Решение по дело №1543/2018 на Районен съд - Велико Търново

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ...…….

гр. Велико Търново, 12.12.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 06.11.2018 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ Й.

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1543/2018 г. по описа на ВТРС, за да се произнесе, взема предвид следното:

           

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на С.Б.С., от гр. Раднево, представляван по пълномощие от адв. С.Л. от ЛАК, против Наказателно постановление № 24-0000217 от 31.07.2018 г. на Началника на ОО "АА" гр. Велико Търново в ГД "АИ" гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06, във връзка с чл. 4, буква "ж", второ тире, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

 

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. 

  

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 246780 от 25.07.2018 г., с който е констатирано, че на посочената дата -25.07.2018 г., около 11:00 ч., на ГП I-5, Габрово - Русе, км. 108,450 /р-н Дебелец/, жалбоподателят извършвал международен автомобилен превоз на товар /гипс картон/ от България за Румъния, видно от CMR 24.07.18 г., с влекач "Рено Магнум", кат. N 3, peг. № СТ 74 86 ВК и полуремарке кат. 04, peг. № СТ 13 36 ЕМ със следното установено административно нарушение: Извършен превоз на товар на 03.07/04.07.2018 г. с МПС с peг. № СТ 74 86 ВК , оборудвано с ДТ "Stoneridge Electronics" № 900208R6.07R02, в който бил използвал дигиталната си карта № 0000000126417000, като по време на период от 24 часа, който започнал от 15:19 ч. на 03.07.2018 г. по (UTC) време + 3 часа за реално време в РБ, не бил ползвал намалена дневна почивка от поне 9 часа. Работният му период бил от 15:19 ч. на 03.07.2018 г. до 11:22 ч. на 04.07.2018 г. /20.03часа/. Регистрирана била дневна почивка от 03:57 часа с 05:03 часа по-малко, установено от разпечатки от 03.07.2018 г. и 04.07.2018 г. в 07:39 ч. (UTC) на 25.07.2018 г.

            Контролният орган е приел, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06, във връзка с чл. 4, буква "ж", второ тире, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.

            Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на  административнонаказващия орган да издава НП по ЗАвП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават по един категоричен начин направените с АУАН констатации.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

При издаване на наказателното постановление правилно е приложен  материалния закон. В съответствие с нормативната уредба е изводът на наказващия орган, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП /с оглед вида на конкретното превозно средство, чийто водач е бил жалбоподателят/, изисква спазване разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. Чл. 8, § 2 от същия регламентира ползване от водачите на дневни и седмични почивки, като за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като "намалена дневна почивка" /какъвто е процесният случай/, продължителността на единият етап от която, следва да е непрекъснат период с продължителност поне 9 часа. Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. разпечатки от дигиталната карта на водача, най-дългата, непрекъсната почивка е с продължителност 3 ч. и 57 м. Тази констатация безспорно води и до извода за извършване на нарушението, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Наложеното наказание е определено в предвидения от закона твърд размер и липсват основания за намаляването му.  

В случая не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.

Мотивиран от изложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0000217 от 31.07.2018 г. на Началника на ОО "АА" гр. Велико Търново в ГД "АИ" гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя С.Б.С., с ЕГН **********, от гр. Раднево на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд гр. Велико Търново.

                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: