Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. Варна,
.....................2022 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд – Варна, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия Александрова и в присъствието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Пеловски КАНД № 2427 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Община Вълчи дол срещу Решение № 97/05.08.2022г. на Районен съд – Девня, постановено по АХД № 120 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НЯСС-51/28.02.2022 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Вълчи Дол за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно касаторът счита, че неправилно общината е санкционирана, доколкото при съставянето на АУАН № 05-189 е съставен на 31.08.2021 г. в 12:00 часа, извън сроковете по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, което представлява съществено нарушение на административно – процесуалните правила. Релевира доводи, че административно-наказващият орган е следвало да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно, съобразено с процесуалните правила и закона.
Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд — Девня е било Наказателно постановление № НЯСС-51/28.02.2022 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Вълчи дол за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева.
Административнонаказателната
отговорност на Община Вълчи дол, представлявана от кмета П.П., е ангажирана за
това, че при извършена на 13.07.2021 г. проверка на язовир „Щипско“,
собственост на Община Вълчи дол, от служители на РО „НЯСС“ към ГД „НЯСС“ в
ДАМТН е установено, че собственикът не е изпълнил задължителните предписания на
комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, дадени в Протокол № 26/09.06.2020
г., а именно: да почисти язовирната стена – короната, от прораслата храстовидна
растителност, със срок на изпълнение: 30.10.2020 година, последствие удължен на
30.04.2021 година. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен
протокол № 05-01-54/13.07.2021 г. Въз основа на констатациите в протокола е
съставен АУАН, в който на описаното деяние е дадена правна квалификация по чл.
190а, ал. 2 ЗВ – неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Позовавайки
се фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието е издадено НП
№ НЯСС-51/28.02.2022 г., с което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, на
Община Вълчи дол е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева. НП е
атакувано пред районния съд.
РС – Девня приел за
безспорно установена описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка. При извършената съдебна проверка установил, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и е спазена процедурата по
неговото издаване, както и по издаване на АУАН. Посочил е, че нарушението е
описано ясно и точно от фактическа страна. Счел е, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са
спазени, като е изложил мотиви защо не възприема възраженията на
санкционираната община в обратна насока. Изложил аргументи за доказаност на
описаното в НП административното нарушение, точна правна квалификацията на
деянието и правилно приложена санкционна норма. Констатирал е, че няма
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Касационният състав намира
постановеното решение на РС – Девня за валидно, допустимо и законосъобразно,
постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на
материалния закон. На основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 АПК
настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на
въззивния съд, поради което и не е необходимо
да ги преповтаря.
В касационната жалба
доводите за допуснати в хода на производството пред РС - Девня съществени
нарушения на съдопроизводствените правила са изложени бланкетно, без да са
наведени конкретни факти и обстоятелства в тази насока. При извършена проверка
на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на
порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК), представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна
на постановения от РС – Девня съдебен акт само на това основание, поради което
наведеното в обратен смисъл оплакване е неоснователно.
Осъществяването на
описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение на чл.
190а, ал. 2 ЗВ – неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ,
е доказано по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като същото дори не се оспорва от касационния жалбоподател.
Единственото възражение, релевирано в касационната жалба, касае неспазване на
установените в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срокове за образуване на
административнонаказателното производство и по-конкретно предвиденият в тази
правна норма тримесечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя.
Районният съд е приел това възражение за неоснователно, като настоящият
касационен състав на Административен съд – Варна напълно споделя този извод.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 34, ал.
1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Анализът на разпоредбата показва, че в нея са регламентирани два самостоятелни
срока, в рамките на които следва се предприеме административнонаказателно
преследване за извършено административно нарушение. Първият от тях (тримесечният
от откриване на нарушителя) е свързан с момента на установяване/откриване на
нарушението, той представлява най-ранният такъв, от който съответните
компетентни органи да са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства
относно конкретното нарушение и нарушител, а вторият (едногодишният) е свързан
с извършване на административното нарушение. Тоест тримесечният срок по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН започва да тече от установяване на нарушението и нарушителя, а
едногодишният – от извършването на нарушението. За да е налице законосъобразно
проведено административнонаказателно производство, следва АУАН да е издаден в
рамките на двата срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Повдигнатото с
оспореното пред РС - Девня НП административнонаказателно обвинение на Община
Вълчи дол е за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, според който собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Последната правна норма предвижда,
че областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват
проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията
към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и т. 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 –
веднъж на три години, които комисии дават предписания на собствениците на
язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.
ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на
язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, като
определят срок за тяхното изпълнение. Изпълнителното деяние на описаното в тези
правни норми административно нарушение се осъществява чрез бездействие –
собственикът на язовир, какъвто безспорно е Община Вълчин дол, не изпълнява
дадените му задължителни предписания в определения от комисията срок.
В конкретния случай
задължителното предписание да се почисти от растителност язовирната стена на
язовир „Щипско“ е дадено с Протокол № 26/09.06.2020 г., като комисията по чл.
138а, ал. 3 ЗВ е определила срок на изпълнение: 30.10.2020 година. С писмо
изх. № РД-20-0806-63/3/30.10.2020 г. на Областния управител на област Варна,
срока за изпълнение на препоръките е удължен до 30.04.2021 г. Тоест, датата на
извършване на нарушението е 01.05.2021 г. – първият ден, след изтичане на
определения срок за изпълнение на предписанието. Именно това е и посочената
дата на извършване на нарушението от АНО в процесното наказателно
постановление. Това е и първата възможна дата, на която нарушението е могло да
бъде установено. Следователно, от 01.05.2021 г. е започнал да тече и
едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Тримесечният срок,
регламентиран в същата правна норма е започнал да тече от 13.07.2021 г. –
датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението на
даденото с Протокол № 26/09.06.2020 г. задължително предписание, тъй като на
тази дата компетентните длъжностни лица са установили извършването на
нарушението от страна на Община Вълчи дол, респ. са открили нарушителя по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Същият изтича на 13.10.2021 година. АУАН № 05-189,
с който е поставено началото на административнонаказателното производство по
издаване на процесното наказателно постановление, е съставен на 31.08.2021 г.,
т. е. в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Неоснователно
касаторът възразява, че тримесечният срок от откриване на нарушителя е започнал
да тече от датата на крайният срок за изпълнение на предписанието – 01.05.2021
година. Конкретното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Община Вълчи дол по реда на ЗАНН и
ЗВ – предмет на оспореното пред РС - Девня наказателно постановление,
представлява неизпълнение на предписание, а не действията, обективирани в
самото предписание. Последното, по своята правна същност, е едностранно
властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което
е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в
определен от органа срок. Това волеизявление е индивидуален административен
акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, който ред е
различен от този за налагане на административни наказания по ЗАНН. Ето защо, с
даването на предписанието не се повдига административнонаказателно обвинение на
лицето, и не се установява извършването на административно нарушение.
Следователно, към датата на даване на предписанието – 09.06.2020 г., липсва
осъществен състав на административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, поради
което няма и нарушител, който да бъде открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Едва след изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното
предписание, и констатиране от страна на контролните органи на бездействието на
адресата на предписанието да изпълни същото, е възможно установяването на
нарушението и нарушителя.
По отношение на
размера на наложената имуществена санкция касационната инстанция споделя
изводите на решаващия състав на районния съд, че санкционираното лице е
юридическо, а определена санкция в минималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, а именно: 1 000,00 лева, съдът не
следва да разглежда въпроса относно субективна страна и редуцирането й.
Предвид направения
коментар и доколкото при извършена, извън наведените в касационната жалба
оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на
чл. 218, ал. 2 АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, касационната инстанция, в настоящия й състав, счита, че същото
следва да бъде оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/05.08.2022 г. на Районен
съд – Девня, постановено по АХД № 120 по описа на съда за 2022 година.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.