Решение по дело №11437/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263424
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20201100511437
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ ХАСЪМСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                            ТАНЯ КАНДИЛОВА

 

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 11437 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по жалба на М.М.А.-А., срещу Решение №20208313/25.09.2020 г.,  постановено по гр. дело № 8330/2020 г. по описа на СРС, 86-ти състав, с което е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Х.В.А. по молбата на М.М.А.-А. и е осъдена същата да заплати държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Софийски районен съд.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Моли се да се отмени обжалваното решение в цялост и да се постанови ново, с което да бъде уважено искането за съдебна защита на основанията и предвид твърденията, посочени в молбата. Заявена е претенция за разноски, вкл. и за адвокатски хонорар.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна Х.В.А.,  е депозирал отговор, с който се оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М.М.А.-А. срещу Х.В.А., за защита от домашно насилие – икономическо, психическо и емоционално, описано в молбата от 17.02.2020 г., като молителката твърди, на 17.01.2020 г., около 16:58 часа, Х.В.А., чрез съобщение по електронна поща, отказал да заплаща таксата за обучение на най-малкия син на страните – Х. Х.А., роден на *** г., който е ученик в Англо-американското училище в София, като разходите за обучението му са на стойност от около 42000 лева годишно. Последната фактура, която отказвал да плати е Фактура № 012087 от 02.12.2019 г. на стойност 8867.59 евро. На бащата било изпратено съобщение по ел. поща /16.01.2020 г./, с молба да изпълни ангажимента си, но резултатът отново бил отказ, като таксата била заплатена на 27.01.2020 г. от страна на майката М.А.-А., чрез нейната майка – Г.С., съгласно нареждане за валутен превод.

Твърди се също, че на 31.01.2020 г. /падеж на издръжка за м. 01/2020 г., Х.А. не заплатил дължимата от него издръжка на децата си в  размер на 2000 лв., присъдена с Протоколно определение, постановено по гр. дело № 78008/2018 г. по описа на СРС, 80 състав, за последните три месеца  - м. 11 и 12 на 2019 г. и месец 1-ви на 2020 г., като последната издръжка била с падеж 31.01.2020 г.

Излага се и че на 17.01.2020 г., около 16:58 часа, Х.В.А., чрез съобщение по електронна поща, обвинил М.А.-А., в прахосничество и укриване на приходи, като заявил, че молителката плащала огромни суми за адвокатски хонорари и детективи, вместо да използва тези средства за обучението на децата, както и че укрива приходи, като молителката твърди, че по този начин ѝ е вменена вина за прахосничество и укриване на приходи.

В съобщението по електронна поща, на 17.01.2020 г., около 16:58 часа, Х.В. А. нарекъл молителката озлобена за мъст жена и манипулаторка, заобиколена от кохорта адвокати /наричани още стадо хиени и лешояди/, с които съвместно молителката планирала „кой каква част от трупа ми да оглозга“.

 Представил образ на молителката на „манипулаторка“ и „озлобена за мъст жена“, с което я разграничавал от образа ѝ на майка, обявявайки я за недостойна в това ѝ качество.

С Решение №20208313/25.09.2020 г.,  постановено по гр. дело № 8330/2020 г. по описа на СРС, 86-ти състав, е отказано да се издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Х.В.А. по молбата на М.М.А.-А., осъдена е М.М.А.-А. да заплати държавна такса в размер на 50 лева по сметка на СРС, оставено е без уважение нейното искане за присъждане на разноски.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, както и за допуснати процесуални нарушения са неоснователни.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В случая твърденията са за осъществени актове на домашно икономическо, психическо и емоционално насилие.

Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Очевидно е, че между страните е налице неразбирателството и натрупало се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие и негативизъм помежду им, което е довело до  проблеми в комуникацията по въпросите  за децата и тяхната издръжка. Неплащането на издръжка, ако това действително е така /пред въззивната инстанция са представени разписки за заплащана издръжка на децата В.и Х./, следва да бъде предмет на друго производство – чл. 183 НК, като данните по делото не сочат на осъществени актове на домашно икономическо насилие.

В ЗЗДН не се съдържа дефиниция за този вид домашно насилие, но като такова следва да се квалифицират проявления, при които  насилникът забранява на лице, с което се намира в родствена връзка, или с което се намира или е бил в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, да работи,  забранява му да разполага със собствени средства или го ограничава в разходването на собствени средства, забранява му да ползва пари за елементарни нужди, когато се чупят, изхвърлят или продават негови вещи /мебели, дрехи, предмети за бита или за работата и др. подобни, които са лични или придобити по време на брака/, както и заплахата, че ще бъдат предприети тези действия, ако не се подчинява.

В случая, от събраните по делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и свидетелски показания, не се установява да са налице извършени от ответника актове на домашно икономическо насилие, което да притежават признаците на описаните по-горе проявления.

Относно съдържанието на съобщението, изпратено по електронна поща, настоящият съд намира, че и това съобщение не покрива признаците на домашно психическо и емоционално насилие. Съдържанието на съобщението, макар и да е проявление на емоционалното напрежение, недоверие и негативизъм между страните, представлява по-скоро изразено мнение от страна на ответника относно реалните отношения между него и бившата му съпруга, пречупено през призмата на собствения му мироглед и макар да е породило огорчение и негативни емоции у молителката, не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Между страните е налице влошена комуникация, породена от развода помежду им, но описанието на този спор в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове между родители за размер на издръжка на ненавършили пълнолетие деца, както и за изпълнението или неизпълнението на това задължение – за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред.

Въззивният съд постанови въззивницата М.М.А.-А., да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата си в размер на  12,50 лв.

С оглед изхода на делото, въззивницата М.М.А.-А. няма право на разноски.

 Право на разноски има въззиваемият Х.В.А., но съдът не му присъжда, поради липса на доказателства за сторени такива пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20208313/25.09.2020 г.,  постановено по гр. дело № 8330/2020 г. по описа на СРС, 86-ти състав.

        ОСЪЖДА М.М.А.-А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.М.А.-А., ЕГН **********, и на Х.В.А., ЕГН **********, за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                       

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.