Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.05.2018 г. гр.Белоградчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори състав
На двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета
Еленкова,
като разгледа
докладваното от съдия Антов
гр.дело № 38 по описа за 2015 година,
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за
връщане на платената сума в размер на 24 446.00лв. по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, по който ответника не е изпълнил две от задълженията си с пр. осн. чл. 55
ал.1 предл.трето ЗЗД и за сумата 1 559.63лв. – мораторна лихва с пр. осн.
чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В предявената от Държавен фонд
Земеделие искова молба се излага : Между ищеца и ответника Н.Л.Я. е сключен договор №
05/112/02490/12.10.2009г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка
“създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007г. – 2013г.
В изпълнение на договора е преведена от ищеца на ответника сума в размер на 24 446.00лв.
Ответника не е изпълнил две задължения по договора : - да има постоянен и
настоящ адрес *** за периода 10.09.09г. – 12.10.14г. и за периода 10.09.09г. –
12.10.14г. да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа
дневно
С
уведомително писмо за отхвърляне на плащанията ответника е прекратил договора
на осн. т.4.7 и т.6, б. “г” от договора и развалил същия на осн. чл. 87 ал.2 ЗЗД. Със същото писмо, получено от ответника на 21.05.2014г., последният е
поканен в 30 дн. срок от получаването да възстанови доброволно исковата сума,
но плащане не е постъпило, поради което ищеца претендира и мораторна лихва от
21.06.2014г./от деня следващ крайната дата на предоставения 30 дн. срок за
възстановяване на иск. сума/ в размер на 1 559.63лв.
Моли се да
бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата 24 446.00лв. по развален договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ, по който ответника не е
изпълнил две от задълженията си на осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД и
1 559.63лв. – мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Представя писм. доказателства,
претендира разноски.
Ответника е оспорил
предявения иск.
Брани се с правни доводи : - уведомителното писмо за отхвърляне на
плащанията не отговаря на чл. т.6 б.”г” от договора; - същото писмо е подписано
от лице без представителна власт за прекратяване или разваляне на договора, не
е налице и законова делегация за това; - твърди, че не е налице основание за
разваляне на договора, тъй като клаузите на т.4.28 и т.4.29 от договора са
нищожни, поради противоречие със закона
Предявил е инцидентни установителни искове с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл.1 ЗЗД - за установяване нищожност на клаузите
на т.4.28 и т.4.29 от договора. Претендира разноски по делото.
Проц. представител
на ответника/ищеца/ е оспорил предявените установителни искове.
Брани с
правни доводи – клаузите на т.4.28 и
т.4.29 не са нищожни, тъй като са установени в подзаконов нормативен акт
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 12.10.2009г. м/у ищеца
и ответника е сключен договор № 05/112/02490 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по мярка “създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г.
В изпълнение на договора е преведена от ищеца на ответника сума в размер на 24 446.00лв.
През част периода 10.09.09г. – 12.10.14г. ответника не е имал постоянен и
настоящ адрес ***. През периода 22.07.2010г.-10.09.2012г. е имал настоящ адрес ***,
а през периода 10.09.2012г.-12.11.2013г. – в гр. Мизия.
През част от периода 10.09.09г. – 12.10.14г. ответника е имал трудово
правоотношение за повече от 4 часа дневно.През периода
19.11.2009г.-10.09.2012г. е работил по тр. договор на 8 часов работен ден.
В
уведомително писмо за отхвърляне на плащанията се сочи, че договора м/у
страните се прекратява на осн. т.4.7, предл.второ и т.6, б. “г” от същия, във
вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД. Със същото писмо, получено от ответника на 21.05.2014г.,
последният е поканен в 30 дн. срок от получаването да възстанови доброволно
исковата сума.
В чл.
55 ал.1 ЗЗД са уредени три специални състава
на неоснователно обогатяване, диферинцирани по липсата на основание –
дали тя е налице в момента на получаването или настъпва в по-късен
момент. При неоснователното обогатяване под
основание се има предвид правна връзка / правно отношение / което да оправдае
получаването на вещи или средства, увеличаването
на активите в имуществото на едно лице. Дава се нещо в изпълнение на
съществуващо към този момент валидно задължение. Правното основание е именно
отношението по задълженост, на лицето което престира.
Предявеният
иск е за връщане на платената сума по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, по който ответника не е изпълнил част от задълженията си с пр. осн. чл.
55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
С иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД разполагат
лицата, които твърдят, че са престирали на валидно правоотношение между
страните, което е отпаднало.
При този иск ищецът следва да докаже плащането/като е допустимо да въведе и твърдения за
основанието, към момента на получаването на престацията от ответника/, както и фактите и обстоятелствата, обуславящи
отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания
за задържане на полученото.
В случая за да бъде ангажирана отговорността на ответника да върне
получената сума следва да бъде установено наличието на валиден договор м/у
страните, в изпълнение на който на ответника е преведена исковата сума, виновно
неизпълнение на задължение на ответника, поради което същият договор е развален.
Не се спори
м/у страните и се признава наличието на договор м/у страните за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ, въз осн. на който ответника е получил исковата
сума, както и неизпълнение на две от задължение на ответника по същия договор.
За неоснователен съдът
приема довода на ответника, че писмото за отхвърляне на плащанията, с което ищеца
твърди, че е развален договора с ответника е подписано от лице без
представителна власт. Довода е аргументиран изцяло с твърдения, че на областния
директор ДФ”З”-Монтана не са и не могат да се делегират правомощия за разваляне
на договор от вида - сключения м/у страните.
Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава
административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в
чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Обикновено
делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да
реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на
територията на голям район или на територията
на цялата страна.
Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с
няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму.
В случая не
става въпрос за делегиране на правомощия.
С т.4 от р-л
ІІ на Заповед № 03-РД/1896/19.12.2012г. директорите на ОД на ДФЗ са
упълномощени да прекратяват или развалят договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ.
Делегирането на властнически
правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен.
При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от
името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия
възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията
действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия.
В заключение, съдът приема, че
директора на ОД на ДФ”З”-Монтана, подписал писмото за отхвърляне на плащанията не е действал при липса на възможност
за законова делегация, а като пълномощник на изпълнителния директор на ДФ”З”.
Страната, която твърди надлежно упражняване на правото
си да развали договора, следва да докаже наличието на предпоставките на чл. 87 ЗЗД - съответния вид неизпълнение,
волеизявление за разваляне и достигането му до насрещната страна./ Решение № 100 на ВКС, т. д. № 307/2011 г., ІІ т.о./
Съдът
приема, че не е налице втората от предпоставките по чл. 87 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника.
Волята за разваляне трябва да е изразена недвусмислено. Такава воля изразена явно, недвусмислено и категорично в уведомително
писмо за отхвърляне на плащанията няма/ че счита сключения м/у страните договор № 05/112/02490 за развален /. Възможно е според практиката на ВКС, част от която и решение № 178/12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г., ІІ т.о., правото да се реализира с искова молба, с
която се претендират вземане, както в случая, за връщане на даденото по договора, ако в исковата
молба ищецът е направил изявление за разваляне на договора и с получаване на
преписа ответникът ще узнае за него и ако са налице останалите предпоставки по
чл. 87 ЗЗД. Но и в
исковата молба не се съдържа изявление за разваляне/ налице са твърдения, че договора е вече развален/ и поради това в полза на Фонда не е възникнало
вземане по член 55, ал.1, пр.трето ЗЗД за връщане на финансовата помощ в размер на сумата от 24 446 лв., респ. и за обезщетение за забавено плащане в размер на 1 559.63лв.
Предвид изложеното,
съдът приема, че предявеният иск за връщане на платената сума в размер на 24 446.00лв. по развален договор
за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ, по който ответника не е изпълнил две от задълженията си
с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД е неоснователен и като такъв го
отхвърля.
С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователен и акцесорния иск за сумата 1 559.63лв.
– мораторна лихва с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го отхвърля.
Предявеният инцидентен установителен иск за установяване нищожност на клаузата на т.4.28
от договора, съдът приема за основателен, поради което го уважава.
Установеното
в тази клауза задължение ответника да има постоянен или настоящ адрес в
общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в
община съседна на някоя от тях за срок от 5 години след сключване на договора противоречи
на разпоредбите на чл. 93 ал.1 ЗГР/
“Постоянен адрес е адресът в населеното място, което
лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението”/, чл. 96 ал.1 ЗГР и чл. 35 ал.1, от Конституцията на РБ /“Всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”/
Предявеният инцидентен
установителен иск за установяване нищожност на клаузата на т.4.29 от договора,
съдът приема за неоснователен, поради което го отхвърля. Установеното в тази
клауза задължение ответника да няма трудови или служебни правоотношения за
повече от четири часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора,
съдът намира, че не противоречи на българското законодателство. Пример в това
отношение е разпоредбата на чл. 113 КТ, която е аналогична на установеното в
клаузата на т.4.29 от договора ограничение
за продължителността на работното време на ответника по трудово или служебно
правоотношение.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски
по настоящото дело в размер на 1 040.23лв. – държавна
такса и 920.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ищеца следва да плати на ответника направените по настоящото дело разноски
в размер на 50.00лв. – държавна такса по предявения установителен иск за
установяване нищожност на клаузата на т.4.28 от договора.
Ответника следва да плати държавна такса по сметка на БРС в размер на
50.00лв. - по предявения инцидентен установителен иск за обявяване за
нищожна поради противоречие със
закона, клаузата на т.4.29 от договор № 05/112/02490/12.10.2009г.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
Отхвърля предявените
от Държавен Фонд “Земеделие” с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “…” № .., против Н.Л.Я. с ЕГН **********
*** искове
за връщане на сумата 24 446.00лв.,
дадена по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №
05/112/02490/12.10.2009г., по който ответника не е изпълнил част от задълженията
си с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД и за сумата 1 559.63лв. –
мораторна лихва с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2015г. до
окончателното изплащане на вземането като неоснователни.
Оставя без уважение искането на ДФ
“Земеделие” с ЕИК ********* за присъждане на направени по делото разноски в
размер на 1 040.23лв. – държавна такса и 920.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Обявява за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.28 от договор № 05/112/02490/12.10.2009г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по мярка “създаване на стопанства на млади фермери” по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., със страни Държавен Фонд “Земеделие” с ЕИК ********* и Н.Л.Я. с ЕГН **********.
Осъжда Държавен Фонд “Земеделие” с
ЕИК ********* да заплати на Н.Л.Я. с ЕГН
********** направените по настоящото дело разноски в размер на 50.00лв. – държавна такса по предявения установителен иск за
установяване нищожност на клаузата на т.4.28 от договора.
Отхвърля предявения
от Н.Л.Я. с ЕГН ********** *** срещу
Държавен Фонд “Земеделие” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. “..” № .. иск за обявяване за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.29 от договор № 05/112/02490/12.10.2009г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка “създаване на стопанства на
млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. –
2013г.
Осъжда Н.Л.Я. с ЕГН ********** да
внесе по сметка на БРС държавна такса в размер на 50.00лв. по предявения
инцидентен установителен иск за обявяване за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.29 от договор № 05/112/02490/12.10.2009г.
Решението може да се обжалва пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: