№ 5265
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110167023 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. срещу Б. Н. П., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 49672/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 311,67
лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 60,57 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
16.08.2022г., 25,75 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.09.2022г. до изплащане
на вземането, и 5,31 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ., аб. № ., топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за нередовност на исковата молба, недопустимост и
неоснователност на исковете. Твърди, че ползвател на имота и титуляр на партидата
през процесния период е друго лице. Оспорва имотът да е топлоснабден. Посочва, че
от 2011г. са прекъснати тръбите към имота, а от 2016г. в целия вход са премахнати
радиаторите. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове
Третото лице – помагач – „Б. не изразява становище.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, Л. П. Н. е придобил
собствеността върху процесния имот. Л. П. Н. е починал на 27.09.2005г., като е
оставил за свои законни наследници съпругата си Ц. Т.а Н.а и сина си Р. Л.ов Н.. С
нотариален акт № 23, том 1, рег. № 2464, дело № 17/2014г. от дата 06.06.2014г., Ц. Н.а
и Р. Н. са прехвърлили на Б. Н. П. собствения им процесен недвижим имот, придобит
от първата чрез покупка през време на брака и по наследство, а от втория – чрез
наследство, при квоти ¾ идеални части за Ц. Н.а и ¼ идеална част за Р. Н., срещу
задължението на Б. П. да гледа и издържа прехвърлителите, като им осигури сам или
чрез трети лица такъв живот, какъвто са водили досега, до края на живота на всеки
един от тях, като по отношение на прехвърлителя Р. Н. гледането и издръжката се
конкретизира и със заплащане на 220лв. месечна издръжка, заплащане консумативните
разходи при ползването на прехвърляения имот и извършване на обикновените
ремонтни работи по поддръжката му. В т. 2 от нот. акт е уговорено, че
прехвърлителите Ц. Н.а и Р. Н. си запазват правото на ползване върху прехвърляемия
имот до края на живота си на всеки един от тях, като първата върху целия недвижим
имот, а втория върху стаята, кухнята с тераса и сервизни помещения (без хола и
терасата към хола). Видно от представените удостоверение за наследници и препис –
извлечения от актове за смърт, Ц. Н.а е починала на 14.06.2014г., а Р. Н. на 16.04.2022г.
На 26.05.2022г. ответникът Б. П. е подал заявление – декларация до ищцовото
дружество, с което е поискал промяна на партидата на имота на негово име.
При горните обстоятелства, съдът приема, че на 06.06.2014г. ответникът в
производството е придобил собствеността върху процесния имот, от който
прехвърлителите Ц. Н.а и Р. Н. са притежавали съответно ¾ идеална части за първия и
2
¼ идеална част за втория. С нот. акт прехвърлителите са си запазили правото на
ползване върху имота, което следва да съответства на притежаваните от тях идеални
части, доколкото не могат да си запазят повече от правото, което притежават. На
14.06.2014г. Ц. Н.а е починала, с което правото й на ползване се е погасило – чл. 59, ал.
1 ЗС. Тоест, от този момент върху ¾ идеални части от имота не е имало учредено
право на ползване и ответникът е притежавал не само голата собственост върху тези
идеални части, а пълната такава с включени всички правомощия в нея. За останалата ¼
идеална част от имота е продължило да съществува вещното право на ползване на Р. Н.
до смъртта му, настъпила на 16.04.2022г.
С оглед изложеното и при съобразяване задължителните разяснения, дадени в
горецитираното ТР, съдът приема, че през процесния период ответникът в качеството
му на собственик на имота, за ¾ идеални части от който не е имало вещно право на
ползване в полза на трето лице, се явява клиент на топлинна енергия и следва да
отговаря за стойността на потребената топлинна енергия. Ирелевантно е на чие име са
издавани фактурите през процесния период, доколкото издаването на фактурите
представлява едностранно действие на ищеца и нормативната уредба не обвързва това
действие с възникване на облигационно правоотношение, а същото възниква по силата
на настъпването на предвидени в закона обстоятелства – виж ТР.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела,
не е ползвана топла вода (което съответства на представените протоколи за отчет – л.
86-88), отоплението на стълбището в общите части е било изключено. Начислявана е
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като същата е
изчислявана по формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334 и
Наредба № Е-РД-04-1.
По делото е безспорно установено, че процесният имот се намира в сграда, която
е в режим на етажна собственост, в която е изградена вътрешна отоплителна
инсталация (сградна инсталация). Съгласно правилата на ЗЕ потребителите в сгради –
етажна собственост, дължат и стойност на топлинна енергия, отдадена за сградната
инсталация, като с Решение от 05.12.2019г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 е прието, че правото на ЕС допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент и такава, която предвижда, че в сградите в режим на
етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят
за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Сградната инсталация преминава през индивидуалните обекти на
всеки етажен собственик и излъчва топлина, поради което всеки етажен собственик
участва в разпределението и заплащането на тази енергия. Поради това,
законосъобразно в случая е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, като
количеството е разпределяно съобразно отопляемия обем на имота.
От заключението по СТЕ се установява, че делът за процесния имот за
отдадената топлинна енергия за сградната инсталация възлиза на 311,67лв., като от
тази сума ответникът отговаря само за ¾ части, съответстващи на притежаваните от
него идеални части от собствеността върху имота, спрямо които не е имало учредено
вещно право на ползване. Тоест, същият отговаря за сумата от 233,75лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
3
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 13.09.2022г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 13.09.2019г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.06.2019г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 13.09.2019г.
На всички останали вземания изискуемостта е настъпила след 13.09.2019г. (за
м.07.2019г. настъпва на 14.09.2019г.). Размерът на задълженията за м.05.2018г.-
м.06.2019г. възлиза на общо 111,15лв. съгласно заключението по СТЕ, като от тях
ответникът отговаря за ¾ части по изложените по-горе съображения или за 83,36лв.
Следователно, като от дължимата от ответника сума от 233,75лв. се извадят погасените
по давност задължения, за които отговаря от 83,36лв., остава дължим остатък от
150,39лв. До този размер предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 311,67лв. подлежи на
отхвърляне, както и за периода м.05.2018г.-м.06.2019г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения, за които отговаря, на
падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта
/чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На
основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 150,39лв. възлиза на сумата от
29,22лв. за периода 15.09.2019г.-16.08.2022г. Ето защо, този иск се явява основателен
до размер на сумата от 29,22лв., а за разликата до пълния предявен размер от 60,57лв.
подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
4
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за процесния период възлиза на
претендираната сума от 25,75лв., но ответникът отговаря само за ¾ части от нея по
изложените по-горе съображения или за сумата от 19,31лв. Тези задължения не са
обхванати от погасителна давност, тъй като първото от тях е за м.07.2019г. (виж
изложените по-горе съображения относно давността). Ето защо, този иск следва да
бъде уважен до размер на сумата от 19,31лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 25,75лв.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
върху сумата от 19,31лв. възлиза на 3,95лв. за периода 15.09.2019г.-16.08.2022г.,
изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск следва да бъде уважен до
размер на сумата от 3,95лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен от 5,31лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00лв., от
които следва да му се присъдят 37,72лв.
В заповедното производство ответникът не е доказал извършването на разноски.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,00лв. за
платена държавна такса, 300лв. депозит за експертиза и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 475,00лв., съразмерно на уважената част следва да му се
присъдят 238,93лв.
В исковото производство ответникът е доказал разноски в размер от 400лв. за
адв. възнаграждение, от които следва да му се присъдят 198,78лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Т., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ., срещу Б. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес: ., че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 49672/2022г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 150,39 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се в ., аб. № .,
ведно със законната лихва от 13.09.2022г. до изплащане на вземането, 29,22 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
16.08.2022г., 19,31 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.09.2022г. до изплащане
на вземането, и 3,95 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2019г. до 16.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 150,39 лева до пълния
предявен от 311,67 лева и за периода 01.05.2018г.-30.06.2019г., иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
5
29,22 лева до пълния предявен от 60,57 лева, иска за главница за услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 19,31 лева до пълния предявен
от 25,75 лева и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 3,95 лева до пълния предявен от 5,31 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Б. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: ., да
заплати на „Т., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: ., сумата от 37,72 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 238,93 лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „Т., ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: ., да заплати на Б. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: ., сумата от 198,78
лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6