Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 11437 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на М.М.А.-А., срещу Решение
№20208313/25.09.2020 г., постановено по
гр. дело № 8330/2020 г. по описа на СРС, 86-ти състав, с което е
отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Х.В.А. по
молбата на М.М.А.-А. и е осъдена същата да заплати държавна такса в размер на
50 лв. по сметка на Софийски районен съд.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Моли се да се отмени обжалваното решение в цялост и да се
постанови ново, с което да бъде уважено искането за съдебна защита на
основанията и предвид твърденията, посочени в молбата. Заявена е претенция за
разноски, вкл. и за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна Х.В.А., е депозирал отговор, с който се оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М.М.А.-А.
срещу Х.В.А., за защита от домашно насилие – икономическо, психическо и емоционално, описано в молбата от
17.02.2020 г., като молителката твърди, на 17.01.2020 г., около 16:58 часа, Х.В.А.,
чрез съобщение по електронна поща, отказал да заплаща таксата за обучение на
най-малкия син на страните – Х. Х.А., роден на *** г., който е ученик в
Англо-американското училище в София, като разходите за обучението му са на
стойност от около 42000 лева годишно. Последната фактура, която отказвал да
плати е Фактура № 012087 от 02.12.2019 г. на стойност 8867.59 евро. На бащата
било изпратено съобщение по ел. поща /16.01.2020 г./, с молба да изпълни
ангажимента си, но резултатът отново бил отказ, като таксата била заплатена на
27.01.2020 г. от страна на майката М.А.-А., чрез нейната майка – Г.С., съгласно
нареждане за валутен превод.
Твърди се също, че на 31.01.2020 г. /падеж на издръжка за м.
01/2020 г., Х.А. не заплатил дължимата от него издръжка на децата си в размер на 2000 лв., присъдена с Протоколно
определение, постановено по гр. дело № 78008/2018 г. по описа на СРС, 80
състав, за последните три месеца - м. 11
и 12 на 2019 г. и месец 1-ви на 2020 г., като последната издръжка била с падеж
31.01.2020 г.
Излага се и че на 17.01.2020 г., около 16:58 часа, Х.В.А.,
чрез съобщение по електронна поща, обвинил М.А.-А., в прахосничество и укриване
на приходи, като заявил, че молителката плащала огромни суми за адвокатски
хонорари и детективи, вместо да използва тези средства за обучението на децата,
както и че укрива приходи, като молителката твърди, че по този начин ѝ е
вменена вина за прахосничество и укриване на приходи.
В съобщението по електронна поща, на 17.01.2020 г., около
16:58 часа, Х.В. А. нарекъл молителката озлобена за мъст жена и манипулаторка,
заобиколена от кохорта адвокати /наричани още стадо хиени и лешояди/, с които
съвместно молителката планирала „кой каква част от трупа ми да оглозга“.
Представил образ на
молителката на „манипулаторка“ и „озлобена за мъст жена“, с което я
разграничавал от образа ѝ на майка, обявявайки я за недостойна в това
ѝ качество.
С Решение №20208313/25.09.2020 г., постановено по гр. дело № 8330/2020 г. по
описа на СРС, 86-ти състав, е отказано да се издаде заповед за
защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Х.В.А. по молбата на М.М.А.-А., осъдена е М.М.А.-А.
да заплати държавна такса в размер на 50 лева по сметка на СРС, оставено е без
уважение нейното искане за присъждане на разноски.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение,
както и за допуснати процесуални нарушения са неоснователни.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В случая твърденията са за осъществени актове на домашно
икономическо, психическо и емоционално насилие.
Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не
съдържат признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗЗДН. Очевидно е, че между страните е налице неразбирателството и
натрупало се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие и
негативизъм помежду им, което е довело до
проблеми в комуникацията по въпросите
за децата и тяхната издръжка. Неплащането на издръжка, ако това
действително е така /пред въззивната инстанция са представени разписки за
заплащана издръжка на децата В.и Х./, следва да бъде предмет на друго
производство – чл. 183 НК, като данните по делото не сочат на осъществени
актове на домашно икономическо насилие.
В ЗЗДН не се съдържа дефиниция за този вид домашно насилие,
но като такова следва да се квалифицират проявления, при които насилникът забранява на лице, с което се
намира в родствена връзка, или с което се намира или е бил в семейна връзка или
във фактическо съпружеско съжителство, да работи, забранява му да разполага със собствени
средства или го ограничава в разходването на собствени средства, забранява му
да ползва пари за елементарни нужди, когато се чупят, изхвърлят или продават
негови вещи /мебели, дрехи, предмети за бита или за работата и др. подобни,
които са лични или придобити по време на брака/, както и заплахата, че ще бъдат
предприети тези действия, ако не се подчинява.
В случая, от събраните по делото доказателства – декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и свидетелски показания, не се установява да са налице
извършени от ответника актове на домашно икономическо насилие, което да
притежават признаците на описаните по-горе проявления.
Относно съдържанието на съобщението, изпратено по електронна
поща, настоящият съд намира, че и това съобщение не покрива признаците на
домашно психическо и емоционално насилие. Съдържанието на съобщението, макар и
да е проявление на емоционалното напрежение, недоверие и негативизъм между
страните, представлява по-скоро изразено мнение от страна на ответника относно
реалните отношения между него и бившата му съпруга, пречупено през призмата на
собствения му мироглед и макар да е породило огорчение и негативни емоции у
молителката, не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Между страните е налице влошена комуникация, породена от развода
помежду им, но описанието на този спор в молбата за защита не може да се
квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица,
пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове между
родители за размер на издръжка на ненавършили пълнолетие деца, както и за
изпълнението или неизпълнението на това задължение – за това разрешаване
законодателят е предвидил друг ред.
Въззивният съд постанови въззивницата М.М.А.-А.,
да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата си в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивницата М.М.А.-А. няма право
на разноски.
Право на разноски има
въззиваемият Х.В.А.,
но съдът не му присъжда, поради липса на доказателства за сторени такива пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №20208313/25.09.2020
г., постановено по гр. дело № 8330/2020
г. по описа на СРС, 86-ти състав.
ОСЪЖДА М.М.А.-А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на М.М.А.-А., ЕГН **********,
и на Х.В.А., ЕГН **********, за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.