Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….. /
13.12.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXХІІІ-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 15.11.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6313/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от “К.“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***
№ 146, сграда А, ет.4, Бизнес
център, “България“ , представлявано от С.Р.Я.и Г.Х.К.-Изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Силвия
Кирилова, срещу М.Г.П.
ЕГН **********, с адрес
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с
чл. 415, ал.
1 ГПК, да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищецаследните суми: 541,54лева — главница,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане; 36,58лева — административни
разноски; 39,74лева -договорна лихва
за периода от 10.01.2017 г. до 10.05.2017 г.; 85,91лева — наказателна
лихва за периода от 11.01.2017 г. до 24.01.2018 г., които
суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1553/2018г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
Претендират се за произнасяне по
разноските в заповедното и в настоящото исково производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 02.04.2017 г., на „К." АД /"Дружеството"
или „К."/ е било връчено съобщение за депозирано по реда на чл. 414 от ГПК
възражение от М.Г.П. с ЕГН ********** по ч.гр.д. № 1553/2018 г., 33 с-в, по
описа на Районен съд- гр.Варна. В указания едномесечен срок, ищецът сочи, че
предявява настоящия установителен иск срещу М.Г.П. с
ЕГН **********.
На 21.12.2015 г. М.Г.П. кандидатствала онлайн за отпускане
на потребителски кредит от представляваното от ищеца Дружество. Процедурата е
започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние
/"Заявлението"/ на интернет страницата на дружеството, а именно- www.credissimo.bg /"Сайта"/.
В зададените полета в Заявлението, възразилият длъжник е
попълнил личните си данни, а именно — три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ
адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен
телефон, допълнително лице за контакт и др. При подаване на Заявлението лицето
е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит,
наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва
кредита и желания начин за усвояване на сумата.
На така подаденото Заявление е бил даден индивидуален
идентификационен № 578177. След подаване на заявлението, на посочения в него
електронен адрес на ответника, а именно ***, при сключването на договора за
кредит са били изпратени автоматично
Договор за кредит № 578177/21.12.2015 г., ведно с Приложение 1 към него,
приложимите Общи условия за предоставяне на кредити („ОУ") и Стандартен
европейски формуляр („СЕФ"). Освен това, на Сайта на Дружеството
гореизброените документи са били налични и преди сключване на договора между
ответника и К., съдържащи цялата необходима преддоговорна
информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български
език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
На ответника е бил предоставен достъп до проект на договора
за кредит и приложението към него, в които са били посочени дължимите от него
на К. суми - заявеният размер на главницата и размерът на възнаградителната
лихва, при заявения период на погасяване.
М.Г.П. е избрала при кандидатстването си за кредит от К. да
обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения с Дружеството Договор,
като осигури поръчителство от трето одобрено от К. юридическо лице /имала е
възможност и да избере необезпечен кредит/, съгласно раздел II, т. 22 от ОУ.
Поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията на
ответника при цена на услугата 107,37 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит. Клиентът може да заплаща задълженията си към поръчителя по
начините, използвани за плащане на задълженията към К., но въпреки че
Дружеството може да администрира плащанията от клиента към поръчителя,
плащанията за услугите и рискът на поръчителя не се извършват в полза на К..
Моли се да се вземе предвид, че не се представя договор за
предоставяне на поръчителство и приложения към него, тъй като К. не разполага с
тези документи. Договорът за предоставяне на поръчителство е договор, който се
сключва между поръчителя и съответен клиент на К., който е избрал да осигури
обезпечение (поръчителство) за задълженията си по договор за потребителски
кредит, сключен с К.. Представляваното от ищецът дружество се намира в
договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и
в договорни отношения с поръчителя, но Дружеството не участва в отношенията
между клиента и поръчителя, уреждани от двустранен договор между поръчителя и
съответния клиент, съответно К. не разполага с екземпляр от документите,
разменяни и съставяни помежду им.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита, М.Г.П.,
според изнесеното в отговора, е въвела самостоятелно на указаното за това място
в Сайта на Дружеството команда „Декларирам, че съм получил СИФ на посочения от
мен e-mail и приемам ОУ и Договора". С това свое
действие ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III
„Процедура по кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ с
извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя,
а ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от същия.
В резултат на гореизложеното, на 21.12.2015 г., между К.- в
качеството на кредитор, от една страна, и М.Г.П. - в качеството й на
кредитополучател, от друга, се е сключил във формата на електронен документ
Договор за кредит № 578177 /„Договора"/ за сума в размер на 1 500,00 лв.-
главница, с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума, ведно с
уговорената лихва — 10.05.2017 г. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора,
неразделна част от него представлява Приложение № 1 „Условия по договора",
съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ. С цел яснота, уточнявам, че ответникът
след сключване на Договора и първоначално заявеното падежно 30-то число, заяви
и смени падежното си число на 10-то и по този начин се измениха последващите падежни дати, считано от 10.08.2016 г.
Сключването на Договора във формата на електорнен
документ е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронния
подпис, Закона за потребителския кредит и всички други относими
норми на действащото законодателство. В този смисъл, върху приложения Договор
няма подпис на ответника, което обстоятелство обаче се излага, че не води до
неговата недействителност, доколкото чл.10 от Закона за потребителския кредит
позволява сключването на договори за кредит както в писмена форма, на хартиен
носител, така и върху Друг траен носител, който да позволява неговото
възпроизвеждане.
Въз основа на сключения Договор, представляваното от ищеца
Дружество, се сочи, че е изпълнило своето задължение и предоставило на М.Г.П.
заем в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотн) лева
/главница/ при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора,
Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. С част от предоставената
заемна сума, кредитополучателят погасил задълженията си чрез рефинанс по предходен договор за кредит №389370
/07.12.2014г., сключен с К., а остатъкът от
1310,56 лева, лицето усвоило в брой на 21.12.2015г. на каса на „И."
АД, което обстоятелство е завършило фактическия състав по валидно възникналото
договорно правоотношение между страните.
За установяването на това обстоятелство, ищецът представя
дубликат на разписка №01000398348025 от 21.12.2015 г., 13:56 ч. от системата на
„И." АД. .
В тази връзка, моли на основание чл. 192 от ГПК да се
задължи третото неучастващо лице „И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да представи в настоящото производство оригинал на цитираната
разписка с №01000398348025/21.12.2015 г.
Сочи се, че от своя страна ответникът М.Г.П. се задължила да
върне предоставената й заемна сума по процесния
Договор чрез 16/шестнадесет/ равни месечни вноски, описани
в уговорения между
страните погасителен план, включително индивидуализация каква
част от всяка вноската покрива главница и каква част договорна лихва.
Отвеникът, не
изпълнил основното си договорно задължение, а именно, да върне предоставения му
кредит при договорените условия. За погасяване на процесното
задължение са постъпили следните частични плащания с просрочие:
На 19/02/2016 г. /19 дни просрочие/
- 251.00 лв.; На 18/03/2016 г. /18 дни просрочие/ -
250.00 лв.; На 12/04/2016 г. /12 дни просрочие/ -
240.00 лв.; На 17/05/2016 г. /17 дни просрочие/ -
256.00 лв.; На 22/06/2016 г. /21 дни просрочие/ -
255.00 лв.; На 16/07/2016 г. /16 дни просрочие/ -
250.00 лв.; На 22/08/2016 г. /12 дни просрочие/ - 240.00
лв.; На 26/09/2016 г. /16 дни просрочие/ - 249.00
лв.; На 24/10/2016 г. /14 дни просрочие/ - 230.00
лв.; На 21/11/2016 г. /11 дни просрочие/ - 238.00
лв.; На 22/12/2016 г. /12 дни просрочие/ - 230.00
лв.; съгласно падежните дати по погасителен план.
Така направените частични плащания от страна на ответника,
се сочи от ищецат, че сами по себе си представляват
признание за съществуването на валидно сключен процесния
Договор, както и на обстоятелството, че г-жа Панталеева е започнала, но не е
изпълнила изцяло насрещното си и основано задължение да погаси взетия кредит
при договорените условия, което се опитва неоснователно и без аргументи да
оспори и избегне.
След 22.12.2016 г. плащания във връзка с погасяване на
остатъка на задължението към К., не са постъпвали. Във връзка с това
неизпълнение на ответника, същият е търсен многократно с цел извънсъдебно
уреждане на отношенията, посредством сключване на споразумение за доброволно
изплащане на задълженията му и избягване на предприемане на съдебно производство,
което да увеличи дълга му със сторените съдебни разноски.
В този смисъл, Дружеството се настоява, че е сторило
административни разноски в размер на 36,58 лева, за което представя в
настоящото производство Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране
на просрочените вземания от ответника. Съгласно т. 2.7 от раздел VIII „Права и
задължения на страните" от ОУ, представляващи неразделна част от процесния Договор, сторените по този ред разноски от К. във
връзка с извънсъдебното събиране на вземането са изцяло за сметка на длъжника.
Предвид липсата на пълно и точно изпълнение от страна на
ответника на поетите задължения с Договора и безрезултатните опити за
доброволно уреждане на отношенията, ищецът сочи, че е бил принуден да предприеме действия за събиране на
дължимите му се суми по съдебен ред и подаде заявление за издаване на заповед
за парично изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на същото е било образувано
ч.гр.д. № 1553/2018 г., 33 с-в, по описа на Районен съд- гр. Варна. Последният
уважил изцяло депозираното заявление, в резултат на което е била издадена
заповед за парично изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът М.Г.П. да заплати на К. следните суми: 541,54 лева — главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане; 36,58 лева — административни разноски; 39,74 лева —
договорна лихва за периода от 11.01.2017 г. до 10.05.2017 г.; 85,91 лева —
наказателна лихва за периода от 11.01.2017 г. до 24.01.2018 г.; както и 125,00
лева разноски, от които 25,00 лева — държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Постъпилото по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу
издадената по ч.гр.д. №1553/2018 г., 33 с-в, по описа на Районен съд- гр. Варна
заповед за изпълнение, се сочи, че обуславя правния интерес на Дружеството да
предяви настоящия установителен иск срещу М.Г.П. в законоустановения едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, като със същият изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Оспорва твърденията за наличието на облигационна обвързаност
с ищеца, в тази връзка оспорва така представения Договор ведно с Пролжение №1, като моли да се приеме, че същите не са годно
доказателствено средство;
Сочи, че не е вярно, че към момент на завеждане на исковата
молба, дължи: 541, 54лв.- главница, 39,74лв. - договорена лихва; 85,91лв. -
наказателна лихва; 36,58лв. - администартивни
разноски;
Оспорва твърдението, че дължи договорена лихва за периода
10.01.2017г. -10.05.2017г.
Оспорва твърдението, че дължи наказателна лихва за периода
11.01.2017г-24.01.2018г.
Оспорва твърдението, да е извършила частични плащания с просрочия;
Твърди, че никога не е подавала онлайн заявление на интернет
страницата на дружеството, като ответницата оспорва, че имейла, посочен в
заявлението е неин;
Оспорва да е получавала договор, общи условия и другите
изброени от ищеца документи;
Оспорва да е подписвала договор за кредит и ОУ като е въвела
команда, с която да е декларирала, че ги е получила и ги приема. Оспорва също,
че IP-то, посочено на заявлението е нейно или на използвано от нея устройство;
Оспорва факта, да е представила обезпечение, чрез
поръчителство на трето лице.
Твърди, че предоставеното от ищеца заявление не изхожда от
нея и че не е подписвала и попълвала такова с електронен подпис, усъвършенстван
ел.подпис или квалифициран ел.подпис.
Оспорва изцяло искането за заплащане на разноски на сторени
в заповедното производсво, като в този смисъл прави
възражение за прекомерност на адв. хонорар.
Твърди се от ответницата, че не се явявам длъжник и не дължи
на „К." АД, ЕИК*** по отношение на така заявената с исковата молба
главница с размер на 541,54лв.;
Твърди, че не се
явява длъжник и не дължи на „ К." АД, ЕИК*** договорна лихва в размер на
39,74лв. за период 10.01.2017г. -10.05.2017г.
Твърди, че не се явявам длъжник и не дължа на „ К." АД,
наказателна лихва в размер на 85,91лв. за период 11.01.2017г-24.01.2018г.
Твърди, че не е изпадала в забава;
Твърди и в случай, че се приеме, че е налице неплащане от
нейна страна, то по отношение на така предявения осъдителен иск на осн. чл.79 ЗЗД е налице нищожност
на клаузите по отношение на т.б и т.7 от Приложение №1 към Договор за
потребителски кредит N9578177/21.12.2015г., на основание чл. 21, ал.2 от Закон
за потребителски кредит.
Твърди и в случай, че се приеме, че е страна по така
възведения пред Вас договор, то същия е погасен
чрез изплащането на сума в общ размер на 2689,00лв.
Навежда следните възражения срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават:
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Представените договор и общи условия към същия разкриват такива именно
характеристики, доколкото предвиждат кандидатстването на потребителя за
предлаганите от ищеца финансови услуги, получаването и съставянето на
съответните документи, както и тяхното подписване да се извършва чрез средства
за комуникация от разстояние.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.З ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис-ЗЕДЕП.
Съобразно това настоява, че в тежест на ищцовата
страна е да установи чрез пълно и главно доказване, сключването на процсния договор за предоставяне на кредит от разстояние с
№578177 от 21.12.2015 г., както и изправността си по него. В тази връзка би
следвало да е налице попълнена от ответницата електронна форма за регистрация
за сключване на договор, както и да тя да е изявила съгласие за сключване на
договора по представения й образец.
Съгласно чл.18, ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни
изявления е приложим ЗЕДЕП, който предвижда, че документът, подписан с
електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая,
обаче, ищецът не твърди, че върху представените от него договор е положен
електронен подпис от страна на ответницата.
Според чл.2 ЗЕДЕП "електронен подпис" означава
данни в електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с
други електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване.
С оглед на горното, представения договор за предоставяне на
кредит от разстояние, се сочи от ответницата, че не съдържа неин електронен
подпис, поради което този частен документ, удостоверяващ само изгодни за ищцовата страна обстоятелства, не следва да се ползва с противопоставима на ответника доказателствена
сила. Затова, не може да се приеме, че тя е обективирала
по надлежния законоустановен ред чрез полагане на
личен подпис, съгласие са сключване на твърдения договор за заем, при което се
налага извод, че такава облигационна връзка между страните не е възниквала.
Отделно от това, но все в тази връзка, се моли да се приеме,
че обстоятелството че е налице превод на някаква сума, само по себе си не
удостоверява наличието на твърдените договорни отношения.
Излага се с отговора, че съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При
съобразяване на цитираните разпоредби, следва да се приеме, че договорът за
кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите
правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон
за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в редакцията на
същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г., когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити- са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7.
общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или услугата
и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; т. 10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвали при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; т. 11- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; т. 12 -информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете, и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща цромяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит,
т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден. С оглед на гореизложеното , дори и да приемем, че в
договора са отразени голяма част от съществените реквизити на изискванията на
закона, а именно: общия размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК,
лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на
годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване, на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, но не съдържа останалите
изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11-12 и т. 20 ЗПК реквизити,
тъй като липсват липсва клауза относно условията за издължаване на кредита от
потребителя, липсва информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; липсва
клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, то и договорът се явява нищожен по своята същност и не
произвежда правно действие. А отделно от това и при наличие на направено
плащане в общ размер на 2689,00 лв., към 10.01.2017г., то следва да се приеме,
че е налице предсрочно изплащане; което води до прилагане на импертивните норми на чл.21,ал.2, вр.
чл.32, ал.4отЗПК. /
Следователно, в клаузите на т.З, т.3.1, т.4 и т.6 от 6 от
Договора се наблюдава цел и е налице е резултат, който води до заобикаляне на
закона и влече след себе си нищожност. Следователно и с оглед изискванията на
чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 и ал.2 вр.
чл.32, ал.4 от ЗПК, договорът-за кредит, ако се приеме за сключен между
страните на 21.12.2015г. г., се настоява, че е нищожен не е породил валидно правно действие между страните.
В тази връзка ответницата моли да се приеме за основателно
възражението й, че уговорената лихва и
ГПР са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, като моли да се
приеме, че изключително голямата разлика в престациите
при двустранните договори следва да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те определят границата на свободното договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. С оглед на това и съгласно чл.26, ал.1, пред. трето ЗЗД, сделки сключени и
при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни/Решение
№153/24.07.2015г. наВКС, гр.д. №301482014г., Ill
г.о./.
От друга страна, ответницата моли да се приеме, че имайки предвид, че предметът на
предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен
иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от
кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото
производство. Към настоящия момент такова съответствие се сочи, че липсва. В
тази връзка моли да бъде оставено без уважение искането за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, направени по ч.гр.д. №1553/2018г. по оаиса
на ВРС.
Съгласно изложеното, по- горе и предвид заявеното с петитума на исковата молба искане за заплащане на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление в съда до окончателното
изплащане на задължението, то настоящата претенция като акцесорна
такава, се счита от ответвницата за неосноватена, като същата се оспорва от нея по основание и
размер и се иска да бъде отхвърлена.
Моли се да се приеме, че с поведението си ответницата не е
дала повод за завеждане делото и да й бъдат писъдени
сторените по делото разноски.
Изразява се
с отговора следното становище по доказателствата на ищеца:
Оспорва се Договор за потребителски кредит
№578177/21.12.2015г. издаден поне формално от „ К." АД, ЕИК***, подписано
от „К.", както по отношение на авторството, че това е издадено от
въпросната фирма, така и на текста съдържащ се в договора;
Оспорва се Приложение №1 към Договор за потребителски кредит
№578177/21.12.2015г., издадено поне формално от „ К." АД, ЕИК***,
неподписано от „К.", както по отношение на авторството, че(това е издадено
от въпросната фирма, така и на текста съдържащ се в приложението;
Оспорва се Разписка №01000398348025/21.12.2015г., в
качеството й на документ, удостоверяваш превод на парични средства, като
считам, че същата не съдържа подписи на задълженото лице и никога не съм се
задължавала спрямо ищеца на основание «credissimo
плюс»;
Оспорва се Протокол №170/15.01.2018г. за извършени услуги по
извънсъдебно събиране на просрочени вземания от Венцислав Захаринов
Стоянов, както по отношение на авторството, че това е издадено от въпросната
фирма, така и на текста съдържащ се в договора;
Оспорва се Удостоверение издадено от «К.» АД, издаден поне
формално от „К." АД, ЕИК***, подписано от ръководител отдел „Събиране на
вземания", както по отношение на авторството, че това е издадено от такова
лице, така и на текста съдържащ се в удостоверението;
Оспорва се Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, издадено поне формално от „ К." АД,
ЕИК ***, подписано от заемодател, както по отношение на авторството, че това е
издадено от такова лице, така и на текста съдържащ се в формуляра
Оспорва се Справка на М.Г.П. по договор за заем
№578177/21.12.2015г. издадено поне формално за „ К." АД, както по
отношение на авторството, че това е издадено от въпросната фирма, така и на
текста съдържащ се в справката;
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№1553/2018г. по описа на
Варненски районен съд, 33-ти състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
02.02.2018г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед №730/05.02.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът М.Г.П.
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
кредитор „К.”АД, ЕИК/БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 703.77лв., от
които: главница в размер на 541,54лв.
представляваща неиздължена главница по Договор за
кредит № 578177 от 21.12.2015 г., 36.58лв. представляваща административни разноски, 39.74лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2017
г. до 10.05.2017 г., 85.91лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 11.01.2017 г. до 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 02.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както
и сумата от 25,00лв. (двадесет и пет
лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса,
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата в размер на
50,00лв., представляваща ю.к.
възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
Посочено е , че вземането
произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит №578177
от 21.12.2015 г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
в заповедното производство
и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума,
което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№1553/2018г. по описа на Варненски районен
съд.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор
за кредит № 578177 от 21.12.2015 г., същият
е сключен между М.Г.П., в качеството й
на кредитополучател и К. АД ***, в
качеството на кредитодател, за сумата от 1500,00лв.
Според уговореното Договора, ведно с приложенията към него, Общите условия и
Заявление, подадено от кредитоолучателя,
представляват цялостното и единно споразумение между страните.
Представени и приети по делото са приложение №1 към Договора с условията
по кредита, с посочен срок 16месечни вноски в размер от 123.44лв., при лихвен
процент 41,24% и годишен % на разходите 50%, като общия размер на всички
плащания е визиран на сума от 1975,04лв. Представен е и погасителен план, както
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити. Представени са и общите условия към договора за предоставяне на кредит.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното
провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по
нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; съществуването на
твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по размер, длъжник и
падеж; настъпилата изискуемост на претендираната
сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.
От посочените, както и от представен от ищецът дубликат
на разписка №01000398348025 от 21.12.2015 г., с час 13:56 ч. от системата на „И."
АД, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че между страните е сключен процесния
договор Договор за кредит № 578177 от 21.12.2015 г.
Видно от заключението на вещото лице Б.Н.А., по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза , неоспорена от страните, в процесния
договор е договорен размер на ГПР, който към дата 21.12.2015 надвишава 4,99 пъти (четири цяло деветдесет и девет
пъти) размера на законовата лихва, определена от Министерски съвет (50% : 10,02%). Посоченото е достатъчно да обоснове
нищожност на клаузите на договора за заплащане на лихви.
Същевременно вещото лице по
допуснатата и проведена ССЕ, констатира, че
извършените плащания по кредита са в размер на 2689.00лв., като същите са
отнесени за погасяване на главница по кредита-1500лв, договорна лихва - 475,04лв. и наказателна лихва за забава 0,36лв. и без да се плащат задължения за
изплащане на суми по гаранции, съгласно Приложение 1 към Договор за потребителски кредит №578177 21.12.2015г, то в
такъв случай посочва, че не само, че по кредита са погасени всички задължения,
а има и надплатен от кредитополучателя остатък от 713,60лв.
Базирайки се на посочените
констатации на вещото лице, съдът намира, че исковата претенция, подлежи на
отхвърляне в цялост.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора, ответникът има право на присъждане на разноски по делото. В списък по
чл.80 ГПК, ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, както
следва: 380.00лв. за адв.възнаграждение и 100.00лв.
за ССЕ или в общ размер от 480.00лв., което подлежи на уважаване на основание
чл.78, ал.3 ГПК
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищецът
“К.“
АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център, “България“ , представлявано от С.Р.Я.и Г.Х.К.-Изпълнителни директори, срещу ответницата
М.Г.П. ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми: 541,54лева — главница,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 02.02.2018г. до окончателното й изплащане; 36,58лева —
административни разноски; 39,74лева -договорна
лихва за периода от 10.01.2017
г. до 10.05.2017 г.; 85,91лева —
наказателна лихва за периода от 11.01.2017 г. до 24.01.2018
г., които суми са присъдени с издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1553/2018г. по
описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
К.“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център, “България“ , представлявано от С.Р.Я.и Г.Х.К.-Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П.
ЕГН
**********,
с адрес ***, сумата в
размер на 480.00лв., представляваща сбор от сторени по делото разноски, както
следва: 380.00лв. за адв.възнаграждение и 100.00лв.
за ССЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване, с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: