Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 16012 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 278971 от 27.11.2017г.
постановено по гр.д.№ 76264/2016г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 143ти
състав, е отменено решение по т. 1 от Протокол от общо събрание на
собствениците на Етажната собственост „Бизнес център Дружба ІІ”, ул. „*********,
проведено на 01.12.2016г., по предявен от „У.с.” ЕООД срещу Етажната
собственост „Бизнес център Дружба ІІ”, ул. „*********иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
Софийски районен съд се е произнесъл
и по искането на „У.с.” ЕООД за присъждане сторените по делото разноски, като е
осъдил Етажната собственост да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума
в размер на 390 лева - разноски за производството по делото пред първа
инстанция.
От името на ответната страна Етажната собственост „Бизнес център Дружба
ІІ”, ул. „*********в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Л., е депозирана
въззивна жалба, с която се обжалва в цялост първоинстанционното решение
като неправилно. В жалбата се излагат доводи, че общото събрание на етажните
собственици, проведено на 01.12.2016г. е свикано и проведено законосъобразно,
като се подчертава, че ищецът в исковата си молба не е оспорил законността на
свикването и провеждането на процесното общо събрание. Поддържа се, че изводът
на Софийски районен съд, че съществен порок на взетото решение на общото
събрание на ЕС било непосочването на идеалните части от общите части на всеки
от присъстващите собственици, е неправилен, като се подчертава, че видно от
представения протокол от проведеното общо събрание на него са присъствали
всички собстевеници на имоти в ЕС. Въззивникът сочи, че от представения по
делото от ищеца нотариален акт, същият притежава 3 имота в ЕС, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, които не надвишават 10 % от всички
идеални части от общите части. Предвид това, се изтъква, че по делото е установено,
че за приемане на обжалваното от „У.с.” ЕООД решение на ОС на ЕС са гласували
собствениците притежаващи общо повече от 90 % от идеалните части на общите
части на сградата. Ето защо се посочва, че атакуваното от ищеца решение на ОС
на ЕС е било взето с необходимия кворум. От името на въззивника е изтъкнато, че
първоинстанционното решение е постановено без да бъде съобразена нормата на чл.
51 от ЗУЕС относно начина на определяне на размера на дължимите от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата ЕС разходи за управление и
поддръжка на общите части. Твърди се, че Софийски районен съд не е съобразил и
влязлото в сила решение № І-118-209/05.02.2014г. по гр.д.№ 35522/2012г. на СРС,
118 състав. С оглед изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявеният от „У.с.”
ЕООД иск да бъде отхвърлен. Претендира се и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - ответника „У.с.”
ЕООД, в който се оспорва въззивнта жалба. Въззиваемата страна изтъква, че в
срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на исковата
молба, като не е взела становище по предявения иск и в проведеното пред
Софийски районен съд първо съдебно заседание.Твърди се, че единственият довод
на въззивника в хода на първоинстанционното производство е бил, че при вземане
на решението си общото събрание на ЕС е приложило правилно закона. От
въззиваемия се взема становище по всеки един от доводите в жалбата, като е
подчертано, че още с исковата молба ищецът е оспорил процедурата по провеждане
на общото събрание и самия протокол, изготвен в нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Сочи се, че ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решение на
общото събрание на ЕС, а от страна на ответника не били ангажирани
доказателства за спазването на тези правила и законосъобразното свикване на
общото събрание. Посочва се, че ответникът е представил невлязло в сила решение
по друг спор между същите страни, което не може да бъде взето предвид при
постановяване на настоящия съдебен акт. В отговора на жалбата се поддържа, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото с оглед събраните
доказателства, неоспорени от ответника, като правилно е приел, че е налице
нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, във връзка с което
от името на „У.с.” ЕООД се излагат подробни съображения. Твърди се, че в случая
няма изготвен и одобрен от ОС на ЕС отчет за посочения в атакуваното решение
бюджет за процесния период, като не ставало ясно и каква част от определените
месечни вноски са за поддръжка и каква част за управление на ЕС, а липсвала и
информация относно разходването на средствата, за които не били представени и
разходно оправдателни документи. С оглед изложеното се моли обжалваното решение
на Софийски районен съд да бъде потвърдено, а в полза на дружеството да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните в настоящото
производство не се спори, че ищецът „У.с.” ЕООД е собственик на самостоятелни
обекти в сградата ЕС „Бизнес център Дружба ІІ” на адрес в гр. София, ул. „*********,
като това обстоятелство се установява и от представения към исковата молба
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 105, том V, рег.№
21411, дело 832/2010 г., а именно: 1. шоурум
№ 2, находящ се на партера на сградата, със застроена площ от 52.21 кв.м, при
съседи двор, шоурум № 4, приемно фоайе, тоалетна, две тоалетни с предверие и
склад № 3, заедно с 0.751 % идеални
части от общите части на сградата, построена в УПИ ХХІІІ-1445 в кв. 7 по плана
на гр.София, местност „ж.к. ******”; 2. шоурум
№ 4, находящ се на партера на сградата, със застроена площ от 36.38 кв.м,
при съседи: двор, двор, приемно фоайе, и
шоурум № 2, заедно с 0.518 % идеални
части от общите части на сградата, построена в УПИ ХХІІІ-1445 в кв. 7 по плана
на гр.София, местност „ж.к. ******” и 3. склад
№ 3, находящ се на партера на сградата, със застроена площ от 252.45 кв.м,
при съседни: двор, шоурум №2, преддверие, две тоалетни с преддверие, техническо
помещение, склад № 2, преддверие, стълбище и двор, заедно
с 3.368 % идеални части от общите части на сградата, построена в УПИ ХХІІІ-1445
в кв. 7 по плана на гр.София, местност „ж.к. ******”.
По делото е представен и протокол от проведено
общо събрание на собствениците в Етажна собственост „Бизнес център Дружба ІІ” на
адрес в гр. София, ул. „*********, не
оспорен по надлежния ред от ищеца, въз основа на който се установява, че на
01.12.2016г. от 16.30 часа е проведено събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в ЕС при дневен ред – 1. Приемане на промени в бюджета на
Етажната собственост „Бизнес център Дружба ІІ” за периода 01.07.2012г. –
30.06.2013г. приет на ОС на ЕС проведено на 28.06.2012г. и привеждане на същия
бюджет и месечните вноски на отделните собственици в ЕС за цитирания период с
оглед съобразяването им с решение на СРС 118ти състав по гр.д.№
35 522/2012г. влязло в сила през 2016г. и 2. Обсъждане на актуални текущи
проблеми относно реда, поддръжката и управлението на Етажна собственост „Бизнес
център Дружба ІІ”. На проведеното общо събрание на 01.12.2016 г., видно от
удостовереното в протокола от проведено общо събрание на собствениците обектите
в сградата ЕС, присъствали 3 души - собственици на самостоятелни обекти в
сградата, а именно Е.П.– управител на „У.с.” ЕООД, Е.Ф.– управител на „Д.” ЕООД
и упълномощен представител на Р.Д.и И.Л. – управител на ЕС. В протокола е
отбелязано, че присъстващите са били редовно уведомени за общото събрание, като
при проверка на кворума за събранието управителят на ЕС е установил, че са
представени всички собственици в ЕС и общото събрание може да бъде проведено
при участие на „100 % на представителите
на собствениците”. При обсъждане на първата точка от дневния ред управителят на
етажната собственост е обърнал внимание на присъстващите на приетото от съда в
решение № І-118-209/05.02.2014г. по гр.д.№ 35522/2012г. по описа на СРС, 118ти
състав, влязло в сила през 2016г., с което е
оставено в сила решението на общото събрание на етажните собственици от
28.06.2012г., обективирано в т. 2 от протокола от 28.06.2012г., с които е приет
доклад на управителя на ЕС и е определен размерът на годишния бюджет в размер на 1607 лева. Предвид посоченото в съдебно
решение е предложено приетият годишен бюджет за периода от 01.07.2012г. до
30.06.2013г. в размер на 1607 лева месечно
да бъде разпределен поравно между етажните собственици и всеки от тях да бъде
задължен да внася в касата на ЕС съответната месечна вноска в размер на 401.75
лева (1607 делено на 4), която да бъде платена в касата на ЕС в срок до пето
число на текущия месец. Предложението е било гласувано като видно от
удостовереното в протокола „ЗА” са гласували представителите на „Д.” ЕООД и Р.Д.,
а „против” е гласувано от представителя на ищцовото дружество, който е заявил,
че гласува против, защото имотите на „У.с.” ЕООД били отделени от общите части
на ЕС и дружеството не ги ползвало, поради което представителят считал, че
ищецът не дължи заплащането на разходите за поддръжка и управление на общите
части на ЕС.
Към исковата молба е приложена и справка
от Служба по вписванията относно притежаваните от „Д.” ЕООД самостоятелни
обекти в сградата ЕС и извършени разпореждания. От справката се установява, че
в сградата Р.Д.е закупил две покрити паркоместа - № 1 и № 21 и шоурум № 3, а „Д.”
ЕООД е притежавало складове № 10, 11, 7, 5, 8, 4, 6, 2 и няколко паркоместа.
Освен това видно от справката през 2012г. (която е част от годината, за която е
приет бюджета и са определени вноските) „Д.” ЕООД е отдало под наем на „Х.Х.Б.”
ЕООД склад № 5, склад № 7, паркоместа № 18 и 19.
Въз
основа на представените по делото съдебни решение се установява, че между
същите страни са съществували множество спорове относно законосъобразността на
взети от общото събрание на ЕС решения в предходни периоди. По делото е
приложено и определение № 538/06.11.2015г. постановено гр.д.№ 4113/2015г. по
описа на ВКС, І г.о., с което в производство по чл. 288 от ГПК не е допуснато
до касационно обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решение от
15.02.2014г. по гр.д. № 35522/2012г. по описа на СРС, 118ти състав. Решението
на Софийски районен съд 118ти състав обаче не е представено по делото, а в хода
на проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд са
представени и други съдебни решения постановени по предявени от ищцовото
дружество срещу ЕС искове по чл.40 от ЗУЕС.
От правна страна въззивната инстанция намира следното:
Предявен е конститутивен иск с
правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на взето на проведено на 01.12.2016
г. общо събрание на етажните собственици в сграда с адрес гр.София, ул. „*********,
решения по т. 1 от дневния ред.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и
относно наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира
постановеното от СРС, 143ти състав, решение за валидно и допустимо.
Искът по чл. 40 от ЗУЕС следва
да е предявен от лице, притежаващо самостоятелен обект в сградата ЕС, какъвто
безспорно е ищецът, и в законоустановения преклузивен срок. Съгласно чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС (изм. ДВ. бр. 26/2016 г. - редакция действаща към датата на
приемане на обжалваните решение на ОС на ЕС) законодателят е предвидил, че
потестативното право да се иска отмяна на взетите от ОС на ЕС решения може да
се упражни пред съд, но само в предвидения 30 дневен преклузивен срок, който
започва да тече от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗЕУС (изм. ДВ. бр. 26/2016 г) управителят (председателят
на управителния съвет) в 7-дневен срок от провеждане на ОС на ЕС поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола, като за поставянето на съобщението се съставя протокол от управителя
и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. В разглеждания от Софийски градски съд
случай по делото не са ангажирани доказателства, че протоколът от проведеното
на 01.12.2016г. общо събрание на етажните собственици е бил съобщен по
надлежния ред съобразно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Предвид това, само на това
основание следва да се приеме, че искът е предявен в предвидения в чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС срок и поради това подлежи на разглеждане. Следва да се отбележи,
че видно от поставения входящ номер на исковата молба, подадена от „У.с.” ЕООД,
искът е предявен на 30.12.2016г., т.е преди изтичането на 30 дневен срок от
провеждане на процесното общо събрание, поради което дори и управителят на
етажната собственост да е спазил реда за съобщаване на протокола от проведеното
общо събрание, то депозираната искова молба отново би била подадена в
законоустановения преклузивен срок.
Налице е и другата предвидена
в чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС предпоставка за допустимост на предявения иск,
а именно предявен е от един от собствениците на самостоятелен обект в сградата етажната
собственост. По отношение на наличието на тези предпоставка между страните не
съществува спора, а и че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата
ЕС, се установява и от приетия по делото нотариален акт.
След извършване на преценката за валидност
и допустимост на обжалваното решение, настоящият състав счита, че следва да се
произнесе и по правилността му с оглед изложените твърдения във въззивната
жалба.
Въззивната инстанция намира
постановеното от Софийски районен съд решение за правилно. Обжалвано пред Софийски районен съд е взетото от общото
събрание на ЕС „Бизнес център Дружба ІІ” на адрес в гр. София, ул. „*********проведено
на 01.12.2016г. решение по т.1 от дневния ред, което настоящият състав намира
на незаконосъобразно по следните съображения с оглед изложените във въззивната
жалба доводи:
В чл. 13 от ЗУЕС (изм. ДВ. бр. 26/2016
г) е предвиден редът за свикване на общо събрание на собствениците в ЕС, а
именно чрез покана, подписана от лица свикващи общото събрание, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на провеждането му, като датата и часът задължително се отбелязват
върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. В настоящия случай ищецът в исковата молба в действителност, както е
отбелязано във въззивната жалба, не е изложил доводи относно наличието на
нарушения свързани със свикването на общото събрание на етажните собственици,
проведено на 01.12.2016г., поради което въззивният съд не може за първи път във
въззивното производство за разглежда подобни доводи. Нещо повече въпросът за
законосъобразното свикване на общото събрание на етажните собственици,
проведено на 01.12.2016г., не е бил разглеждан и от първоинстанционния съд при
постановяване на обжалваното решение.
За неоснователно обаче въззивният съд
намира оплакването на въззивника, че Софийски районен съд неправилно е обсъждал
законосъобразността на провеждането на общото събрание, въпреки че законността
му не била оспорена от ищцовото дружество. Видно от посоченото в исковата молба
процесуалният представител на „У.с.” ЕООД изрично е подчертал, че счита
процедурата по провеждане на общото събрание на ЕС на 01.12.2016г. за
опорочена, като се е позовал на нарушения на чл. 16, ал. 5 и ал. 7 от ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав намира, че в действителност e налице нарушение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Правилата за съставянето на протокол
за проведено общо събрание на собствениците в етажна собственост са
регламентирани в чл.16, ал. 4 – 6 от ЗУЕС. В разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС (изм. ДВ. бр. 26/2016 г) са установени изискванията на законодателя към
съдържанието на протокола, в който се вписват датата и мястото на провеждане на
общото събрание, дневния ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – „за”, „против” или „въздържал се”, техните подписи,
същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Видно от
приложения към исковата молба протокол от проведеното на 01.12.2016г. общо
събрание на собственици в сградата ЕС в него не са посочени идеалните части от
общите части, които всеки от явилите се притежава, каквото е изискването на чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС. Законодателят е поставил това изискване не самоцелно, а за
да може да се установи дали общото събрание е проведено при изискуемият кворум
и дали дадено решение е взето от законоустановеното мнозинство, каквото се
изисква за вземане на решения като посочените в чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС. В
действителност в протокола е удостоверено, че е налице изискуемият кворум за
провеждане на общото събрание, доколкото е посочено, че на него присъстват 100
% от представителите на собствениците, но не е посочено всеки от явилите си
каква идеална част от общите части притежава, за да може да се прецени дали
решението е взето с изискуемото мнозинство. Това нарушение обаче не може да
обоснове извод за отмяна на решението на общото събрание. Няма пречка пред съда
да се установяват със съответните доказателства идеалните части от общите
части, притежавани от присъстващите на общото събрание, по чл. 16, ал.5 от ЗУЕС. В случая приетите справки от Агенция по вписвания, а и безспорните между
страните доказателства, установяват и наличието на кворум, и наличието на
мнозинство при вземане на обжалваното решение на общото събрание на ЕС.
Неоснователен обаче е доводът на въззиваемия, поддържан и
пред въззивния съд в отговора на въззивната жалба за незаконосъобразност на
оспорваното решение предвид неспазване на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. На първо
място, поставянето на съобщение за изготвения протокол, респ. връчването му на
етажните собственици, е дейност следваща вземането на решението по протокола и
не се отразява на законосъобразността на решенията на общото събрание на ЕС, а
е от значение за спазване на срока по оспорване на съдържанието по протокола по
чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, и подаване на иск за отмяна на решенията на общото
събрание по чл. 40 от ЗУЕС. Срокът за предявяване на сезиралия съда иск от
ищеца, е спазен, и връчването на протокола на ищцовото дружество по
гореизложените доводи е без правно значение за решаването на настоящия спор.
Въззивният съд следва да се произнесе и по доводите на
въззивната страна относно въпроса за законосъобразността на атакуваното решение
на общото събрание на етажните собственици от 01.12.2016г. по т. 1 от дневния ред във връзка с размера на
определите месечни вноски за всеки от собствениците на самостоятелни обекти в
ЕС за поддръжка и управление на общите части и по-конкретно налице ли е
твърдяното от „У.с.” ЕООД нарушение на разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (изм. ДВ. бр. 26/2016 г) разходите
за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Цитираната
разпоредба определя начина на разпределение на т.нар. консумативни разноски,
чиято легална дефиниция е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС и гласи, че разходи
за управление и поддържане са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
Съобразявайки изложеното настоящият състав приема, че смисълът на разпоредбата
на чл. 51 от ЗУЕС е участието в консумативните разноски да е обусловено от фактическото ползване на
съответните обекти в сградата, като в зависимост от времетраенето и
пребиваването в сградата разходи въобще не се дължат или се дължат наполовина –
по аргумент от чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС.
Съобразявайки гореизложеното
въззивния състав приема, че при определяне на дължимите от ищеца разходи, които
са определени с обжалваното решение по т. 1 от дневния ред на проведеното общо
събрание на ЕС на 01.12.2016г. намира приложение нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, при липса на доводи и ангажиране на доказателства за приложимостта в
случай на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС, поради което ищецът дължи заплащане на
разходите, въпреки направеното и удостоверено в протокола изявление на
представителя на дружеството, че разходи не се дължат от него. Следователно от
значение за определяне на размера на месечните вноски съобразно чл. 51, ал. 1
от ЗУЕС са броя на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, броя на
обектите, които всеки от тях притежава, и броя на ползвателите и обитателите на
имотите.
В действителност в производството
пред Софийски районен съд не са събирани доказателства относно наличието на
други ползватели в сградата ЕС освен собствениците, но са ангажирани
доказателства, че през 2012г., т.е през периода, за който е одобрен бюджета, е
имало сключен договор за наем между „Д.” ЕООД и „Х.Х.Б.” ЕООД за някои от
обектите в сградата. С оглед разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗУЕС обитатели
на обект са физически или юридически лица, които не са
собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, но пребивават в тях на друго правно основание. Следователно при вземане на
решението е следвало да бъде съобразено, че за годината, за която е определен
бюджета освен собствениците е имало и други обитатели, които е следвало да
бъдат включени при определяне на броя на лицата, между които да се извърши
разпределението по равно на разходите за поддръжка и управление на общите
части.
От представените по делото доказателства се
установява и, че ищецът е собственик на 3 самостоятелни обекта в сградата ЕС, а
един от другите собственици – „Д.” ЕООД притежава към периода, за който е
определена сумата – 01.07.2012г. -30.06.2013г., повече от три самостоятелни
обекта (видно от представена справка от Служба по вписванията). Предвид това
определянето на разходите поравно за всеки от собствениците, в какъвто смисъл е
взетото решение по т. 1 от дневния ред на проведеното на 01.12.2016г. общо
събрание на ЕС, въпреки че всеки от тях притежава различен брой имоти в
сградата и при липса на твърдения и доказателства за наличието на хипотезите на
чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС, съдът приема за не е съобразено с императивната
разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
Неоснователно е и възражението на
въззивната страна, че при вземане на атакуваното решение ОС на ЕС е било длъжно
да се съобрази с влязлото в сила решение цитирано и в протокола от проведеното
общо събрание на ЕС на 01.12.2016г. На първо място, пред първоинстанционния съд
решение от 15.02.2014г. по гр.д. № 35522/2012г. по описа на СРС, 118ти състав,
не е било представяно, за да може да се установи, дали цитирания в протокола от
проведеното общо събрание на 01.12.2016г. текст съответства на постановеното
решение, за да може да се приеме, че общото събрание е взело решението си в
съответствие с обвързващо го със сила на присъдено нещо съдебно решение.
Предвид
съвпадението между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора право на разноски пред Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр с чл. 273 от ГПК има въззиваемия „У.с.” ЕООД, от името на което още в отговора на
въззивната жалба от процесуалния му представител е релевирано искане за
присъждане на адвокатски възнаграждение. С оглед разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС от „У.с.” ЕООД са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение – договор за правна защита
и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 480 лева, платимо по
банков път и авизо за издадено платежно нареждане за извършено плащане на
договорената сума от въззиваемия на процесуалния му представител. Същевременно
от името на въззивника не е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид това в полза
на „У.с.” ЕООД
следва да бъде присъдена сумата от 480 лева – разноски сторени пред Софийски
градски съд.
На основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
278971 от 27.11.2017г. постановено по гр.д.№ 76264/2016г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 143ти състав.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда, находяща
се в гр.София, ж.к. „******”, ул. „*********„Бизнес център Дружба ІІ”, да заплатят на „У.с.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 480 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.