О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260478
гр. Пловдив, 22.04.2021 г.
Пловдивският окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
след като се запозна
с докладваното от съдия Хаджиев
ВЧНД № 737/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е частна жалба от
Д.Г.П., против Определение № 97 от 22.02.2021 г., постановено по ЧНД № 1160/21 г. на Районен съд Пловдив - XVI н.с., с което е потвърдено постановление на Районна
прокуратура - Пловдив от 03.02.2021 г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 837/2019 г. по описа на Първо РУП Пловдив, водено за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че
атакуваното определение е незаконосъобразно и немотивирано и се излагат
подробни съображения за това. Направено е искане определението и наказателното
постановление да бъдат отмени и делото да се върне за допълнително разследване.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да прекрати наказателното
производство, представителят на държавното обвинение е възприел следната
фактическа обстановка:
Досъдебно производство № 837/2019
г. по описа на Първо РУП Пловдив е образувано на 21.10.2019 г. за това, че на
22.08.2019 г. спрямо Д.Г.П. е отправена закана за убийство, която закана
би могла да възбуди у същия основателен
страх от осъществяването ѝ -престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. В последствие досъдебното производство е
разширено, с оглед преценка заканата за убийство да е отправена и спрямо Г.Д.
П..
По досъдебното производство няма
лице привлечено в качеството на обвиняем.
От материалите по делото
първостепенният съд възприел следната фактическа обстановка:
Пострадалият – св. Д.П. имал
сключен граждански брак със св. В.П., който брак бил прекратен на 08.03.2019 г.
От брака имали две деца – Г.Д. П., роден през 2009 г. и Б. Д.П., роден през
2015 г. След развода, родителските права върху Б. П. били предоставени на
майката – св. В.П., а на Г. П. на бащата – жалбоподателя Д.П.. След развода
съпругата възстановила предбрачното си име - Т.
Отношенията между бившите съпрузи не били добри. На 22.08.2019 г. П. трябвало
са остави по-големия си син Г. на св. В.П., като имали уговорка това да стане в
парк “Б. б.“ гр. Пловдив. Около 17,15 ч. П. и синът му се отправили към парка,
където ги чакала св. В.П.. С нея бил и св. В. . Когато приближил парка, П.
видял автомобила на В. , но тъй като не искал да се среща с него, тръгнал
заедно със сина си обратно към жилището. В този момент В. забелязал П. и тръгнал с автомобила си след
него. В автомобила на В. били св. В.П.,
св. Б. Г. и по-малкото дете на П. .
Когато автомобила доближил Д.П. и сина му, св. В. им извикал „Ще ви скъсам главите, мишки“,
след което продължил.
От анализа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, първостепенният съд е стигнал до
заключението, че извода на прокурора за липса на извършено престъпление по
чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК или на друго
престъпление от общ характер е правилен,
мотивиран и законосъобразен. Настоящата въззивна
инстанция напълно споделя това становище.
От
показанията на разпитаните свидетели се очертават две версии за събитията около
парк „Б. б.“ на 22.08.2019 г. около 17.15ч.
Пострадалият Д.П. и малолетния му
син Г. П. твърдят, че В. ги е доближил с
автомобила си и е отправил заканата „Ще ви скъсам главите, мишки“. Тези
показания са в пълна противоположност със заявеното от свидетелите В.П., В. и Г. Последните твърдят, че В. не е тръгвал с колата си след П. и не е
изричал подобни думи.
При такова съществено
противоречие в свидетелските показания и липсата на други доказателствени
източници, които да подкрепят едната или другата версия за събитията,
представителят на държавното обвинение е направил извод, че гореописаната
фактическа обстановка не е доказана по категоричен начин.
Прокурорът
е поставил под съмнение достоверността на показанията на сина на пострадалия
Д.П. – св. Г. П.. Основание за това дават от една страна заключението на
изготвената комплексна СППЕ, според която е налице възможност свидетелят да
бъде лесно податлив на манипулиране и внушения от околни значими фактори, в
случая баща му – Д.П., с когото детето живее след развода на родителите му. А
от друга страна и малолетността на свидетеля, поради което и показанията на
този свидетел, дори без роднинската му връзка с пострадалия, следва да се
подлагат на по-внимателен анализ.
В действителност, дали В. е потеглил или не с автомобила си след П.,
когато последният се е обърнал и е тръгнал по посока на дома си, остава
неизяснено, доколкото показанията на двете групи свидетели са противоречиви.
Това обстоятелство, обаче, не променя извода за недоказаност на деянието.
Допълнително основание да се
приеме, че няма осъществено престъпление по чл.144, ал.1 или ал.2 от НК,
прокурорът е намерил в това, че така
посочените като изречени думи, не биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им. Основателен страх от осъществяване на отправена закана не
може да се извежда единствено от словесното съдържание на изреченото.
Основателността едно лице да възприеме заканата като реално осъществима, следва
да се изведе от цялостното поведение на заканващият се – обстановка, тон на
гласа, жестове, телодвижение, включително наличието у него на опасни предмети
или оръжие. В случая, както е посочено и в атакуваното определение, дори и да
се приеме, че В. е изрекъл думите „Ще ви
скъсам главите, мишки“, тази реплика, освен че не се твърди да е съпроводена с
други действия, сама по себе си не може да се възприеме, като заплашителна от
такова естество, че да възбуди основателен страх от осъществяването.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, относно съпоставката между съображенията
изложени в постановлението за прекратяване на досъдебното производство и
определението, с което то е потвърдено от една страна и от друга страна тези по
определено гражданско дело. Всеки съдебен състав постановява съответния съдебен
акт с оглед предмета на спора и наличните по конкретното дело доказателства.
Производствата по граждански и наказателни дела протичат по различен
процесуален ред, поради което и не може
да се прави паралел между правните изводи и изхода на различни дела, които са били и с различен
предмет, макар и между същите лица като страни. Извода на съда в акт постановен
в друг процес, различен от настоящия, няма обвързваща сила. Първостепенният съд
и прокурорът не следва да се позовават и да мотивират своите изводи с
доказателства събрани в друго производство, обратното би довело до нарушаване
на принципа на устност и непосредственост на събиране
и проверка на доказателствата. В частност, цитираното от жалбоподателя
гражданско дело е протекло по реда на Закона за защита от домашното насилие,
където целта е защита от вероятната непосредствена или последваща
опасност за живота или здравето на пострадалото лице, която надделява над
презумпцията за невинност на дееца.
Неоснователни
са и исканията на жалбоподателя за назначаване на допълнителна СПЕ,
допълнителен разпит на малолетния му син Г. П. и изискване на записи от налични
камери в района на събитието.
Районният
съд е намерил тези искания за неоснователни, като настоящата въззивна инстанция споделя напълно основанията за този
отказ. На досъдебното производство са извършени всички необходими за разкриване
на обективната истина действия. Разпитани са всички лица, за които има данни,
че са станали съпричастни или са могли да знаят нещо за случая. Назначена е
комплексна СППЕ, която на база писмени данни и експертно интервю с малолетния
Г. П., дава категорично заключението, от което е видно, че с оглед
интелектуалното и личностно развитие на детето, както и емоционалното му
състояние, не може да се коментира възможност действията на В. да са провокирали у пострадалия състояние на
„основателен страх за осъществяването им“. Експертизата е изготвена с
необходимите знания и опит, като отговаря пълно и ясно на поставените задачи.
В
заключение, настоящата въззивна инстанция намира, че
разследването по ДП № 837/2019 г. по описа на Първо РУП Пловдив е проведено
пълно, всестранно и обективно, като
изводите на прокурора за липса на престъпление са аргументирани,
законосъобразни и правилни.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение, с
което е потвърдено постановлението за прекратяване на ДП № 837/2019 г. по описа
на Първо РУП Пловдив, като законосъобразно, правилно и съответстващо на
събраните по делото доказателства следва да се потвърди.
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 97 от 22.02.2021 г., постановено по ЧНД № 1160/21 г. по описа на
Районен съд Пловдив - XVI н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура Пловдив от 03.02.2021 г. за прекратяване
на наказателно производство по ДП № 837/2019 г. по описа на Първо РУП Пловдив,
водено за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.