О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№…………
Гр. София, 24.04.2023 г.
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-2-ри състав в открито
съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС
МАДЖЕВ
При участието на секретаря Габриела Владова, като
разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ т.д. № 8464 по описа за 2012 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
На 16.02.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е обявен съставения от
синдика – Р.Т. Списък на приетите от синдика в. на кредиторите на „М.“ АД-в
несъстоятелност, възникнали след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност. В упоменатия списък са включени предявени с молба от 02.02.2023 г. от кредитор – „Р.2.“ АД в., съставляващи както
следва : 1./ вземане в размер на 175 000 лв. ползващо се с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и
представляващо сбор от предплатени разноски по чл. 629б ТЗ, които са определени
от съда по несъстоятелността /СГС, ТО, VI-2 с-в в пределите на т.д. № 8464/2012 г./ с определения от 20.10.2016 г.;
31.05.2018 г.; 02.10.2018 г., 23.01.2019 г., 27.11.2019 г., 14.05.2020 г., 02.10.2020
г., 19.02.2021 г. и 18.06.2021 г., които са придобити от предявилия ги
кредитор, въз основа на сключен договор за цесия от 23.12.2021 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 9098/23.12.2021 г. на нотариус – В.Ч.с рег. № 210
в НК между цедента „О.б.б.“
АД и цесионера „Д.“ ЕООД и договор за цесия от
26.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 440/26.01.2022 г. на
нотариус – В.Ч.с рег. № 210 в НК между цедента - „Д.“
ЕООД и „Р.2.“ АД; 2./ вземане в размер на 64 205,98 лв. ползващо се с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и
представляващо сбор от заплатен разход за охрана на обекти част от масата на
несъстоятелността, която охрана е осъществена в периода от м. 12.2019 г. до
м.12.2020 г. въз основа на сключен договор за охрана от 01.08.2017 г. между
възложителя „М.“ АД-в несъстоятелност и
изпълнителя „Ю.“ ООД, както и на 11 броя платежни нареждания за извършените
плащания от кредитор с прието вземане „О.“ АД в полза на „Ю.“ ООД, които впоследствие
са придобити от предявилия ги кредитор, въз основа на сключен договор за цесия
от 23.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 9098/23.12.2021 г.
на нотариус – В.Ч.с рег. № 210 в НК между цедента „О.б.б.“ АД и цесионера „Д.“ ЕООД и
договор за цесия от 26.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
440/26.01.2022 г. на нотариус – В.Ч.с рег. № 210 в НК между цедента
- „Д.“ ЕООД и „Р.2.“ АД;
3./ вземане в размер на 17 600 лв. ползващо се с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и представляващо сбор от
предплатени разноски по чл. 629б ТЗ, които са определени от съда по
несъстоятелността /СГС, ТО, VI-2 с-в в пределите на т.д. № 8464/2012 г./ с
определения от 06.12.2021 г.; 23.06.2022 г.; и 4./ вземане в размер на сумата
от 78 390 лв. ползващо се с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и представляващо сбор от заплатен
разход за охрана на обекти част от масата на несъстоятелността, която охрана е
осъществена в периода от м. 02.2022 г. до м.03.2022 г. въз основа на споразумение
от 22.03.2022 г. сключено между „М.“ АД-в несъстоятелност, „Ю.“ ООД и „Р.2.“ АД
по повод действието на договор за охрана от 01.08.2017 г. между възложителя „М.“
АД-в несъстоятелност и изпълнителя „Ю.“ ООД, както и въз основа на договор за
охрана сключен между „М.“ АД-в несъстоятелност, изпълнителя „И.С.“ ООД и
кредитора в производството „Р.2.“ АД и извлечения от банковата сметка на
посочения кредитор за извършените плащания на възнаграждения по цитирания договор.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу така изготвения и
обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на „М.“ АД-в несъстоятелност списък на приети в.,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ от кредитор Национална А.за приходите е
упражнено възражение с вх. № 267213/01.03.2023 г. /подадено по пощата на
23.02.2023 г./. С него се оспорва приемането на една част от предявените за
приемане от кредитора - „Р.2.“ АД с молба от 02.02.2023
г. в., а именно : за сумата в размер на 62 000 лв. представляваща
предплатени от кредитора до 13.06.2017 г. разноски за издръжка на
производството по несъстоятелност; и за сумата от 6 000 лв. – представляваща до
13.12.2019 г. – разноски за издръжка на производството по несъстоятелност,
съставляващи заплатени възнаграждения за извършване охрана на имущество на
длъжника. По отношение на първата група оспорени в. /тези за предплатени
разноски/ от НАП се прави възражение за погасяването им по давност. Изтъкнато
е, че предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 ТЗ суми за разноски се
възстановяват на съответните лица, които са ги разходвали, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно
-така чл. 632а ТЗ. Преценката за това, дали кредиторът да предяви в.та
си за разноски направени от него за целите на управлението и съхранението на
масата на несъстоятелността е поверена изцяло на него. Същият обаче трябвало да
съобразява това, че едва след предявяването на тези в. съгласно правилото на
чл. 685а ТЗ течащата спрямо тях давност претърпява прекъсване и спира да тече
докато трае производството по несъстоятелност, респективно ако такова
предявяване не бъде упражнено, то по смисъла на общите правила на ЗЗД давност
за тези в. тече с произтичащите от това правни последици. При използване на
тези аргументи възразилият кредитор счита, че всички предплатени от кредитора
транслирал в.та си в полза на „Р.2.“ АД разноски по чл. 629б ТЗ породили се до
м. 06.2016 г. са погасени, поради изтичането на общата 5 годишна давност, като
няма значение за реализирането на този погасителен способ това, дали в масата
на несъстоятелността през този период е имало или не налични средства
позволяващи възстановяването на тези направени от кредитора разноски.
Евентуалната липса на средства в масата на несъстоятелността не е уредена в
закона, като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност, като
това е така, защото подобна хипотеза не попада в очертаните в нормата на чл.
115 ЗЗД такива. Що се касае до оспорените разноски направени за охрана на имущество
от масата на несъстоятелността възлизащи на стойност от 6000 лв. и заплатени до
13.12.2019 г. във възражението е посочено, че те също са покрити от изтекла
погасителна давност, която е тази уредена чл. 111, буква „в“ ЗЗД, респективно
към м. 02.2023 г. когато кредитора „Р.2.“ АД е предявил това вземане за
приемането му в производството по несъстоятелност, същото е било погасено по
давност и синдикът не е следвало да го включва в изготвения по реда на чл. 688,
ал. 3 ТЗ списък на приетите в.. Предвид това се настоява за изключване на така посочените
и включени от синдика в списъка на приетите в. по чл. 688, ал. 3 ТЗ обявен в ТРРЮЛНЦ
на 16.02.2023 г. в..
Синдикът Р.Т. е депозирал писмено становище от
07.04.2023 г. по възражението, в което излага подробни съображения за неговата
неоснователност. Посочва, че възразилият кредитор не разполага с правото да
упражнява възражение за погасителна давност на предявени за приемане от друг
кредитор в производството по несъстоятелност в.. Обосновава се хипотеза на
предявяване на чужди материални права, чиито носител е единствено длъжника по
материалното правоотношение съставляващо източник на предявените за приемане в..
Освен това НАП не се е позовал във възражението си, че предявява чужди права по
смисъла на чл. 134 ЗЗД, а именно тези на длъжника – „М.“ АД /н./, което
изключва неговата легитимация като процесуален субституент
на длъжника, респективно за съда няма основание да разглежда по същество дали
са реализирани предпоставките на чл. 134 ЗЗД. Ако все пак се приеме, че
възражението за погасителна давност е процесуално допустимо, то следва да се
посочи, че се касае до предвидено лично възражение на лицето, в чиято тежест по силата на
съществуващото материално правоотношение е възникнало задължението. Това
означава, че единствено длъжника е легитимиран да предяви подобно възражение
срещу търсено от него вземане, като преценката, дали да го направи е изцяло
негова. Именно заради това посоченото право не би могло да се упражнява от
другиго по реда на чл. 134 ЗЗД. Успоредно с изложеното от синдика се посочва,
че липсва и овластяване на НАП по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД. По отношение на
второто оспорено от НАП вземане отново с упражняване на възражение за погасителна
давност, освен аргументите за липса на подобно защитно средство за конкуриращия
кредитор в производството по несъстоятелност, от синдика е отбелязано и това,
че се касае до вземане, което не се характеризира, като периодичен платеж,
съответно не би могло спрямо него да се приложи кратката 3-годишна давност
разписана в текста на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Очертано е, че се касае до вземане произтичащо
от изпълнението на едно чуждо задължение – това на „М.“ АД /н./ към „Ю.“ ООД по договор за охрана
и възникването от този юридически факт на вземане на кредитора срещу длъжника
за неоснователно обогатяване, като спрямо подобно вземане приложимата
погасителна давност е общата уредена в ЗЗД – петгодишна такава, която би
изтекла на 13.12.2024 г., но междувременно е прекъсната, защото вземането е
предявено през м.02.2023 г. При тези доводи от синдика се иска постановяване на
определение, с което възражението на НАП бъде оставено без уважение, а
изготвения от синдика списък по чл. 688, ал. 3 ГПК бъде одобрен без внасянето
на редакции в него.
В съдебно заседание състояло се на 07.04.2023 г.
представителя на възразилия кредитор, както и синдика поддържат изказаните от
тях съображения във възражението, съответно становището.
Съдът, като взе предвид направеното възражение,
допълнителният списък на приетите в., предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ,
изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ
процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
Съдът намира, че възражението на Национална А.по
приходите от 23.02.2023 г., е упражнено от легитимиран участник в
производството по универсално принудително изпълнение, съответно е подадено в
срока уреден в чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което е допустимо и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледано по същество възражението е неоснователно.
Първата група оспорени в. включени от синдика в
списъка на приетите в., предявени от „Р.2.“ АД по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ са
такива за привнесени разноски необходими за текущата издръжка на масата на
несъстоятелността, и по специално такива в размер на сумата от 62 000 лв. указани
от съда по несъстоятелността за внасяне с определение от 20.10.2016 г. Посочената
сума е била заплатена по особената банкова сметка *** на датата – 13.06.2017 г.
от един от кредиторите в производството по несъстоятелност към този момент – „О.б.б.“ АД. С това действие за него е възникнало вземане по
смисъла на чл. 632а ТЗ в посочения размер. Междувременно с договор за
прехвърляне на в. от 23.12.2021 г. кредитора „О.б.б.“ АД е
прехвърлил в полза на „Д.“ ЕООД всички свои в., които има срещу несъстоятелното
дружество, в т.ч. и тези възникнали под формата на разноски в несъстоятелността
/239 205,98 лв./ в тази сума влиза и сумата от 62 000 лв. привнесена на 13.06.2017 г. На свои
ред „Д.“ ЕООД също се е разпоредил с така придобитите от него в. прехвърляйки
ги в полза на нов „Р.2.“ АД, което се установява да е станало със сключването
на договор за прехвърляне на в. от 26.01.2022 г. Предмет на прехвърляне наред с
другите в. към несъстоятелното дружество са и тези възникнали под формата на
разноски в несъстоятелността /239 205,98 лв./ в тази сума влиза и сумата
от 62 000 лв. привнесена на 13.06.2017
г. Длъжникът адресат на прехвърляните в. е бил надлежно уведомен за така
извършените разпореждания с тях по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предвид което
следва да се счита за обвързан от ефекта на двата договора за цесия. При тези
факти „Р.2.“ АД установява успешно придобиване на коментираното вземане за
разноски по чл. 632а ТЗ възлизащо в размер на сумата от 62 000 лв.
Същественият спорен въпрос повдигнат от оспорващия кредитор – НАП се свежда до
това, дали посоченото вземане продължава да е такова, което да може да бъде
удовлетворено по принудителен ред, доколкото не е било предмет на предявяване и
приемане в производството по несъстоятелност в период то повече от 5 години,
считано от неговото възникване – 13.06.2017 г. /момента на плащане на сумата
под формата на разноски за издръжка на масата на несъстоятелността/. Н първо
място съдът по несъстоятелността намира, че оспорващият вземането кредитор в хипотезата
на провеждано производство по правилата на чл. 692 от ТЗ не разполага с
легитимация да упражнява лично или вместо длъжника в производството възражение
за погасяване на предявено за приемане вземане по давност, тогава когато
длъжникът бездейства. По принцип такава възможност за кредиторите да упражнят
имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва
тяхното удовлетворяване, е предвидена в разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. С
посочената правна норма, обаче, е изрично изключена възможността за кредиторите
да упражнят тези права на длъжника, упражнението на които зависи от чисто
личната преценка на длъжника. Съдът намира, че това дали длъжникът ще упражни
възникналото в негова полза право на погасителна давност зависи единствено от
неговата воля, тъй като дори след изтичане на предвидения в закона давностен срок и бездействието на кредитора да събере
вземането си в него длъжникът може да реши да не се позове на давността, а да
изпълни своето вземане. Тази възможност е изрично регламентира в чл. 118 ЗЗД, в
която норма е предвидено, че длъжникът може да плати доброволно задължението си
и след изтичане на давността, без да има правото да иска връщане на даденото
обратно. С оглед на това трябва да се приеме, че упражняването от длъжника на
възникналото за него право да се позове на изтекла погасителна давност пред
своя кредитор зависи от неговата лична преценка, поради което и това право не
може да бъде упражнено вместо него от негов кредитор по реда на чл. 134 ЗЗД.
Това означава и че в настоящото производство възразилият кредитор НАП не може
да упражни правото на длъжника "М." АД /н./ да направи възражение за
погасяване по давност на в.та, които „Р.2.“ АД има към него. Такова възражение
може да бъде направено само от самия длъжник, който обаче не се е позовал на
изтекла погасителна давност по отношение на тези в. пред синдика, нито след
това чрез подаване на възражение срещу тяхното включване в списъка на приети в..
Дори обаче да се допусне, че кредитор с прието в
производството по несъстоятелност вземане разполага с легитимацията да упражни
подобно възражение за погасителна давност срещу вземане на друг конкуриращ го
кредитор, то същото се явява неоснователно по отношение на оспореното
вземане в размер на 62 000 лв. –
предплатени разноски за издръжка в производството по несъстоятелност. Съгласно нормата на чл. 632а от ТЗ предплатените суми
се изплащат, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.
Институтът на погасителната давност е уреден като средство за санкциониране на
бездействащ кредитор при с.на негови изискуеми в.. В случая първоначалния
кредитор привнесъл разноски през м. юни 2017 г. няма ред за защита на в.та си в
производството по несъстоятелност, който да е алтернативен на уреденото от
законодателя правило, че тези средства се възстановяват на привнеслите ги
кредитори, тогава когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно,
като това възстановяване се извършва след изготвяне на сметка за разпределение
– така ТР 1/03.12.2018 година на ОСТК. Тоест кредитора, дори и да желае преди
настъпване на тези две процесуални предпоставки, няма как да осъществят защита
на в.та си за предплатени разноски. Същите според споменатата тълкувателна
практика са изключени от кръга на в.та подлежащи на предявяване, което
автоматично лишава техните носители от възможността да се позоват на
специалната хипотеза на спиране на давността уредена за предявени в. – чл. 685а ТЗ. Следователно давност за възстановяване на посочените в. следва да се
възприеме, че започва да тече за кредитора не от момента на привнасяне на
разноските, а от момента на стабилизиране на сметката за разпределение, с която
е предвидено да се извърши разплащане на същите в полза на кредиторите, които
са ги внесли. Подобен юридически факт обаче към момента не е настъпил развиващото се производство по
несъстоятелност на "М." АД /н./.
Второто оспорено вземане е такова съставляващо плащане
на задължение на несъстоятелния длъжник
за осигуряване охрана на имуществото попадащо в масата на несъстоятелността,
въз основа на сключен договор за охрана. Това плащане възлиза на сумата от 6000
лв. и е осъществено на датата – 13.12.2019 г. по повод на породено облигационно
задължение по изпълнение на услуга по договор за охрана от 01.08.2017 г., за
което е издадена фактура отнасяща се до стойността на тази услуга предоставена
от „Ю.“ ООД през м. 11.2019 г. С плащането на това чуждо задължение за „О.“АД е
възникнало вземане към "М." АД /н./ за сумата от 6000 лв., която
съставлява – вземане за неоснователно обогатяване, доколкото от доказателствата
приложени по делото няма данни за наличие на основание за извършване на подобно
плащане на чужд дълг. Посоченото вземане възлизащо в размер на 6000 лв. се
установява да е предмет на успешно транслиране от първоначалния му носител „О.“АД
в полза на „Д.“ ЕООД, а след това и на „Р.2.“ АД, за което правно положение
съдът по несъстоятелността прави извод съобразявайки приложените към молбата за
предявяване на в. два договора за цесия обсъдени по-горе при разглеждане на
възражението срещу вземането за предплатени разноски. Следователно „Р.2.“ АД се
явява актуален титуляр на вземането в размер на сумата от 6000 лв. –
съставляващо вземане за неоснователно обогатяване, породило се на 13.12.2019 г.
И тук, както при разглеждането на другото оспорено от НАП вземане /това за
предплатени разноски/ важат съображенията за липса на легитимация на НАП в
качеството му на кредитор да възразява по съществуването на чуждо предявено за
приемане в производството по несъстоятелност вземане с упражняването на възражение
за погасителна давност. При все, че и за тази хипотеза се направи допускане, че
подобен способ на защита може да бъде използван освен от длъжника и от кредитор
с прието вземане в производството по несъстоятелността, то следва да се посочи,
че коментираното вземане в размер на 6000 лв. породено на 13.12.2019 г. не е от
категорията на в.та очертани в нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД спрямо които
се прилага специалната кратка тригодишна давност. Става дума за вземане, което
не е с периодичен характер, което изключва приложение на сочената от НАП
специална давност. Вземането за неоснователно обогатяване подлежи на погасяване
с изтичане на общата петгодишна давност уредена в чл. 110 ЗЗД, което в случая
би означавало – 13.12.2024 г.
Следователно се касае за съществуващо и изискуемо вземане, чието право
на принудително изпълнение на е погасено по давност, поради което съвсем
правилно същото е включено от синдика в списъка на приетите в..
Съвкупно при изложените до момента от съда по
несъстоятелността мотиви се достига до извод, че подаденото от НАП възражение е
неоснователно и следва да се остави без уважение, съответно изготвения от
синдика и обявен на 16.02.2023 г. списък на приетите от синдика в. на
кредиторите на „М.“ АД-в несъстоятелност, възникнали след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност да бъде одобрен без
извършването на изменения, в т.ч. изключване на приети в. или промяна в техния
ред на удовлетворяване.
Така мотивиран на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от Национална А.за приходите
възражение с вх. № 267213/01.03.2023 г. /подадено по пощата на 23.02.2023 г./,
с което е оспорен съставения от синдика
и обявен на 16.02.2023 г. в ТРРЮЛНЦ Списък на приетите от синдика в. на
кредиторите на „М.“ АД-в несъстоятелност, с ЕИК ********, възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в
частите, с които са приети предявените от „Р.2.“ АД с молба с вх. № 263980/02.02.2023 г. в., както следва : 1./ за сумата в размер от 62 000 лв., представляваща
предплатени от кредитора на 13.06.2017 г. разноски за издръжка на
производството по несъстоятелност; и 2./ за сумата в размер от 6 000 лв. –
представляваща заплатено на 13.12.2019 г. възнаграждения за извършване охрана
на имущество на длъжника.
ОДОБРЯВА
на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ без внасяне на промени в съдържанието му изготвения
от синдика Списък на приетите от синдика в. на кредиторите на „М.“ АД-в
несъстоятелност, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, обявен в ТРРЮЛНЦ при АВ на датата
- 16.02.2023 г. с акт № 20230216150314л
Настоящото определение да се изпрати за обявяване в
ТРРЮЛНЦ воден при АВ по партидата на „М.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********
на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ, а така също да се впише във водената по реда на
чл. 634в ТЗ книга.
Препис от определението да се изпрати на синдика на „М.“
АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: