Р Е Ш Е Н И Е
№ 260452
гр. Русе, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5508 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу Н.Д.С.,
в която се твърди, че между страните са налице облигационни отношения във
връзка с доставката на електрическа енергия за обект с адрес: ***********, с
абонатен №****и клиентски №****. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, основно задължение на
потребителят е да заплаща потребената от него електрическа енергия в сроковете
и по начина, определен в тези Общи условия. Твърди се, че за посочения имот има
неплатени фактури за периода от 14.10.2019г. до 14.05.2020г. на обща стойност
505,32 лв. Поради забава в плащанията по всяка от фактурите, на ответника била
начислена и лихва за забава в общ размер на 6,47 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за електрическа енергия от падежа й до 05.06.2020
г.
За посочените суми
ищцовото дружество депозирало пред Районен съд – Русе заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№****/2020 г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на дължимостта на сумите по
заповедта, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че
ответникът Н.Д.С. дължи на ищцовото дружество сумата от 511,79 лв. за обект на
потребление с абонатен № ****и клиентски № ****, находящ се на адрес: ***********,
в която са включени сумите в размер на 505,32лв., представляваща главница за
електрическа енергия по фактури издадени в периода 14.10.2019г. - 14.05.2020г.,
както и сумата от 6,47 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 05.06.2020г., както и законната лихва върху главницата
от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК, особеният представител на ответника изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Възразява се, че
ответникът не е уведомен и не е узнал за воденото срещу него производство,
както и че не ставало ясно въз основа на какви документи дружеството е записало
именно ответника като титуляр на посочената в исковата молба партида, липсвали доказателства
за възникналото между страните облигационно отношение, както и за редовността
на измервателния уред за посочения имот. Издадените фактури не можели да
установят тези обстоятелства, с оглед на което особеният представител на
ответника оспорва по основание и размер дължимостта на претендираните суми и се
моли предявените искове за главница и лихва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа
енергия на адрес ***********, с абонатен №****и клиентски №****, ищцовото
дружество е издало в периода 14.10.2019г. до 14.05.2020г. 5бр. фактури на обща
стойност 505,32лв. Фактурите са издадени след извършен реален отчет на
показанията на измервателен уред, което изрично е посочено в представените по
делото фактури, издадени въз основа на електронни карнети удостоверяващи
извършения ежемесечен отчет на измервателния уред.
Според
представените по делото справки от СВ – Русе, ответникът е собственик на
поземлен имот, **** кв. 50, заедно с построената в него двуетажна жилищна
сграда и стопанска постройка. Също така видно от Справката от НБД „Население“,
постоянния и настоящия адрес на ответника съвпадат с адреса на потребление на
електрическа енергия посочен в исковата молба.
Ищцовото дружеството
е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2020г.
по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за дължима главница за консумирана електрическа енергия в
размер на 505,32лв. по фактури, издадени в периода 14.10.2019г. до 14.05.2020г.,
обезщетение за забава в размер на 6,47лв. представляващо сбора от мораторната
лихва по всяка една фактура от падежа й до 05.06.2020г., законната лихва върху
главницата считано от 23.06.2020г. до окончателното й плащане, както и 75лв.
разноски за заповедното производство. Заповедта е връчена по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за
предявяване на установителен иск за претендираното вземане.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което
се явява процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства, установяват, че между страните, са възникнали
облигационни отношения във връзка с доставянето на електрическа енергия за
имот, намиращ се в ***********, с абонатен №****и клиентски №****. Въпреки, че
не са представени доказателства, установяващи точния момент, основанието и
инициативата за възникване на тези отношения, то след като ответникът е
собственик на процесния имот и на него е регистрирал постоянния и настоящия си
адрес, то следва да се приеме, че е налице основание за ищцовото дружество да
претендира от него заплащане на консумираната електроенергия от имота,
независимо кой реално е нейн ползвател. В тежест на ответника е да наведе и
докаже факти, които да оборват този извод, но това не е направено. С
представените фактури и удостоверяването на връзката на ответника с посочения
имот, без ангажирането на доказателства за друго задължено да заплаща
електроенергията лице, следва да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че предявеният иск не е доказан по размер.
Представени са по делото както електронни карнети, така и фактури, в които са
отбелязани показанията на СТИ, реално отчетени от служител на
електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и с
оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да служат като доказателство
на лицето, което е водило счетоводството. В случая няма основание да се приеме,
че ищцовото дружество не е водило редовно счетоводство, въз основа на реален
отчет на потребената електрическа енергия от технически изправен електромер. Оспорването
на тези обстоятелства е в тежест на ответната страна, като не са представени
доказателства, въз основа на които дори да се разколебае доказателственото
значение на представените по делото от ищеца доказателства в подкрепа на
исковата му претенция.
В ОУ на ищцовото
дружество е предвидена възможност за преустановяване доставянето на
електроенергия при неизпълнение на задължението на абоната да я заплаща. Това е
възможност за ищцовото дружество от която то в случая очевидно не се е
възползвало. След като е налице реално потребена електроенергия, абонатът дължи
нейното заплащане, поради което неоснователно се явява възражението на особения
представител за неоснователност на иска поради непрекратено електроснабдяване
на процесния имот.
Също така неоснователно
се явява и възражението за липсата на уведомяване на ответника за настоящото
производство. Той не е намерен на адреса си поради което му е назначен особен
представител, който е редовно уведомен и е взел участие в съдебното
производство. Всички съобщения получени от особения представител се считат
редовно връчени на ответника.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищцовото дружество разноски за настоящото
производство в размер на 375лв., включващи държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител и 75лв. разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.С. ЕГН********** *** дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 505,32лв. -
главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени в периода
ОСЪЖДА Н.Д.С. ЕГН**********
*** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258 сумата от 375лв. разноски за настоящото производство и
сумата от 75лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: