомощия бил ангажиран с оперативната работа по
дела, касаещи и клиентите на обвиняемия. При служебните си явявания в сградата на 05 РУ-
Бургас, обвиняемият често се засичал със св. * в коридорите на управлението, но разговори
не били провеждани между двамата. През 2019 г. св. * се явил като единствен свидетел в
съдебно заседание, в което обв. К. участвал като страна, при което последният чул името и
местоработата на св. *, видял го и участвал в разпита му.
Няколкократно обв. К. в качеството му на пълномощник подавал сигнали срещу св. *
и други полицаи от ОДМВР-Бургас, в които твърдял за случаи на полицейско насилие от
страна на служители на 05 РУ-Бургас срещу неговите клиенти (по два от сигналите били
образувани - преписка № 336/2019 г. по опис на РП-Бургас и преписка № УРИ: 812102-
2869/2018 г. по опис на ОДМВР-Бургас ), като по всички сигнали била извършвана
проверка, от която се установявало, че няма данни за извършено престъпление, поради което
и прокуратурата отказвала образуването на досъдебни производства.
На 10.01.2020 г. св. * *а - съпруга на св. * отишла до 05 РУ-Бургас, където след
работния ден взела съпруга си и двамата отвели дъщеря им на тренировки по айкидо,
провеждани от 19:00 ч. до 21:00 ч в училище „П. Р. С*“, гр. Бургас от св. * И. - треньор по
айкидо. Двамата изчакали детето им да приключи тренировката в колата им, паркирана до
училището, след което на същата дата, се прибрали в дома им в гр. Бургас, ж.к „*“. Около
23:00 ч. на 10.01.2020 г. св. * и семейството му си легнали да спят.
След полунощ на 11.01.2020 г. обв. К. бил в компанията на свои приятели - мъж и
жена, където се забавлявал и консумирал алкохол. Докато се забавлявал, обвиняемият решил
да подаде неверен сигнал за помощ на ЕЕН 112 срещу св. *, тъй като във връзка с работата
си имал негативно отношение към полицейския служител.
Около 07:04 ч. на 11.01.2020 г. от мобилния си телефон с абонатен № *, обв. К.
позвънил на дежурен оператор при „Дирекция национална система“ 112 - МВР - Районен
център 112 - Бургас по Единен европейски номер за спешни повиквания /ЕЕН/ 112. В
2
началото на разговора преди обвиняемия да съобщи повода за обаждането си мъжки глас от
компанията му го запитал дали от ЕЕН 112 са отговорили на обаждането и му посочил да
сигнализира „за корумпиран полицай“. Обвиняемият заявил на дежурния оператор, че се
обажда от гр. ********, като дежурният оператор запитал обвиняемия какво се е случило
там. Обвиняемият отговорил, че в момента имало „полицейско насилие“, като уточнил, че
полицаите били още били на адреса. Същевременно, докато обвиняемият съобщавал за
извършваното в момента „полицейско насилие“, мъжа и жената от компанията му
имитирали конфликт - женският глас крещял „Ко ма дърпате, ей?“, „А бе по-леко, бе“,
„Само недей да ми посягаш, моля ти са.“, едновременно с непознатия мъжки глас.
Имитацията на конфликт на моменти забавлявала обвиняемия, чиито тон на гласа му по
време на разговора с дежурния оператор ставал от сериозен в разсмян. Обвиняемият
продължил с подаването на сигнала за „полицейско насилие“, като посочил, че
„присъствието е от Пето районно управление. Господин *“ и поискал да се изпрати полиция
на помощ. Дежурният оператор приел сигнала и попитал кой е подателят му, като
обвиняемия се представил - адвокат З.К.. В рамките на разговора по ЕЕН 112, операторът
свързал обв. К. с дежурен полицай при ОД на МВР Бургас. Преди разговора между двамата
дежурният оператор съобщил на дежурния полицай повода и съдържанието на приетия от
него сигнал, след което предоставил възможност на обв. К. да подаде сигнала си и лично на
дежурния полицай. Дежурният полицай при ОД МВР Бургас изчаквал да му бъде
предоставена информация за подадения сигнал, като преди да осъществи разговор с обв. К.,
непознатите мъж и жена /мъжки и женски глас/ от компанията му отново имитирали
физически конфликт - крещели и имитирали сбиване „А-а, събори ма, о-о крака ми. О-о“.
Дежурния полицай попитал обвиняемия на кой адрес да прати полицейски служители, на
което обв. К. решил да посочи друг адрес и заявил да се изпрати полиция на помощ в ж.к. Л-
******** № 86, където се извършвало „полицейско насилие“ в момента. Дежурният полицай
приел сигнала, след което връзката прекъснала, като общата продължителност на разговора
била около 3 минути и 34 секунди.
Незабавно, след приключването на разговора на адрес гр. ******** били изпратени
св. * и св. * - полицаи при 01 РУ Бургас, с-р „Охранителна полиция“, които в този момент се
намирали в близост и изпълнявали служебните си задължения. Отивайки на ул. „Княз Борис
I”, двамата свидетели установили напълно спокойна обстановка. Св. * и св.* извършили
проверка в района и не установили други полицаи или лица, не установили и подаващия
сигнала обв. К.. Констатирайки, че сигналът не отговаря на истината, двамата докладвали за
това на дежурния полицай.
Незабавно на адрес гр.Бургас, ул. „-********* били изпратени св. * /началник група
OOP при 05 РУ-Бургас/ и св. * /ст. Полицай при ЗЖУ Бургас/, които изпълнявали в този
момент служебните си задължения. Тъй като посочения адрес се намирал на отстояние от
около 50 м. от 05 РУ-Бургас, двамата полицаи се отзовали за секунди на адреса, като
установили, че обстановката била спокойна, обходили етажите и установили, че нямало
шум, прозорците на жилищата били тъмни, нямало полицаи, не констатирали някакво
нарушение, за което докладвали на дежурния полицаи, че сигнала не отговаря на истината.
Св. * и св. * не установили на адреса и подаващия сигнала обв. К..
Около 07:27 ч. на 11.01.2020 г. след първия разговор и осъществената проверка от
органите на МВР по отношение истинността му от мобилния си телефон с абонатен № *
обв. К. позвънил отново на дежурен оператор при „Дирекция национална система“ 112 -
МВР - Районен център 112 - Бургас, по Единен европейски номер за спешни повиквания
/ЕЕН/ 112 с намерение произволно да посочи трети адрес на който св. * в момента
осъществявал „полицейско насилие“. На дежурния оператор, обв. К. заявил, че се намира до
„Бургаския свободен университет“, пл. „Тройката“, като посочил, че в момента там се
извършвало „полицейско насилие“ от „Господин * от Пето районно“. Дежурният оператор
отново свързал през линията на ЕЕН 112 обв. К. с дежурния полицай при ОД МВР Бургас,
3
но връзката прекъснала, което наложило дежурният оператор непосредствено отново да
позвъни на обв. К., за да възстанови контакта. При новото свързване дежурният оператор
запитал обвиняемия къде се намира в момента и къде се осъществява „полицейското
насилие“, на което последният отговорил гр. *****. При новата връзка между обв. К. и
дежурния полицай при ОД МВР Бургас, последният запитал обвиняемия къде да изпрати
полиция на помощ, а обвиняемият му заявил да изпрати полиция на адрес в гр. Бургас, ул.
„******* * етаж. Дежурният полицай запитал обвиняемия дали е сигурен за адреса, тъй като
това бил трети пореден адрес, като обвиняемият заявил, че е сигурен за адреса. Дежурния
полицай посочил, че преди това обвиняемият е съобщил за „полицейско насилие“ на ул.
„Княз Борис I“ и ул. В. П.“, като обвиняемият заявил: „Не съм казвал никакъв П. в този
живот и преди малко. Ако искате да реагирате просто го направете“, изразявайки
възмущение от потърсената му сметка за подадените неверни сигнали. После в рамките на
същия разговор обвиняемият се отрекъл от заявения по-рано от него адрес на ул. „****** и
отново потвърдил адреса на ул. „******* където настоял да бъде изпратен полицейски екип
на помощ.
След разговора дежурния полицай при ОД МВР Бургас незабавно изпратил св. * и св.
*, които тъкмо приключили с проверката на адреса на ул. „Княз Борис I“, на адреса в гр.
Бургас, ул. „Д.Н.№ **. Двамата незабавно отишли на посочения им адрес, който се намирал
в близост. Там св. * и св. *, отново не констатирали наличието на полицейски служители,
други лица нарушаващи обществения ред или какъвто и да било шум или суматоха. Не
установили и обв. К..
Тъй като в сигналите до ЕЕН 112 обв. К. твърдял, че св. * е осъществил „полицейско
насилие“, непосредствено след второто му обаждане на ЕЕН 112 до дома на св. * в кв. „*“,
гр. Бургас отишли св. * и св. *. Пристигайки на адреса двамата позвънили на св. *, който в
този момент още спял. Св. * и св. * помолили св. * да излезе пред дома си, като същият
излязъл сънен и по бельо.
За случилото се било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 326, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като в рамките на разследването била
изготвена фоноскопска експертиза, която дала заключение, че след съпоставяне и анализ на
гласа на подаващия сигнала и сравнителните образци по делото категорично гласът на
подаващия сигнала е този на обв. З.К.. Последният бил привлечен в качеството му на
обвиняем, като в последвалия разпит се възползвал от правото си да не дава обяснения по
случая.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
производството доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на
чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – * (л. 82 и л. 83
от ДП); * *а (л. 84 от ДП); * (л. 85 от ДП); * (л. 86 от ДП); * (л. 87-88 и л. 89-90 от ДП); * (л.
91-92 и л. 93-94 от ДП); * (л. 95 от ДП); * (л. 96 от ДП); * И. (л. 99 от ДП); * И.а (л. 97 от
ДП); * (л. 98 от ДП) и частично от обясненията на обвиняемия З.К. (л. 152 от съдебното
производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 12 от съдебното производство);
копия на преписка № 3366/2019 г. на РП-Бургас, ведно със съдържащите се в нея материали
(л. 42-82 от съдебното производство); копия на преписка № УРИ: 812102-2869/2018 г. по
опис на ОДМВР-Бургас, ведно със съдържащите се в нея материали (л. 90-115 от съдебното
производство); копия от кореспонденция (л. 160-164 от ДП); разпечатка от сайта на
4
Адвокатска колегия – Бургас (л. 165-166 от ДП); писмо от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД
(л. 189 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 193 от ДП); приемо-предавателен
протокол (л. 194 от ДП); копия от информационна карта за дейността на наряда (л. 197 от
ДП); копия на снимки (л. 206-211 от ДП); справка от ОДМВР-Бургас (л. 212 от ДП) и
приемо-предавателен протокол (л. 393 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 102-111 от ДП).
От експертизите: съдебно техническа експертиза (л. 112-121 от ДП) и съдебно
фоноскопска експертиза (л. 124 – 155 от ДП)
От веществените доказателства: четири броя дискове, съдържащи аудио и видео
записи, приложени на л. 394 от ДП.

Съдът прецени събраните, както непосредствено от него, така и приобщените със
съгласието на страните по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателства и доказателствени
средства, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото ги намира
за логични, последователни и взаимносвързани. Настоящият състав не съзира причина,
която да дискредитира изложеното от всички свидетелите, поради което и им се доверява
при формиране на вътрешното си убеждение. По отношение на показанията на св. И.а и св.
*, съдът не може да не посочи, че и двамата заявяват, че нямат конкретен спомен за
инкриминираната дата и не могат да потвърдят или отрекат да са били заедно с обв. К. него
ден, поради което и показанията им не са източник на пряка информация, относно
съставомерните факти. Въпреки това и двамата посочват, че са ползвали услугите на адв. К.
– БАК в миналото, както и че са подавали сигнали срещу полицейско насилие, упражнявано
спрямо тях от св. *. Поради това свидетелските показания на тези двама свидетели имат
отношение към предмета на доказване, поради което също се взимат предвид от съда при
формиране на вътрешното му убеждение.
Съдът кредитира частично обясненията на обв. К.. Неотклонно в практиката и
теорията се поддържа виждането, че обясненията имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за упражняване на правото на защита,
поради което и подлежат на внимателен анализ и оценка. В конкретния случай съдът
кредитира обясненията на К. в частта, в която той признава, че действително той е автор на
телефонните обаждания, доколкото в тези им части обясненията намират своята подкрепа в
останалия кредитиран доказателствен материал и най-вече в приложените записи от тел. 112
и изготвени на тяхна база техническа и фоноскопска експертиза. Съдът обаче не кредитира
изложеното от обвиняемия, че в процесните обаждания той е искал да съобщи, че по
принцип св. * извършва полицейско насилие, а не че в конкретния момент упражнява
такова, респективно че не е търсил помощ и съдействие, а само е сигнализирал органите за
поведението на този полицейски служител. В тези им части обясненията на обвиняемия
категорично се оборват от приложените записи от тел. 112 и от заключенията на
техническата и фоноскопската експертизи, от които е повече от очевидно, че обаждащият се
говори за „полицейско насилие“, което се упражнява в момента на обаждането и поради
това иска да се изпрати полицейски патрул („ …А..а, ще Ви помоля да дойдете на адрес, за..а
полицейско насилие…“ и т.н.). Именно поради това съдът отчита, че в тази им част
обясненията на обвиняемия са опит за изграждане на защитна позиция, която обаче
категорично се оборва от останалия доказателствен материал, поради което и не следва да се
кредитира.
Настоящият състав цени всички приложени по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, доколкото намира, че те са изготвени по
5
надлежния ред (за доказателствените средства) и са приобщени съгласно правилата на НПК
(по отношение на писмените и веществени доказателства), като против кредитирането им не
са направени никакви възражения от страните.
Съдът кредитира и заключенията на двете приложени експертизи, които намира за
пълни, научнообосновани и изчерпателни.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 326, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, за което му е повдигнато
обвинение.
Съставът на чл. 326, ал. 1 от НК систематически се намира в Глава Х от Особената
част на НК – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, което предопределя
обекта на защитаваните обществени отношения – установените в Р. България обществен ред
и спокойствие.
От обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на
престъплението, вменено във вина на обвиняемия, се изразява в предаване по телефон на
неверни повиквания за помощ. Престъплението е на просто извършване и е довършено с
получаване на сигналите от съответните длъжностни лица.
От приложените по делото доказателства (справки от сайта на Адвокатска колегия
Бургас; фоноскопска експертиза, а и от признанието на самия обвиняем) безспорно се
установява, че на процесната дата трикратно обв. К. се е свързал по мобилния си телефон
със съответните служители от „Дирекция национална система“ 112 - МВР - Районен център
112 - Бургас и с дежурния полицай при ОДМВР-Бургас, като и в трите случая е подал
сигнал, че в момента се извършва „полицейско насилие“ от полицай *, посочвайки различни
адреси на територията на града. Безспорно е също така, че повикванията са били надлежно
приети от компетентните органи и спрямо тях е било взето отношение, като са били
изпратени полицейски патрули за проверка на сигналите и оказване на помощ на
обаждащия се. Няма никакъв спор и че обективно сигналите са били неверни, доколкото в
нито един от случаите не е имало извършване на каквото и да е насилие, респективно не е
било необходимо оказването на помощ. Поради това съдът счита, че от обективна страна
всички признаци на престъпния състав са налице.
Съдът не споделя възраженията на обвиняемия, че поведението му е несъставомерно,
доколкото той е искал да съобщи по тел. 112, че полицейският служител * по принцип
извършва полицейско насилие, а не че такова се извършва в момента, поради което и
обаждането му не следва да се третира като сигнал за помощ. Съвкупния анализ на
доказателствените материали и най-вече приложения запис от обажданията (възпроизведени
и при извършване на двете експертизи), категорично сочи, че обвиняемият е съобщил за
извършващо се в момента насилие, поради което и е поискал да му се окаже помощ,
посредством изпращане на полицейски служители. Именно с цел да бъде по-убедителен и
да затвърди нуждата от спешно реагиране и оказване на помощ при обаждане са участвали
още две лица (мъж и жена), които като фон са имитирали скандал, викове и крясъци („
Недей да ми посягаш“; „Ах, ох..Събори ме, ох, крака ми…“ и т.н.). Видно е също така, че
обективно информацията не е била вярна, като на нито един от трите подадени от
обаждащия се адреси не е имало насилие и не е било необходимо оказването на помощ.
6
Тук е мястото да се посочи, че в конкретния случай няма абсолютно никакво
значение дали в миналото полицейският служител * е извършвал актове, които според
обвиняемия могат да се категоризират като „полицейско насилие“. Първо такива данни по
делото не са налични и второ, дори хипотетично да се приеме, че това е вярно, в конкретния
случай повикването за помощ касае осъществявано в момента насилие, което изисква
незабавна намеса и помощ, а не цели информиране на органите, че по принцип този полицай
извършва насилие. Очевидно обвиняемият не е съгласен с методите и работата на
полицейския служител (което е видно и от обясненията му пред съда, а и от пледоарията му)
и счита, че той извършва насилие, но по делото няма събрано нито едно доказателство, че
тази му субективна увереност е обективно обоснована. Въпреки това именно това
отношение на обв. К. към св. * много добре обяснява, защо обвиняемият е решил да
използва точно неговото име и да съобщи неверни данни, твърдейки, че именно този
полицейски служител осъществява насилие.
Именно поради всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай
поведението на обвиняемия консумира всички признаци на състава на чл. 326, ал. 1 НК,
поради което и възраженията в обратна посока не се споделят.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, съгласно
която - който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, така
както алтернативно иска обвиняемия. Това е така, доколкото деянието ще е
административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 само когато, „не подлежи
на по-тежко наказание“ – т.е. съставът на административното нарушение е субсидиарен и
се прилага, само ако спрямо деецът не следва да се приложи по-тежка по вид отговорност. В
случая за извършено от обвиняемия е предвидена наказателна отговорност съгласно чл. 326,
ал. 1 НК (по-тежка от административнонаказателната), поради което и приложението на чл.
38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е изключено.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Престъплението извършено от обвиняемия не може да бъде преценено
като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай се касае за няколкократно предаване на невярна информация за помощ от
човек с висше юридическо образование, упражняващ дейност като адвокат, към когото
логично са налице завишени обществени очаквания за по-висок морал и правно
самосъзнание. И на трите сигнала е реагирано своевременно, като е ангажиран полицейски
ресурс, а и самите сигнали касаят „полицейско насилие“ – тема към която обществото е
особено чувствително както към 2020 г. така и по настоящем. Предвид всичко гореизброено
настоящият състав счита, че в конкретния случай не е налице нито липса на обществена
опасност на извършеното, нито тя е пренебрежително ниска, поради което и приложението
на институтът на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай би било незаконосъобразно.
На последно място от обективна страна и трите акта, за които обвиняемият беше
признат за виновен, правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано
престъпление” по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през
непродължителен период от време – в рамките на около половин час, и осъществяват
състава на едно и също престъпление, а именно това по чл. 326, ал. 1 НК. Извършени са при
една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и трите
деяния също е сходна. Всяко следващо деяние се явява от субективна и обективна страна
продължение на предходното, поради което и приложението на чл. 26, ал. 1 НК в случая е
оправдано.
7
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият К. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
в момента не се осъществява никакво насилие, че съобщавайки по тел. 112 за такова, той ще
подаде неверен сигнал за помощ към компетентните органи, но от волева страна
обвиняемият е искал именно това, вероятно целейки да злепостави полицейският служител
*.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от до две години. В същото време по отношение
на К. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, не са налице
множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
Вярно е, че в случая са налице три отделни деяния, но доколкото те са обединени от
единното продължавано престъпление, то и не сме изправени пред хипотезата на множество
престъпления (Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСНК на ВКС), поради което и не е
налице пречка за приложението на чл. 78а НК. Дори да се приеме, че по време на
инкриминираните деяния обвиняемият е бил употребил алкохол, то това отново не е пречка
за приложението на чл. 78а НК в конкретния случай, доколкото евентуалното „пияно
състояние” не е част от предмета на доказване и не е елемент от престъпния състав, поради
което и не е пречка за приложение на чл. 78а НК (Тълкувателно решение № 1/28.09.2017 г.
на ОСНК на ВКС).
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
други криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на К., доколкото същото е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. К. е
трудово ангажиран и с добро име в обществото. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство може да се приеме, че се касае до три отделни деяния, обединени в
продължаваното престъпление, но в конкретния случай това обстоятелство не е водещо и
определящо за отговорността на обвиняемия.
8
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска степен на
общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът
счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – „Глоба” в
размер на 1000 лева, в който смисъл е и искането на прокурора, изразено в хода на
съдебните прения.
Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи
наказание под минимума от 1000 лева. Това е така, доколкото още с т. 6 на ППВС № 7/1985
г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение на
чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото са сторени разноски в размер на 595,61 лева за изготвени
експертизи, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства – четири броя дискове, които
предвид характеристиките си, следва да останат приложени по делото в срока на
съхраняването му в архив, след което да се унищожат заедно с унищожаването на делото по
предвидения в ПАС ред.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.





Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

9


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АР

10
Съобщи за изтекли лични данни