Протокол по дело №423/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 148
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20215000600423
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 148
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Нестор Сп. Спасов

Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600423 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10,00 часа в залата се явиха:
По протест на ОП Пловдив се явява апелативния прокурор Р.П..
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. Г. П. се явява лично и със защитниците си - адв. З.
и адв. В..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. П.: Да се даде ход на делото.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и
искания за доказателства.
Адв. З.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. В.: Нямам искания за отводи и доказателства.
1
ОБВ. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам частния протест.
Адв.З.: Оспорвам частния протест.
Адв. В.: Оспорвам частния протест.
ОБВ. П.: Оспорвам частния протест.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да уважите
частния протест. Разбира се, не го поддържам, поне аз в частта, в която се
твърди, че обвиняемият може да се укрие. Това беше констатирано и от
първоинстанционното разглеждане на делото.
По същество спорът тук е относно това дали има реална опасност
същият дали може обвиняемия да извърши друго престъпление. ОС е
изложил аргументирано мотиви в тази насока защо има обосновано
предположение за извършено престъпление, вкл. и в насока свързана с
повдигнатото обвинение по чл. 116 НК. Действително начинът, поведението
последвало след извършване на инкриминирането деяние дава основание на
прокурора подал частния протест и аз, да твърдим, че има опасност този
обвиняем да извърши друго престъпление. В тази насока са и свидетелските
показания, касаещи поведението и страха, който изпитват от този обвиняем.
2
Не считам, че аргумента, че са изминали повече от десет месеца или
единадесет, или близо година, както се твърди, това не е така, надделява над
становището изразено от страна на представителя на прокуратурата, че е
минал разумния срок, защото законодателят е предвидил именно година и
половина за този вид престъпление.
Ето защо, моля да отмените определението на първоинстанционния съд
и оставите в сила мярката „задържане под стража“.
Адв. З.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите
определението на окръжния съд в сила и да не уважавате протеста по
следните съображения.
На първо място чест прави на представителя на Апелативна
прокуратура, че се разграничи с оглед твърдението на представителя на
Окръжна прокуратура, че има предпоставки нашият подзащитен да се укрие.
Това обстоятелство е било на вниманието още при първоначалното гледане на
мярката за неотклонение и Апелативният съд към онзи момент е достигнал до
извода още тогава, че не е имало такива предпоставки да се укрие.
Несериозно звучи и твърдението, че, видите ли, щом нашият подзащитен
имал познати в чужбина, вероятността да се укрие е голяма, което е
несериозно и житейски нелогично. В правомощията на всеки един прокурор е
разписано, че когато има съмнения или данни, че лицето може да се укрие,
може да му наложи забрана за напускане на страна. И това е стояло в
правомощията на представителя на прокуратурата към онзи момент. Това не е
сторено, а се твърди тук, че нямало забрана за напускане пределите на
страната.
На второ място считаме, че определението е правилно и
законосъобразно с оглед определената в един доста завишен размер парична
гаранция, като председателят на състава е обсъдил всички факти и
обстоятелства и за моя клиент и роднините му е почти непосилна. Дали ще я
съберат, или не – това е бъдещо, несигурно събитие. Но защо ние решихме да
не обжалваме този размер? По този начин аз считам, че този завишен размер,
ако вие потвърдите тази мярка, би гарантирал по-нататъшните действия на
подзащитния ни. Всъщност, едва ли този завишен размер по някакъв начин
3
би го мотивирал да извърши каквото и да било, при почти приключване на
производството, а по този начин ще гарантира, че нито ще се укрие, нито ще
извърши престъпление.
На следващо място считам, че макар и неприключил срокът по НПК с
оглед мярка за процесуална принуда за обвиняем с такова обвинение, а
именно година и половина, по делото не са събрани категорични
доказателства в пълнота за този дълъг период от време, които да говорят за
авторството на деянието. Вероятно, както и визира и председателят на
състава в първоинстанционния съд, има косвени доказателства или
предположения, но на този етап от разследването липсата на експертизи,
касателно авторството на деянието, няма. Това са 11 месеца. По делото има
разпитани маса свидетели, които разпити говорят за всичко друго, но не и за
начин, механизъм на извършване на деянието.
Прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор беше толкова
ентусиазирана, че изводите й бяха, че след като са били двамата в стаята,
единият е умрял, а другият, щом е жив, значи той е убиецът. Абсолютно
несериозно. В протеста се твърди, че свидетели се страхували да
свидетелстват. Но такива данни по делото няма. Всичките свидетели са от три
села разпитани – кой накъде погледнал, как погледнал на погребението, кой с
какво бил облечен.
Основното ни желание и молбата ни към вас е да потвърдите мярката
Парична гаранция. Най-важният ни довод този баща е да бъде при децата си.
Факт е, че те са изгубили майка си, но да продължават да растат без
присъствието на баща им, считам, че е най-важната ценност в днешно време.
Аз считам, че след като сте запознали с всички по делото, ще потвърдите
мярката Парична гаранция, макар и в този завишен размер, за да може той да
бъде при децата си.
Аз не мисля, че в продължение на 11 месеца, дори оставихме изцяло
разследването да си свърши качествено работата, виждате, че ние не сме и
пускали мерки за промяна по чл. 65 НПК, именно за да се докаже обективната
истина. Но и към настоящия момент това не е сторено. Категорично не мога
да се съглася, че тежестта на обвинението предполага продължаваща мярка
4
Задържане под стража. Напротив, законодателят е визирал в чл. 63 ал. 2 при
какви обстоятелства, ако има такова тежко обвинение, може и да няма такава
мярка Задържане под стража. Затова считам, че именно до настоящия момент
несъбирането на най-важните доказателства по делото, е и ново
обстоятелство. Затова си позволяваме вие да осъществите този съдебен
контрол на продължаващата се мярка Задържане под стража. Мисля, че
Паричната гаранция в този завишен размер е най-адекватната мярка към
настоящия момент, за да гарантира, че бащата ще е при децата си, а от друга
страна – да участва пълноценно в един бъдещ съдебен процес.
На 04.11.2020 г. обвиняемият е дал пълни и ясни обяснения, които са
преди каквито и да било първоначални експертизи. Но, видно от
заключението на тези първоначални експертизи, макар и неокончателни, е
видно, че изводите на експертите подкрепят тези обяснения. Да не говорим,
че разследването е абсолютно тенденциозно. Прокуратурата не си е
изпълнила задължението, че освен обвинителни доказателства, трябва да
събира и оправдателни такива. Да не говорим, че съм пускала маса молби с
искания за извършване на процесуално-следствени действия, които частично
са уважени, друга част не, без да има каквото и да е произнасяне защо не се
уважават. Че са разпитвани свидетели единствено и само от страна на
обвинението. Така че аз считам, че тази мярка за процесуална принуда,
определена от първоинстанционния съд, е адекватна, законосъобразна,
основателна и ще ви моля да я потвърдите.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, също молбата ми е да потвърдите
определението на Окръжен съд – Пловдив, с което е изменена мярката на
нашия подзащитен, и да оставите без уважение частния протест. Изцяло
подкрепям изложеното от колегата З.. Няма да се повтарям.
По отношение на обоснованото предположение изразих своето
становище. Въпреки изводите на първоинстанционния съд в тази насока, дори
да се приеме, че е налице обоснованото предположение за извършване на
престъпление по чл. 116 от нашия подзащитен, от което ние се
разграничаваме, според мен, действително не са налице другите две
предпоставки на чл. 63 НПК – реалната опасност от укриване и извършване
на друго престъпление. Аз също благодаря на представителя на Апелативна
5
прокуратура - Пловдив, че не поддържа протеста в частта за наличието на
обосновано предположение за укриване. Правилно колегата З. възрази на
твърденията в частния протест, че само от така предвиденото тежко наказание
- 15 години лишаване от свобода, е основание да се счита, че са налице тези
предпоставки. Действително, в чл. 63 ал. 2 НПК е казано, че тази реална
опасност се презюмира, ако не е налице друго обстоятелство по делото, а
такива други обстоятелства Окръжният съд в своите мотиви, в своето
определение е изложил, именно с оглед липсата на тези две предпоставки. В
тази насока правилно Окръжният съд е насочил своето внимание към
практиката на ЕСПЧ, където се набляга на факта, че с напредването на
изпълнението на мярката за неотклонение задържане под стража намаля
интензитета на тази реална опасност. В тази насока отново правилно
Окръжният съд е направил правилен и пълен анализ на доказателствата по
делото. Видно е, че няма какво друго да се събира по делото, освен така
чаканата от нас комплексна експертиза, която е назначена септември месец
миналата година и все още не е изготвена по незнайни за нас причини и
именно поради тези причини правилно Окръжният съд е установил, че липсва
и предпоставката да бъде извършено друго престъпление. В тази насока са
събрани множество доказателства.
С оглед на това моля да оставите без уважение протеста, като
потвърдите определението на Окръжен съд - Пловдив.
АДВ. З. (реплика): Ако разрешите, едно изречение само да допълня.
Апропо, ако видите съдържанието и на частния протест, прокуратурата вътре
никъде не твърди, че ако той бъде освободен, ще извърши друго
престъпление. Прокуратурата единствено твърди за укриване, което
обстоятелство и към настоящия момент, в днешното съдебно заседание
представителят на Апелативна прокуратура не поддържа. Никъде едно
изречение няма, евентуално, за извършване на друго деяние, ако бъде
освободен.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз много обичах жена си и много съжалявам за
това, което стана. Искам да се прибера при децата си. Занимавахме се със
6
земеделие.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да намалите паричната гаранция, за да съм
при децата си. Моля да потвърдите определението.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 477 от 02.08.2021 г. по ЧНД № 1659/2021
г., Пловдивският окръжен съд е уважил жалбата на защитниците на обв. Л. Г.
П. по досъдебно производство № 225/2020г. по описа на РУ - Х. при ОД на
МВР - П. като е изменил мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража” в „Парична гаранция” в размер на 80 000 лева.
Недоволен от така постановеното определение е останал прокурорът от
ОП – Пловдив, който е подал частен протест в законоустановения срок пред
въззивната инстанция.
Прокурорът е изложил доводи за несъгласието си с тезата на съда, че от
момента на вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия П. има нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в
по-лека такава. От събраните по делото допълнителни доказателства, все още
не е разколебано наличието на обосновано предположение, че обв. П. е
съпричастен към провдигнатото му обвинение. В този смисъл намира за
необоснована тезата на първостепенния съд, че с оглед на изтеклия
продължителен срок на задържането от почти една година и разпит на всички
свидетели, опасността от извършване на друго престъпление е с намален
интензитет, което налага изменението на мярката му за неотклонение в по-
лека такава. Касае за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от повече от 15 години, което презумира и
7
опасност от укриване. По делото е установено, че местопроизшествието е
било манипулирано преди идването на полицията по заличаване на следи по
пушката и положение спрямо трупа на пострадалата. Затова счита, че все още
не е отпаднала реалната опасност от страна на обвиняемия П., с оглед
характера и естеството на вменената му престъпна дейност, при вземане на
по-лека мярка за неотклонение да се укрие и затрудни предстоящите
действия по разследване, като препятства събирането на доказателства.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че
поддържа подаденият протест по изложените в него съображения, с
изключение на опасността от укриване и предлага определението на съда да
се отмени като необосновано, като остане в сила първоначално взетата най-
тежка мярка за неотклонение.
Обв. П. се явява лично и сас своите защитници - адв. С. З. и адв. В. от
АК - П., като заявяват, че определението на окръжния съд е законосъобразно,
обосновано и правилно, а протестът като неоснователен, предлагат да се
остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в частния протест, приема
за установено следното:
Частният протест е основателен.
Пловдивският окръжен съд, в своето определение, необосновано е
преценил, че в хода на досъдебното производство има нововъзникнали
обстоятелства, които водят до различни изводи от тези, при които е била
взета първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия Л. П..
Съдът е счел при събраните по делото допълнителни и приоритетно
косвени доказателства, че все още не е разколебано обоснованото подозрение
за съпричастността на обв. Л. П. към вменената му престъпна дейност. Не е
отрекъл, съобразеното при предходното разглеждане на делото от другите
съдебни състави, наличие на реална опасност от извършване на друго
престъпление, с оглед поведението на обвиняемия по време и след
8
извършване на деянието с предприетите действия по заличаване на следите по
пушката, с която е причинена смъртта на пострадалата К., нейното местене,
както и упражненото въздействие върху охранителната система и проникване
в дома й, при ясното й нежелание да контактува с него и стремеж да ограничи
достъпа до имота й. Въпреки това е преценил, че интензитетът на реалната
опасност обвиняемия да извърши друго престъпление е снижен, с оглед на
напредналата фаза на разследване и предстоящото му приключване. И
предвид продължителността на периода на неговото задържане и
напредването в изпълнението на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, съгласно практиката на ЕСПЧ, реалната опасност да се извърши
друго престъпление намалява. От всичко това е достигнато до извода, че
очевидно взетата в продължение на почти 1 година най-тежка мярка за
неотклонение спрямо обв. П. е изиграла своята поправителна роля, като
същият с оглед на предстоящия финал на досъдебното производство не би
могъл с вземането на по-лека мярка за неотклонение да препятства неговото
приключване и се налага да се измени в по-лека такава – парична гаранция от
80 000 лева.
Настоящата въззивна инстанция също намира, че по делото са налице
достатъчно доказателства за съпричастността на обв. Л. П. към вменената му
престъпна дейност по чл.116, ал.1, т.6а от НК.
Касае се за деяние с особено висока степен на обществена опасност,
като не е очертана промяна или отпадане на първоначалната преценка за
наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление от
страна на обвиняемия П., въпреки очевидно напредналия етап на
провежданото досъдебно производство, по което предстои изготвянето на
заключение по назначената допълнителна, комплексна съдебно-медицинска и
балистична експертиза и евентуално предявяване на разследването. В случая
сериозно е подценена все още съществуващата подобна опасност, с оглед на
естеството на предприетите от обвиняемото лице действия преди извършване
на деянието, а и впоследствие, по манипулиране на следите на
произшествието, възможност при излизането му на свобода за евентуално
въздействие на свидетели по случая и др.
Отделен е въпросът, че по делото с оглед на резултатите от проведения
9
допълнителен следствен експеримент, чийто протокол не е приложен в
кориците на делото /в т.5 от ДП присъства накрая, непрошнурован само
неговия фотоалбум/, както и заключението на назначената, но все още
неизготвена допълнителна съдебно-медицинска и балистична експертиза, би
могло отново да се преразгледа въпроса за адекватността на взетата мярка за
неотклонение спрямо обв. П..
На настоящият етап от досъдебното производство, безспорно периодът
на задържането под стража на обвиняемото лице е напреднал и наближава 11
месеца, но с оглед на повдигнатото обвинение за тежко умишлено
престъпление, нуждата от извършване на допълнителни процесуално-
следствени действия, както и фактическата и правна сложност на случая,
неправилно е преценен от окръжния съдия като такъв с неразумна
продължителност по смисъла на чл.22 от НПК. Неслучайно, с оглед характера
на повдигнатото обвинение, в чл.63, ал.4 от НПК е поставена и максималната
рамка за неговата продължителност от 1 година и 6 месеца, която все още не е
достигната.
Поради тези причини, следва да се уважи подаденият частен протест от
ОП – Пловдив, като се отмени определението на окръжния съд, с което е
изменена мярката за неотклонение на обвиняемата Л. Г. П. от „Задържане под
стража“ в по-лека – „Парична гаранция“ от 80 000 лв., тъй като няма
настъпили съществени промени в обстоятелствата, при условията на които е
била взета първоначално.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 477 от 02.08.2021 г. по ЧНД №
1659/2021 г., с което Пловдивският окръжен съд е уважил жалбата на
защитниците на обв. Л. Г. П. по досъдебно производство № 225/2020г. по
описа на РУ - Х. при ОД на МВР - П. като е изменил мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на
80 000 лева.
10
ОСТАВЯ без уважение жалбата на защитата на обвиняемия Л. Г. П. за
промяна на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека
такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11