Номер 46317.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20203001000402 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба на ЗКПУ "Кипра", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Кипра, община Девня, представлявана по
пълномощие от адв. К.С. от ВАК, срещу решение № 323/28.05.202г. в частта с
характера на определение, постановено по т. д. № 1748/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение в частта за разноските на
постановеното по същото дело решение №262/13.04.2020г.
В частна жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като ищецът е направил искане за присъждане на съдебно – деловодни
разноски само за обезпечително, но не и за исково производство, и не е представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Твърди се също, че неправилно размерът на
сумите за разноски е определен не само съобразно уважената и отхвърлената част
от иска, разгледан по същество, а и при съобразяване на прекратената част от
първоначално предявената осъдителна претенция. Искането е за отмяна на
определение, като се постанови друго, с което да се намалят присъдените разноски
в полза на ЕТ „БГ Агро - Арам Каичикян“ - гр. Варна на 492.96 лв. и се увеличи
сумата, за която е осъден частния жалбоподател от 3 378.02 лв. на 4 266.75 лв.
Насрещната страна ЕТ „БГ Агро - Арам Каичикян“ - гр. Варна, ЕИК
*********, на когото е редовно връчен препис от жалбата, не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален
представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
1
процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател
във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по т. д. № 1748/2019г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на ЕТ „БГ Агро – Арам Каичикян“ - гр. Варна, срещу ЗКПУ "Кипра",
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата
132 922.23 лв., претендирана като дължима незаплатена цена за доставка на стоки в
периода от 08.06.2016г. – 13.05.2018г., за които са издадени седем броя данъчни
фактури, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и сумата
43 954.47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от изтичане на срока по чл. 303 а, ал. 3 ТЗ или до
17.10.2019г.
По делото е установено и не се спори, че в хода на процеса, а именно на
05.12.2019г., ответникът е заплатил на ищеца сумата 51 710.29 лв., представляваща
цена за доставка на стоки по фактура № 1851/13.05.2018 г. – 28 080 лв. и фактура №
1854/13.05.2018г. – 23 630.29 лв. Осъщественото от ответника доброволно,
извънсъдебно плащане е мотивирало ищеца да оттегли исковете по отношение на
погасената част от паричните задължения и производството за оттеглената част е
прекратено, на основание чл. 232 ГПК. С влязло в сила решение № 262/13.04.2020г.
по т. д. № 1748/2019г. по описа на ВОС исковете в частта, за която съдът не е
десезиран с оттегляне на иска, са частично уважени. При произнасяне по
отношение на отговорността за разноски по правилата на чл. 78 ГПК,
първоинстанционният съд е направил съответните изчисление не само съобразно
уважената и отхвърлената част от разгледаните по същество искове, но и при
съобразяване на прекратената част от първоначално предявената осъдителна
претенция.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че въпросът за отговорността
на частния жалбоподател за направените съдебно – деловодни разноски за
обезпечително и исково производство, не само с оглед уважената, но и съобразно
прекратената част от иска, е правилно разрешен от окръжния съд, в съответствие
със закона, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 във вр. ал. 2 ГПК, като съображенията за
този извод са следните:
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан
правен спор. Правото на страните на разноски е предпоставено от основателността
или неоснователността на спора и дали той е предизвикан от поведението на
2
ответника. По аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да бъде
реализирана отговорността за разноски на ищеца, при отхвърляне на иска или при
прекратяване на производството, по правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, а
последният има право да репарира от насрещната страна направени от него
разноски в случаите, когато след предявяването на иска, поради новонастъпили
факти и обстоятелства, независещи от поведението на ищеца, предявените от него
права се погасят.
В конкретния казус, ответникът е станал причина за завеждането на делото
за уважената и за прекратената част от иска и е погасил доброволно част от
паричните задължения в хода на процеса, при което посочените по –горе правила
намират приложение. Искането за присъждане на разноски за исково и
обезпечително производства е надлежно заявено от ищеца още в исковата молба /
лист .4 от първоинстанционното дело/. Извършването на съдебно – деловодни
разноски в размерите, съобразени от ВОС, е доказано със съответните
доказателства. Соченото в жалбата обстоятелството, че ищецът не е представил
списък по чл. 80 ГПК, е ирелевантно за настоящия спор. По аргумент от мотивите и
диспозитива по т. 8 от ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, липсата на
списък по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски съобразно
доказателствата по делото.
По изложените съображения, и като прецени, че при постановяване на
обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивни правни
норми, а изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със закона и с
постановената задължителна практика на ВКС, съставът на въззивния съд намира,
че същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 323/28.05.202г. в частта с характера на
определение, постановено по т. д. № 1748/2019г. по описа на Варненски окръжен
съд, с което е отхвърлена молбата на ЗКПУ "Кипра", ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Кипра, община Девня, с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4