№ 115
гр. Плевен , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200207 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №20-0938-004775/05.11.2020 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на С. В. Д. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.182
ал.4 вр.ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1600
/хиляда и шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Не
оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство. Същевременно отбелязва, че
деянието е извършено при условията на крайна необходимост и поради това,
в съответствие с чл.8 ЗАНН, моли Наказателното постановление да бъде
отменено, тъй като не е налице административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея
съображения и пледират за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
1
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
322605/25.10.2020г. от страна на В. К. Л. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П. Г. Г. и
нарушителя С. В. Д.. Съставен е за това, че на 25.10.2020г. около 07:57 часа в
гр. ПЛЕВЕН, ул. „БЪЛГАРСКА АВИАЦИЯ“ /бензиностанция
„НЕФТОТРАНС ОЙЛ“/, с посока на движение към с.ОПАНЕЦ, управлява л.а.
„ФИАТ МУЛТИПЛА“ с рег. № ***, негова собственост, със скорост от 116
км/ч в населено място, при разрешена скорост – 50 км/ч. Отбелязано е, че
наказуемата скорост, след приспаднат толеранс в полза на нарушителя /-3%/,
е 112 км/ч, като същата е измерена, фиксирана, заснета, посредством АТСС
СПУКС ARH CAM S1 с фабр.№11743cd; отбелязано е, че на водача е
показана изготвената по случая снимка, същият е установен в 13:25 часа и се
е явил в сградата на сектор „ПП“ в 14:15 часа на посочената по-горе дата,
като е съставен АУАН в негово присъствие. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при
съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Административнонаказващият орган е възприел изцяло
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка.
Същевременно, отчел, че нарушителят е административно наказан с
Електронен фиш серия К№2609822, издадено от ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ, за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, който е връчен на 21.11.2019г.,
влязъл в сила на 06.12.2019г. и като съобразил легалната дефиниция по §6
т.33 от ДР на ЗДвП, квалифицирал извършеното нарушение като „повторно“.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на С.
В. Д. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.24 – 25 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство не се установяват допуснати
нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че
обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно.
По неговата правилност се събраха гласни доказателствени
2
средства - показания на свидетелите В. К. Л., П. Г. Г., Н.К.Д., както и писмени
доказателства /л.7 – 8, л.11 – 23, л.39 – 40 от делото/. Съдът преценява като
непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Л., Г., Д..
Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а
от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка.
Липсват разумни юридически причини показанията на тримата свидетели да
бъдат преценени като необективни или тенденциозни – напротив, същите
оставят убеждението за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът
приема за достоверни и кредитира изцяло показанията на свидетелите Л., Г.,
Д.. Именно от показанията на същите свидетели, както и от събраните
писмени доказателства - справка за нарушител от региона, материали във
връзка с техническата изправност и използването на АТСС СПУКС ARH
CAM S1 с фабр.№11743cd, снимков материал, изготвен посредством същото
АТСС, медицински документи във връзка със здравословното състояние на
Р.Я. Д.А, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря, още
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява опровергана по
надлежен начин. В допълнение на тази фактическа обстановка следва да бъде
отбелязано, че бяха доказани по убедителен начин и твърдяните от страна на
жалбоподателя факти и обстоятелства, а именно, че майката на С.Д. – Р.Я.
Д.А живее в с.БУКОВЛЪК и е в тежко здравословно състояние, след
прекаран мозъчен инфаркт; в близкото минало същата многократно е имала
недостатъчно адекватни прояви, като например – да събира багаж и да
напуска дома си, сякаш ще пътува, докато в действителност не знае накъде
отива, причинявала е и пожар в къщата си в с.БУКОВЛЪК. Изяснено е, че за
Р. Д.А обичайно полага грижи синът й С., неговата съпруга и собствения му
син, както и че на 25.10.2020г. рано сутринта /около 07:00 – 07:30часа/,
съседката по имот в с.БУКОВЛЪК – Н. Д. сигнализирала жалбоподателя, че
от къщата на Д.А се вдига пушек и мирише на бакелит. Именно с цел да се
притече на помощ, жалбоподателят привел в движение собствения си л.а.
„ФИАТ МУЛТИПЛА“ с рег. № *** и се отправил към с.БУКОВЛЪК,
управлявайки автомобила с висока скорост в населено място, като на ул.
„БЪЛГАРСКА АВИАЦИЯ“ в гр.ПЛЕВЕН, /бензиностанция „НЕФТОТРАНС
ОЙЛ“/, гореспоменатото техническо средство за контрол на скоростта
заснело лекия автомобил и установило неговата скорост – 116 км/ч /112 км/ч
– след приспаднат толеранс/. На свой ред, служителят Л., преглеждайки
извършените от техническото средство заснемания през дежурната му смяна,
установил управлявания от страна на С. В. Д. лек автомобил, призовал
жалбоподателя и му съставил процесния АУАН, за нарушение по чл.21 ал.1
ЗДвП.
Следва да бъде припомнено, че съобразно същата законова
разпоредба „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: пътно превозно средство от: категория В – 50 км/ч...“.
3
Налице е забранителна законова разпоредба, с която при описаните по-горе
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е съобразил
поведението си, а е управлявал МПС от категория В със 112 км/ч, в населено
място – на територията на гр.ПЛЕВЕН. При съобразяване на горепосочените
доказателствени материали Съдът намира нарушаването на разпоредбата на
чл.21 ал.1 ЗДвП за доказано по несъмнен начин. Впрочем, нейното
нарушаване не се оспорва и от самия С.Д., но същият счита, че е действал в
условията на крайна необходимост, поради което и деянието не следва да
бъде квалифицирано като административно нарушение.
Това виждане обаче, не може да бъде споделено. Съобразно чл.13
ал.1 и ал.2 НК /приложими съобразно чл.11 ЗАНН/, „Не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да
спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични
или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените.“ и „Няма крайна необходимост, когато
самото отбягване от опасността съставлява престъпление.“. Преди
всичко, следва да бъде отбелязано, че не се поставят под съмнение добрите
намерения на жалбоподателя в процесната ситуация – да се притече на помощ
на престарялата си майка, тъй като се е съмнявал, че същата може да е
запалила огън в къщата си. Моралният аспект на въпроса е самоочевиден и
достоен за уважение. Същевременно обаче, предпоставките на чл.13 НК не са
налице, защото:
не може да се приеме, че възникналата опасност за Р. Д.А не е могла да
бъде избегната по друг начин – от една страна, опасността е била с
недостатъчно ясен характер, тъй като са били налице само опасения, че е
възможно възрастната жена да е запалила огън в къщата си, но не и
небудещи съмнение данни в тази насока; впрочем, в хода на съдебното
следствие не бяха ангажирани доказателства какво се е случило в
действителност в дома на Д.А в ранното утро на 25.10.2020г., но от друга
страна – липсват сериозни аргументи в подкрепа на това, че въпросната
опасност не е могла да бъде избегната по друг начин. В случая,
управлението на л.а. от страна на жалбоподателя с изключително високо
превишение на максимално разрешената скорост в населено място, със
сигурност е било резултат от неговото притеснение и забързаността да
пристигне възможно по-скоро в с.БУКОВЛЪК, но този начин на
управление на МПС от страна на С.Д. не е единствения възможен начин,
по който възникналата опасност /независимо от недотам ясния й
характер/, е можела да бъде избегната. Напълно е било възможно – и във
всеки случай, препоръчително - при опасения за възникващ пожар,
случаят да бъде незабавно докладван за спешна помощ чрез ЕЕН 112.
Алтернативно, било е възможно да се потърси помощ от лица на място –
съседи, които да спомогнат за изясняване обстоятелствата на случая, при
4
необходимост – да окажат помощ на Р. Д.А, а при липса на възможност
за това – да потърсят медицинска помощ или такава от компетентните
органи на МВР. Заслужава да бъде отбелязано, че св.Н. Д., която именно
забелязала пушек от къщата на Р. Д.А, не посетила дома на възрастната
жена, защото портата на двора й била заключена – логика, която не
следва да бъде коментирана в настоящия съдебен акт, но се налага да
бъде подчертано, че при опасения за пожар и риск за човешки живот,
единственият разумен подход е да се търси незабавна помощ,
включително – при необходимост да се разбиват заключени врати,
защото човешкият живот и здраве са от първостепенно значение;
институтът на крайната необходимост допуска причиняване на вреди,
т.е. известно ниво на противоправно поведение, за спасяване на
определени блага, предвидени в чл.13 ал.1 НК от непосредствена
опасност, която не може да бъде другояче избегната, но само при
положение, че самото избягване на опасността не представлява
престъпление, т.е. в случая – административно нарушение.
Следователно, съобразно чл.11 ЗАНН вр.чл.13 ал.2 НК, управлението на
МПС в нарушение на забранителната разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДвП,
няма как да се разглежда като допустим от гледна точка на чл.11 ЗАНН
вр.чл.13 ал.1 НК, способ за справяне с непосредствено възникналата
опасност на 25.10.2020г., като отново следва да бъде подчертано, че
същата опасност, не се явява достатъчно конкретно определена.
В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция по
сходни казуси, намерила отражение например в Решение № 691 от 30.10.2020
г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 871/2020 г., Решение № 188 от 6.03.2020
г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 12/2020 г., Решение № 386 от 7.06.2018 г.
на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 346/2018 г.
Ето защо Съдът приема, че правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административно наказание на основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от Закона за
движението по пътищата. Съобразно чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, „Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“, а
съобразно чл.182 ал.4 ЗДвП, „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.“. Действително, при отчитане на административното наказание,
наложено на жалбоподателя с Електронен фиш серия К№2609822, издадено
от ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, в
5
съответствие с легалната дефиниция по §6 т.33 от ДР на ЗДвП, в настоящия
случай е налице квалифициращият признак „повторност“ и поради това –
размерът на глобата по чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, следва да бъде удвоен, както и да
бъде кумулативно наложено административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Специално що се касае за
размера на глобата, при минимум от 700 лева по чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за
превишаване с 50 км/ч на максимално разрешената скорост за движение в
населено място, коректно е преценено, че този минимален размер следва да
бъде увеличен със 100 лева – до 800 лева, тъй като наказуемото превишение е
с общо 62 км/ч., като на основание чл.182 ал.4 ЗДвП, последният размер бъде
удвоен. Следователно, правилно на жалбоподателя са наложени кумулативно
глоба в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.21
ал.1 ЗДвП. Случаят не може да се определи като „маловажен“, от една страна,
защото деянието е извършено повторно, а от друга – предвид широкото
разпространение на нарушения по чл.21 ал.1 ЗДвП към настоящия
исторически момент, т.е. завишената и актуална обществена опасност на този
род деяния.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-
004775/05.11.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на С. В. Д. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания на основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение
по чл.21 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6