№ 12838
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110168092 по описа за 2024 година
Предявени са от И. Р. Б. срещу „Обединена Българска Банка“ АД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено между
страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г. е
нищожен поради противоречие със закона, както и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3736,75 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №
*** от 10.06.2022г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба -
12.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (заличен търговец с
правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД) бил сключен Договор за потребителски
кредит № *** от 10.06.2022г., по силата на който последният бил предоставил заем на ищеца
в размер на 39710 лева. Поддържа, че на 10.06.2022г. подписал цитирания договор като
избрал да сключи застраховка „Живот“, като съгласно чл. 4.12 от договора, лихвеният
процент по кредита бил с отстъпка 1%, отразена в посочената в чл. 4.1 от договора лихва по
кредита. На 13.06.2022г. получил обща сума от 39710 лева, като в същия момент, банката
изтеглила обратно 60 лева такса по кредита и застрахователна премия от 1710 лева. Сочи, че
изплащал редовно вноските по кредита, като и направил 2 частични предсрочни
погасявания през м. май 2023г. и м. август 2024г., като след всяко предсрочно погасяване
бил изготвян нов погасителен план. През м.септември 2024г. погасил изцяло главницата по
кредита, ведно с всички изискуеми от банката лихви. Излага, че договорът за паричен заем
представлявал договор за потребителски кредит и попадал в обхвата на ЗПК с оглед на което
бил недействителен. Навежда твърдения, че същият бил недействителен, тъй като не били
1
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно шрифта на договора и на останалите
документи (3 бр. погасителни планове и застрахователна полица), които били неразделна
част от него, да е с размер, който е не по- малък от 12. Твърди, че договорът бил
недействителен и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият
годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя били
неправилно изчислени и били подвеждащи като ГПР не бил изчислен в съответствие с чл.
19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК. Сочи, че не било спазено изискването да се
посочи действителния размер на ГПР, доколкото при формирането му не били включени
вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които ставало
изискуемо това вземане, то представлявало сигурен разход за потребителя и следвало да
бъде включен при формиране на ГПР. В случая банката недобросъвестно го определяла като
част от главницата с цел да не го включи при формиране на ГПР. Непосочването на
действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на
банката следвало да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за
кредит. Разходите за заплащане на застрахователна премия били част от общите разходи по
кредита и също следвало да се отчитат при изчисляването на ГПР. Твърди, че предвидените
застрахователни премии водели до значително оскъпяване на ползвания заем като
завишавали размера на главницата и влияели върху размера на възнаградителната лихва.
Посочва, че клаузата за заплащане на застраховка била нищожна поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като била уговорена във вреда на
потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя предвид размера
на кредита и размера на застрахователната премия. В случая застрахователната премия
представлявала разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Поддържа, че чл. 4.4.1 от договора за кредит, който се отнасял до ГПР, съдържал единствено
посочване на „5,34%“, с което не било спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
на ЗПК начин. В договора ГПР бил посочен само като абсолютна стойност. Липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита като не било ясно как точно
посоченият лихвен процент от 4,95 % се съдържал в ГПР и как бил изчислен по отношение
на общия ГПР. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство
бил недействителен, а платеното от него възнаграждение по него било недължимо. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за паричен заем №
***, по силата на който ищецът бил получил в заем сумата от 39710 лева, както и че при
сключване на договора за кредит съгласно чл. 4.12. от договора, кредитополучателят бил
2
избрал да сключи застраховка „Живот“ с ползващо лице Банката, за да се възползва от
отстъпка в лихвения процент по кредита, отразена в договорения лихвен процент по чл. 4.1.
и чл. 4.2. от договора за кредит. Кредитополучателят бил сключил застраховката и бил
заплатил застрахователната премия като бил наредил сумата от сметката, по която бил
отпуснат кредита. Поддържа, че размерът на предварително одобрения кредит бил 38 000
лева, а със сключения впоследствие договор за кредит Банката била предоставила на
кредитополучателя кредит в размер от 39710 лева, т.е. с 1710 лева повече /колкото бил
размера на дължимата и заплатена от кредитополучателя премия по сключената от него
застраховка „Живот“/, което била причината, поради която на ищеца бил отпуснат кредит,
който бил с 1710 лева по-висок размер в сравнение с предварително одобрения такъв. Сочи,
че не съществувала уговорка между страните за увеличаване размера на кредита с размера
на еднократната такса от 60 лева, поради което същата била включена в разходите при
изчисление на ГПР и общата дължима сума за разлика от застрахователната премия. Сочи,
че в сключения договор и погасителния план към него било спазено законовото изискване за
използване на еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Следователно не
било налице нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Що се отнасяло до застрахователната
полица, тя била издадена от ЗК „Уника“, а не от Банката и не представлявала неразделна
част от договора за кредит. Твърди се, че застрахователната премия от 1710 лева за
застраховка „Живот“ била включена в размера на кредита и била заплатена от него с част от
отпуснатия кредит. Сочи, че като част от главницата по кредита премията също участвала
при изчислението, както на ГПР, така и на общата дължима от кредитополучателя сума с
оглед на което оспорва да било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с
чл. 19, ал. 2 от ЗПК и Приложение № 1 към него. Оспорва клаузата за сключване на
застраховка „Живот“ да е нищожна и уговорена във вреда на потребителя. Съгласно чл. 4.12.
от сключения договор за потребителски кредит страните били договорили, че размерът на
лихвата по чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора бил определен с включена отстъпка от 1 пункт
заради сключената застраховка „Живот“ с ползващо лице Банката, която застраховка
кредитополучателят се бил задължил да поддържа валидна до пълното погасяване на
кредита. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД- сключване на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание; по иска с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на
основание процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените
от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
3
В конкретния случай с определението от 17.02.2025г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че на 10.06.2022г. е бил сключен Договор за
паричен заем № *** между И. Р. Б. и „Райфайзенбанк България“ ЕАД /заличен търговец с
правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД/, по силата на който бил предоставен заем
в размер на 39710 лева, както и че на 04.09.2024г. ищецът бил погасил предсрочно кредита.
Освен безспорния характер, горното обстоятелство се установява и от приетия препис от
Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г., видно от който страните са
договорили следните параметри: банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер
на 39710 лева със срок на кредита- 20.06.2032г., при фиксирана годишна лихва за първите 12
месеца в размер на 4,95 %, а след изтичане на този срок- лихва, формирана от сбора на две
компонентни: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,930.
Съгласно чл. 3 от договора банката отпуска еднократно цялата сума по договора по
сметка на кредитополучателя. В чл. 4 са уговорени лихвите, такси и комисионни по делото.
В чл. 4.1 е посочено, че за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита,
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 4,95 %.
Общата дължима сума от кредитополучателя по договора, изчислена към датата на
сключване на договора възлиза на 51025,96 лева. При така определената лихва, ГПР за
кредита към момента на сключване на договора за кредит е бил в размер на 5,34 % /чл.4.4.1/.
В договора е посочено, че при изчисляването на ГПР по кредита били взети предвид
следните допускания: настоящият договор бил валиден за срока, за който бил сключен
първоначално и кредитополучателят погасява своите задължения в съответствие с условията
и сроковете на договора; ГПР е изчислен като се приема, че считано от края на периода,
който е с фиксиран лихвен процент, лихвеният процент е същият като в момента на
подписване на договора, в зависимост от стойността на Средносрочния лихвен процент по
статистика на БНБ, приложима към този момент.
Съгласно чл. 4.12 страните се съгласяват и потвърждават, че размерът на лихвата по чл.
4.1 и чл. 4.2 бил определен с включена отстъпка за застраховка Живот с ползващо лице
Банката, която кредитополучателят се задължава да поддържа валидна до пълното
погасяване на кредита, за да има право на определената отстъпка. Отстъпката от лихвата е в
размер на 1 пункт и била отразена в стойността на лихвата по чл. 4.1, респ. в стойността на
надбавката по чл. 4.2 като я предоставя въз основа на това, че кредитополучателят е
сключил и поддържа за срока на договора за кредит застрахователен пакет „Живот Плюс“
или друга рискова застраховка Живот на кредитополучател към ЗК „Уника“ и ЗК „Уника
Живот“, предлаган от банката в качеството й на застрахователен агент или застраховка
Живот в полза на банката към друг приемлив за банката застраховател, предлагащ
равностойни покрития. Застрахователната полица следва да е сключена за застрахователна
сума, покриваща размера на усвоената и непогасена част от кредита.
В чл. 4.13 е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4.12
4
кредитополучателят губи правото да ползва посочената отстъпка, в резултат на което
договорената лихва се увеличава с размера на отстъпката.
Приет е препис от застрахователна полица № ***, сключена между И. Р. Б. и ЗК „Уника
Живот“ АД на 10.06.2022г., със застрахователен период от 12 месеца и срок на застраховката
съгласно Договор за кредит № ***. От застрахователната полица се установява, че
застрахователната премия е в размер от 1710 лева, която се заплаща еднократно при
усвояване на кредита. Посочено е, че срокът на застрахователно покрие съвпада със срока на
застраховката.
От приетата ССчЕ се установява, че при изчисление по първоначалния погасителен
план, валиден към датата на договора за кредит, включвайки всички платени разходи-
възнаградителна лихва, такса и застраховка, изчисленият ГПР би бил в размер от 6,35 %.
Вещото лице е посочило, че кредитът е погасен изцяло на 04.09.2024г. като платените суми
по кредита от кредитополучателя били в общ размер от 45156,75 лева, които включвали
платена главница в размер на 39710 лева, платена възнаградителна лихва в размер на
3676,75 лева, платена такса за обработка на документи при кандидатстване в размер на 60
лева и платена еднократно застрахователна премия в размер на 1710 лева.
Спорен между страните е въпросът дали процесният договор за кредит отговоря на
изискванията на ЗПК. По този въпрос съдът намира следното:
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретната хипотеза, видно от приетия по делото и неоспорен от страните препис от
процесния договор за потребителски кредит, същият е съставен в писмена форма, подписан
е от страните и е написан на ясен и разбираем език. Неоснователен е доводът на ищеца за
сключване на договора в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Процесният договор за кредит е
5
съставен в еднакъв вид и формат на шрифта. По отношение на размера на шрифта, съдът е
допуснал по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза за
установяване на същия, но в проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г. ищецът се е
отказал от искането си вследствие на което с протоколно определение съдът е отменил свое
определение от 17.02.2025г. в частта, с която е допуснал исканата експертиза. Предвид което
по делото не е доказано възражението на ищеца, че при изготвяне на договора е бил
използван шрифт с размер по- малък от 12. По отношение на шрифта на застрахователната
полица, както и приложенията към договора, съдът намира, че изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК са приложими единствено към съдържанието на договора за кредит и отделните
елементи от него, а не и по отношение на свързаните с него съглашения, каквото е
договорът за застраховка. По отношение на последния се прилагат изискванията на чл. 345,
ал. 5 КЗ, които в настоящия случай са спазени и които не поставят условие за вида и размера
на шрифта.
Основателен, обаче, е доводът на ищеца за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по
кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита
за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии
представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в
състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които
сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита
или задължително условие за ползването му при конкретните параметри /напр. срок на
договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така
следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия
представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дали тя се заплаща пряко
от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде
кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за
сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези,
защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява
6
размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на
потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за
отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора
параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от
търговеца клаузи.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото
размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за
кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по
погасителния план. В този смисъл са изявленията на ответника в отговора на исковата
молба, в който е посочено, че размерът на предварително одобрения кредит е бил 38000
лева, а със сключения впоследствие договор за кредит банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер от 39710 лева, т.е. с 1710 лева повече, колкото е
размерът на дължимата и заплатена от кредитополучателя от размера на кредита премия по
сключената от него застраховка „Живот“. Така ответникът е кредитирал и сключването на
самата застраховка „Живот“, доколкото е увеличил размера на предварително определения
кредит с размера на дължимата застрахователна премия. На следващо място, договорът за
потребителски кредит и застрахователната полица са сключени на една и съща дата –
10.06.2022г., като сключването на застраховката е обвързано с конкретните параметри на
кредитното правоотношение, в частност със съществения елемент от договора- размера на
възнаградителната лихва. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 4.12, изр. 2 от
договора, в която е посочено, че отстъпката от лихвата е в размер на 1.00 /един пункт/ и е
отразена в стойността на лихвата по чл. 4.1, респ. в стойността на надбавката по чл. 4.2, като
банката я предоставя въз основа на това, че кредитополучателят е сключил и поддържа за
срока на договора за кредит застрахователен пакет „Живот Плюс“ или друга рискова
застраховка Живот на кредитополучател към ЗК „Уника“ и ЗК „Уника Живот“, предлаган от
банката в качеството й на застрахователен агент или застраховка Живот в полза на банката
към друг приемлив за банката застраховател, предлагащ равностойни покрития. Съгласно чл.
4.13 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 4.12 кредитополучателят губи
правото си да ползва посочената отстъпка, в резултат на което договорената лихва се
увеличава с размера на отстъпката. Т.е. ползваната от ищеца отстъпка, изразяваща се в
намаление на размера на възнаградителната лихва, е пряко зависим от изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договора за застраховка.
Ето защо съдът приема, че в случая сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на кредита и размерът на застрахователната премия
представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на
разходите. От приетото и неоспорено експертно заключение по ССчЕ, което съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че при
7
включване на застрахователната премия в годишния процент на разходите, неговият размер
би бил 6,35 %. Обстоятелството, че включването на премията в ГПР не води до надвишаване
петкратния размер на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, обаче, не означава, че
кредитното правоотношение остава валидно. Задължението на търговеца да посочи размера
на годишния процент на разходите в договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и пределният
размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК представляват различни законови задължения,
всяко със самостоятелни правни последици при неизпълнение. Нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК
предвижда, че при надвишаване пределния размер на ГПР, нищожни са само клаузите,
уреждащи пораждащите надвишаването вземания. Обратно – когато в договора не е посочен
годишен процент на разходите, последицата от това е нищожност на целия договор съгласно
чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както е изяснено в задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/2022г. по преюдициално
запитване, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Следователно
изискването за посочване на годишен процент на разходите в договора съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е нарушено не само когато такъв изобщо не е посочен, но и когато посоченият в
договора ГПР не отговаря на действителния, тъй като не включва всички предвидени в
закона разходи. Това е така, защото функцията на годишния процент на разходите е да
позволи на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката,
а ГПР, който не отговаря на тази функция и заблуждава потребителя, се приравнява на
несъществуващ такъв. В случая в договора за кредит е посочен ГПР от 5,34%, който не
съответства на реалния размер на разходите по кредита /6,35 %/.
Предвид гореизложеното, сключеният между страните договор за кредит е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК и предявеният иск за прогласяване на нищожността следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. От приетото експертно заключение
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е заплатил в полза на банката
сума в общ размер от 45 156,75 лева, която включва главница в размер на 39710 лева,
възнаградителна лихва в размер на 3676,75 лева, платена такса за обработка на документи
при кандидатстване в размер на 60 лева и платена еднократно застрахователна премия в
размер на 1710 лева.
След приспадане на главницата следва изводът, че ищецът е заплатил на ответника без
основание сумата от общо 3736,75 лева /3676,75 лева, възнаградителна лихва + 60 лева,
такса обработка документи при кандидатстване/. Предвид което предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 3736,75 лева е основателен и
8
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер от общо 188,05 лева и депозит за ССчЕ в размер от 500
лева. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 688,05 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***
срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
нищожността на сключения между И. Р. Б. и „Райфайзенбанк“ ЕАД /с правоприемник „ОББ“
АД/ Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г. като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ***, да заплати на И. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 3736,75 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № *** от
10.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
12.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 688,05 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9