№ 71
гр. Сливен, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно административно
наказателно дело № 20222200600290 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.378 ал.5 във връзка с чл.313 и сл. от
НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила решение за освобождаване от наказателна
отговорност по чл.78а от НК.
Образувано е по въззивен протест, депозиран от прокурор от Районна прокуратура -
Сливен срещу решение № 260004/01.03.2022г. постановено по анд № 1460/2020г. по описа
на Районен съд - Сливен.
С атакуваното решение обвиняемата Д. ИЛ. В. е оправдана по обвинението за
престъпление по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК, т.е. затова, че на 18.05.2018г. в гр.Сливен като
управляващ и представляващ търговско дружество „АГРО УСПЕХ 2015" ЕООД, ЕИК
********, в 30-дневен срок от спиране на плащанията - 17.04.2018 г. на публичноправни
задължения (по PA № Р-02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на НАП - Бургас,
влязъл в сила на 17.04.2018 г.), не е поискала от Окръжен съд гр. Сливен да открие
производство по несъстоятелност.
В протеста на Районна прокуратура гр.Сливен, по повод на което е образувано
настоящото въззивно производство, депозиран в предвидения от закона и указан от съда
срок за обжалване, се изразява несъгласие с решението на районния съд и същото се
определя като неправилно и незаконосъобразно. Заявява се, че в хода на съдебното
следствие по безспорен начин е установено, че обвиняемата е имала задължение по влязъл в
сила на 17.04.2018г. ревизионен акт № 02002016002365-091-001/28.10.2016г. на ТД на НАП
1
– Бургас, че дружеството не разполагало с активи за покриване в сила на посоченото
публично задължение и че последното извършено плащане било от 15.09.2017г. Сочи се, че
ревизионният акт подлежал на предварително изпълнение, съгласно разпоредбите на ДОПК
и въпреки това обвиняемата не предприела действия по изплащане на задължението си, и
след като узнала за влизането му в сила, в края на 2018 г. продала фирмата на свид. Д.Р.
срещу сумата от 500 лв., респ. след изпадане на дружеството в неплатежоспособност обв. В.
не поискала от СлОС да открие производство по несъстоятелност. Настоява се за отмяна на
атакуваното решение и за постановяване на ново решение, с което обвиняемата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение и по реда да чл.78а от НК да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. Впоследствие е депозирано допълнение към протеста, в което се
навеждат конкретни доводи и възражения. Оспорват се изводите на районния съд за
несъставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Изразява се
несъгласие с мотивите на съда, че не е доказано по безспорен начин процесното дружество
да е изпаднало в несъстоятелност към 17.04.2018г., както и че липсва умисъл за извършване
на престъпление от страна на обвиняемата, доколкото тя не е знаела, че е изпаднала в
неплатежоспособност, нито е знаела, че обжалвания от нея ревизионен акт е влязъл в сила.
Заявява се, че от събраните и проверени в хода на разследването доказателства, както и от
изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че задължението за
изплащане на задължението по Ревизионен акт № 0200201600236/28.10.2016 г. на ТД на
НАП - Бургас е възникнало след съобщаването му на задълженото лице на 31.12.2016 г. и
незабавното изпълнение изхожда от разпоредба на ДОПК, с която се предполага да е
запознат всеки български гражданин, още повече лице, занимаващо се със счетоводство -
свид. Г.. В тази връзка се обосновава извод, че задължението за обвиняемата да заплати
сумата по ревизионния акт е възникнало далеч преди постановяване на решението на ВАС
по обжалването му и, че незнанието на закона не е извинимо обстоятелство, изключващо
наказуемостта за извършено престъпление. Коментират се показанията на счетоводителя на
дружеството свид. Г. Г., според които тя е знаела за задължението по ревизионния акт, но не
го е отразила в книгата по задълженията на дружеството, както и допълнението, че нямало
как да накара някого да заплати задълженията си и „на никого не му се плащало". Въз
основа на това се прави извод, че обвиняемата е знаела за задължението си по ревизионния
акт, но не е искала да го заплаща. Твърдението, че обвиняемата не е знаела за постановеното
решение на ВАС по обжалвания ревизионен акт се определя като голословно, доколкото
съгласно чл.138 ал.1 вр.чл.137 ал.2 от действащия към м.април 2018 г. АПК, касационната
инстанция не е имала задължение да изпраща съдебните актове на страните и в този смисъл
обвиняемата не е имала основания да очаква да получи официално такъв съдебен акт. С
оглед на тези съображения се обосновава наличието на умисъл за извършване на деяние по
чл. 227б, ал.2, вр.ал.1 от НК. Сочи се още, че деянието е съставомерно и от обективна
страна, той като изготвените по делото съдебно[1]счетоводни експертизи установяват, че
към 31.12.2017г. дружеството е разполагало с парични средства в размер на 24 000 лв. и
задължения в размер на 3 000 лв. т.е. посочената като актив сума не е била достатъчна, за да
2
покрие задължението в размер на 32 000 лв. по ревизионния акт. Дружеството е спряло
плащания по ликвидно публично-правно задължение след влизане в сила на ревизионния
акт - на 17.04.2018 г., спирането на плащанията е основание за възникване на
неплатежоспособност и задълженото лице следвало да поиска откриване на производство по
несъстоятелност. Настоява се за отмяна на решението на СлРС и за постановяване на ново
осъдително решение. Не се иска събиране на нови доказателства.
В с.з. пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура - Сливен
заявява, че поддържа протеста на посочените в него основания и предлага решението на
районния съд да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което обвиняемата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
Обвиняемата Д. ИЛ. В., редовно призована, се явява лично и с упълномощените си
защитници – адв. Ц.Б. и адв. С.С.. Адв. Б. заявява, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди. Сочи, че изложените в протеста обстоятелства
не кореспондират със събраните по делото доказателства и същите страдат от противоречия.
Решението на съда се определя като правилно, защото съдът е направил задълбочен анализ
и е приел, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като към 17.04.2018г.
липсват каквито и да е документи, от които да стане ясно дали като се разгледа
съотношението на активите и пасивите на дружеството, същото е изпаднало в
несъстоятелност. Твърди се също така, че липсва и субективният елемент на вмененото й
престъпление, тъй като В. не е била уведомена, че делото пред ВАС е приключило и
ревизионният акт е влязъл в сила. Адв. С. се присъединява към казаното от адв. Б., като
допълва, че при продажбата на фирмата, същата е имала контрагенти, с които са имали
сключени договори с очаквани постъпления на парични суми. Настоява се за потвърждаване
на присъдата на първоинстанционния съд.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста на Районна
прокуратура - Сливен за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:
Обвиняемата Д. ИЛ. В. е била управител и едноличен собственик на „Агро успех
2015" ЕООД – Сливен, учредена през 2015г., като дейността на фирмата била основно
посредническа дейност, свързана с покупко-продажба на земеделска техника.
През периода 2017 г. - началото на 2019 г. фирмата се обслужвала счетоводно от
свид. Г. С. Г.. Обвиняемата В. имала чести здравословни проблеми, което наложило да
упълномощи своята приятелка – свид. М.К.Д. да се занимава с част от делата на фирмата,
3
като предварително съгласувала всичките си действия с нея.
Обвиняемата и свид. Б. се познавали във връзка с дейността, която развивало
дружеството и по молба на последната на 04.08.2016 г.„Aгро успех 2015“ ЕООД гр. Сливен,
предоставило в заем на свид. Б. сумата от 30 000 лв. За посочения заем бил съставен и
подписан договор,в който бил определен срок за връщане на задължението 04.08.2019 г.
През 2016 г. била извършена ревизия на дейността на фирма „Aгро успех 2015“
ЕООД гр. Сливен, която приключила с РА № 02002016002365-091-001 от 28.10.2016 г. на
ТД на НАП – Бургас. С посочения ревизионен акт били установени задължения на фирмата
в размер на 54 332.13 лв. РА бил връчен на дружеството по електронен път с Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол“ на 31.10.16 г.
Тъй като не била съгласна с констатациите в ревизионния акт обвиняемата В. го
обжалвала пред Административен съд – Бургас. С постановеното по делото съдебно
решение отпаднали част от установените с РА задължения на „Агро успех 2015“ ЕООД, като
по РА № 02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на НАП - Бургас останала сумата от
32 795 лв. Решението било обжалвано от страна на ТД на НАП - Бургас, пред ВАС и било
потвърдено с решение, което влязло в сила на 17.04.2018 г.
С оглед връчения ревизионен акт на 17.11.2016 г. на дружеството по електронен
път, било изпратено съобщение за доброволно изпълнение /на основание чл. 221 от ДОПК/ и
тъй като задължението не било погасено било образувано изп. дело № *********/2016 г. на
публичен изпълнител при НАП- Бургас.
С Постановление на публичен изпълнител изх. № С 160020-023-0002328/19.07.2016
г., било наложено обезпечение върху банкови сметка на „Агро успех 2015“ ЕООД в
„Сосиете Жунерал Експресбанк“, „Банка Пиреос“ и „Уни Кредит Булбанк“. Това значително
затруднило дейността на дружеството, което не можело да ползва банковите си сметки, а
имало сделки, по който следвало да бъдат извършени разплащания.
По повод на образуваното изпълнително дело обвиняемата решила и заплатила
двукратно суми, а именно на 16.03.2017 г. внесла сумата от 276.58 лв.,а на 05.09.2017 г.
сумата от 100 лв., които били разпределени за покриване на задълженията по още невлезлия
в сила ревизионния акт, тъй като същият подлежал на предварително изпълнение.
На 28.12.2018 г. обвиняемата В., свид. Б. и свид. Д.Р. се срещнали при нотариус и
дружество „Агро успех 2015“ ЕООД било прехвърлено на свид. Р..
На 10.04.2019 г. с приемо-предавателен протокол счетоводителя на дружеството –
свид. Г. Г. предала на свид. Р. документи на дружеството, а именно ГФО за 2018 г., фактури
за покупки и продажби за периода 2017 — 2018 г. и счетоводни регистри.
Свид. Р. също решила да продаде дружеството и на 02.05.2019 г. го прехвърлила на
свид. М. С.. С приемо-предавателен протокол от 05.09.2019 г. св. Р. предала на свид. С.
счетоводните документи на дружеството.
През м. май 2019 г. свид. С.. подала молба за отпускане на социални помощи за дете,
4
които й били отказани, тъй като била управител на „Агро успех 2015“ ЕООД. Тогава тя
помолила своя приятел свид. К.К. да й помогне като му прехвърли дружеството. С
учредителен акт от 05.06.2019 г. „Агро успех 2015“ ЕООД било прехвърлено на свид. К..
По регистрите на Окръжния съд „Агро успех 2015“ ЕООД няма подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност и дружеството не е било обявено в
несъстоятелност.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-икономическа
експертиза, от чието заключение се установява, че датата на която „Агро успех 2015“ ЕООД
е спряло плащанията си е 05.09.2017г., когато е извършено последното плащане по данъчно-
осигурителната сметка на дружеството в размер на 100лв. Вещото лице е заключило, че
поради непредставяне на документи от страна на дружеството не може да се отговори на
въпроса дали същото е разполагала с достатъчно активи за да погаси задълженията си.
На досъдебното производство била назначена и допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че към 31.12.17г.
дружеството е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи /парични средства в
размер на 24 хиляди лева /за да покрие сумата на текущите си задължения от 3 хил.лв./ и не
е изпаднало в неплатежоспособност. Вещото лице е заключило, че предвид липсата на
налични счетоводни отчети не може да се направи извод към датата на влизане в сила на РА
към 17.04.2018г. дали дружеството е в неплатежоспособност. Експертът е отразил, че
предвид влезлият в сила на 17.04.18г. РА № 02002016002365-091-001/28.10.2016 г. и
предоставеният заем на физическото лице може да се направи извод, че към датата
31.12.2018г. дружеството не е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи
/парични средства в наличност 20 000лв/, за да покрие сумата на текущите си задължения
/32 000лв./ и е изпаднало в неплатежоспособност.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваното решение
подробно и последователно, по същество и по отношение на основните обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд,
с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения
/когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените
материали и стигна до изложените по-горе фактически констатации.
В мотивите към решението е записано, че се приема изложената фактическа
обстановка за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът е кредитирал напълно показанията на свидетелката Г. Г., тъй като същите
съответстват на доказателствения материал.
Съдът с основание е кредитирал само частично показанията на свид. М. Д., а именно
в основната им част, като ги е преценил за недостоверни и не им е дал вяра в частта, в която
5
свидетелят заявява за проведени разговори със свидетеля Д., доколкото това обстоятелство
не се потвърждава от последния, а съдът е кредитирал напълно неговите показания.
Правилно са кредитирани напълно показанията на свидетелите М.Л., М. С., К. К., М.
П., Р. и П. – доколкото всеки от тях пресъздава обстоятелства във връзка с прехвърляне
собствеността на дружеството и участието си в него, без обаче да дават сведения във връзка
с подлежащия на доказване факт – дали обвиняемата В. е знаела, че дружеството й е
изпаднало в неплатежоспособност и кога е настъпило това.
Съдът не е имал основание да не кредитира и показанията на останалите разпитани
по делото свидетели, а именно – свидетелката М. П. и свид. Д..
Съдът е кредитирал и обясненията на обвиняемата дадени в хода на съдебното
производство, тъй като същите не противоречат на останалия доказателствен материал,
доколкото тя заявява, че не е знаела, че фирмата й е неплатежоспособна към м. 05.2018г., не
е знаела на коя дата е постановено решението на ВАС, и към него момент е съзнавала, че
може да погаси задълженията си, предвид дължимото плащане от страна на свид. Б., както и
с оглед наличните към този момент нефинализирани сделки.
С основание са кредитирани и заключенията по първоначалната и допълнителната
съдебно-икономически експертизи, които са обосновани, пълни и ясни, непредизвикващи
съмнение относно правилността си. Заключенията са изготвени от вещо лице с
необходимата компетентност и квалификация, в чиито знания, обективност и
безпристрастност, съдът няма основание да се съмнява. Заключенията са приложени по
делото, не са оспорени от страните и допринасят в значителна степен за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Както бе посочено по-горе, от тези заключения се установява, че датата на която
„Агро успех 2015“ ЕООД е спряло плащанията си е 05.09.2017г., когато е извършено
последното плащане по данъчно-осигурителната сметка на дружеството в размер на 100лв.;
че към 31.12.17г. дружеството е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи
/парични средства в размер на 24 хиляди лева /за да покрие сумата на текущите си
задължения от 3 хил.лв./ и не е изпаднало в неплатежоспособност; че предвид липсата на
налични счетоводни отчети не може да се направи извод към датата на влизане в сила на РА
към 17.04.2018г. дали дружеството е в неплатежоспособност; че към датата 31.12.2018г.
дружеството не е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи /парични
средства в наличност 20 000лв/, за да покрие сумата на текущите си задължения /32 000лв./ и
е изпаднало в неплатежоспособност.
Съдът е дал вяра и изцяло е кредитирал писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на НПК.
Предвид направените по-горе констатации по отношение на преценката на
доказателствата и приетото за установено от фактическа страна, изводът на настоящата
инстанция е, че решението на районния съд не е необосновано, доколкото изложената в
мотивите фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните и проверени в хода на
6
производството доказателствени материали, преценени в съвкупността си.
Въз основа на правилно установена фактическата обстановка от страна на районния
съд, последният е направил и обосновал законосъобразните си правни изводи относно това,
че обвиняемата Д. ИЛ. В. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.227б ал.2 вр.ал.1 от НК, т.е. затова, че на 18.05.2018г. в гр.Сливен
като управляващ и представляващ търговско дружество „АГРО УСПЕХ 2015" ЕООД, ЕИК
********, в 30-дневен срок от спиране на плащанията - 17.04.2018 г. на публичноправни
задължения (по PA № Р-02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на НАП - Бургас,
влязъл в сила на 17.04.2018 г.), не е поискала от Окръжен съд гр. Сливен да открие
производство по несъстоятелност.
Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че за да е налице
престъпление по чл. 227б ал. 2 от НК, следва да е безспорно доказано, че на посочената в
обвинителният акт дата дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, както и че в 30-
дневен срок от тази дата, лицето което го управлява и представлява не е поискало от
окръжния съд да открие производство по несъстоятелност.
Безспорно е доказано и не е оспорвано, че в процесния период управител на
дружеството е била обвиняемата В., което я прави годен субект на престъплението по чл.
227б, ал. 2 от НК /в този смисъл е Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСНК на ВКС/.
От обективна страна следва също така деецът да не е съобщил, че е изпаднал в
неплатежоспособност. Понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК и
след като то е дефинирано в специален закон, какъвто е Търговският закон, то съдържанието
на този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите
на търговското право и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо
задължение. Изискуемостта е категория на общото гражданско право и следва да намерят
своето място при тълкуването на неплатежоспособността като елемент от обективната
страна на престъпния състав по чл. 227б, ал. 1 от НК. Изясняването на този елемент е въпрос
от фактическо естество и не търпи презумптивния подход, вложен в чл. 608, ал. 3 ТЗ, според
който тя се предполага от момента на спиране на плащанията, защото ще е в пълно
противоречие с принципите на наказателния процес. В този смисъл е решение № 183 от
05.06.2001 г. по н. д. № 121/2001 г., III н. о на ВКС. Следователно в наказателния процес
спирането на плащанията като елемент от състава на престъплението по чл. 227б ал. 1 от НК
се доказва с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства като едно
фактическо състояние, проявено трайно във времето.
По делото безспорно е доказано, че спрямо „АГРО УСПЕХ 2015" ЕООД е бил
издаден Ревизионен акт № Р-02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на НАП – Бургас,
като същият е бил обжалван и частично потвърден с решение № 1532/05.10.2017 г.,
постановено по адм. дело № 341/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас,
което пък е потвърдено и влязло в сила с Решение № 4909 от 17.04.2018 г. на Върховен
административен съд. От казаното следва безспорно, че към 17.04.2018 г. това публично
7
задължение е било установено, ликвидно, изискуемо и неплатено.
Същевременно обаче се установява от самото решение на Върховния
административен съд, че последното публично заседание по делото е било проведено на
двадесети март 2018 г. Именно в това заседание е присъствал и процесуалния представител
на дружеството. Това от своя страна води на извод, че решението е постановено
неприсъствено за страните. По делото липсват категорични доказателства кога решението е
било съобщено на страните по делото, респективно кога обвиняемата В. е разбрала за така
постановеното решение. Този момент се явява от съществено значение, тъй като едва от
този момент същата е наясно с обстоятелството, че е установено по безспорен начин едно
ликвидно и изискуемо публично задължение за дружеството, което не е платено. Именно от
момента на разбиране за влязлото в сила решение би възникнало и задължението за
обвиняемата В. да подаде искане за откриване производство по несъстоятелност спрямо
дружеството в 30 дневен срок и то при изпадане на дружеството в неплатежоспособност.
Същевременно обаче в постановлението си прокурорът е приел, че този срок е
започнал да тече на 17.04.2018 г. и е изтекъл до 18.05.2018 г., като не е подадено такова
искане. С това е прието и че на 18.05.2018 г. е осъществен състав на престъпление по чл.
227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК от обвиняемата, тъй като е реализирано изпълнителното деяние –
неподаване на молба в 30 дневен срок от управляващия дружеството.
По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да водят
на категоричен и безспорен извод, че именно на 17.04.2018 г. обвиняемата е била уведомен
по някакъв начин за влязлото в сила решение, както и доказателства че това е датата на
изпадане на дружеството в неплатежоспособност, т. е. че именно на тази дата е възникнало
задължението й да подаде в 30 дневен срок молба за откриване производство по
несъстоятелност. С оглед на това съдът счита за недоказана датата, на която се твърди
обвиняемата да е осъществила престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Следва да се отбележи също така, че по отношение на посочената в обвинителния
акт дата 17.04.2018г. – датата на постановяване на решението на ВАС по оспорения
ревизионен акт, вещите лица са категорични, че настъпване на неплатежоспособността на
дружеството може да се установи към 31.12.2018г., но не и към 17.04.2018г.
В настоящия случай са налице категорични заключения на съдебно-икономическите
експертизи, изготвени в досъдебното производство, че към 31.12.2017 г. търговско
дружество "Агро успех 2015" ЕООД не е било в неплатежоспособност, от което може да се
направи обоснован извод и че към посочената в обвинителен акт дата на спиране на
плащанията – 05.09.2017 г. дружеството не е било неплатежоспособно.
Съдът счита, че и от субективна страна обвиняемата В. не е осъществила деянието,
за което е предадена на съд. С оглед недоказаността на това кога е възникнало задължението
й за подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, съдът счита че
няма как да бъде прието за доказано и че именно на 18.05.2018 г. тя е осъществил състава на
престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от субективна страна.
8
От субективна страна това престъпление може да бъде извършено единствено при
пряк умисъл като форма на вина. Деецът следва ясно да съзнава, че има задължение за
подаване на молба за откриване производство по несъстоятелност по отношение на
управляваното дружество /с оглед неплатежоспособност на дружеството и наличие на
ликвидни и изискуеми задължения, които не са платени и не могат да бъдат покрити/, да
съзнава ясно от коя дата тече за него законоустановения 30 - дневен срок да стори това и
независимо от тези обстоятелства да бездейства и да не изпълни законоустановените си
задължения. Именно в деня следващ изтичането на този срок и ще бъде извършено
престъплението, като тогава и деецът ще прояви субективното си отношение и ще
демонстрира с бездействието си, че цели да постави в опасност интересите на кредиторите
на дружеството.
В конкретния случай обаче няма как да се приеме за безспорно доказано по делото,
че именно на 18.05.2018 г. обвиняемата е действала при сочения пряк умисъл
неизпълнявайки законоустановените си задължения да подаде искане за откриване
производство по несъстоятелност. Ето защо и съдът счита, че не е доказано обвиняемата да
е осъществила състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от субективна
страна именно на 18.05.2018 г.
При горните констатации обосновано и законосъобразно Районен съд - Сливен е
мотивирал липсата на престъпление от обективна и субективна страна на престъплението по
чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което е налице несъставомерност по тези текст от
закона.
Правилно в този случай обвиняемата е призната за невиновна и е оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си се прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в
някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на обвиняемата, а и въобще на процесуалните права на всички страни
за участие в производството.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва
същият да бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/01.03.2022г. постановено по анд №
1460/2020г. по описа на Районен съд - Сливен.
Настоящото решение е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10