№ 171
гр. Ихтиман, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Частно гражданско дело
№ 20221840100280 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 247 ГПК.
Образувано е по депозирана молба от заявителя „....“ АД, със седалище
и адрес на управление: гр. с, ул.”м” № 19; БУЛСТАТ: ......., представляван от
ддм –изпълнителен директор и сс – изпълнителен директор, с твърдение, че в
Заповед № 197 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
издадена на 27.03.2022 г. и в издадения на 27.03.2022г. въз основа на нея
Изпълнителен лист № 238 по гр.д. № 280/2022 г. на РС – Ихтиман, е
допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в същите не посочен
размерът на присъдената законна лихва за период от 12.10.2019г. до
24.03.2022 г., липсва и присъждане на законна лихва върху главницата от
24.03.2022 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът намира, че молбата в частта по чл. 247, ал. 1 ГПК относно
присъденото вземане за законна лихва за период от 12.10.2019г. до 24.03.2022
г. е допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна.
Искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка (ОФГ) не е
обвързано със срок. По същество е основателно.
С разпореждане от 27.03.2022 г. е уважено заявлението на ....“ АД и е
издадена Заповед № 197 за изпълнение на парично задължение по чл. 417
1
ГПК от 27.03.2022 г. и Изпълнителен лист № 238 от 27.03.2022 г. Със
заповедта за изпълнение длъжникът е осъден да заплати за заявителя законна
лихва за период от 12.10.2019г. до 24.03.2022 г., но поради техническа грешка
в акта липсва посочване на размера на вземането. Идентично е съдържанието
и на издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Грешката е от
техническо естество, тъй като заявлението на „....“ АД е уважено в цялост,
съдът е формирал воля относно присъждане на конкретното вземане в пълен
размер, но поради грешка не е посочил последния. Ето защо на основание чл.
247, ал. 1 ГПК в Заповед № 197 за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 27.03.2022 г. и Изпълнителен лист № 238 от 27.03.2022 г.,
издадени по ч.гр.д. № 280/2022 г. на РС – Ихтиман следва вместо „законна
лихва за период от 12.10.2019г. до 24.03.2022 г.“ да се чете „236,29 лв. -
законна лихва за период от 12.10.2019г. до 24.03.2022 г.“.
По отношение на искането за отстраняване на ОФГ в посочените по
горе актове, поради липса на произнасяне на съда относно искането за
присъждане на законна лихва от 24.03.2022 г. (дата на подаване на
заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението, молбата е
недопустима, тъй като е просрочена.
С оглед изложените твърдения настоящият състав приема, че е сезиран
с молба за допълване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист по чл. 250 ГПК в тази част. Известно е, че съдът не е
обвързан от дадената от страните квалификация, а дължи собствена. В
настоящия случай може да се направи извод, че твърдението за наличие на
очевидна фактическа грешка е обуславено от възможността при наличието на
такава грешка актът да бъде изменен, без това да е скрепено със срок.
Фактически обаче се отправя искане за допълване на постановени съдебни
актове. За разлика от искането за отстраняване на очевидна фактическа
грешка, допълване на съдебен акт при липса на произнасяне по цялото искане,
се инициира единствено по молба на заинтересованата страна, която може да
бъде отправена в преклузивен едномесечен срок от постановяване на акта при
необжалваеми актове (чл. 250, ал. 1 ГПК).
В случая се иска допълване на Заповед № 197 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 27.03.2022 г. и Изпълнителен лист № 238 от
27.03.2022 г. Актовете са необжалваеми, постановени са на 27.03.2022 г. и
2
срокът за отправяне на искане за допълването им е изтекъл на 27.04.2022 г.
Настоящата молба е депозирана на 28.09.2022 г., повече от месец след
изтичане на преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. Ето защо е недопустима
в тази част и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран на основание чл. 274, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка Заповед № 197 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на 27.03.2022 г.
и в издадения на 27.03.2022г. въз основа на нея Изпълнителен лист № 238 по
гр.д. № 280/2022 г. на РС – Ихтиман, като в същите ВМЕСТО „законна лихва
за период от 12.10.2019 г. до 24.03.2022 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „236,29 лв. -
законна лихва за период от 12.10.2019г. до 24.03.2022 г.“
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба с вх. № 4073/28.09.2022 г.,
„....“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. с, ул.”м” № 19; БУЛСТАТ:
......., представляван от ддм –изпълнителен директор и сс – изпълнителен
директор в частта с искане за допълване Заповед № 197 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на 27.03.2022 г. и в издадения
на 27.03.2022г. въз основа на нея Изпълнителен лист № 238 по гр.д. №
280/2022 г. на РС – Ихтиман чрез присъждане на законна лихва от 24.03.2022
г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на
задължението като недопустима.
Решението е неразделна част от Заповед № 197 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на 27.03.2022 г. и в издадения
на 27.03.2022г. въз основа на нея Изпълнителен лист № 238 по гр.д. №
280/2022 г. на РС – Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване от молителя в 7-дневен срок от
съобщението с частна жалба пред Софийския окръжен съд в частта, с която
молбата е оставена без разглеждане.
Препис от решението да се връчи на молителя, а след влизането му в
сила и на длъжника.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3