О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260195 02.11.2020 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 02 ноември Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 3250 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248 и чл.78, ал.1 и ал.2 и във
връзка с чл.405, ал.1 от КЗ.
Делото е образувано по частна жалба от К.И.Н., с адрес ***, чрез
пълномощника си адв. Н.Н. ***, срещу Определение № 260104/31.08.2020г. по гр.д.
№ 5217/2019г. по описа на Районен съд - С.З., VII гр. състав в частта, в която е отхвърлено искането за допускане на изменение
на постановеното Решение с № 858/23.07.2020 г. в частта му за разноските чрез
допълнително осъждане на ответника да заплати държавна такса в размер на още
4,36 лв. и допълнително осъждане на ответника да заплати сума за адвокатско
възнаграждение над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв.
С Определение № 260104/31.08.2020г. по гр.д. № 5217/2020г., Районен съд - С.З.,
VII гр. състав е отхвърлил молбата на жалбподателя с искане за изменение на
Решение № 858/23.07.2020 г. в частта му за разноските чрез допълнително
осъждане на ответника да заплати държавна такса в размер на още 4,36 лв. и
допълнително осъждане на ответника да заплати сума за адвокатско възнаграждение
над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв.
Жалбподателят твърди, че така постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно и противоречало както на материалния, така и на процесуалния
закон - ГПК и на задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС /т.3 от същото/, напълно относимо
към настоящия казус. Подробните съображения и доводи на жалбподателя и
пълномощника му са изложени в депозираната пред въззивния съд въззивна частна
жалба с вх.№ 261523/10.09.2020 год.
Ето защо на тези правни основания, изброени по горе моли съда да отмени
това определение в частта му, в която е отхвърлено искането за допускане на
изменение на постановеното Решение с № 858/23.07.2020 г. в частта му за
разноските чрез допълнително осъждане на ответника да заплати държавна такса в
размер на още 4,36 лв. и допълнително осъждане на ответника да заплати сума за
адвокатско възнаграждение над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор
такъв е постъпил от въззиваемия по делото Застрахователна компания „Л.И.“ АД
гр.С., с който излага становище за неоснователност на частната жалба.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в
процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275,
ал.2 във връзка с чл.248, ал.2 и ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 260104/31.08.2020г. по гр.д. № 5217/2019г. по
описа на Районен съд - С.З., VII гр. състав РС – С.З. е
оставил без уважение молбата на жалбподателя за допускане на изменение на
постановеното Решение с № 858/23.07.2020 г. в частта му за разноските чрез
допълнително осъждане на ответника да заплати държавна такса в размер на още
4,36 лв. и допълнително осъждане на ответника да заплати сума за адвокатско
възнаграждение над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв., като
неоснователна.
Жалбоподателят К.И.Н. е получил съобщението за изготвеното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на първостепенния
съд на датата 04.09.2020 год., като съобщението е получено от адв. Н. – надлежен
пълномощник на жалбподателя по делото. Жалбата е постъпила в РС-С.З. на шестия ден с вх. № 261524/10.09.2020г. против същото Определение на първоинстанционния
съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва
да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивният съд следва
да отбележи, че съобразно нормата на Чл. 248,
ал.(1) от ГПК В срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Производството по делото е образувано по повод на исковата молба, с която частния
жалбоподател К.И.Н. и Д.П.Н./производството досежно втората ищца е прекратено
със съдебното решение по делото/ са предявили срещу Застрахователна компания „Л.И.“
АД иск по чл. 405, ал. 1 КЗ. С решение № 858/23.07.2020 г. Старозагорски
районен съд е уважил частично иска на жалбподателя, като е осъдил
ответника за заплати на ищеца сума в размер на 5784,22 лв. и е отхвърлил
иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 12 020,00 лв.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски окръжен съд възприема
следните правни изводи:
Отговорността за разноските по водене на делата е уредена в Глава осма,
раздел втори „Държавни такси и разноски“. Спорен в практиката е въпросът дали
се касае за обективна, безвиновна отговорност или за отговорност за вреди,
вследствие неоснователно воден процес. Конкретните норми, касаещи общия исков
процес и направените от страните разноски в този процес са обективирани в специалната
разпоредба на чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи,
че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на
конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски /ако такива са поискани своевременно/, съответно -
при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от
ответника разходи. В случай на частично
уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в
полза на ищеца, а за отхвърлената част
- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част.
На първо място въззивната инстанция следва да отбележи по отношение на
присъденото адвокатско възнаграждение, неправилно ищецът и частен жалбподател
твърди в частната си жалба, че същото следва да се изчислява единствено върху
сумата от 5784,22 лв. и тогава действително би се получило възнаграждение в
размер на 619,00 лв. Ищецът обаче не отчита, че искът е предявен за
12 020,00 лв., а уважен за 5784,22 лв., т.е. налице е частично
уважаване на иска и частично отхвърляне /12 020,00 лв. – 5784,22 лв. е
равно на 6235,78 лв./.
Следователно по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска /а не изцяло спрямо уважената част както
неправилно счита ищеца и жалбподател/.
Затова формулата за изчисление е следната: 5784,22 /уважена част от
иска/ разделено на 12 020,00 лв. /предявена част от иска/ и съответно се
получава частта /или процентът/ на уважаване на иска, който в настоящият случай
е 48,11 %. Същият получен резултат /процентът на уважаването на иска/ следва да
се умножи по сумата от 900,00 лв. което представлява именно адвокатско
възнаграждение /след неговото намаляване поради прекомерност, което е подробно
обсъдено в първоинстанционното съдебното решение/ или като краен резултат се
получава сумата в размер на 433,00 лв. разноски
следващи се на ищеца за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част
на иска. Както се посочи тезата на ищеца в молбата не държи сметка, че
искът е частично, а не изцяло уважен. Действително адвокатското възнаграждение
не може да бъде определено под минималния размер, но това е в неговата цялост
за една съдебна инстанция, като съобразно уважаването или отхвърлянето на иска
се определя минималното възнаграждение като основа за изчислението на тези
параметри съобразно уважената част на иска.
На следващо място по отношение на дължимата държавна такса ищецът неправилно
счита, че като база в нейното изчисляване следва да се включи законната лихва,
тъй като както се посочи 78, ал. 1 от ГПК предвижда заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Не
съставлява отделен иск заявяването на искане за присъждане на законна лихва
само за период след завеждането на исковата молба /така определение под
№117/20.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 997/2015 г, I т.о., също срв. т. 9 от
Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС/.
Поради това тя не може да служи като основа за изчисление на разноски по
делото, тъй като чл. 78, ал. 1 от ГПК използва ясно израза уважена част от
иска. Затова в случая държавната такса е изчислена по следната формула
5784,22 /уважена част от иска/ разделено на 12 020,00 лв. /предявена
част от иска/ и получения резултат е умножен по 470,00 лв. държавна
такса или сума в размер на 227,00 лв. разноски
следващи се на ищеца за държавна такса.
3/ Сборът от 433,00 лв. и 227,00 лв. е 660,00
лв. и това е общия сбор на дължимите на ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска. Същият резултат се получава и
при общо изчисляване на разноските - 5784,22 /уважена част от иска/ разделено
на 12 020,00 лв. /предявена част от иска/ и получения резултат е умножен по
900,00 лв. /адв. възнаграждение/ + 470,00 лв. /държавна такса/, т.е. общо 1370,00 лв. е сборът на разноските на
ищеца или сума в размер на 660,00 лв. разноски следващи се на ищеца.
И в заключение въззивният съд следва да отбележи, първоинстанционният РС-С.З. се е съобразил, както с приложимите по случая
императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна практика
на Върховните съдилища на Републиката и касателно определянето на точния размер
на дължимите разноски съразмерно на уважената част на иска. Първостепенният съд е стигнал до единствено
възможните в настоящата ситуация и същевременно с това правилни и обосновани
изводи, че не са налице законовите предпоставки за допускането на изменение
на процесното Решение в частта му за разноските по чл.248 от ГПК.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалваното Определение на РС- С.З., като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260104/31.08.2020г. по гр.д. № 5217/2019г. по
описа на Районен съд - С.З., VII гр. състав, с което е
отхвърлено искането за допускане на изменение на постановеното Решение с №
858/23.07.2020 г. в частта му за разноските чрез допълнително осъждане на
ответника „Л.И.“ АД гр.С., да заплати държавна такса в размер на още 4,36 лв. и
допълнително осъждане на ответника да заплати сума за адвокатско възнаграждение
над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв. като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.