Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 15.11.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш., като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №1/2019г. по описа на КРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.220, ал.1, във вр. с чл.326,
ал.2, пр.последно от КТ.
Постъпила е искова молба с вх.№3/02.01..2019г.,
подадена от „БЛЕКСИРАМА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“, №232, представлявано от К.М.С., чрез адв.И.Й. ***,
преупълномощен от пълномощника Н.А.А., срещу Н.А.Г. с ЕГН ********** ***.
В молбата се излага, че на 30.03.2018г. между ищцовото
дружество и ответника Н.А.Г. е сключен срочен трудов договор №18057/30.03.2018г.,
по силата на който ответницата се е задължила да предостави работна сила в
полза на работодателя за срок от 02.04.2018г. до 30.09.2018г., изпълнявайки
длъжността „камериерка“ с код по НКПД 51621001 в отдел „вили“ стопанисвани от
работодателя „Голф комплекс Блексирама „ гр.Балчик, местност „Табиата“, срещу
уговорено месечно възнаграждение в размер на 688,50 лева. Излага още, че на
05.06.2018г., след като отработила два
месеца от трудовия си договор ответницата е отправила писмено предизвестие да
работодателя за прекратяване на договора на основание чл.326 от КТ, като
посочила, че желае да бъде освободена от длъжност, считано от следващия ден,
както и че няма да отработва срока на предизвестието си. Молбата й е била
удовлетворена и трудовото правоотношение
било прекратено, считано от 06.06.2018г.
С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди Н.А.Г. да заплати сумата от 2065,50 лева,
представляваща дължимото на основание чл.220, ал.1 от КТ, обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на сключен между страните срочен трудов
договор №18057/30.03.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото.
В с.з., ищецът се представлява от адв.М., който
поддържа иска и пледира за уважаването му.
Ответникът Н.А.Г. е депозирала писмено становище по
предявения иск. Посочва, че се наложило да напусне поради здравословни причини,
като не е искала никой да научава за тях. Твърди, че й поставили диагноза рак и
се наложило да напусне, за да може да се лекува. Прилага писмени доказателства
за тези твърдения.
В с.з. ответницата редовно призована, явява се лично и
моли иска да бъде отхвърлен, като твърди, че няма как да заплати претендираната
сума, защото са й нужни средства за лечение.
Каварненският
районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е бил налице сключен трудов
договор №18057/30.03.25018г., по силата на който ответницата е приела да работи
за срок до 3.09.2018г. като камериерка, при 8 часов работен ден и при трудово
възнаграждение 688,50 лева. В договора са заложени клаузи относно
прекратяването на договора и неустойките за неизпълнение и дължимите
обезщетения. Договора е подписан двустранно от работодателя и работника.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „камериер/ка“, както и
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. С вх.№1806002/05.06.2018г. Н.А.Г. е уведомила
работодателя ,че прекратява трудовото правоотношение и няма да отработва срока
на предизвестието.
Със Заповед №1806003/05.06.2018г. е прекратено
трудовото правоотношение с ответницита, на основание чл.326, ал.1 от КТ. При
напускане й е връчена трудовата книжка при подписана декларация (стр.25).
С депозираното възражение, имащо формата на отговор по
чл.131 от ГПК, ответницата е представила писмени доказателства, от които става
ясно, че преди сключване на трудовия договор е претърпяла онкологична операция
в УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД. От Епикриза (л.44) е видно, че след
напускане на заеманата работа, същата е била в отделение по лъчетерапия в
Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М.А.М.
– Варна ЕООД.
Към възражението са приложени и други писмени
доказателства, които установяват, че ответницата се е лекувала от онкологично
заболяване.
В с.з. е разпитана свидетелката А.Т.Д., която била отговорник на всички камериерки. Същата
твърди, че не е знаела за здравословните проблеми на ответницата. Твърди, че при
постъпване на работа на ответницата е било разяснено, че работата е тежка,
физическа. Свидетелства, че Г. й казала, че от следващия ден няма да е на
работа, защото си е намерила друга работа.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за
неотработено предизвестие по чл.220 от КТ.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае се за субективно право, което може да
бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е
причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът или
служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което
предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл.326, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326,
ал.1 от КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до
работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да
изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на
закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл.335, ал.2, т.1 от КТ, освен
ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.
С разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е предоставил на всяка от страните
по трудовия договор възможността да не се спази срока на предизвестие, като
заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер – брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а
именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му с друга
престация, а именно: плащане на определената в закона сума. За да произведе
действие разпоредбата на чл.220 от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва
реално да се заплати. Ако сумата по чл.220 от КТ не се заплати, прекратяване на
трудовия договор не настъпва и срокът за
предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие,
работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което
работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва на основание наложено дисциплинарно уволнение (В този
смисъл решение №34/24.03.2017г. та ІV Г.О. постановено по чл.290 от ГПК).
В настоящия случай с подадената молба и предизвестие
от 05.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работника, на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от посочения от нея ден -
06.06.2018г., Н.А. Геогиева е била длъжна да заплати на работодателя дължимото
на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение в определения размер като
заместваща престация за неотработения срок на предизвестието и към съответната
дата сумата следва да е получена от работодателя. С позоваването на чл.220,
ал.1, във вр. с чл.326, ал.1 от КТ без да е заплатено дължимото обезщетение не
може да се постигне желания ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.326, ал.1 от КТ, при положение, че работникът не желае да отработи
ефективно срока на предизвестието.
При това положение следва да се приеме, че не е
настъпило прекратяване на основание чл.326, ал.1 от КТ, тъй като с подаването
на молбата – предизвестие за прекратяване, ответницата не е представила
доказателства за това, че е предоставила на работодателя в цялост заместващата
престация – изплащане на обезщетение за неспазен срока на предизвестието. Прекратяването
на трудовото правоотношение е настъпило на други правни основания, които съдът
не следва да коментира.
Настоящия състав счита, че след като трудовото
правоотношение не е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, то и предявения
иск за заплащане на обезщетение, на основание чл.220, ал.1 от КТ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЛЕКСИРАМА“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“, №232,
представлявано от К.М.С., чрез адв.И.Й. ***, преупълномощен от пълномощника Н.А.А.,
срещу Н.А.Г. с ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на
2065,50 (две хиляди и шестдесет и пет) лева, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщаването за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………