Р Е Ш Е Н И Е
№ V-155
07.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела Михова
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 112 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх.
№685/14.01.2020г., подадена от Д.В.Г., чрез пълномощника адв. М.Д., с която се
обжалва Решение №222 от 29.10.2019г., постановено по гр.д. №93/2018г. по описа
на Районен съд Поморие.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Д.В.Г., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес ***, оф.3, адв. Д.Димова - БАК, срещу община Поморие, за
установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот
представляващ поземлен имот с идентификатор №57491.501.29 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, одобрени със Заповед
№РД-18-36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Поморие,
местност „Малкото езеро”, с площ от 463 кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: №57491.501.457; №57491.501.28; №57491.501.555; №57491.501.24 и
за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху същия имот.
По делото е
постановено Определение №787/26.11.2019г., по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с
което е допълнено Решение №222/29.10.2019г., постановено по гр.д. №93/2018г.,
по описа на Районен съд Поморие, като е осъдена Д.В.Г., ЕГН:**********,***,
сумата от 600 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски. Със
същото определение са оставени без уважение исканията на Д.В.Г. за присъждане
на направените от нея разноски по делото, както и за намаляване на присъденото
на Община Поморие адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. до минимума,
предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Горепосоченото
определение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.
Твърди се във
въззивната жалба, че постановеното решение е недопустимо, неоснователно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Изложени са твърдения за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, както и за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.
Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Направени са следните доказателствени искания: да се допусне
изготвяне на нова експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани във
въззивната жалба. В случай, че съдът откаже допускането на експертиза, да бъдат
издадени съдебни удостоверения, с които въззивницата да се снабди с други
такива от Министерство на икономиката, Областна управа – Бургас, Държавен и
Военен архив относно процесния имот, както и намиращите се в Общинска служба
земеделие и гори документи, скици, както и тези, намиращи се в Община Бургас
при изготвяне на актове за държавна и общинска собственост на процесния имот. Иска
се да бъдат допуснати двама свидетели, които да уточнят границите на процесния
имот.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Община Поморие,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
предявеният иск е недопустим, а по същество - неоснователен. Излагат се доводи
в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Иска се да бъдат оставени без уважение
доказателствените искания на въззивницата. Не са ангажирани доказателства.
С Определение от
30.04.2020г. Окръжен съд – Бургас е допуснал извършването на тройно
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на
единичната експертиза, но поради невнасяне на дължимия депозит от страна на
въззивницата, същата не е била изготвена в настоящото производство. Искането на
въззивницата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
е било уважено от първоинстанционния съд, поради което е оставено без уважение
като преклудирано.
Бургаският окръжен
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба предявена от ищцата Д.Г.,***, против
ответника община Поморие. В молбата се твърди ,че ищцата в качеството си
на наследник на Евпраксия Ортодоксиева В. (Власакиева) е собственик на пет броя
солници в местността „Сетя” с обща площ 640 кв. м. при съседи Я.В., Д.В., Б.В.и
Е.В., Х.К., Г.Г.и канал за вода, които солници са били одържавени, а в
последствие собствеността върху тях е била възстановена по силата на ЗВСОНИ.
Твърди се че понастоящем тези солници се идентифицират с ПИ с идентификатор №
57491.501.29 по КККР на гр. Поморие, в местност „Малкото езеро” с площ от 463
кв.м. Иска се установяване по отношение на ответника Община
Поморие, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № 57491.501.29
по КККР на гр. Поморие, с площ от 463 кв. м. и осъждане на ответника да и
предаде владението на същия имот. Претендират се и направените по делото
разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК, ответната община е подала отговор на иска в който
сочи, че настоящият иск е недопустим поради това , че ищцата
е предявявала многократно искови молби срещу общината с идентично искане за
възстановяване на процесните солници, на същото основание , като
този въпрос е разрешен с влязло в сила решение №32/07.04.2009 г. по гр.дело
№69/2008 г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от ищцата иск
срещу Община Поморие . Отделно от това се оспорва иска като се сочи, че не се
сочат доказателства за местонахождението на имота и се иска отхвърлянето на
иска като неоснователен. Иска се присъждане на направените разсноски. Ангажира писмени доказателства.
В с.з. ищцата се
представлява от процесуален представител- адвокат Димова.
Поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответната община
се представлява в с.з. от процесуален представител - адвокат Ангелова. Поддържа подадения отговор и моли за
отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.
За да постанови
решението си, първоинстанционния съд е приел за установено, че ищцата, в
качеството си на единствен законен наследник на майка си Евпраксия Ортодоксиева
В. е притежавала правото на собственост върху пет броя солници в посочената в
исковата молба местност “Сетя”, които впоследствие са били
завзети от държавата, а по-късно собствеността върху същите е била възстановена
по силата на закона по реда на ЗВСОНИ. Приел е обаче, че ищцата не е успяла да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че възстановените солници с
площ 640 кв.м. са идентични с процесния ПИ 57491.501.29 с площ 463 кв. м. или с
част от него, като в тази връзка се е обосновал и с изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, чието заключение сочи на невъзможност да бъдат
установени границите на солниците по настоящата кадастрална карта, тъй като на
място не съществува нито една граница от описанието му, а претедираният имот ПИ
57491.501.29 е урбанизирана територия, като този имот и имотите около него са
възстановени с проект, а не по стари имотни граници.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил
обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд
относно неоснователността на предявения иск също е правилна и е базирана на
установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По депозираните в жалбите оплаквания по съществото на
спора:
На първо място се
сочи, че първоинстанционния съд не се е съобразил с експертизата, която сочила,
че това е идентифицираното място, както и не е направил правилен прочит на
свидетелските показания.
Съдът намира така
изложените доводи за неоснователни. В експертното заключение вещото лице действително
посочва, че може да се направи извод за идентичност между припознатия имот и
солниците, поставени в дял и изключителна собственост на наследодателката на
ищцата, съгласно Протокол – делба от 1939г., но само при условие, ако са
посочени трайни обекти по границите, които да са съществували към 1939г. и към
настоящия момент. Това условие в разглеждания случай не е налице, тъй като
видно от събраните по делото данни, такива трайни обекти по границите на
съществуват, както и най-характерния от тях, а именно канала за вода. В тази
насока не са могли да бъдат извлечени данни и от картен материал, тъй като
безспорно установено по делото е, че е съществувал кадастрален план (само графична част) на солниците от 1947-48г., върху
който липсва графика за местността, но същият е бил загубен и не се съхранявал
в общината. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че впоследствие солниците
в местността Сетя са били възстановени с план за земеразделяне, а не в стари
реални граници, понеже такива не са открити.
Несъстоятелно е
възражението досежно неправилната интерпретация на свидетелските показания.
Съдът действително не е изложил мотиви в каква част кредитира или не показанията на разпитаните по делото
свидетели, ангажирани от ищцата, но това не рефлектира върху направените от
него правни изводи, а оттам и до неправилност на първоинстанционното решение.
На първо място ангажираните от ищцата свидетели Палапешков и Михайлова
пресъздават доказателствени факти с производен характер, които не са въприели
лично, а на следващо място въз основа на инкорпорираните в тях данни няма как
да бъде направен и извод за идентичност на имота, доколкото на вещото лице не е
бил поставена задача за установяване на границите на имота на базата на
сравняване на съседите му във времето, за които свидетелите дават сведения..
Във връзка с
оплакването на въззивницата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, свързани с отказ от негова страна да бъдат събрани други относими
доказателства за съседните имоти, в т.ч. картен материал чрез други институции,
настоящата инстанция е допуснала изготвянето на тройна съдебно- техническа
експертиза, по повод на която вещото лице да извърши справка в Областна
администрация Бургас, Държавен архив и Военен архив. Чрез бездействието си и
несвоевременно внасяне на депозит, включително и в допълнително дадения от съда
срок за това, въззивницата сама се е лишила от възможност да обори фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, които се явяват обосновани и
кореспондиращи на наличната доказателствена съвкупност, поради което изцяло се
споделят от въззивната инстанция.
Съдът не споделя и
възражението на въззивницата, че съдът не й е указал за кои обстоятелства носи
доказателствена тежест. Още с определението си по насрочване по чл.140 ГПК,
районния съд е посочил, че искът по чл.
108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик, както и че за да е основателен искът по чл.
108 от ЗС и да бъде уважен, в тежест на ищцата
е да докаже, че е
придобила правото на собственост по отношение на
процесния имот и че ответникът го владее, а ако ответникът твърди наличие на
правно основание за упражняването на фактическата власт, в негова тежест е да
го докаже. Т.е. ищцата е следвало да
докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е придобила
правото на собственост по отношение на процесния имот на соченото придобивно
основание - реституция по ЗВСОНИ. Ищцата е следвала
да докаже, че Община Поморие владее
същия имот. Недоказването на която и да е от тези предпоставки има за правна
последица отхвърлянето на исковата пратенция, като неоснователна.
Собствеността по
ЗВСОНИ (обн. ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г.) се възстановява по силата на закона
(ex lege), считано от влизането му в сила при наличието на следните предпоставки:
1) имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на реституционния
ефект, респ. на наследодателя му; 2) имотът да е бил отчужден по нормативните
актове, посочени в чл.
1
и чл.
2 на ЗВСОНИ; 3) собственикът на имота да не е бил
обезщетен чрез изплащане на паричната равностойност на имота или чрез друг
равностоен на него недвижим имот; 4) при влизане в сила на ЗВСОНИ (към
25.02.1992 г.) имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации
или техни фирми или ЕТ по чл.
61 от ТЗ; 5) имотът реално да съществува до размерите, с които
е бил отчужден.
Съгласно Решение №
672/10г. от 07.03.2011г. на ВКС, индивидуализацията
на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен
статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат
да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи
идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с
различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и
граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели
на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,
достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното
право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните
наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот
не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са
присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се
променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и
установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват
експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването
на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните
планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична
документация. Относно наименованието на местността са допустими и свидетелски
показания, тъй като то няма официален характер, а и самите й граници не са
точно определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или
ако местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са
наричани с едно общо наименование. Относно това, че не площта, а границите са
индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика, изразена и в решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата- напр.
решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че като е отказал да признае идентичност на
процесния имот с този, който е принадлежал на наследодателя на ищцата
поради невъзможност да бъдат установени
границите на имота и е
дал вяра на заключението на техническата експертиза, която съобразно поставените й задачи е изследвала цялата налична
документация касаеща процесния имот, районния съд е
постановил обосновано и законосъобразно решение, подкрепящо
се от доказателствата по делото. По тези съображения,
същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
При този изход на
спора, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски има въззиваемата страна –
Община Поморие, която претендира адв. възнаграждение в размер на 600,00 лв. Съдът намира направеното от въззивницата възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, тъй като е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото и в минималния размер за защита по
искове с правно основание по чл.108 ЗС, предвиден в чл.7, ал.5 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
решение № 222 от 29.10.2019г. по гр. д. № 93/18г. на РС- Поморие.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Поморие, сумата от 600,00 лв., представляваща деловодни разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.