Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „Амби – АБ“ ЕООД - в несъстоятелност, представлявано от синдика С. Б., срещу Решение № 2153-15-2/03.01.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив.

В жалбата се излагат съображения, че при разследването на злополуката, проведено повторно в изпълнение на указанията, дадени с решение по адм. д. № 1848/2019 г. на Административен съд – Пловдив, са събрани необходимите данни и сведения, както относно началния час на смяната на пострадалия, така и липсата на причина у работодателя същият да тръгне за работа много преди обичайното необходимо време за това. Пояснява се, че с решение по адм. д. № 1492/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив е прието, че обжалваното решение № 2153-15-170/13.05.2022г. на директора на ТП на НОИ е издадено в противоречие с решение по адм. д. № 1848/2019 г. на Административен съд – Пловдив, доколкото не е мотивирано в достатъчна степен така, че да гарантира правото на защита на засегнатото лице, а не защото не са спазени конкретните указания на съдебен акт. Счита, че са изяснени всички релевантни факти, при което не е необходимо връщането на преписката за извършване на ново разследване, а единствено мотивиране на административния акт. Счита за неоснователни изводите преписката да се върне, тъй като писмените обяснения на Т. А., И. Е. и Н. К. не били събрани по реда на чл. 44 АПК.

Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна С. Г. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна М. Г. Т. не може да изрази становище по жалбата.

Заинтересованата страна Т. Г. Т. не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на фактическата обстановка е приобщена административната преписка, послужила за издаване на оспорения акт, както и доказателствата, намиращи се по приобщените за послужване адм. д. № 1848/2019 г. и адм. д. № 1492/2022 г. и двете по по описа на Административен съд – Пловдив.

На 15.01.2019 г. в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 57 ал. 2 КСО, е подадена Декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-8/15.01.2019 г. от С. Г. Т. – наследник на Г. М. Т., чрез пълномощника си адв. Г. В..

Към декларацията са приложени: допълнително споразумение № 00000109/03.01.2017 към трудов договор № 00000487, сключено между Г. М. Т. и „Амби – АБ“ ЕООД; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/19.01.2018 г.; пълномощно; съобщение за смърт № 26/21.01.2018 г.; препис - извлечение от Акт за смърт; удостоверение за наследници изх. № 20/08.01.2019 г. и съдебномедицинска експертиза на труп № 26/2018 г.

Във връзка с подадената декларация е открито досие № 20191500008, като впоследствие допълнително са приложени длъжностна характеристика и страници от книга за инструктаж.

С писмо изх. № 5101-15-8#1/22.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив са уведомени осигурителят и наследниците на Г. Т., че на основание чл. 58 ал. 1 КСО ще се проведе разследване на декларираната злополука

С писмо изх. № 5101-15-8#2/22.01.2019 г. е уведомен осигурителят, че следва да посочи двама представители от комитета/групата по условия на труд, които ще бъдат включени в комисията на ТП на НОИ-Пловдив за разследване на декларираната злополука. От страна на осигурителя „Амби – АБ“ ЕООД са посочени определените лица за участие в комисията по разследване на злополуката.

Със Заповед № 1015-15-30/01.02.2019 г. на директорът на ТП на НОИ-Пловдив е наредено да се извърши разследване на злополуката, станала на 19.01.2018 г. с Г. Т., декларирана с декларация вх. №5101-15-8/15.01.2019г. в осигурител „АБМИ-АБ“ООД. Наредено е разследването да се извърши от комисия с конкретно посочени лица, като е определено разследването да започне на 01.02.2019 г. и за резултатите от него комисията да изготви протокол в срок до 12.02.2019 г.

Подадено е Уведомление от 18.02.2019 г. от осигурителя „Амби – АБ“ ЕООД, с което са изложени възражения за недопустимост на производството, свързани с подаването на декларацията. Посочва се още, че злополуката не е трудова, тъй като Г. Т. е пътувал за среща с негова приятелка в с. Осетеново, а впоследствие неговата съпруга е заявила, че няма претенции смъртта на Г. Т. да е трудова злополука.

Назначената Комисия е обективирала резултатите от извършеното разследване в Протокол № 7/20.02.2019 г. Впоследствие е подадено искане от осигурителя за допълване на протокола за резултатите от разследването.

В хода на производството са събрани сведения от И. Д. Е. (директор производство), Т. Л. А. (работник в „Амби – АБ“ ЕООД), В. Т. Д., М. Т., С. Т. и Б. Д..

С Разпореждане № 5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице при ТП на НОИ-Пловдив на основание чл. 60 ал. 1 КСО декларираната трудова злополука вх. №5101-15-8/15.01.2019 г., станала в „Амби – АБ“ ЕООД с Г. Т. на 19.01.2018г., е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 2 КСО.

За да достигне до този извод, органът се е позовал на установеното в Протокол за разследване №7/20.02.2019 г. В тази връзка е прието, че Г. Т. е назначен на работа в „Амби – АБ“ ЕООД, за което е сключен трудов договор №487/27.12.2016г. на длъжността „пазач“ в производствената база на дружеството в с. Тъжа, община Павел баня. През периода от 13.04.2017г. до 15.01.2018г. същият е работил в производствената база в гр. Карлово, а впоследствие със Заповед №4/15.01.2018г. е преместен на работа в производствената база в с.Тъжа, считано от 16.01.2018 г. Прието е, че злополуката е станала на 19.01.2018г. около 14:50 часа на главен път I-6 на км. 268+400 м., между с. Васил Левски и гр. Калофер. Съгласно представен констативен протокол за ПТП №3/19.01.2018г., съставен от дежурен по ПТП при ОД на МВР-Пловдив, РУ-Карлово, около 14:50 часа управляваният от Г. Т. лек автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е възникнал челен сблъсък с насрещно движещ се автомобил, като при сблъсъка между двете превозни средства Г. Т. е загинал на място. Посочено е, че работното време на Г. Т. в деня на злополуката е било от 17:00 часа на 19.01. 2019 г. до 05:00 часа на 20.01.2019 г.

Подадена е жалба от „Амби – АБ“ ЕООД срещу Разпореждане № 5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице при ТП на НОИ-Пловдив.

По повод направените оплаквания в жалбата, директорът на на ТП на НОИ-Пловдив е изискал от началника на РУ-Карлово информация за на точния час на възникване на разследваното ПТП и впоследствие е спрял административно производство. На 15.05.2019г. от РУ - Карлово е постъпил отговор, в който се посочва, че часът на възникване на ПТП е 14:50 часа, поради което е възобновено спряното производство.

Постановено е Решение № 2153-15-150/03.06.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане №5104-15-53/05.03.2019г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив и не е приета станалата на 19.01.2018г. злополука с Г. Т. за трудова такава. Органът е приел, че не са установени данни за попадане на злополуката в обхвата на разпоредбата на чл.55 ал.2, т.1 КСО.

За да достигне до този резултат, административният орган подробно е описал установената от разследващия орган фактическа обстановка, в т. ч. е извършил проверка в РУ-Карлово и е приел, че злополуката с Г. Т. е станала около 14:50 часа на място, отстоящо на разстояние около 20 км. до местоработата му в с. Тъжа, което пострадалият би изминал за около 20 минути при шофиране с разумна скорост. В този случай същият би пристигнал в с.Тъжа към 15:10 часа, т. е. около 2 часа преди началото на неговото дежурство, започващо в 17:00 часа. В рамките на административното производство не са установени доказателства за наличие на основателна причина, налагаща с 2 часа по - ранно явяване на Г. Т. на работното му място, което е дало основание на административния орган да приеме, че отразеното в писмените обяснения на Т. А. е достоверно и доказва намерението на пострадалия да се отклони от обичайния си маршрут, преди да се яви на работното си място в с. Тъжа. Същото се подкрепя и от обясненията на И. Е., който е провел телефонен разговор на 19.01.2018г. по обяд с пострадалия, като същият му заявил, че закъснее за работа не повече от 10-15 минути, което е наложило на обекта да бъде оставен служител, който да изчака пострадалия до неговото пристигане на работното му място. Органът не е кредитирал писмените обяснения на В. Т. Д., М. Т., С. Т., тъй като представляват описание на обичайните ежедневно извършвани действия от пострадалия преди да замине за работното си място, но в тях не се съдържат конкретни данни и доказателства, че в деня на злополуката.

Наследниците на пострадалото лице са обжалвали Решение № 2153-15-150/03.06.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, за което е образувано и се е провело съдебно производство по адм. дело № 1848/2019г по описа на Административен съд - Пловдив, по което са събрани по искане на страните гласни доказателства, касаещи обяснения на заинтересованата страна, показания на свидетелите В. Д., Т. А., И. Е. и Д. Р., както и писмени доказателства - материали по ДП№47/2018г. по описа на РУ МВР-Карлово, Справка изх. № ОД-03-2-1/27.01.2020 г. от НИМХ - Филиал Пловдив и копие от искова молба. Прието е заключение на съдебно техническа експертиза.

Постановено е решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019г по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-150/03.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по декларация за трудова злополука вх.№5101-15-8/15.01.2019 г., при съблюдаване на дадените със съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона.

В мотивите на решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019г по опис на Административен съд -Пловдив е прието, че при установяване на спорното обстоятелство дали има настъпила трудова злополука, както от страна на длъжностното лице, издало разпореждането по чл.60 ал.1 КСО, така и от горестоящия административен орган, са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановените административни актове. Изрично са изложени мотиви, че за да се приеме, че е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 2 т. 1 КСО по отношение на Г. Т., следва да бъде установено по безспорен начин, че това се е случило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, като се съобрази и обективно съществуващият факт, че на 19.01.2018г. пострадалият е следвало да застъпи на смяна в базата на осигурителя в с. Тъжа, общ. Павел баня. Посочил е обективно установеният факт, че мястото на ПТП, а именно км. 268+400 м на главен път I-6 по посока гр. Калофер в участъка с. Васил Левски – гр. Калофер, е единственото възможно за него, за да достигне до работното си място, поради което и следва да се приеме за обичайния такъв път, за да достигне до базата, като е без значение дали преди това е ходил в с. Войнягово или е пътувал директно от гр. Сопот, с кого се е срещал, връщал ли се е до гр.Сопот, поради което и не е необходимо изясняването на тези обстоятелства. Изложени са мотиви за необходимостта за изясняване на началния период на работното време на Г. Т., касаещ началният час на дежурството, както и каква е била неговата цел за пътуване по времето, през което е настъпила злополуката – дали е отивал към работа или по свои лични дела. В тази връзка изрично е обсъдил събраните по делото доказателства, изясняващи обстоятелството дали началният час на дежурството е от 16:00 часа, както е посочено в декларацията, или от 17:00 часа, като навел доводи относно пропуски в част от събраните доказателства, свързани с представените Правилник за вътрешния трудов ред, влизащ в сила в период след злополуката и График за месец януари 2018г., който е в противоречие с останалите събрани доказателства. Изрично е посочил да се изяснят обстоятелствата, свързани с факта, че на 19.01.2018г. пострадалият не е бил дежурен по график на базата в с. Тъжа, а това се е наложило, с оглед извънредно настъпили обстоятелства, поради което е налице необходимост от представяне на нов график, който да носи датата на изготвянето му, а за удостоверяване на това обстоятелство, е необходимо представянето на евентуално налични два графика или поправен такъв. Посочил е необходимостта от представяне на трудов договор, в който да е отбелязано работното му време, както и заповедта за преместването му на работа в производствената база в с. Тъжа. Дал е указания, че при новото разглеждане на преписката, органът следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички съотносими доказателства, като в случай, че не се обори посоченият в декларацията час на започване на работа на пострадалото лице, а именно 16:00 часа и с оглед твърденията на директора по производството в дружеството - осигурител, че пазачите е следвало да са на работното си място по - рано за приемане и предаване на смяната, е безпредметно обследване на следващото спорно обстоятелство, а именно каква е била целта на пътуване на пострадали по обичайния му път до работното място. Посочил е, че при оборване на твърденията в декларацията от 15.01.2019г., административният орган следва да събере доказателства за установяване на целта на пътуване на Т. по обичайния му път до работното място повече от два часа преди началото на работния ден. В тази връзка е дал указания да се обсъдят както твърденията на осигурителя, че Т. е имал да свърши лична работа, така и твърденията на наследниците, че пострадалият е бил повикан да отиде по - рано на работа, като им бъде указано, че на основание на чл. 58 ал. 4 вр. ал. 5 КСО, при разследване на злополуката имат право да присъстват или да посочат да присъстват работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува, както и представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд. Посочил да се изискат данни от мобилния оператор, за входящите и изходящите му телефонни обаждания на Г. Т., както и да се проведе техническа експертиза в тази връзка, с цел установяване твърденията на страните и преценка верността на дадените писмени обяснения.

Съдебното решение е било оспорено по касационен ред, като с Решение № 10528/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 5139/2021г по опис на ВАС, е оставено в сила.

В решението на касационната инстанция се посочва, че произшествието е станало по обичайния път за работа от жилището/жилищата на пострадалия към мястото на работа, но до началото на работното време има около два часа, което е в повече от необходимото време за пристигане. Според касационната инстанция при това възникнал като спорен фактически въпрос пряко и само към към работното място ли е тръгнал пострадалият, или само по ранното тръгване следва да се вземе предвид при квалификацията на поведението му като отиване на работа. В тази връзка е прието, че първоинстанционният съд е дал указания за изясняване на тези обстоятелства, които са съществени за изхода на спора.

След получаване на административната преписка за ново произнасяне, е издадена заповед № 1015-15-10/11.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с която е назначена комисията за извършване на допълнително разследване на обстоятелствата по настъпилата злополука.

Приети са трудов договор № 0000487/27.12.2016 г., сключен между „Амби-АБ“ ЕООД и Г. Т., както и Заповед №4/15.01.2018г на управител на „Амби-АБ“ ЕООД за преместване на Г. Т. на обект в с.Тъжа, като в тези документи не се съдържат данни за началния час на дежурството.

Представени са още длъжностна характеристика за длъжността „Пазач“, част от книга за проведен инструктаж, карта за оценка на риска и програма за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска при работа.

С писмо изх.№ 5101-15-8/22/15.02.2022г. са изискани от осигурителя „Амби – АБ“ ЕООД актуален график за 19.01.2018г. на пазачите на обект в с.Тъжа и/или коригиран график, в случай че е изготвен такъв, както и Правилник за вътрешния трудов ред, актуален към 19.01.2018г. С отговор вх. № 5101-15-8/22/15.02.2022 г. синдикът на „Амби – АБ“ ЕООД е посочил невъзможността да ги представи поради липса на достъп до документацията, касаеща трудовите правоотношения. С писмо вх. №5101-15-8/26 от 25.02.2022 г. е представен Правилник за вътрешният трудов ред за производствена база в с. Тъжа, в сила от 01.01.2017 г. и действащ към дата 19.01.2018 г. Представен още график за работното време на служителите на длъжност „пазач невъоръжена охрана“, който е с начален час 17:00 часа и краен час на работния ден - 05:00 часа. В графика пострадалият е вписан на последния ред с работно време с начален час 17:00 часа.

Изискана е справка от мобилен оператор за телефонните разговори на пострадалото лице от 19.01.2018г, като поради изтекъл срок на съхранение на данните, такава не е била предоставена.

Снети са допълнителни обяснения от И. Д. Е. на 01.03.2022 г., според които началният час на дежурството на Г. Т. е от 17:00 часа на 19.01.2018г. и същият е следвало да се яви 15 минути преди този час на обекта, където ще го изпълнява. Не е имало причина да бъде повикан по - рано на работното си място, като проведеният помежду им телефонен разговор се е отнасял само за своевременното му застъпване. По отношение на представеният график на дежурства за м. януари 2018г. е посочил, че той не е променян, а Г. Т. е добавен в него с оглед настъпилите извънредни обстоятелства.

Снети са обяснения от Н. П. К., заемащ длъжността „пазач невъоръжена охрана“, в база с. Тъжа, в които е посочил, че началният час на дежурствата по график винаги е бил от 17:00 часа, а конкретно за деня няма информация за промяната му, свързана с Г. Т., което по принцип се е съгласувало с Е..

Не се е явил поканеният за изслушване бивш служител Б. С..

Резултатите от допълнително разследване на комисията са оформени в Протокол №5103-15-3 от 11.03.2022г. В него са описани обстоятелствата, касаещи предприемането на необходимите процесуални действия по събиране на доказателства, касаещи изясняване на спорните факти по това производство съобразно дадените в съдебно решение указания по прилагане на закона - началният час на дежурството на пострадалия, както и каква е била целта на същия за пътуване по времето, през което е настъпила злополуката – дали е отивал към работа или по свои лични дела. Комисията е направила извод, че евентуална цел на пътуването на пострадалия на 19.01.2018г към момента на възникване на ПТП в 14:50 ч. не е била във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

Издадено е Разпореждане № 5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив, с което е прието, че процесната злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Изведени са изводи, че обясненията, дадени от наследниците на пострадалото лице касаят описание на ежедневието на починалия на 19.01.2018г., като те не отразяват годни обстоятелства, че пътуването му е било свързано с изпълнение на трудови задължения. Дадени са вяра на обясненията на Т. А., според които пострадалият е имал намерение да се отклони от обичайния си маршрут до работното си място. Прието е, че мястото на злополуката съвпада с обичайния път, по който се е придвижвал до работното си място, но същият е тръгнал два часа преди започване на дежурството му (при съобразяване на часа на инцидента, разумната скорост на придвижване и разстоянието между дома му и работното място), при което се е отклонил от обичайния си маршрут до работното място, поради което не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО.

Издаденото разпореждане е било обжалвано пред директор на ТП на НОИ-Пловдив, който с процесното Решение № 2153-15-170 от 13.05.2022 г. е потвърдил констатациите в него за липса на трудова злополука. Прието е, че злополуката е станала с осигурено лице на място, съвпадащо с обичайния път на същият за отиване или връщане от работното му място, но това не е станало в рамките на минималното необходимо време за това. Приел, че е безспорно установено, че началният час на дежурството на Г. Т. е от 17:00 часа, а злополуката е станала в период, значително надвишаващ минималното необходимо време за предвижване до работното му място, поради което не са налице обстоятелства за хипотезата на чл. 55 ал. 2 КСО.

Наследниците на пострадалото лице са обжалвали Решение № 2153-15-170 от 13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, за което е образувано адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Постановено е решение № 121/19.01.2023 г. по адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е обявено за нищожно Решение № 2153-15-170 от 13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната на директора на ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне срещу Разпореждане №5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ-Пловдив, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019 г по опис на Административен съд -Пловдив.

В мотивите на решение № 121/19.01.2023 г. по адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив се посочва, че снетите допълнителни обяснения на Е. и К. единствено преповтарят обясненията си от предходно проведеното разследване на злополуката. Според съда не са коментирани и не са изяснени констатираните противоречиви данни в тези обяснения с другите събрани по делото. Останал неизяснен отговорът на въпроса за съдържанието на проведения разговор на 19.01.2018г между Е. и Г. Т.. В тази връзка се допълва, че съдържащите се в обяснението на Е. твърдения за начало на работната му смяна от 17 часа са в противоречие с останалите изложени от негова страна факти, че той го е търсил за проверка за началото на започването на дежурството, наложилото се оставяне на друг човек на смяна (неизяснено е обстоятелството кое е това лице, за да даде обяснения за времето, през което е следвало да остане в повече до дочакването на пострадалия), извозването на служителите с автобуси (кога е станало това конкретно за този ден) и последващото му очакване да срещне по пътя пострадалия, включително забелязването на автомобила му на мястото на инцидента, за което логически извода, че тръгването на Е. е станало във времеви период преди настъпването на произшествието в 14:50 ч. Тези противоречия в неговите обяснения касаят съотносимите по делото обстоятелства кога точно пострадалият е следвало да бъде на смяна и неизясняването им води до извеждането на погрешни изводи относно минималния период, необходим за предвижването на Г. Т. до работното му място. Неизпълнението на тези логични и следващи се за разследването действия води до неизпълнение на дадените със съдебното решение указания да се съберат всички необходими доказателства относно началния час на започване на работна смяна от пострадалия в конкретният работен ден.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че не са изяснени и не са проверени и съдържащите се в приложените по делото документи – декларацията за настъпила трудова злополука и протокола за резултатите от извършеното разследване данни за много по ранен час на започване на дежурството на пострадалия. Според съда изясняването на горното обстоятелство е свързано с установяването на относим факт със съществено значение за определянето на злополуката от длъжностното лице по чл. 60 КСО и правилното решаване на делото, а именно целта на пътуването, която също е останала недоказана при новото разследване на злополуката. Изследването на посочените обстоятелства има съществено значение за преценка на степента на относимост и правдоподобност на обсъжданите от административните органи свидетелски показания.

В заключение в съдебния акт е пояснено, че мотивирането на административния акт касае посочване на коректни относими обстоятелства, касаещи установяване на всички релевантни факти с необходимите доказателства, включително да бъдат ясно и безпротиворечиво констатирани съществени обстоятелства около възникването на злополуката и причините постадалият в конкретният период от време да се намира на посоченото място, което е неговия обичаен път при отиване до работното му място. В тази връзка в оспорвания акт отново липсвали конкретни, ясни, обосновани с необходимия анализ мотиви относно приетите обстоятелства за минималното необходимо време за предвижване на пострадалият до работното му място.

Съдебното решение е било оспорено по касационен ред, като с Решение № 12023/06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 3936/2023 г. по описа на ВАС, е оставено в сила.

В решението на касационната инстанция е прието, че в отменителното решение № 2194/1.12.2020г. по адм. дело № 1848/2019г. на Административен съд – Пловдив са дадени указания за изясняване на определени обстоятелства (към работното място ли е тръгнал пострадалият или само по - ранното тръгване следва да се вземе предвид при квалификацията на поведението му като отиване на работа), които са съществени за изхода на спора. Касационната инстанция е споделила изводите на първата инстанция, че указанията не са били изпълнени, което според чл. 177, ал. 2 АПК води до нищожност на административния акт.

В решението на касационната инстанция се посочва конкретен пример за неспазване на указанията на отменителното решение по по адм. дело № 1848/2019г. на Административен съд – Пловдив, тъй като органът се е позовал на обяснения на Т. А., които са дадени като сведения до управителя на „Амби – АБ“ ЕООД, а съгласно чл. 39 АПК същите се дават по реда и във формата по чл. 44 АПК за да бъдат годни доказателства в административното и съдебно производство. В случая нито процедурата по чл. 44 АПК е спазена, нито редът за даването им, нито е предупредено лицето, че може да бъде призовано като свидетел в съда. Независимо от това нарушение, органът се позовал на тези сведения в първоначалния им вид по отношение на съществен факт от значение за разрешаването на спора - има ли отклонение от обичайния маршрут на пострадалия при отиването му към работното място значително преди началото на работа. По тези съображения според касационната инстанция няма изпълнение на указанията на съда, свързани с установяване на всички факти от значение за разрешаване на спора и събирането на доказателствата с предвидените средства по АПК за установяване на фактите, след което при обсъждането им да се изведат правните изводи относно характера на злополуката с Г. Т. на 19.01.2018 г.

Последвало е издаване на оспореното Решение № 2153-15-2/03.01.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив, с което е отменено Разпореждане № 5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за ново произнасяне, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019 г по опис на Административен съд - Пловдив.

В мотивите на оспорения акт са обсъдени мотивите на съдебните актове, постановени по адм. д. № 1848/2019 г. и адм. д. № 1492/2022 г. и двете по по описа на Административен съд – Пловдив, както и мотивите от решенията на касационната инстанция. Направен е извод, че не са изяснени всички факти от значение за разрешаването на случая с доказателствата, предвидени в АПК. Изложени са мотиви, че по отношение на обясненията на Т. А., И. Е. и Н. К., отнасящи се за релевантни факти по случая, не е спазена разпоредбата на чл. 44 АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесното решение е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО. В чл. 117, ал. 3 КСО е разписано, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При тази правна уредба оспорваното решение на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив е издадено от орган с необходимата материална, териториална и времева компетентност.

Атакуваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, съгласно чл. 59, ал. 1 АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което е мотивиран индивидуален административен акт.

При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.

Не са допуснати нарушения на материалния закон.

В чл. 117, ал. 3, изр. второ КСО е регламентирано, че с с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

Спорът се свежда до това дали са изпълнени указанията, дадени с решение № 2194/01.12.2020 г. по адм. дело № 1848/2019 г. на Административен съд – Пловдив и дали при извършените впоследствие действия по разследване горестоящият орган може да се произнесе по същество на спора.

Отговор на този спор се съдържа в мотивите на решение № 121/19.01.2023 г. по адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив и Решение № 12023/06.12.2023 г. по адм. дело № 3936/2023 г. по описа на ВАС.

С отменителното решение № 2194/01.12.2020г. по адм. дело № 1848/2019 г. на Административен съд – Пловдив са дадени по реда на чл. 178, ал. 2 АПК задължителни указания да се установяват всички обстоятелства и факти, свързани с това дали към работното място е тръгнал Г. Т. или само по - ранното тръгване следва да се вземе предвид при квалификацията на поведението му като отиване на работа. Наред с това са дадени указания за установяване на часа за началото на дежурството на пострадалия и изясняване на обстоятелствата, свързани с противоречия в обясненията.

С отмененото Разпореждане № 5104-15-64 от 05.04.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив е дадена вяра на обясненията на Т. А., като органът е посочил, че според тези обяснения пострадалият се отклонил от обичайния си маршрут до работното си място. В случая тези обяснения не са събрани по надлежния ред по чл. 44 АПК, каквито са разясненията в мотивите на Решение № 12023/06.12.2023 г. по адм. дело № 3936/2023 г. по описа на ВАС. Именно основният извод на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив се базира на обяснения, които не е събрал по надлежен ред, тъй като са дадени пред управителя на „Амби – АБ“ ЕООД, който е заинтересован от изхода по случая с декларираната трудова злополука. Това означава, че не са изяснени всички релевантни факти по случая. Наред с това обясненията на Е. единствено възпроизвеждат предходните му обяснения, но същите не дават отговор за съдържанието на телефонния разговор с пострадалия или за обстоятелства, свързани с местонахождението, ангажименти и други на пострадалия, отнасящи се непосредствено преди инцидента. Горното е довело до неизясняване на всички факти по декларираната трудова злополука, за което са дадени указания с решение № 2194/01.12.2020г. по адм. дело № 1848/2019 г. на Административен съд – Пловдив. В тази връзка са неоснователни възраженията, че са изяснени всички релевантни факти и не е необходимо връщането на преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за изпълнение на съдебните указания.

Не се споделят възраженията, че решение № 121/19.01.2023 г. по адм. дело № 1492/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив и Решение № 12023/06.12.2023 г. по адм. дело № 3936/2023 г. по описа на ВАС се отнасят единствено за излагане на мотиви в достатъчна степен така, че да гарантира правото на защита на засегнатото лице. Това е неправилно разбиране на мотивите в обсъжданите съдебни актове. В същите ясно е отразено, че не са изпълнени указанията на съдебен акт, свързани с установяване на релевантните факти и чак след това да се изложат конкретни мотиви. Това е така, тъй като неизясняването на фактите логично води до грешка и непълнота в мотивите (фактически и правни изводи).

В заключение следва да се посочи, че директорът на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив законосъобразно се позовал на правомощието по чл. чл. 117, ал. 3, изр. второ КСО, регламентиращо отмяна на разпореждането и връщане на преписката за ново разглеждане от длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до декларираната трудова злополука.

Целта на закона е спазена, доколкото в контролно-административно оспорване горестоящият орган е върнал преписката за изясняване на всички обстоятелства, отнасящи се до злополуката, което е в съответствие на принципа за установяване на обективната истина.

Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради което на основание чл. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК следва да се отхвърли оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответната има право да ѝ се възстановяват направените разноски. Ответникът има право на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което е минималният размер, съответстващ на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПрП.

Заинтересованите страни не претендират разноски, поради което съдът не дължи такова произнасяне.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Амби – АБ“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу Решение № 2153-15-2/03.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „Амби – АБ“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати на Националния осигурителен институт сумата в размер на 100 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.