Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,
28.02.2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като
разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 233/2022 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по жалба на Община Тетевен, представлявана от кмета на
общината д-р М.Б. и от кмета на Община Тетевен д-р М.Б., чрез адв. П.Г.П.-ЛАК с
адрес за получаване на призовки и съобщения по делото: гр. Ловеч, ул. „****,
подадена против Решение № 305/03.06.2022г. по преписка №95/2017г. на петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация (КЗД).
В
жалбата се сочи, че оспореното решение на КЗД е издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, като според оспорващите съставът на КЗД не е
обсъдил всички събрани и относими доказателства. Излагат се съображения, че е
налице несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като в
мотивите на обжалваното решение петчленният разширен заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация е приел, че ответната страна - кметът на Община
Тетевен е осъществил дискриминация под формата на тормоз спрямо И.И. на
основание признаците: „лично положение“ и „пол“, а в диспозитива на обжалваното
решение е посочено, че спрямо жалбоподателя И.Х.И. е налице дискриминация въз
основа на признаците: „пол“, „лично положение“ и „образование“. Твърди се, че петчленният
разширен заседателен състав на КЗД в процесното решение неправилно е
интерпретирал релевантните към случая факти, което е довело до нарушение на
материалния закон. Сочи се още, че в процесното решение петчленният състав на
КЗД не е посочил кои конкретно действия осъществени от кмета на Община Тетевен
спрямо И.И. представляват действия, които да са тормоз. Развиват се и аргументи
по отношение на определените с решението санкции. В заключение жалбоподателите
молят съдът да отмени оспорения акт, като незаконосъобразен, както и да се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите Община Тетевен и кмета
на Община Тетевен - д-р М.Б.се представляват от адв. П.П. ***, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на оспорения акт, като развива
доводи по същество и претендира сторените по делото разноски съгласно приложен
списък. В допълнително представени писмени бележки излага подробни аргументи по
съществото на спора.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация – редовно призован – не се представлява.
Заинтересованата
страна И.Х. – редовно призована – не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
по преписката пред КЗД е образувано с Разпореждане № 309/07.06.2017 г. на
председателя на Комисията за защита от дискриминация (л. 67), по жалба с вх. № 44-00-1477/22.05.2017
г., подадена от И.Х.И. ***, както и срещу д-р М.Б.- кмета на Община Тетевен (л.
14-19). Пред КЗД са представени писмени доказателства.
С
Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95 по описа на Комисия за защита
от дискриминация за 2017 г. петчленен разширен състав на КЗД се е произнесъл по
жалбата. Това решение е било обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 129 от
03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2019 г. по описа на Административен
съд – Ловеч същото е отменено и преписката е върната на КЗД за ново произнасяне
по подадената жалба с вх. № 44-00-1477/22.05.2017 г. от И.Х.И..
В
изпълнение на съдебното решение с Разпореждане № 1419/11.09.2020 г. на
председателя на Комисия за защита от дискриминация производството по преписка №
95/2017 г. е възобновено (л. 327). Със същото разпореждане, предвид изложените в жалбата на И. твърдения
за по-неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.,
във връзка с чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр., по признаци „пол“,
„образование“ и „лично положение“, преписката е разпределена на петчленен
разширен заседателен на КЗД.
След
възобновяване на производството по преписката на страните е дадена възможност
за изразяване на писмени становища (л. 330-332).
В
отговор такива са постъпили от кмета на Община Тетевен с вх. №
16-15-615/12.11.2020 г. в КЗД (л. 333) и от И.И. с вх. № 44-00-3483/13.11.2020
г. в КЗД (л. 335).
В
съответствие с изискванията на чл.60, ал.1 от ЗЗДискр. от определения докладчик
е изготвен доклад-заключение (л. 337-338), с който е направено предложение за
насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката.
След
възобновяването на преписката е проведено едно открито заседание на 19.05.2021
г., за което страните са били надлежно уведомени (л. 342-344). Видно от
приложения към преписката протокол (л. 348-350), съставът е приканил страните
към сключване на споразумение по реда на чл.62, ал.1 ЗЗДискр., но поради липса
на воля за водене на помирителна процедура, е продължил гледането на преписката
по общия ред. След като е счел преписката за изяснена от фактическа и правна
страна, петчленният разширен заседателен състав е дал на страните срок за
представяне на писмени бележки и е обявил, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
След
преценка на доказателствения материал – събраните в хода на производството
писмени доказателства, както и на изложените от страните доводи, КЗД е
постановила обжалваното в настоящото съдебно производство Решение №
305/03.06.2022 г. (л. 351-354), с което на основание чл. 65, ал. 1, т. 5 от
ЗЗДискр. е установила, че Община Тетевен, в качеството на работодател, е извършила
нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя И.Х.И.; установила е, че кметът на Община Тетевен е
извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.5, във вр. с
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя И.Х.И. въз основа на признаците
„пол“, „лично положение“ и „образование“. Със същото решение, на основание
чл.47, т.3, във връзка с чл.80, ал.2 е наложила на Община Тетевен -
работодател, представлявана от кмета на Община Тетевен, имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева; на основание чл.47, т.3, във връзка с чл.80,
ал.3 е наложила на кмета на Община Тетевен глоба в размер на 500,00 (петстотин)
лева. С решението също така на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. комисията е
препоръчала на ответните страни в качеството на работодател и представляващ
работодателя да се въздържат занапред от действия, представляващи дискриминация
на основата на защитените от закона признаци.
Видно
от приложените известия за доставяне на л. 355 и л. 356 от делото, процесното
решение на КЗД е било връчено на оспорващите на 09.06.2022 година.
По
делото е представено заверено копие от преписката по административната
процедура, в която е издаден оспореният административен акт.
Въз
основа на така събраните и анализирани доказателства и приетото от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт. Подадена е
от лица по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от разпоредените
с акта правни последици, пред местно компетентния административен съд и в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.68, ал.1 от ЗЗДискр. (видно от приложените известия за
доставяне – л. 355-356, а жалбата е входирана при административния орган на
23.06.2022 г., с вх.№16-15-541 /л.4/, като видно от пощенското клеймо на плика
на л.9 от делото е изпратена на 22.06.2022 г.), поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество и с оглед събраните по делото доказателства, както и като съобрази
и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен
състав, намира жалбата за основателна по следните съображения :
Съгласно
изискванията на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания индивидуален административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното решение на КЗД
представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и
от надлежен състав, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбите
на чл.47 и чл.48 от ЗЗДискр., при което не е налице отменителното основание по
смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 и 2 от
ЗЗДискр., комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в
заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, като той
определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация
на етническа и расова основа; на основата на пол; на основата на други признаци
по чл. 4, ал. 1. В съответствие с чл. 48, във вр. с чл. 54 от
ЗЗДискр., решаващият състав на
КЗД е определен с разпореждане на председателя (л.327). Определени са председател и докладчик на състава (л.328).
Решението е постановено от състава, обявил преписката за решаване.
Обжалваното в настоящото
съдебно производство решението на КЗД е издадено в предвидената от закона писмена
форма, но не отговаря на изискванията на чл.66, т.2 от ЗЗДискр. Същото е постановено при неспазване на изискванията за форма и съдържание на
акта (чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК и чл.65 и чл.66, т.2 и т.3 от
ЗЗДискр.), както и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила – отменителни основания
по чл.146, т.2 и 3 от АПК, поради което е
препятствана възможността за съда да извърши преценка за съответствие на решението на КЗД
с приложимите материалноправни разпоредби.
В Решение №
305/03.06.2022 г. по преписка № 95/2017 г. на петчленен разширен заседателен
състав на Комисия за защита от дискриминация е посочено, че същото се издава на
основание чл.65, ал.1, т.5 от ЗЗДискр. Според разпоредбата на чл.65, т.5 от
ЗЗДискр., с постановеното решение заседателният състав установява, че не е
извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. Визираното от
органа правно основание е в пълно противоречие с диспозитива на обжалваното
решение, с който КЗД е установила нарушения и е наложила санкции. Т.е., налице
е несъответствие между правните основания за издаването на акта и разпоредените
с него правни последици.
Съдът намира, че е налице
противоречие и между мотивите на обжалваното
решение и неговият диспозитив. Административният орган е изложил
съображения защо приема, че са допуснати нарушения на забраната за
дискриминация въз основа на признаците „пол“ и „лично положение“, като изрично
е посочено в мотивите на решението, че кметът на общината е осъществил
дискримианция под формата на тормоз спрямо И.И. на основата на признаците
„лично положение“ и „ пол“, като е изложил съображения в тази връзка. В частта
от мотивите относно определянето на санкциите органът също е посочил, че са
извършени две самостоятелни нарушения на ЗЗДискр., а именно: нарушение на
чл.14, ал.1 и нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.5, във
връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., извършено на основа на защитените от закона
признаци „пол“ и „лично положение“. В решението липсват каквито и да било
мотиви по отношение на признак „образование“. Същевременно, в диспозитива на
процесното решение, органът е приел, че е кметът на Община Тетевен е извършил
нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1,
т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя И.Х.И. въз основа на признаците „пол“,
„лично положение“ и „образование“.
На следващо място, в решението на КЗД липсват каквито и да е съображения относно наведените
от страните в производството твърдения и сочените от тях доказателства.
Решаващият административен орган не е извършил дължимия анализ на всички
относими към спора факти и обстоятелства, не е изследвал твърденията и възраженията
на страните, не е обсъдил доказателствата по преписката във връзка с наведените
доводи и възражения по отношение на релевирания в жалбата до КЗД от И.И.
дискриминационен признак „образование“,
като с това е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. КЗД не е провела цялостно разследване и не е извела самостоятелни
фактически констатации и обосновани правни
изводи по въведеното с жалбата на И. оплакване за осъществен спрямо
нея акт на дискриминация по признак „образование“, като
липсва изобщо произнасяне от страна на комисията в тази част от жалбата.
Дължимото от Комисията за
защита от дискриминация произнасяне при упражняване на правомощието ѝ по
чл.47 от ЗЗДискр. изисква фактически установявания относно упражняването от
жалбоподателя на законово право или привилегия, при което лицето да е третирано
неравноправно (по-неблагоприятно) и това по-неблагоприятно третиране да е по
причина на защитен признак от регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
С императивната
разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
В ал.2 от същия текст пък
се дефинира „пряка“ дискриминация - всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По смисъла на
ал.3 на същата норма, „непряка“ дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на
такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или
са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият
или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
В разпоредбата на §1, т.7
от ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“,
а именно : всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4,
ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
От анализа на така цитираните
норми следва извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на
ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав
на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл, не е
достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определено лице, а е
необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои
от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряко
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, като при всички случаи следва да се изразява в някой признак по чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр.
В оспореното решение не е
дадена и правна квалификация на вида дискриминация – пряка или непряка по
смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр.
Както вече се посочи, в
обстоятелствената част на решението петчленният състав на КЗД е обсъдил само
част от посочените в жалбата на И.И. дискриминационни признаци - „пол“, „лично
положение“, без обаче да изложи съображения по отношение на третия
дискриминационен признак „образование“, оплаквания за нарушението, на който са
визирани в жалбата, с която е сезирана КЗД.
Субективното усещане на
лицето, че спрямо него е осъществено нежелано поведение, не е достатъчно, за да
се приеме, че по отношение на И. е осъществена дискриминация и по признак
„образование“, а е необходимо да бъдат установени материалноправните
предпоставки за квалифициране на сочените действия като дискриминационни,
каквито установявания липсват по делото.
Липсата на посочени
фактически основания препятства извършването на контрол за законосъобразност на
акта. Липсата на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт - Тълкувателно решение №
4/22.04.2004 г. на ВАС по адм.дело № 4/2002 г., тъй като се отразява върху
неговата действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл.146, т.2
от АПК.
Мотивите са задължителен
реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от
административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за
случая – чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във връзка с чл.66, т.2 от ЗЗДискр., а
липсата им възпрепятства възможността да се прецени кои са фактическите
основания послужили за издаването на акта и дали попадат в хипотезата на
приложената от административния орган правна норма.
КЗД
е следвало да изследва дали е налице твърдяната дискриминация по
всички сочени от И. признаци, като в тази връзка
КЗД е трябвало да извърши необходимото сравняване на лица в сходно положение.
Поради
това съдът намира, че в оспореното
решение на КЗД липсва реално обсъждане на сравними сходни субекти и извършена
съпоставка между такива субекти и жалбоподателката въз основа на заявения
от нея признак „образование“. В решението на КЗД липсват изобщо мотиви, от които да са видни
причините, поради които КЗД приема в диспозитива на
обжалвания индивидуален административен акт,
че е налице признакът „образование“
и че този признак е в основата на
констатираното от органа по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката. Тази констатация за допусната дискриминация е необоснована с оглед липсата
на конкретни и ясни мотиви, които да дават на страните възможност за
организиране на адекватна правна защита и същевременно да позволят
осъществяването на ефективен съдебен контрол за законосъобразност на акта.
Същевременно, посоченото в
диспозитива на решението на КЗД нарушение на забраната за
дискриминация спрямо И. въз основа на
признака „образование“ не съдържа ясна, точна
и кратка информация нито за конкретното поведение на нарушителя, нито за
нарушените конкретни законови разпоредби. Налице са нарушения на изискванията
за форма и съдържание на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК и
чл.65, т.1 и чл.66, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.,
които водят до липса на ясно изразена разбираема воля на автора на
административни акт, както и до неяснота, немотивираност и необоснованост на
разпоредените с този акт правни последици.
Изложеното
от фактическа и правна страна в административния акт не отговаря на
изискванията за мотивиране на волята на решаващия орган, чието решение следва
да почива на ясни и подробни съображения относно приетото за установено
конкретно нарушение на забраната за защита от дискриминация (по-неблагоприятно
третиране), фактическите действия, чрез които то е извършено, правната
квалификация на деянието с оглед заявената от жалбоподателя форма на
дискриминация, наличието на твърдения защитен признак или признаци и на
причинно-следствената връзка между съответния признак или признаци и
установеното неравно третиране.
Предвид изложеното, съдът
намира, че оспореният административен акт е постановен
при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в
мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на
преписката съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
В
този смисъл е и Решение № 8365 от
14.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2022 г., V о.
В
частта, касаеща наложените санкции в диспозитива на обжалваното решение е
посочено, че същите се налагат на Община Тетевен „на основание чл.47, т.3, във
връзка с чл.80, ал.2“ и съответно на кмета на Община Тетевен „на основание
чл.47, т.3, във връзка с чл.80, ал.3“, като органът не е посочил от кой
нормативен акт са визираните в решението разпоредби. Въпреки че с оглед
характера на производството може да се предположи, че това е ЗЗДискр., то съдът
не може да замества и/или допълва волята на административния орган, която е
следвало да бъде точно и ясно изразена в издадения от него индивидуален
административен акт. Изложеното също обосновава нарушение на изискването за
форма – отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че обжалваното в настоящото производство решение е постановено при
допуснато нарушение на формата – чл.66, т.2 от ЗЗДискр. – непълнота на
фактически и правни основания, а от друга страна съдържа противоречие между
мотиви и диспозитив. Този порок на формата е достатъчно основание за отмяна на
обжалваното решение на основание чл.146, т.2 от АПК, във връзка с чл.66, т.2 от
ЗЗДискр.
С решението на КЗД, на
основание чл.80, ал.3 (без да е посочено от кой нормативен акт е цитираната
разпоредба) на кмета на Община Тетевен е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лева. В мотивите на КЗД няма изложени съображения защо следва
на кмета на Община Тетевен да се наложи административно наказание и то на
основание чл.80, ал.3 (без да е посочено от кой нормативен акт е цитираната
разпоредба), който ако се предположи, че е ЗЗДискр., съгласно тази разпоредба
за допускане извършването на нарушение по ал.1 ръководителят на юридическо лице
- работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание. Нарушението е под формата на допустителство, но в решението
няма изложени каквито и да е съображения в тази връзка. С оглед на това не
става ясно дали на кмета е наложено наказание във връзка с установеното за него
нарушение по втория абзац от диспозитива на процесното решение, в който петчленният
състав на КЗД е установил извършено от кмета нарушение на забраната за
дискриминация спрямо И.И. по признаците „пол“, „лично положение“ и
„образование“, или така наложеното наказание е за допустителство на извършеното
нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. от Община Тетевен, визирано в първия абзац от
диспозитива на обжалваното решение. Липсата на ясни правни основания обуславя
порок на формата на оспорения индивидуален административен акт. Предвид това, е
налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. В сходен смисъл е и Решение
№ 8010 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2020 г., V о.
Като не е изследвал твърденията и възраженията на страните, не е обсъдил
доказателствата по преписката във връзка с наведените доводи и възражения
по отношение на релевирания в жалбата до КЗД от И.И. дискриминационен признак
„образование“, органът не е извършил дължимия анализ на всички относими към спора факти и
обстоятелства, като с това е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила
– отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Предвид изложеното, съдът
счита, че жалбата е основателна, а оспореният административен акт - Решение №
305/03.06.2022 г. по преписка № 95/2017 г. на петчленен разширен заседателен
състав на Комисия за защита от дискриминация е незаконосъобразен. Доколкото
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, то
на основание чл.173, ал.2, предл.3-то от АПК, преписката следва да бъде
изпратена на ответника за ново произнасяне по всички релевирани в жалбата на И.И.
с вх.№ 44-00-1477/22.05.2017 г. в КЗД оплаквания, при спазване на дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора, в полза
на Община Тетевен следва да се присъдят разноските за производството, съобразно
приложения списък на лист 386 от делото в размер на 1200 лева, които са
доказани и своевременно поискани, представляващи договорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие на л.378 от делото.
От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя (л.368-гръб), но съдът намира същото за неоснователно доколкото
съгласно чл.8, ал.2, т.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за един
адвокат за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела по Закона за защита от
дискриминация е 1500 лева, с оглед на което платеното такова от 1200 лева не се
явява прекомерно.
Ето защо, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, следва да се осъди Комисията за защита от дискриминация, в
качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е административният
орган, който е издал обжалвания акт, да заплати на Община Тетевен сумата от 1200
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2-ро,
във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 305/03.06.2022
г. по преписка № 95/2017 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия
за защита от дискриминация.
ИЗПРАЩА преписката на Комисията за
защита от дискриминация за ново произнасяне по подадената жалба с вх.№
44-00-1477/22.05.2017 г. на И.Х.И., при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Комисия за защита от
дискриминация, с адрес: гр.София, бул.„Драган Цанков“ № 35, да заплати на
Община Тетевен, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :