Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./30.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на шести юни две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1893 по описа на ВОС за 2015 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК /.
Образувано е по предявени от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“
ЕООД срещу У.Р.С. и М.Е.С. са искове, както следва:
иск с правно основание
чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в
нотариален акт № 51, том. 1, рег. № 1099, дело 42 от 2011 год. на нотариус Жана
Тикова договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът
е продал на първия ответник по делото, по време на брака му с втората ответница
по делото, недвижими имоти, съставляващи апартамент № 13 и две паркоместа
/описани подробно в нотариалния акт/ поради
липса на предмет,
в евентуалност, иск с
правно основание чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на
обективирания в нотариален акт № 51, том. 1, рег. № 1099, дело 42 от 2011 год.
на нотариус Жана Тикова договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата
на който ищецът е продал на първия ответник по делото, по време на брака му с
втората ответница по делото, недвижими имоти, съставляващи апартамент № 13 и
две паркоместа /описани подробно в нотариалния акт/ поради липса на основание,
в евентуалност, иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на първия ответник по делото да
заплати на ищцовото дружество сумата от 364 800 лева, съставляваща цената
на продадения имот.
Исковете са основани на твърденията,
че на 15.02.2011 год., между страните е бил подписан нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 51, том 1, рег. № 1099, дело 42 от 2011
год. по описа на нотариус Жана Тикова, по силата на който ищецът е прехвърлил
на ответника У. Сойър по време на брака му с втората ответница описания в
нотариалния акт недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в гр.Варна,
ул.“Никола Вапцаров“ № 3, вх.Б, на шести етаж, ведно с подземно паркомясто № 6
и подземно паркомясто № 15, срещу прихващане на цената на имота с вземане, което
е посочено, че приобретателят има и съставляващо допълнителни парични вноски.
Излага се обаче, че главното отношение не е възникнало поради липса на взето
решение на ОС на съдружниците в ищцовото дружество по реда на чл.134 ТЗ за
предоставяне на допълнителни парични вноски, респективно такива не са
предоставяни, за да подлежат на връщане. Сочи, че след като даденото вместо
изпълнение /процесния имот с две паркоместа/ е без основание /при
несъществуване на главното правоотношение/, обективираната в нотариалния акт
сделка е нищожна поради липса на основание. В евентуалност, поради това, че
процесният нотариален акт има за предмет погасяване на задължение, което никога
не е възникнало се твърди обективираната в него сделка да е нищожна поради
изначална липса на предмет. В евентуалност, при отхвърляне на предявените
искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД се претендира осъждане на ответниците
да заплатят на ищцовото дружество сума в размер на 364 800 лева,
съставляваща продажната цена на прехвърлените имот и паркоместа, която сума се
претендира ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението. Основание за така предявения иск е обстоятелството
не погасяване на цена чрез извършване на прихващане на насрещни задължение не е
могло да бъде извършено поради липса на възникнало ликвидно и изискуемо вземане
на приобретателя от купувача, с което да бъде извършено прихващане и да бъде
извършено погасяване на договорната цена.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът У.Р.С. депозира писмен
отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск.
Основание за твърдяната недопустимост е наличието на предходно водено дело
между същите страни, завършило с влязло в сила решение, образувано по предявен
от ответника иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, във връзка с техни
имуществени отношения и споразумение от 17.12.2010 год. и анекс № 1 от
15.02.2011 год. Излага се, че по посоченото дело /гр.д. № 2817/2013 год. на
ВОС/, водено от ответника срещу Веселин Борисов Жеков се касае за същите
правоотношения, като съдът подробно в мотивите си е обосновал своите правни
изводи. В евентуалност, се оспорва иска по основание. Твърди се, че във връзка
с извършвана съвместна дейност между страните, участие в общи търговски
дружества, извършвани преводи, плащания, закупуване на имоти, представляващи
активи на дружества, в които притежават дялово участие и други техни лични и
фирмени отношения, страните са били в правоотношения в периода 2004 – 2010
год., които са приключили с нотариално заверено споразумение от 17.12.2010 год.
Сочи, че с последното ответникът и лицето Веселин Жеков са уредили окончателно
отношенията си, като с т.6 от споразумението е поето задължението за
прехвърляне на посочените недвижими имоти. Твърди последното да е именно в
изпълнение на посоченото споразумение, което е действително. Моли за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски.
В
срока по чл.367 ГПК, ответницата М.Е.С. не депозира писмен отговор.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба, с който
изразява становище за неоснователност на доводи на ответника за недопустимост
на иска. С твърдението за неотносимост на приложените решения и липса на
идентичност, оспорват и доводите за неоснователност на предявените искове.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1190/19.04.2017
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически
изводи:
Не е спорно между
страните, че същите са такива и по обективирана в нотариален акт № 51, том 1,
рег. № 1099, дело № 42/2011 год. на нотариус Жана Тикова, нотариус с район на
действие – РС – Варна, сделка – покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
която ищцовото дружество е продало на У.Р.С. описаните в него недвижимости –
апартамент № 13 с едентификатор № 10135.2562.198.1.13 в гр.Варна, подземно
паркомясто № 6 в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1.69 и подземно
паркомясто № 15 в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1.60 /подробно описани
в титула/ за сумата от 304 000 лева, без ДДС. Посочено в т.2 на
нотариалния акт е, че договорената между страните продажна цена ще бъде платена
като се прихване вземането на купувача У.С. от продавача – ищцовото дружество,
произтичащо от предоставени на дружеството средства като допълнителни парични
вноски.
Не се спори и
относно факта, че към датата на изповядване на сделката, приобретателят С. е
бил в брак с ответницата М.С., с която са се разпоредили с придобитите
недвижими имоти въз основа на обективирана в нотариален акт № 59, том 3, рег. №
5879, дело № 415/2011 год. на нотариус Жана Тикова, нотариус с район на
действие – РС – Варна покупко-продажба.
Приобщено към
доказателствения материал е
и
споразумение от 17.12.2010 год., подписано от Веселин Борисов Жеков - лично и в качеството му на
съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД и У.Р.С. лично и в качеството му на
съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, както и като едноличен собственик на
капитала и управител на „С. голфинг”ЕООД и „С. Девелопмънтс” ЕООД, както и
всички други дружества, в който У.С. е управител, едноличен собственик на
капитала, съдружник или в които участва дружество, контролирано от него. Със същото,
страните по споразумението по повод сключен договор от 21.06.2010 год., с който У.С. прехвърля
на В.Жеков 50% дялове от капитала на „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, като по
този начин В.Жеков придобива качеството едноличен собственик на капитала и за който договор У.С.
е заявил искова претен-ция, образувана в гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, т.к.
счита, че сделката е засегната от порок и следва да се прогласи недействителността
й, са се споразумели, че В.Жеков в качеството му съдружник в „Лийгъл енд ланд
сървисиз” ООД се задължава да прехвърли собствеността върху описаните движими и недвижими вещи,
собственост на дружеството /общо
6 бр./, включително имотите – предмет на нотариален акт № 51, том 1, рег. № 1099,
дело № 42/2011 год. на нотариус Жана Тикова, нотариус с район на действие – РС
– Варна
В споразумението са
постигнати договорености и относно прехвърляне на дружествени дялове от
капитала на „Форест Ф-56”ЕООД в срок до 20.02.2011г., както и заместващи
престации, в случай на неизпълнение на първоначалните. Със споразумението У.С. е поел задължение да се откаже от
исковете, предявени по гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, като е прието и че с
описаното в споразумението отношенията между страните по повод съсобствеността
в „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД
ще се счита за окончателно уредена, като У.Сойър няма да има никакви претенции
към В.Жеков за действията му като управител на „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД и като негов
пълномощник и пълномощник на всички свързани с него лица, като е запознат,
одобрява и приема всички извършени от В.Жеков до настоящия момент действия и
няма претенции, както и
че няма претенции във връзка с плащанията, извършвани по повод дружествата,
както и относно всички действия, които са извършвани от В.Жеков от името на У.С.
като негов пълномощник и за негова сметка във връзка с дейността, извършвана в
България, вкл. разпоредителни сделки и банкови операции.Документът е с нотариална
заверка на подписите на страните и преводача А.Козаров с
рег.№12096/17.12.2010г. на нотариус с рег. №194.
На 15.02.2011г. между
страните в производството е подписан анекс №1 към споразумението от
17.12.2010г. с нотариално заверени подписи на страните и преводача Н.Цолова с
рег.№1098/15.02.2011г., съгласно част от договореното в който т.6 от
споразумението се променя като страните се договарят, че вместо доставката на
техническо оборудване-телевизионна станция В.Жеков се задължава да заплати на У.С.
сумата от 30 000 евро в срок до 31.12.2011г., като вземането на У.С. за
тази сума ще бъде обезпечено с ипотека върху недвижим имот, собственост на
„Лийгъл енд ланд сървисиз”ЕООД и представляващ магазин №6, с площ от 40 кв.м.,
с адм. адрес гр.Варна, ул.”Братя Миладинови” №24, партер. В т.4 на анекса,
У.С., лично за себе си и като едноличен собственик, съдружник и/или управител
на всичките юридически лица, които са изцяло негова собственост или в които той
участва или които са свързани пряко или косвено с него, или в които упражнява
контрол, е заявил, че споразумението от 17.12.2010 год., изменено с настоящия
анекс, е изпълнено изцяло и точно и той и свързаните с него лица нямат няма да
имат каквито и да е претенции към В.Жеков или „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД с изключение на
правото му да се удоволетвори предпочитателно от ипотекирания имот вслучай, че
Веселин Жеков не погаси задължението си по анекса
С влязло в сила
решение № 91
от 08.06.2015 год., постановено в.гр.д.№178/15 год. на Варненски Апелативен
съд, е отменено решение
№ 95/22.01.2015г.,
постановено по гр.д.№2817/13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с
които: 1/ са отхвърлени исковете,
предявени от У.Р.С. срещу Веселин Борисов Жеков за заплащане на сумата от
30 000 евро в изпълнение на анекс №1 от 15.02.2011г., нотар.заверен от
нотариус Жана Тикова, вписана под рег.№214, към споразумение, сключено на
17.12.2010г., нотар.заверено на същата дата от нотариус Александър Ганчев,
вписан по рег.№194, на осн. чл.79 от ЗЗД и сумата от 10 065, 80лв.,
представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното задължение в
периода от 01.01.2012г. до датата на завеждане на иско -вата претенция пред
съда - 03.09.2013г., на осн. чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата
от деня на завеждане на исковата молба пред съда - 03.09.2013г. до
окончателното й изплащане; 2/ У.Р.С. е осъден да заплати на Веселин Борисов
Жеков сумата, представляваща разликата над 0, 13лв. до 3 150лв., на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, и вместо него Веселин Борисов Жеков с ЕГН ********** *** Е ОСЪДЕН да заплати на У.Р.С.,
британски гражданин, роден на ***г. в гр.Омаг, Великобритания, притежаващ
международен паспорт №*********, издаден на 28.01.2003г. от Паспортна служба на
Обединеното кралство, валиден до 28.01.2013г., с постоянен адрес във
Великобритания, гр.Колерейн, Касълрок, Артидилън Роуд 24, сумата от 30 000
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 03.09.2013г. до окончателното изплащане, в изпълнение на
анекс №1 от 15.02.2011г., нотар.заверен от нотариус Жана Тикова, вписана под
рег.№214, към споразумение, сключено на 17.12.2010г., нотар. заверено на същата
дата от нотариус Александър Ганчев, вписан под рег. №194, на осн. чл.79 от ЗЗД, както и сумата от 10 065,
80лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното
задължение за заплащане на главница от 30 000 евро в периода от 01.
01.2012г. до 02.09.2013г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение № 95/22.01.2015г.,
постановено по гр.д.№2817/ 13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:
1/ е отхвърлен искът, предявен от У.Р.С. срещу Веселин Борисов Жеков за запла
-щане на сумата, представляваща разликата над 10 065, 80лв. до
10 068, 60лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на
задължението за заплащане на 30 000 евро в периода от 31.12.2011г. до
31.12.2011г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД; 2/ У.Р.С. е осъден да заплати на
Веселин Борисов Жеков сумата от 0, 13лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, е потвърдено.
По искане на
ищцовото дружество, проведена по делото е и ССчЕ, заключението по която се
кредитира от съда. От същото се установява, че до 06.2010 год., когато е взето
решение за продажба на дружествени дялове, съдружници в ищцовото дружество са
Веселин Жеков и отевтникът У.С. с равни дялове в дружествения капитал. Сочи се
също така от вещото лице, че за периода на съдружие 01.11.2004 – 21.06.2014
год. са налице превеждани лични парични средства от двамата съдружници на каса
и по банкова сметка ***, но без да са представени документи – протоколи от ОС
на съдружниците с решения за внасяне на допълнителни парични вноски. Такива
надлежно осчетоводени допълнителни парични вноски по реда на чл.134 ТЗ в
периода 2013-2016 год. са внесени от едноличния вече собственик на капитала
В.Жеков. Липсата на документи за тяхната целесъобразност и законосъобразност,
съгласно указанията на НАП /протоколирано решение на ОС на съдружниците/, дава
основание на вещото лице да заключи, че преведените в предходния период
/01.11.2004 – 21.06.2014 год. / от съдружниците лични средства, показани в
Приложение № 2 към експертизата и осчетоводени с основание лични парични
средства или заем, не съставляват допълнителни парични вноски по реда на чл.134 ТЗ.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Релевираните в исковата и
допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си ищецът извежда
от наличието на облигационно отношение между страните с характера на договор за
продажба на недвижим имот, насрещната престация по която /заплащането на
продажната цена/ е била договорена за изпълнение чрез прихващане с вземане към
ищцовото дружество, което купувачът не е притежавал към момента на
компенсацията поради поради липса на взето решение на ОС на съдружниците по
реда на чл.134 ТЗ за предоставяне на допълнителни парични вноски. С тези
твърдения предявява исковете си за прогласяване нищожността на сделката в
хипотезите на чл.26, ал.2 предл. първо ЗЗД,
евентуално на чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД.
Според правилото на чл.26, ал.2,
предл.първо ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. По смисъла на цитираната разпоредба, невъзможен предмет ще
е налице, ако към момента на сключването на договора вещта, предмет на
разпореждане, не съществува фактически или правно, т.е. когато липсва
вещ като обект на правоотношението. Тази преценка, съгласно теорията и
съдебната практика, следва да бъде извършена с оглед
състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като следва
да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като
самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено.
Съгласно решение № 102 от 8.04.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4017/2008 г., II г.
о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, изводът дали е налице годен предмет на
разпореждане следва да се основава не само на обстоятелството дали към момента
на сключване на договора в обема на разпоредените права съществува
самостоятелен обект, но и дали според изразената в договора воля е налице
съгласие за разпореждане с така съществуващия обект.
Подобна фактическа или
правна невъзможност, видно от обстоятелствата на които се основава претенцията,
не се твърди, а и видно не е налице. Последното обуславя и извода на настоящия
състав за неналичност на основанието по чл.26,
ал.2, предл.първо ЗЗД.
Следващото основание, на което се
твърди от ищеца за нищожност на договора, е липса
на основание за сключване на сделката. Липсата на основание се
обосновава с това, че прехвърлянето на описаните в договора недвижимости е с
оглед погасяване на дълг на ищцовото дружество към У.С., който не е възникнал.
При така въведеното основание,
преценката за валидността на договора следва да се извърши с оглед
съответствието на клаузите му с типичната му цел /основанието/, като чл.26,
ал.2, изр.второ ЗЗД установява оборимата презумпция, че основанието /каузата,
причината/ се предполага. В конкретиката на казуса, типичното основание за
сключване на оспорената каузална сделка е валидно разпореждане с правото на
собственост от страна на купувача срещу насрещна престация за продавача. Видно
от обективиращия договор за продажба
нотариален акт, страните по него са постигнали пълно съгласие относно
предмета на сделката – налице е точно описание на имотите, които ищцовото
дружество продава на ответника С., за сумата от 304 000 лева, без ДДС.
И след като недвусмислено в договора е посочено основание продажба и е
определена дължима цена, сделката има основание и е действителна /така и
решение № 1023/98 год. на II г.о. на ВКС/.
Не този би бил изводът, ако договорът собственикът прехвърля своя имот
без да се съдържа уговорка, че се касае за продажба или ако разпореждането на
собственика е дарствено.
Доводите на ищеца досежно уговорения начин
на изпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена и
тези за липса на дълг на ищцовото дружество, с който да бъде извършено
прихващане, като доводи за нищожност на сделката на посоченото основание, не се
споделят от съда. Договорката по т.2 касателно намерението на договаряващите за
начина на плащане на продажната цена е относимо към изпълнението на сделката, а
не към нейната кауза /основание/ при сключването й. Следователно и неплащането
на цената по договорения начин /било то поради неизпълнение или поради
ненастъпил ефект на прихващането/ не е основание за нищожност на сделката, нито
я лишава от основание. Тя поражда правни последици, поради изразеното съгласие
към момента на сключването собствеността на имота да се отстъпи срещу точно
определена цена.
Формираните по-горе изводи за неоснователност
на предявените искове за нищожност изискват произнасяне по предявения от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД срещу първия ответник
евентуален иск за осъждането му да заплати на ищцовото дружество сумата от
364 800 лева, съставляваща цената на продадения имот.
Както се посочи по-горе, ищцовото
дружество е продало на ответника С.
процесните недвижимости за сумата от
304 000 лева, без ДДС, за която сума не е налице спор, че не е
заплатена от ответника. Последното е видно и от т.2 от нотариалния акт, в който
е посочено, че договорената продажна цена ще бъде платена като се прихване
вземането на купувача У.С. от продавача, произтичащо от предоставени на
дружеството средства като допълнителни парични вноски, каквото прихващане е
отразено в счетоводството на ищцовото дружество от същата дата /15.02.2011
год./
Прихващането е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по малкото от тях, чийто фактически състав изисква наличие на две възникнали
вземания, които са взаимни, изискуеми и ликвидни. Същото се упражнява и настъпва в резултат на едностранно
изявление на един от двамата насрещни длъжници, независимо от волята на другия длъжник и има
обратно действие - от деня,
в който прихващането е могло да се извърши.
Настоящият състав
на ВОС приема с оглед удостовереното в нотариалния акт, че и двете страни са
обективирали изявления за компенсиране на задълженията си, но намира, че материалноправно изявление
за прихващане не е довело до целения правен ефект. Възникването и надлежното
упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане е
предпоставено от наличието на предвидените в разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД
предпоставки за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да бъде
извършено прихващане, като първата предвидена такава е наличието
на два дълга – две насрещни задължения, без оглед на основанието за
възникването им. В конкретния случай, задължението на ответника за заплащане на
продажната цена е компенсирано с вземането му срещу продавача за средства
предоставени като допълнителни парични вноски. Установява се обаче от
проведената по делото ССЕ, неоспорена от страните, че такова вземане на
ответника спрямо ищцовото дружество към датата на сключване на договора не е
налице. Действително, налице е счетоводно отразяване на постъпили на 17.08.2005
год. от С. дружеството средства в размер на 293 311.91 лева, отразени като
„лична вноска“, но част от същите /282 813.02 лева/ са върнати на 19.08.2005
год. /л.269 и л.270 от делото/. След тази дата липсват каквито и да са
доказателства за постъпили от С. в дружеството суми, още по-малко като допълнителна парична вноска, с каквото
вземане е посочено да се прихваща задължението за заплащане на продажната цена.
Последното налага извода, че така посоченият дълг на ищцовото дружество не е съществувал,
ефектът на компенсация не е настъпил и вземането
на продавача за продажната цена не следва да се счита за погасено.
Подобни
факти не се твърдят и от самия ответник, чиито единствени възражения срещу
предявените искове се основават на сключеното между страните споразумение от
17.12.2010 год., с което страните уреждат отношенията помежду си във връзка със
съдружието им в ищцовото дружестов и друго такова. Действително, в
коментираното споразумение фигурира задължение на ищцовото дружество да
прехвърли процесните недвижими имоти срещу насрещно задължение на ответника за
отказ от предявени искове, но така поетото задължение, предхождащо сключването
на нотариалния акт за продажба, без твърдение и съответно доказване на
симулативност на сделката /изцяло или в отделни нейни части/, е ирелевантно.
Налага се извод за
основателност на предявения срещу първия ответник иск за заплащане на
продажната цена за прехвърлените имоти, възлизаща в размер на 364 800 лева
с ДДС. Същата с оглед направеното в исковата молба искане следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
заплащане, на основание чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане ответникът У.С.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените пред
настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 15 969.81 лева, 56.24
евро и 90 брит.паунда.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Миладинови“ №
24, офис 6 срещу У.Р. СОЙРС, род.на ***
год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок,
Артидилън роуд 24 и М.Е. СОЙРС, род.на *** год. в Омаг,
Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън
роуд 24 искове
за прогласяване
нищожността на обективирания в нотариален акт № 51, том. 1, рег. № 1099, дело
42 от 2011 год. на нотариус Жана Тикова, нотариус с район на действие Районен съд
Варна, вписана под № 214, договор за продажба на недвижим имот, поради липса на предмет, с правно основание чл.26,
ал.2 предл.първо ЗЗД и в
евентуалност - за прогласяване нищожността му, поради
липса на основание,
с
правно основание чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА У.Р. СОЙРС, род.на ***
год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн,
Касълрок, Артидилън роуд 24 ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя
Миладинови“ № 24, офис 6 сумата от 364 800 лева с ДДС, съставляваща продажна цена на
прехвърлените с нотариален акт № 51, том. 1, рег. № 1099, дело 42 от 2011 год. на
нотариус Жана Тикова, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на исковата молба /04.12.2015 год./ до окончателно изплащане
на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА У.Р. СОЙРС, род.на ***
год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн,
Касълрок, Артидилън роуд 24 ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя
Миладинови“ № 24, офис 6 сумата от 15 969.81 лева, 56.24 евро и 90 брит.паунда, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: