Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 27.05.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 858/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ……….. със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, район ….., бул. „……” № …, БенчМарк Бизнес Център срещу В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу, с която се иска признаване на установено, че дължи сумата от: 7,67 лева, представляваща 1/3 част от наследствена квота, от сбор на вземания по 6 фактури за ел. енергия, издадени от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. на обща стойност от 23,03 лева. Ищецът твърди, че по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин, че на 07.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за издадени в периода от 01.07.2018 г. до 20.02.2019 г. 19 бр. фактури за обект в с. Доганово с кл. номер 20030797229, но настъпили обстоятелства, поради които ищецът поддържал вземането само за фактурите от 14.09.2018 г., 16.10.2018 г., 15.11.2018 г., 14.12.2018 г., 16.01.2019 и 31.01.2019 г. на обща стойност 23,03 лева, a ответницата дължала само 1/3 от тях или 7,67 лева, тъй като била наследник на починалия абонат Д.Д. Г.. Твърди, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана от потреблението на енергия, като имало аналогични казуси - Решение № 7927 от 31.10.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 817/2015 г.; Решение № 1347 от 2.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11547/2017 г., Решение № 46 от 6.03.2015 г. на РС - Петрич по гр. д. № 644/2014 г.Решение № 312 от 2.07.2015 г. на РС - Кюстендил по гр. д. № 931/2014 г. Твърди, че В.А.Г. не била материално затруднена.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата В.А.Г., като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител служител с юридическо образование Весела Иванова моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответницата В.А.Г. не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин, че на 07.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, район ……., бул. „………” № .., БенчМарк Бизнес Център, сумата от 24,32 лева, главница; 6,06 лева, лихва от 28.09.2017 г. до 23.07.2020 г., ведно със законна лихва от 06.08.2020 г., както и разноски, като е посочено, че вземането е 1/3 от неплатени задължения за мрежови услуги - достъп до разпред. мрежа за брой дни предоставен мощност 6 кВт в периода от 01.07.2018 г. до 20.02.2019 г. по 19 бр. фактури за обект в с. Д. с кл. номер 20030797229. Заповедта е била връчена на 24.08.2020 г. на В.А.Г., а на 03.09.2020 г. е постъпило възражение, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено от заявителя на 30.09.2020 г., а на 28.10.2020 г. по пощата е подаден искова молба, по която е образувано настоящето гр. дело № 858/2020 г. на РС Елин Пелин. С определение от 15.12.2020 г. в сила от 29.01.2021 г. по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин е обезсилена издадената заповед в частта за 6,06 лева, лихва от 28.09.2017 г. до 23.07.2020 г., както и за главница за разликата от 7,67 лева до 24,32 лева, а „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е осъдено да заплати на адв. Б. сумата от 224 лева за адвокатски хонорар.

Според служебна бележка от 04.01.2010 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България ” АД за това, че жил. Сграда в с. Д., абонат Д. Д.Г., сключен договор ………… г. с разрешена мощност 6 кВт, ниво на напрежение 220 волта. Представени са справка за заявление с вх. 812997/29.12.2008 г. на Д. Д. Г. за сключване на договор за присъдиняване, разрешение за строеж 243 без дата, констативен протокол 0565764 за нов абонат и монтиране на електромер с фабричен номер 02264281. Представен е изпълнителен лист за трето по делото лице М. Д. Ц..

Според констативен протокол № 1117032  от 09.01.2012 г. на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД абонатен номер ********** с потребител Д. Г. е бил демонтиран електромер с фабричен номер 02264281 и не е отбелязано монтиране на нов.

Представени издадените от ищеца фактури от 14.09.2018 г., 16.10.2018 г., 15.11.2018 г., 14.12.2018 г., 16.01.2019 и 31.01.2019 г.,  за клиентски  № 20030797229 абонатен номер ********** на Д. Д. Г., според които в периода от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. за достъп до разпред. мрежа за определени дни предоставен мощност 6 кВт е начислена съответно сумата от: 3,88 лева с ДДС (3,23 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 3,11 лева с ДДС (2,59 лева без ДДС).

Представена е справка от СВ Елин Пелин за трето по делото лице Д.Д.Г..

Представени са общи условия на договорите за използване на електрическите мрежи на  „ЧЕЗ Разпределение България ” АД, за които е посочено, че са одобрени с решение 07.11.2007 г. и изм. с решение от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, сертификат от Телеграф за публикуване на 26.11.2007 г. на ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД.

Представени са незаверени и обезличени преписи от решение от 10.01.2020 г. по гр. д.  298/2019 г. на РС Елин Пелин и решение от 01.07.2020 г. по гр. д. 211/2020 г. на Софийски окръжен съд.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да докаже да докаже исковете по основание и размер, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, твърдяното присъединяването на обекта към електропреносната мрежа и размера на дължимите суми наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми.

Съдът намира, че по делото остана недоказано качеството на потребител/клиент на електрическа енергия на ответницата по делото В.А.Г.. По делото не са представени никакви доказателства, че ищцата В.А.Г. е наследник на сочения за абонат Д. Д. Г., а се представят такива за трети по делото лица - справка от СВ Елин Пелин за Д. Д. Г. и изпълнителен лист срещу М. Д. Ц..

С приетите с решение на ДКЕВР /обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. / Правила за търговия с електрическа енергия се регулира пазарът на електрическа енергия. В чл. 11, ал. 1, т. 1 от ПТЕЕ е регламентиран договорът за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, който съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ има за предмет предоставянето на услугата „достъп до електропреносната мрежа“ и на системни услуги и се сключва между независимия преносен оператор, от една страна, и крайни клиенти, присъединени към електропреносната мрежа, от друга страна. Такъв договор по делото не е представен, като това е в доказателствена тежест на ищеца. Представени са служебна бележка и справка за заявление на абонат Д. Д.Г., но ищецът твърди, че последният е починал.

Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието „краен клиент“ е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 33а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.); „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството.

Присъединяването към електроразпределителната мрежа е уредено в ЗЕ и Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който има изградени електрически уредби, изпълнил е условията за присъединяване и е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване. Съгласно параграф 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се плаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ в редакцията му ДВ, бр. 39 от 2014 г., бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Всички потребители на електрическа енергия дължат цена за достъп до електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като компонента в чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, но с Решение Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР е разграничен начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост по отношение на битовите и стопанските клиенти, като е прието, че цената за достъп за небитовите потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от ангажирания от обекта капацитет на мрежата. Обратно за битовите клиенти заплащането на цена за достъп до електроразпределителната мрежа зависи и се дължи в зависимост от количеството потребена енергия. Сочените от ищеца решения не са задължителна съдебна практика и се отнасят за небитови потребители - Решение № 7927 от 31.10.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 817/2015 г.; Решение № 1347 от 2.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11547/2017 г., Решение № 46 от 6.03.2015 г. на РС - Петрич по гр. д. № 644/2014 г.Решение № 312 от 2.07.2015 г. на РС - Кюстендил по гр. д. № 931/2014 г. Съобразно т решение № Ц-25/29.07.2013 г. на ДКЕВР е прието, че считано от 01.08.2013 г. всички небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, следва да заплащат цена за достъп в размер на 0,01628 лв./квт/ден. Нормата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и така формулираното решение на регулатора за определяне на цената за достъп до електроразпределителната мрежа сочат, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата.

По делото не е установено до процесния обект да е предоставяна мощност, а според констативен протокол № 1117032  от 09.01.2012 г. на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД абонатен номер ……… с потребител Д. Г. е бил демонтиран електромер с фабричен номер 02264281 и не е отбелязано монтиране на нов.

С оглед на гореизложено, съдът намира, че ответницата В.А.Г. не дължи на ищеца сума в размер на 7,67 лева, представляваща 1/3 част от наследствена квота, от сбор на вземания по 6 фактури за ел. енергия, издадени от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. на обща стойност от 23,03 лева.

В случая, ответницата В.А.Г. е представлявана безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г., поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. за възнаграждението сума в размер на 300,00 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Неоснователни и недоказани са възраженията, че ответницата В.А.Г. не е материално затруднена, тъй като няма доказателства за имущественото й състояние. Няма основание за намаление на размера на адвокатско възнаграждение, като същото е в минималния размер  от 300 лева по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се приеме за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ……. със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, район М., бул. „……” № …., БенчМарк Бизнес Център, сумата от: 7,67 лева, представляваща 1/3 част от наследствена квота, от сбор на вземания по 6 фактури за ел. енергия, издадени от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. на обща стойност от 23,03 лева.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, район М., бул. „……….” № 159, БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на  адв. К. И. Б. от РАК, ЕГН **********, с адрес: ***, офис партер, сумата от 300 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: