№ 1243
гр. Пазарджик, 18.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен
характер № 20225220200761 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Частният тъжител В. В. Г. се явява лично и с повереника си адв. И. В.,
редовно упълномощен.
Подсъдимият Г. С. П. се явява лично и със защитника си адв.М. Д.,
надлежно преупълномощена от адв.Д. М. за днешното съдебно заседание,
който пък е надлежно упълномощен от двамата подсъдими.
Подсъдимата Л. С. П. не се явява – надлежно уведомена в предходното
съдебно заседание.
Явява се свидетелят С. П..
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. П.: Да се гледа делото. Майка ми е болна. Другият път ще
донеса документ.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С. Г. П. – 54 години, от гр.Септември, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, работещ
като ЗП, баща на подсъдимия П. и съпруг на подсъдимата П..
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. С. П.: Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. П.:
СВ. С. П.: Аз се сбих с едни момчета 4-5 дни преди да задържат Г.. Като
задържаха Г., той се обади на майка му да донесе документ, защото имаше
болничен документ и ние двамата към 20 ч. го занесохме. С влизането мисля,
че Ю. беше полицаят, а Г. беше сложен на един стол в полицията в
приемната. Г. вика: „Ето майка ми и баща ми“, защото са го наричали копеле
при задържането. Това беше. Докторът и Ю. бяха в приемната. Само те
двамата бяха. Други полицаи нямаше. Полицаите бяха вътре, защото те
излезнха отвътре. Полицаят каза на доктора да вкарат Г. вътре да го прегледа,
като представихме болничния. Жена ми каза: „Не може ли да го прегледате
тук?“, защото беше болен от пневмония. Почнаха да го дърпат и да го влачат
- полицаят Ю.. Като почнаха и излезнаха и другите полицаи и се намесиха и
почнаха да го влачат прав. Той беше с белезници, беше вързан. Аз бях там и
нищо не правех. Той пристъпваше на крака, но Л. се хвана за ръката му да не
го дърпат, да го прегледат при нас, защото е болен с пневмония. Те се
намесиха всички полицаи и дежурният и на сила го вкараха вътре. По време
на това удряха, бутаха и даже и Л. я бяха ударили в кръста някъде по гърба. С
голи ръце я бяха ударили, защото всички полицаи се намесиха. При камерите
всичко става и след 2-3 месеца излезнаха дела, че ни съдят полицаите.
Нямаше нищо, нито глоба, предупреждение, нищо. Аз гледах ей така и нищо
не мога да направя. Това няма да си го простя никога, защото са ми жена и
син, където гледах и нищо не направих. Не знам какво можех да направя. Ако
бях направил нещо, сигурно щях и аз да объркам и мен сега да ме съдят. Само
гледах и нищо не направих. Отвън беше линейката на входа с линейкаджията.
2
Този човек, който ни докара и той беше на входа и седеше и не е имало такива
изказвания, обиди. Ако имаше нещо, мисля, че веднага щяхме да си понесем
наказания и да ни глобят. Жена ми не е обиждала никой там. Всичко беше
много мирно и кротко. Аз бях през цялото време в приемната. Там навсякъде
мисля, че има камери. Защо не ги извадиха веднага да видим, като искат да ни
съдят? Жена ми не е изрекла нито една обидна дума. След като е изречено
това нещо, цялата полиция го знае, но то не е имало такива думи. Ако е казано
нещо, щеше на момента да стане всичко да ни задържат и нея щяха да
задържат. Не мога да си го обясня как стана след 2-3 месеца и решиха, че са
обиждани и е имало такива неща. Всичко мирно и кротко беше. Г. си го
задържаха за 24 часа. Казаха, че му няма нищо. На другия ден като излезна Л.
и Г. си извадиха медицински, където са наранени и се минаха тези 2-3 месеца
и хоп - дела.
Линейката беше спряла точно на входа, където докара доктора да
прегледа Г. и чакаха нас да донесем болничния документ. Когато ние
дойдохме, докторът тъкмо беше вътре в приемната, а Г. стоеше на един стол,
а докторът беше пред него прав. Има стол и маса там. От влизането в
районното приемната е една стая 4 на 3 метра или 4 на 4 метра. Един полицай
имаше в приемната и докторът. Всички полицаи излезнаха след като почна да
го дърпа да го вкарва Ю.. Единият полицай вече го няма там, не работи там
ли. Едно младо момче беше. Шофьорът на линейката си говореше отвън с
човека, който ни докара. Аз ги познавам и се познаваме там, местни сме си. Р.
се казва този, който е шофьор на линейката и той беше отвън на входната
врата на полицията. Бяха пред районното. Те са 3-4 метра до 5 метра до
приемната и приемната е цялата остъклена отпред и са отворени вратите.
Всичко се виждаше и всичко се чуваше. И пред полицията има камери. Това
става в полицията, а не някъде на тъмно място.
Съпругата ми днес й взимаха изследвания и утре трябва да отиде при
нейния доктор да си вземе изследванията. Кръв й взеха за 7-8 болести. Аз не
съм бил с нея. Сутринта рано и утре трябва да взима резултатите. Не знам от
какво се оплаква. Не е отишла сама да се изследва, а имаше и запазен час.
Сама отиде да даде изследване.
АДВ. Д.: С оглед на днес разпитания свидетел и предвид заявеното от
3
него, правя доказателствено искане да бъде призован като свидетел по делото
така упоменатото лице, което е било пряк очевидец, а именно шофьорът на
линейката, като единственото, което чух, като име е Р. и моля да изискате
допълнителна информация относно това лице от Бърза помощ.
АДВ. В.: Искането е неоснователно. Както от показанията на днес
разпитания свидетел, така и на д-р Ф., се установи, че шофьорът на линейката
е бил извън сградата на районното и не е бил станал очевидец на събитията.
РЕПЛИКА АДВ. Д.: Дори това да е така, както заявява колегата, все пак
същият, предвид обстоятелството, че както се разбра, фоайето и приемната са
остъклени и имат видимост, той е възприел както това дали реално е
извършено физическо насилие и е бил влачен и отделно може да удостовери
дали изобщо при влизането си в районното Л. е употребявала такива думи.
Неговите показания могат да изяснят фактическата обстановка по делото.
Преди да се произнесе по искането съдът пристъпи към допълнителен
разпит на свидетеля С. П.:
СВ. С. П.: Аз съм разпитван и преди по другото и по това дело.
Миналия път не знам защо не съм казал за линейкаджията. Може би не са ме
питали преди. Този човек, който ни докара и той беше там и каза: „Моля, не
ме закачайте“. Той ми отказа. Може би и линейкаджията да е отказал и затова
никой да не го е потърсил него. Не знам защо никой не го е казал досега. И аз
не мога да си обясня защо аз не съм го казал. Не сме го търсили като
свидетел, но линейката беше точно на входната врата. Линейката беше на
пътя, а линейкаджията беше слезнал и си говореше отвън на тротоара. Не се е
бил качил на стълбите на полицията. Беше на полицията на входната врата на
районното. Той стоеше на външната входна врата до линейката. От външната
входна врата на двора до другата врата е 5-6 метра и Г. стоеше на 2 метра от
входната врата и от дворната врата може да се види и чуе всичко. Всичко е
осветено и остъклено. Цялата полиция е остъклена.
АДВ. Д.: Клиентът ми ще даде обяснения.
4
Съдът обяви на страните, че ще се произнесе по доказателственото
искане след обясненията на подсъдимия Г. П..
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия П.:
ПОДС. П.: На 05-ти ноември, около 20 ч., при излизането ми от
магазин „Гюро“ в гр.Септември насреща ми имаше и идваше полицейски
автомобил. Изведнъж този полицейски автомобил спря и думите на Г. Ю.
бяха: „Качвай се в колата, бе, копеле мръсно“. Аз казах: „Чакайте, какво съм
извършил, какво съм направил, защо така се държите“. Г. слезе след броени
минути и каза: „Както сложих на баща ти белезниците и на теб ще ги сложа“.
Аз казвам: „Нищо не съм направил и не съм извършил престъпление“. Окрачи
ме. Аз се бях подпрял на лекия ми автомобил и ми говореше може би на не
повече от 10 см. от лицето и вика: „Ще те смачкам, копеленце мръсно“.
Викам: „Защо така ме унижаваш, човек?“. Вика: „Ще видиш какво става“.
Обадиха се на полицейски патрул, защото видях радиостанцията. Минаха не
повече от 5-10 минути и дойде втори полицейски автомобил. Нямаше никаква
легитимация и да кажат: „Г., ти си направил това и това“. Казват само:
„Имаме нареждане да те отведем и да те задържаме“. Викам: „Добре“, ама
нали трябва да има документ от разследващ полицай. Само да бяха
представили и тръгвах. Не издържах. Той два пъти казва: „Мама ти деба,
копелето мръсно“. Питам: „Защо така ми говориш, човек?“ и той нищо.
Продължава да ме унижава. Г. му казваше: „Спокойно, колега“. Държеше се
принизително и унизително, все едно съм вещ, а не човек. Като дойдоха
другите полицаи, С. се засили от другата кола и аз се бях подпрял на моята
кола. Г. беше по-вляво, а Ю. си стоеше пред мен и не мърдаше и ме
унижаваше и дърпаше и викаше: „Тръгвай бе“. С. се засили и ме изблъска. От
там единият ме тегли за качулка, другият за ръката и удряха и ритаха. Аз бях
със суичър и като ме дърпаше Ю. за качулката, ме оставаше без въздух.
Никакви физически действия спрямо тях не съм имал или обиждал. Само се
чудех какво става. Единият те дърпа, другият бута, третият влачи. Вече като
ме изправиха И. Сотиров, като после научих имената им и беше младото
момче, за което баща ми каза, като ми изтряска един шут в бъбреците,
направо ме повдигна. Като ме изправиха Ю. така ме удряше с бъбреците с
юмруци. 2-3 юмрука ми нанесе той. Удря ме и боли и му викам: „Удряй бе,
сега ти е паднало“. Никаква човещина, господин съдия. С. като ме сложи в
5
патрулката и аз съм с белезници и е неудобно и с всичка сила ме натисна и ме
удари в шията и му викам: „Не ме удряй, ще се кача сам самичък“. Това се
случва на разС.ие една улица от магазина. 4 метра е едното платно. Те на
тротоара ме мачкаха. Всички на прозорците гледаха. При изправянето вече
само гледаха на прозорците. Имаше хора, които гледаха сеира. Тогава аз не
съм отправил обиди към полицаите. През цялото време мачкаха и ритаха. Те
добре, че не казват, че съм посягал на такова длъжностно лице. Добре, че това
не излъгаха поне. Качиха ме в колата да ме закарат в районното. В районното
пристигнахме след не повече от 4-5 минути. След този магазин е една улица
със завой вдясно на Т-образно кръстовище и е полицията. Обадих се, като ми
позволиха, защото имам право на едно обаждане и те казаха може. Тогава аз
се обадих на майка ми, а не преди това. Аз се държах човешки, без значение,
че ме псуваха и подмятаха. Аз не мразя, а презирам тези хора. За мен това е
презрение. Той вика: „Да видиш как ме мразиш докато вика „мама ти деба,
копелето“ и ме плюеше. Нямаше разС.ие между нас. Седнах на един стол и
Ю. срещу мен. Аз се обадих на майка ми да донесе болничния, защото бях с
пневмония и да викне адвокат. И в тъжбите, в които пишат по другото дело,
че съм ударил някакъв човек с чук, те ме изкараха убиец. Още се водят дела и
се чудят какви да ги сукат, та тояги и дръжки. Те са няколко етапа, които
създадоха ситуацията. Отидоха в антрето в полицията. Седнах и Ю. седна
срещу мен Дойде линейката. Всичко става за броени минути. Идва докторът и
след това влизат майка ми и баща ми с ония човек. Майка ми влезна и където
бяха тези думи на Ю., аз ги отправих, защото седяхме един срещу друг и
викам: „Ето майка ми и баща ми, не съм копеле“. Той каза на доктора: „Ще го
вкарваме вътре“. Той викаше, ако говорим за викане. Той викаше най-много
от всички и се изправи и пак ме хвана за качулката. Той като ме дръпна и за
шията ме дръпна. То е качулка с връзка. Майка ми се хвана за ръката ми и
викам: „Чакай ма, майко“. Всеки я буташе и дърпаше. Те като се изправих и
казаха: „Вкарваме го“ и започнаха да излизат отвсякъде. Те са били в една
стая до приемната, където е дежурната. Там започнаха и майка ми се хвана за
мен. Нито сме ги обиждали, нито сме ги дърпали. Тези три думи или четири,
които са написани, ние нямаме такъв речник, а и една от думата е от нашето
културното наследство. Еничари не е обидна дума. Такова ни е ДНК-то. 500
години робство не са малко. Едно такова унижение, ще ме рита. Почват да ме
вкарват и майка ми ме държи и й казвам да ме пусне. Единият ръчка, другият
6
я дърпа. Аз вече я убедих и тя ме пусна. Аз затова им казах: „Стига я
удряйте“. Тя като видя как ме удрят и затова се хвана за ръката ми. Тя не
можеше да повярва на тези действия. Вкараха ме вътре. Вътре лекарят
извърши преглед. Не е констатирал проблеми със здравето ми. Аз тогава не
съм има болки в бъбреците. Тогава казах на доктора, че са ме ритали. Той не е
доктор, а фелдшер. Не констатирам и не пренебрегвам нищо, но той е
фелдшер. Ние му показваме документ от личния лекар, че съм болен от
пневмония и никой нищо не признава. Ако бях призован редовно като
миналия път за С., когато става разправията с татко ми и другите хора, където
всичко започва, аз излизам, подписвам се и ще дойда като човек. Няма от
какво да се крия. Аз не съм престъпник. Имаме си семейна ферма и работа.
Бачкам от малък с над 1000 дка земя. Имаме машини. Не съм престъпник.
Дойде някой и почва да те унижава. Ти го търпиш. Казваш: „Остави ме,
човек“, а той ще реагира, ако бъде ударен. Срещу униформено лице никога
няма да вдигна ръка. Те си стават един на друг свидетели. Докторът ме
прегледа и си тръгна. Дойде адв.Т. впоследствие. Аз бях в приемната и
описваха какво нося. Аз като казах, че искам да поговоря насаме с него, казах
да напуснат и те напуснаха. Докато му разказвам всичко как ме е псувал
дойде Ю. и отвори вратата и каза, че нещо трябва да вземе и адв.Т. каза:
„Довереникът ми каза, че сте го наричал копеле“ и Ю. каза: „Те всички са
такива“, демек и майка ми и баща ми. Адв.Т. не реагира и си замълча. После
пак проведохме един разговор да ме защити и да не остава така нещата.
Напусна си човекът след това. Аз бях с белезници. За медицинското госпожа
П. ме обвинява, че съм отишъл 5 дни след това. На 05-ти ноември в четвъртък
в 19,30 ч. до 20,30 ч. ме задържат. Пускат ме в петък в 19 часа и малко и
нямаше къде да отида. В понеделник отидох и синини по бъбреците имах и по
ръцете, където белезниците са ме стягали и са се местили. Не дадоха на майка
на 06-ти да ми донесе хапчета и вода, като бях с пневмония и я изгониха от
управлението. Аз тогава не издържах, защото се изправих и на всеослушание
казах: „Има много по-лоши хора тук от нас“ и това беше и майка ми си
продължи. Има едно остъкление и се минава отстрани и може да ме види и
попита: „Какво ти е, бе, Г.?“. Аз се бях свил на пейката. Има си стая с легло, а
те нарочно ме оставиха в стъкленицата да студувам зимата.
Никой не каза нищо лошо спрямо полицаите, защото знаем, че ще
бъдем мачкани и унижавани. Нямам си на представа защо докторът да казва,
7
че е чул обидни думи. Всеки има правото да говори, но в даден момент
някаква равносметка трябва да се потърси за тези думи. Д-р Ф. казал миналия
път, че аз съм му бил казал, че имам проблеми с бъбреците. Аз от дете съм
здрав като бик и нямам проблеми. Болките в бъбреците в 3 ч., като ме
удариха, получих бъбречна криза и имам пулове по бъбреците, където са ме
ритали и белезниците ми бяха стегнали и като размествам желязото ми беше
направило рана. Ф. каза, че съм се оплаквал, че съм боледувал, а това не е
вярно.
В миналото съдебно заседание не се явих, защото бях болен с високо
кръвно. Откакто станаха тези неща, аз не се чувствам добре. По принцип не се
чувствам добре от този психически тормоз. След съдебното заседание
миналия път на другия ден трябваше да ходя да подпиша документи при ЧСИ
В. Б.. Той ми запорира имуществото и трябваше да отида нещо да направя,
защото нямаше как да дам на майка ми пълномощно и трябваше да отида.
Като ме задържаха, казвах, че съм болен от пневмония. Върви друго дело, по
което сме подсъдими двамата с баща ми и става дума за телесна повреда, че
се твърди, че съм ударил с чук един човек. При г-жа П. е. Аз не съм дивак, а
съм човек. Това са лъжи, господин съдия. Не знам от какво е болна майка ми
и не се явява днес. Аз живея в отделна къща от майка ми и баща ми.
Съдът, като съобрази доказателственото искане на защитата, намери, че
за да гарантира в пълна степен упражняване, както правото на адвокатска,
така и на лична защита на подсъдимите, ще следва да уважи същото.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Ръководството на ФСМП - Септември с
искане да бъде посочено кое лице е било водач на линейка на 05.11.2020г., с
която в периода от време 19,45 ч. - 20,10 ч. е бил откаран медицинският
специалист д-р Б. Ф. в РУ на МВР - Септември за извършване на преглед на
лицето Г. С. П., с ЕГН: **********. Освен имената на лицето да бъде посочен
и актуален негов адрес за призоваване, както и актуален телефон за връзка.
Да се укаже, че отговор следва да бъде изпратен не по-късно от 3 дни от
получаване на съдебното разпореждане. Веднага след постъпване на отговор
делото да ми се докладва за призоваване на лицето в качеството му на
8
свидетел.
За събиране на допълнителни гласни доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 28.10.2022г. от 10,00 часа, за която
дата и час частният тъжител и повереникът – уведомени. Подсъдимият П. и
защитникът адв.Д. – уведомени. Подсъдимата П. да се счита уведомена за
датата и часа на следващото съдебно заседание чрез сина си - подсъдимият Г.
П., чрез съпруга си - свидетелят С. П. и чрез защитника адв.Д., като тримата
поотделно не възразиха за поемане на ангажимента по уведомяването й.
АДВ. Д.: Моля, след изготвяне на протокола същият да ми бъде
изпратен на ел.поща.
Съдът РАЗПОРЕЖДА незаверен препис от съдебния протокол да се
изпрати на ел.поща, посочена от адв.Д., а именно: ***
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.45 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9