О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/09.08.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на девети август през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
810
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Община Варна, БУЛСТАТ: *********, административен адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на Община Варна Иван
Николаев Портних
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ В.Т.Я.,
ЕГН **********,*** и
2/ М.М.Т.,
ЕГН **********,***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са
депозирали отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
По предварителните
въпроси:
Във връзка с
възражението на ответника, че ищецът няма правен интерес
от водене на настоящото производство, съдът съобрази следното:
Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно
от спорното, право върху същия обект. Интерес от отрицателния установителен иск
за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. При отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията
– дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право. /в този смисъл и ТР No 8/ 2012г., ВКС,
ОСГТК/.
При
предприетото оспорване на правото на собственост, което ищецът твърди, че
притежава, то и последният следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които
основава това свое право, като в рамките на производството следва да се даде
възможност на страната да ангажира надлежни доказателства в тази насока. Като
евнетуална последица от невъзможността ищецът да установи свое противопоставимо
право би било прекратяване на производството като недопустимо.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2017г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди,
че Община Варна е собственик по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
респективно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА на поземлени имоти с идентификатори по
КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, както следва: ПИ
10135.5502.628 с площ 1000 кв.м.; ПИ 10135.5502.629 с площ 1000 кв.м. и ПИ
10135.5502.632 с площ 6000 кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район
Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с
трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
обществен парк, градина, при граници и съседи за всеки един от имотите, както
следва:
- на ПИ
10135.5502.628: 10135.5502.1, 10135.5502.632, 10135.5502.629, 10135.5502.4;
- на
ПИ 10135.5502.629: 10135.5502.632, 10135.5502.4, 10135.5502.628;
- на ПИ
10135.5502.632:
10135.5502.1,
10135.5502.21, 10135.5502.2,
10135.5502.4, 10135.5502.629, 10135.5502.628.
Гореописаните
имоти попадат в границите на одобрения със Заповед
№ 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по „ТСУС" ЗАСТРОИТЕЛЕН,
РЕГУЛАЦИОНЕН И ПАРКОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СПОРТЕН КОМПЛЕКС „Канал - море -
езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна. Същите тези имоти
представляват част от УПИ II-„озеленяване”, кв.1, съгласно гореупоменатия
регулационен план.
Съгласно
ОУП на Община Варна, приет през 2012г. по силата на нарочна заповед на
министъра на РРБ, имоти 1035.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 по КККР
на гр. Варна, административен район Аспарухово попадат в устройствена зона Са.
Съгласно Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за
прилагане на ОУП, устройствена зона Са е зона за спорт и атракции, като именно
това е основното й предначначание, съответно основната й функция. Съгласно чл.
21, т. 4 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Варна, зелената
система обхваща и устройствената зона за спорт и атракции/Са/.
Със
заповед № 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по „ТСУС" на
основание чл. 75 от Правилника за приложението на ЗТСУ е одобрен частичния
застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал
-море - езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна.
Съгласно
чл. 75, ал. 1 , т. 2, б. „а" от ППЗТСУ/отм./, председателят на
изпълнителния комитет, при който е създаден съвет за териториално и селищно устройство,
строителство и архитектура, одобрява...при наличност на одобрени цялостни
подробни планове - частични изменения на застроителни и регулационни планове,
подробни комуникационни планове, планове по вертикално планиране,
квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове.
Твърди, че
заповед № 146/13.XI.1989г. е издадена от компетентен административен
орган. Прилага извадка от Протокол № 1
от 09 март 1988г. от първата учредителна сесия на Общински народен съвет - гр.
Варна, изискана и предоставена от Дирекция „Регионален Държавен архив -
Варна", с положен син печат, от която е видно, че по точка четвърта от
дневния ред: Избор на комисии по Постановление N° 57 на Министерски съвет от
11.Х1.1987г., е взето решение 6-4, съгласно което е избрана Комисия по
териториалното и селищното устройство и по строителството с Председател инж.
Георги Ташков. Прилага и извадка от Протокол № 6 от извънредно заседание на
ОбНС - Варна, проведено на 6 юни 1988г., като видно от съдържанието на решение
84-6 са предоставени функциите на Председателя на ИК по одобряване и изменение
на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти
за строежи и по други технически въпроси/респективно предоставени са функции по
устройство на територията/, по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на
собствениците на Председателя на Комисията по териториално и селищно устройство
и по строителството. Прилага и молба от 12.03.1990г. от Георги Пасков Ташков,
народен съветник в 117 избирателен район на гр. Варна, адресирана до ОбНС -
Варна, с която моли да бъде освободен от длъжността Председател на комисията по
„ТСУС" и член на ИК на ОбНС - Варна. В тази връзка прилагам извадка от
Протокол № 11 от единадесетата сесия на ОбНС - Варна, проведена на 14.III.1990г.,
на която е разгледана молбата на Георги Пасков Ташков, която е удовлетворена.
Допълнително уточнява по отношение на правото си на
собственост следното:
Съгласно §
7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Същата правна уредба, но
допълнена е включена и в § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, съгласно който застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредани за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила
на този закон подробни градоустройстветни планове, преминават в собственост на
общината. Община Варна е придобила правото на собственост ЕХ LEGE.
Към
момента на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, съобразно предназначението си
имотите, предмет на настоящата искова претенция, попадащи в границите на
одобрения със Заповед № 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по
„ТСУС" ЗАСТРОИТЕЛЕН, РЕГУЛАЦИОНЕН И ПАРКОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СПОРТЕН
КОМПЛЕКС „Канал - море - азеро" по плана на 27-ми подрайон на гр. Варна и
представляващи част от ¥ПИ II-„озеленяване"", кв.1, съгласно
гореупоменатия регулационен план, са били отредени като зелени площи/за
озеленяване/. В този смисъл и след приемането на ЗОС/ДВ, бр. 44/9бг./ и
влизането му в сила, тези имоти са отговаряли на критериите предвидени в чл. 2
от ЗОС, възпроизвеждащи т. 3, т. 4 и т. 6 от ПЗР на ЗМСМА.
Разроредбата
на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 1 юли 2006 г., е императивната и именно
община Варна ЕХ LEGE е носител на вещното право на собственост върху спорния
имот.
Също така,
предвид факта, че съгласно действалите за процесната територия планове: КП от
1950г. на кв. Аспарухово, гр. Сталин; РП на кв. Аспарухово", одобрен със
Заповед № 2851/13.05.1958г. на КСБП; КП от 1968г. на кв. Аспарухово, гр. Варна;
КП от 1984г. на кв. Аспарухово, гр. Варна., няма отбелязани имоти и/или номера
на имоти с ясно индивидуализирани граници, в обхвата на територията, в която
понастоящем са ситуирани имотите по КККР на гр. Варна, предмет на настоящата
искова претенция, т.е. липсва разграничаване на имотите, и като няма данни това
да са били имоти частна собственост или пък да са били включени в капитала ,
уставния фонд или да се водят по баланса на търговско дружество, фирма или
предприятие с държавно имущество, то безспорно са налице всички предпоставки за
преобразуването им от държавна в общинска собственост. По един или друг начин
всички образувани имоти по протежението на Канал-море-езеро са били обвързани
със специфичен характер, като са имали предназначение да обслужват обществени
нужди. Такива са и имотите, предвидени за озеленяване.
Първоначално
е действала Конституцията от 1947г., като чл. б от този основен закон урежда
кои могат да са носители на право на собственост и общините и
административно-териториални единици не са сред изброените. По съществото си с
новоприетия основен закон на новата република е извършена национализация на
общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата. С
Конституцията от 1971г. общинската собственост също не е уредена. Това
означава, че е съществувала само държавна собственост.
С други думи,
първоначално общинска собственост не е съществувала/ до 1990г. с редакцията на
чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31/1990 г./, а собствеността е принадлежала на държавата,
на кооперациите и на другите обществени организации /социалистическа
собственост/, както и на частните лица /лична и частна собственост/. Съобразно
действащата разпоредба на чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които
нямат друг собственик. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от
19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване
по давност на държавна, респективно общинска собственост. От 01.06.1996 г. по
аргумент на противното на забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр.
33/1996г./ да се придобива по давност публична държавна и общинска собственост
следва, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост.
Давността за придобиване по давност на процесния имот -поради осъществено
давностно владение повече от 10 години, не е породила правният си ефект, тъй
като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време. На основание § 1 от
ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.200бг.; изм. бр. 105/2006 г.; изм.
бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от
31.12.2008г./ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински
имоти спира да тече до 31.12.2011г. Последният срок по силата на § 1 ДВ брой
105/2006г. е продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/20!4г, до 31.12.2017г.
Тук следва да се отбележи, че за подобна законова забрана съдът следи служебно
и дори страна по делото да не се позове на нея, съдът е длъжен да я приложи,
тъй като става дума за императивна норма.
Във връзка
с проучване на
поземлени имоти с идентификатори 10135.5502.628, 10135.5502.629 и 10135.5502.632 по
ККРР на гр. Варна, административен район Аспарухово, Община Варна е узнала за
съставения по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК в полза на ответниците В.Т.Я. и М.М.Т.
КНА
№ 20, том I, per. № 1002, дело № 78 от 16.III.2016г., вписан на 16.III.2016г. в СВ - Варна, вх.
per. № 5299, Акт № 121, том XIII, дело № 2754/2016г., от Веселин
Петров, Нотариус с район на действие Районен съд Варна, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 205, по силата на който КНА посочените лица са признати
за собственици на недвижими имоти, намиращи се във Варна, община Варна,
област Варна, кв. Галата, а именно: 1. ПИ с идентификатор 10135.5502.628, с
площ 1000 кв.м./стар идентификатор няма, номер по предходен номер няма/, в местност „Черноморец", при
граници: 10135.5502.1, 10135.5502.632, 10135.5502.629, 10135.5502.4; 2. ПИ с идентификатор
10135.5502.629 с площ 1000 кв.м.
/стар идентификатор няма, номер по предходен номер няма/, в местност „Черноморец",
при граници: 10135.5502.632, 10135.5502.4, 10135.5502.628; 3. ПИ с идентификатор
10135.5502.632/стар идентификатор няма, номер по предходен
номер няма/, в местност „Черноморец", при граници: 10135.5502.1,
10135.5502.21, 10135.5502.2, 10135.5502.4, 10135.5502.629,
10135.5502.628. Вписано е, че при съставянето
на акта са представени: Решение№ 598 от 30.VII.2015г.
на ОСЗ – Варна; Протокол за въвод във владение № 1628
от 16.II.2016г. на ОСЗ - Варна; скици № № 15-101720-02.03.2016г.,
15-101736-02.03.2016г. и 15-101738-02.03.2016г., издадени от СГКК - гр. Варна.
От ОСЗ -
Варна е изискана преписката по издаване на Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ -
Варна, както и копие от Протокол за въвод във владение № 1628/16.02.2016г. От
компетентния административен орган с нарочно писмо е предоставено заверено
копие от административна преписка с вх. № 50125а на наследниците на Цветан
Михов Яблански, по която е постановено Решение № 598/30.07.2015г. и Протокол за
въвод във владение № 1628/16.02.2016г.
Видно от
съдържанието на документите приобщени към административната преписка по
издаване на Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ - Варна, както и видно от
съдържанието на това решение, то е за определяне правото на обезщетение на
собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в
землището на Галата, ЕКАТТЕ 99021, община Варна, като съгласно мотивационната
му част ОСЗ - Варна в посочения в решението състав, като е разгледала преписка
за обезщетяване вх. № 5012А от 30.07.2015г. на наследниците на Цветан Михов
Яблански, на основание влязло в сила ршение на поземлена комисия по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 814 от 27.08.2001г., е взела решение, с което е определила
на наследниците на Цветан Михов Яблански правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 8.000
дка VI категория с решение № 314 от 27.08.2001г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
от които:За обезщетяване със земя и/или поименни компесаторни бонове: 8.000
дка, VI кат. х 378 лева/дка на стойност 3024 лева 8.000 дка обезщетение всичко
на обща стойност 3024 лева, като е изрично указано, че обезщетяването със земя
и/или поименни компесаторни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите
писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл.
18д, ал. 3 и чл. 196, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 106 и чл. 10в от ЗСПЗЗ
и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове.
Община
Варна е изискала от ОСЗ - Варна и копие на Решение № 814/27.08.2001г.
постановено в полза на наследниците на Цветан Михов Яблански, по заявление с
вх. № 50126А/29.11.1991г. Видно от съдържанието на въпросното решение № 814 за
възстановяване на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на Галата, на 27.08.2001г. Поземлена комисия - гр.
Варна в указан в акта състав, като е разгледала преписката по заявление вх. №
50126А от 25.11.1991г. и представените писмени доказателства от В.Т.Я. за
възстановяване право на собственост на наследниците на Цветан Михов Яблански,
на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи по чл. чл.
18г, 18д и № 6 от 04.01.1993г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ е решила да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на Цветан Михов Яблански в
съществуващи/възстановими/реални граници на имот: нива от 8.000 дка, шеста
категория, находящ се в строителните граници на Галата в местността МАНАСТИРА
имот № 1431 от КП изработен 1960г., при граници/съседи/: От
КП на м. „Прибой"/"Манастира"/от 1960г., М 1:1000 имот № 1431 е
при граници: имоти №№ 1429, 1433 и скат.
Въз основа
на това решение наследниците на Цветан Михов Яблански - настоящите ответници в
производство по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК/отм./, проведено от нотариус Жана
Кирчева, действащ в района на гр. Варна, peг. № 214 от
регистъра на Нотариалната камара, са се снабдили с КНА № 70, томЗ, per. № 7190,
дело № 463 от 01.11.2001г., вписан по надлежния ред в СВ - Варна, с който са
признати за съсобственици при квоти: 1/2 ид.ч. за В.Т.Я. и 1/2 ид.ч. за М.М.Я.,
двамата наследници на Михаил Цветанов Яблански, на недвижим имот, възстановен с
решение на ПК - Варна при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно нива с
площ 8.000 по решението на ПК, а по ПКП на местността, обявен в ДВ, бр.
110/23.09.1998г./цифров модел/ - 7362 кв.м., находяща се в строителните граници
на гр. Варна, Галата, местността „Манастира", представляваща имот пл. №
1431 по КП на Галата, гр. Варна от 1960г., при граници: имот пл. № 1429, имот
пл. № 1433 и скат, а по регулационния план на 30 „Прибой", одобрен със
заповед № Р-47/20.04.1988г. на кмета на община Варна, заемащ площадки и части
от площадки, отредени за „Девня инвест" ЕООД, „Елз" ЕАД, СК
„Нанков" ООД, „Геосол" ЕООД, „Агрополихим" ЕАД, „Солвей
соди" АД, „Норд" АД.
С решение
на ВРС, XII състав, по гр.д. № 482/2002г. са отхвърлени предявените от В.Т.Я. и
М.М.Я., чрез пълномощник искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване
владението върху реални части от недвижим имот в строителните граници на гр.
Варна, кв. „Галата", местността „Манастира", по КП от 1996г., както
следва: срещу „Норд" АД, гр. Девня,; срещу „Солвей соди" АД, гр.
Девня, Промишлена зона; срещу „Агрополихим" АД, гр. Девня; срещу
„Провадсол" АД, гр. Провадия; срещу „Елиз" АД, гр. Варна; срещу
„Строителна къща Чонков" ООД; срещу „Девня инвест" АД за
притежаваните от тях части от имоти с посочени планоснимачни номера, които са
индивидуализирани, съгласно КП на м. „Прибой" от 1995г., при твърдяно
придобивно основание: реституция по реда на ЗСПЗЗ за частта с площ от 5 дка с
решение № 411/10.05.1997г. и с решение на ВРС, XI състав по гр.д. № 1628/1998г.
за останалата част с площ от 3 дка.
Срещу
решението е депозирана въззивна жалба, в частта, в която са отхвърлени
първоначалните искове с правно основание чл. 108 от ЗС. По силата на решение №
244/04.03.2009г. на ВОС, Гражданско отделение, III състав, по в.гр.д. №
1812/2008г.е оставено в сила решението на ВРС в обжалваната му част. С
определение № 1344/07.12.2009г. на ВКС на Република България, първо гражданско
отделение, по гр.д. № 972/2009г. не е допуснато касационно обжалване на
решението на въззивната инстанция ВОС.
Видно от установеното
от фатическа и правна страна, респективно видно от мотивите, обективирани в
така постановените съдебни актове, ищците са наследници на на бившия собственик
Цветан Яблански, който е притежавал зеленчукова градина от 8 дка в м. „Гюргюн чешма
в землището на с. Галата. Спротокол на ТПС комисия № 2/26.02.1959г. този имот е
включен в блок на ДЗС и в замяна на собственика е дадена друга зеленчукова
градина от 8 дка в м. „Манастира". Последният имот също е включен в ТКЗС,
а по-късно възстановен от поземлената комисия на наследниците на Яблански, като
по делото не е било спорно, че във възстановения имот е разположена почивна
база на ответниците, състояща се от бунгала и други съоръжения. От съда е
възприето, че замяната е нищожна поради нарушение на процедурата по ЗТПС. Дори
и да не е нищожна, тя не е произвела правно действие и с оглед разпоредбата на
чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ/последващо разпореждане или застрояване/е следвало да
се възстанови имотът, който наследодателят на ищците е притежавал преди
замяната - този в м. „Гюрген чешма". На трето място съдът е приел, че
влучай че първите две основания не се възприемат, е налице хипотезата на чл.
106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е осъществено мероприятие, което не
позволява възстановяването та собствеността. По тези съображения е прието, че
ищците не са собственици на имота към момента на завеждане на иска, съответно
решаване на спора и искът им е отхвърлен.
С оглед
влезлите в сила съдебни решения, както и предвид наличието на предпоставките по
чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, от страна на ответниците е отправено до ОСЗ ИСКАНЕ ЗА
ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО РЕДА НА ТОЗИ СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН. В административната
преписка, предоставена от ОСЗ -Варна се съдържа заявление от 27.07.2015г. от М.М.Т.,
действаща лично за себе си и като пълномощник на В.Т.Я., съгласно представено
нотариално заверено пълномощно, в насока искане за издаване на решение за
определяне правото на обезщетение по реда на чл. 106 от ЗСПЗЗ по приложените
съдебни решения, коментирани по-горе.
Към
въпросната административна преписка са приобщени и три броя скици-проект,
издадени от СГКК - гр. Варна и с №№ 15-49368-03.02.2016г./за проектен имот с
идентификатор 10135.5502.629/; 15-49350-03.02.2016г./за проектен имот с
идентификатор 10135.5502.628 и 15-49392-03.02.2016г./за проектен имот с
идентификотор 10135.5502.632/, и трите издадени по нарочно заявление от М.М.Т..
Производството
пред ОСЗ - Варна е приключило с постановяването на Протокол № 1628 от
16.02.201бг. за въвод във владение на имоти в землището на Галата, с който
Силвия Валеринова Масилева - началник в присъствието на М.М.Т., пълномощник на
наследниците на Цветан Михов Яблански, на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за заявление с вх. № 50126А
и заверена скица, е ВЪВЕЛА ВЪВ ВЛАДЕНИЕ М.М.Т. на имотите описани в решение №
598 от 30.07.2015г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, постановено от ОСЗ и заверените
скици на имоти с №№ 10135.5502.632, 10135.5502.629 и 10135.5502.628. Вписано е,
че към момента на въвода реколтата е прибрана/изплатено е обезщетение по чл.
33, ал. 2 от ППЗСПЗЗ/ Свързаните с подобренията отношения се уреждат, съгласно
§ 4в от ЗСПЗЗ.
Прави
възражение относно незаконосъобразността на проведената в полза на ответниците
- наследници на Цветан Михов Яблански от ОСЗ - Варна административна процедура
по въвеждането им във владение на процесните имоти. Прави искане за упражняване
на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК на административната
преписка на ОСЗ - Варна, приложена към исковата молба, който да обхване
въпросите за нищожност и унищожаемост на постановените актове.
Невалидността
на административните актове е обусловено от особено съществено нарушение на
императивни правни норми, за приложението на което съдът следи служебно. Твърди
допуснато съществено нарушение на матералния закон от ОСЗ -Варна. Излага
следните доводи и аргументи в подкрепа твърденията за нищожност на постановения
Протокол за въвод във владение по правилата на ППЗСПЗЗ, съответно в подкрепа
искането за провеждане от съда на косвен съдебен контрол по правилата на чл.
17, ал. 2 от ГПК, а именно:
За да бъде
проведена административната процедура по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, трябва да са
налице материалните предпостави за това. В конкретния случай, са налице влезли
в сила съдебни решения, въз основа на които от страна на ответниците -
наследници на Цветан Михов Яблански е отправено искане до компетентния административен
орган за издаване на решение за определяне право на обезщетение по реда на
гореупоменатата законова разпоредба от специалния ЗСПЗЗ. ОСЗ чрез постановеното
Решение № 598/30.07.2015г. е определила на наследниците на Цветан Михов
Яблански на правото на обезщетение за признато по силата на Решение №
814/27.08.2001г., но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи
- въпросните 8.000 дка, която е оценила на стойност 3024 лева, и именно тази
стойност представлява обезщетението им по указания законов ред. В
мотивационната част на решението като правни основания са вписани нормите на
чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ, „Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне
правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 106, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в
което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на
заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на
обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок
чрез общинската служба по земеделие пред районния съд. Този ред е спазен от
административния орган."
Съгласно
чл. 35, ал. 1 от 1РЗСПЗЗ, „Обезщетяването на собствениците на земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да
се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни
компенсационни бонове/ПКБ/." Ал. 3 на цитираната правна норма повелява, че
„Поименните компенсационни бонове са поименни и безналични. Редът за тяхното
издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон. Те могат да
се ползват само за закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния
поземлен фонд, за участие на притежателите им в приватизацията, както и за ползване
и придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6." Специалният
закон уреждащ конкретната материя е Законът за сделките с кимпесаторни
инструменти, Обн., ДВ, бр. 47 от 10.05.2002г., поел. изм., бр. 61 от
11.08.2015г.
Отделно в
Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ - Варна алтернативно е посочено
обезщетяването за бъде със земя или компесаторни бонове, като когато това е със
земя, същата следва да е земеделска земя от държавния или общинския поземлени
фондове - така както указват специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Ако бъде
установено, че Решение № 598/30.07.2015г. на ОСЗ - Варна е влязло в сила,
получило е стабилитет като индивидуален административен акт, съответно спазена
е процедурата по ЗСКИ, то тогава се поставя въпроса след като правоимащите по чл.
106, ал. 1 от ЗСПЗЗ - настоящите ответници са обещетени чрез въпросните
компенсационни бонови на стойност 3024 лева, как са въведени и във владение с
Протокол № 1628 от 1б.02.2016г. на ОСЗ, ПОДПИСАН ОТ ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПРИ ОСЗ -
НАЧАЛНИК, на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение по чл.
18ж, ал., от ППЗСПЗЗ и заверени скици на имотите с №№ 10135.5502.628,
10135.5502.629 и 10135.5502.632, на ИМОТИТЕ, ОПИСАНИ В РЕШЕНИЕ № 598 от
30.07.2015г. Имотът - нива от 8.000 дка, шеста категория, находящ се в
строителните граници на Галата в местността МАНАСТИРА имот № 1431 от КП
изработен 1960г., съгласно Решение № 814/27.08.2001г. постановено в полза на
наследниците на Цветан Михов Яблански, по заявление с вх. №
50126А/29.11.1991г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, не е
идентичен на процесните имоти. Докато първият имот съставлява земеделска земя,
то трите имота, със съответните идентификатори по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, не са земеделска земя по аргумент на чл. 2,
ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и за тях са неприложими разпоредбите на специалния ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Съгласно тази законова разпоредба, „Земеделски земи по смисъла на този
закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и; 1. не се
намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селишни
образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен
полигон."
Нещо
повече, процесните имоти не се намират/респективно не са ситуирани,
индивидуализирани/ в землището ва кв. Галата, както и вписаната както в КНА,
издаден в полза на ответниците, така и в трите скици, издадени от СГКК местност
„Черноморец" не е с местонахождние, идентично на това на процесните имоти,
а с коренно различно такова.
Обезщетяването
със земя, в случай че бъде установено че не е довършена процедурата по
обезщетяване с компесационни бонове или това административно производство е
фиктивно, привидно, следва да бъде осъществено със земеделска земя чрез план за
обезщетяване по реда, повелен от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Тези законови разпоредби имат
императивен
характер.
Прави
искане и да бъде проведен косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК и по отношение издадените от СГКК - гр. Варна по нарочно искане на М.М.Т.
три броя скици-проект, издадени от СГКК - гр. Варна и с №№
15-49368-03.02.2016г./за проектен имот с идентификатор 10135.5502.629/;
15-49350-03.02.2016г./за проектен имот с идентификатор 10135.5502.628 и
15-49392-03.02.2016г./за проектен имот с идентификотор 10135.5502.632, както и
издадените скици № № 15-101720-02.03.201бг., 15-101736-02.03.2016г. и
15-101738-02.03.2016г., представени в производството по реда на чл. 587 от ГПК
по издаване на КНА № 20, том I, per. № 1002, дело № 78 от 16.III.2016г. Твърди,
че са незаконосъобразни действията, осъществени от ОСЗ, съответно тези от СГКК
- гр. Варна, относно издадените скици-извадки на трите поземлени имота, предмет
на настоящата искова претенция, съдържащи неверни данни, относно тяхното
местонахождение - вписания адрес на имотите.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което твърдят, че исковете са недопустими и евентуално ги оспорват като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени, като излагат следните доводи:
По
допустимостта:
Считат
предявените искове за недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца от
предявяването на същите, поради което и производството по делото следвало да
бъде прекратено. Оспорват твърденията на ищеца, че Община Варна е собственик на
процесните имоти на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, респективно на основание §
7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Община Варна не е собственик на процесните имоти,
поради което за същата не е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за собственост досежно тези имоти. Оспорват
твърдението на ищеца, че към датата на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА,
респ. към датата на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС процесните имоти са
попадали в територия с отреждане „за озеленяване", съгласно валидно и
законосъобразно одобрен подробен градоустройствен план. Сочат, че Заповед №
146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен
Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал-море-езеро"
по плана на 27-ми подрайон на гр.Варна, е невалиден административен акт, тъй
като е издадена от некомпетентен орган. В условията на евентуалност, в случай
че съдът приеме, че посочената заповед е валиден административен акт, твърдят,
че същата е незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с
императивни нормативни разпоредби, и при несъответствие между текстовата и
графичната част на заповедта, както и при липса на ясно и пълно изложение на
фактическите и правни основания за издаването на заповедта в съответствие с
действащата към датата на издаването на заповедта редакция на ЗАП (отм.).
Съгласно
мотивите на посочената заповед, същата е издадена на основание чл.75 от ППЗТСУ.
Редакцията на посочената разпоредба, обаче, към датата на издаване на заповедта
не регламентира правомощия на председателите на комисии по ТСУС към съответните
общински народни съвети да издават заповеди за одобряване, респ. изменение на
подробни градоустройствени планове. Органът, който е бил компетентен да издаде
такава заповед, съгласно действащата към 13.11.1989 год. редакция на чл.75,
ал.1 от ППЗТСУСотм.), е председателят на изпълнителния комитет на съответния
общински народен съвет-Варна, в случая ОбНС-Варна, а не председателят на
комисията по ТСУС към ОбНС-Варна.
В този
смисъл посочената Заповед № 146/13.11.1989 год. на Председателя на комисията по
ТСУТ към е издадена от некомпетентен орган. Този извод не се променя от
обстоятелството, че с Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна,
обективирано в протокол № 6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на
ОбНС-Варна, функциите на председателя на ИК по одобряване и изменение на
подробни градоустройствени планове са предоставени на Председателя на Комисията
по териториално и селищно устройство и по стротилството (ТСУС), тъй като и това
решение е нищожно, респ. незаконосъобразно поради противоречието му с действащи
към него момент императивни законови разпоредби.
Съгласно
действащата към 06.06.1988 год. редакция на чл.184, ал.1 от ЗТСУ(отм.):
„Изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети със съгласие
на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство могат да
решават функции на председателя на изпълнителния комитет по одобряване и
изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на
проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на
съответния заместник-председател щатен член на изпълнителния комитет и на
главния архитект (инженер) при народния съвет." Посочената разпоредба
изчерпателно посочва органите, на които председателят на ИК на ОбНС може да
делегира правомощията си относно одобряването и изменението на подробни
градоустройствени планове, както и условията при които може да стане това. Председателят
на Комисията по ТСУС към ОбНС не е един от предвидените в чл.184, ал.1 от
ЗТСУ(отм.) органи, на които може да се предоставят посочените функции с решение
на ИК на ОНС. Отделно от това, в случая не е дадено също и съгласие от
председателя на Комитета по териториално и селищно устройство за делегирането
на функции от председателя на ИК на ОбНС-Варна на председателя на Комисията по
ТСУС към ОбНС-Варна. При всички положения Заповед № 146/13.11.1989 год. на
председателя на Комисията по ТСУТ е невалиден, респ. незаконосъобразен
административен акт, поради което същата не произвела съответните правни
последици, респ. същите не следва да се зачитат от съда, поради което и
предвижданията на ЗРП, одобрен с тази заповед не следва да бъдат съобразявани.
Липсва и
съответствие между текстовата и графичната част на заповедта, доколкото със
същата се одобрява план за „спортен комплект Канал-море-езеро", а в
графичната част само едни поземлен имот е отреден за спортен комплекс, което е
допълнителен аргумент против законосъобразността на посочената заповед. Предвид
невалидността, респ. незаконосъобразността на горепосочената заповед №
146/13.11.1989 год. на Председателя на Комисията по ТСУС, към датата на влизане
в сила на разпоредбата на §7, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА - 17.09.1991 год., процесиите
имоти не са попадали в територия с предназначение „за озеленяване". Като
към същия момент и фактически не са представлявали зелени площи за обществено
ползване.
Оспорват
твърдението на ищеца, че към дата на влизане в сила на ЗОС/ДВ, бр.44/96г./
процесните имоти са отговаряли на критериите, предвидени в чл.2 от ЗОС, както и
че към датата на влизане в сила на разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС (обн.
в ДВ., бр.96 от 05.11.1999 г.) са отговаряли на условията, предвидени в
хипотезата на тази норма. Невярно е твърдението, че разпоредбата на § 42 от ПЗР
на ЗИДЗОС е в сила от 01.07.2006 год., както и че Община Варна ех lege е
носител на вещното право на собственост върху процесиите имоти по силата на
тази разпоредба.
Молят, на
основание чл.17, ал.2 от ГПК да бъде осъществен косвен съдебен контрол относно
валидността, респ. законосъобразността на следните административни актове:
-Заповед
№ 146/13.11.1989 год. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен
Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс
„Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон на гр.Варна;
-Решение
№ 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол №
6/06.06.1988 год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна.
Въпросът
относно невалидността, респ. незаконосъобразността на посочените актове е
преюдициален по отношение твърдяното от ищеца и оспорено от ответника право на
собственост на посочените от ищеца конкретни правни и фактически основания.
По основателността:
В случай,
че съдът не приеме възраженията срещу допустимостта на исковете, считат
предявените искове за неоснователни.
Ответниците
са собственици на процесните имоти по силата на реституционно производство,
завършило с получаване на обезщетение с земя по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ.
Всяка от
ответниците е наследник на Михаил Цветанов Яблански, ЕГН **********, починал на
03.03.1994 год. Последният от своя страна е наследник на Цветан Михов Яблански,
роден на *** год. и починал на 27.03.1969 год. Процесните имоти са придобити от
ответниците както следва:
С решение
№ 814/27.08.2001 год. на ПК-Варна на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на Цветан Михов Яблански е възстановен имот в съществуващи
(възстановими) стари реални граници, представляващ нива от 8.00 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на Галата в местността
„Манастира" /„Прибой“/, при граници: имоти №№ 1429, 1433 и скат.
Предвид
обстоятелството, че възстановеният имот е бил във владение на трети лица -
„Норд"АД-гр.Девня, „Солвей соди"АД-гр.Девня,
„Агрополихим"-гр.Девня, „Геосол" ЕООД-гр.Провадия,
„Елиз"АД-гр.Варна, „Девня Инвест"ЕООД-гр.Девня и „Строителна къща
Чонков" ООД-гр.Варна, ответницитв в
качеството си на наследници на Цветан Михов Яблански са предявили иск по чл.108
от ЗС срещу лицата, в чието владение е бил имотът, възстановен с посоченото
решение на ПК-Варна.
Предявеният
от наследниците на Цветан Михов Яблански ревандикационен иск е отхвълен с
решение на ВРС, ХП-ти състав по гр.д.№ 482/2002 год., потвърдено с Решение №
244/04.03.2009 год. на ВОС, III с-в, което не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 1344/07.12.2009 год. на ВКС, I гр.о., постановено по
гр.д.№ 972/2009 год.
В мотивите
на посочените съдебни актове, е прието, че с решение № 814/27.08.2001 год. на
ПК-Варна, издадено на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, е възстановен неправилно
имот, за който е налице специалната хипотеза на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно
имот, който е застроен, съобразно мероприятие по благоустройствените планове.
Прието е също, че Решение № 814/27.08.2001 год. на ПК-Варна не е произвело
своето правопораждащо действие.
С оглед на
постановените съдебни решения и отреченото им право на собственост върху имота,
за който съдът е приел, че не подлежи на възстановяване поради обстоятелството,
че попада в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, ответницитв,
в качеството им на наследници на Цветан Михов Яблански, са подали заявление до
ОСЗ-Варна за обезщетяването им по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, като са представили
постановените от съда решения, в които е прието, че издаденото им през 2001
год. решение на ПК-Варна не е породило правно действие, тъй като по отношения
на притежавания от насделодателя им имот е налице хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ
и същият не може да бъде възстановен, а следва да бъде определено обезщетение
за същия по реда на ЗСПЗЗ.
По
подаденето искане е постановено Решение № 598 от 30.07.2015 год. на
ОСЗ-гр.Варна, с което на наследниците на Цветан Михов Яблански е определено
право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи 8 дка, VI категория, като е определено обезщетяването да стане
въз основа на постъпили писмени искания от собствениците и възможностите на
държавния и общински поземлени фондове.
Предвид наличието на
възможност за обезщетяване със земя, съгласно чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ, и след
служебно изготвени от СГКК-Варна три броя скици-проект за имоти, с които може
да бъде изпълнено обезщетяването по Решение № 598 от 30.07.2015 год. на
ОСЗ-гр.Варна, наследниците на Цветан Михов Яблански, чрез една от тях - М.М.Т.,
са въведени във владение в имотите, предоставени в обезщетение, съгласно чл.10б
от ЗСПЗЗ, именно в имоти с идентификатори 10135.5502.632, 10135.5502.629 и
10135.5502.628 по КК.
Въз основа
на приключилото реституционно производство, след представяне на писмени
документи и на основание чл.587, ал.1 от ГПК в полза на наследниците на
настоящите ответници - В.Т.Я. и М.М.Т. -наследници на Цветан Михов Яблански, е съставен
констативен нотариален акт за собственост № 20/16.03.2016 год., том I, рег.№
1002, дело № 78/2016 год. на нотариус с per. № 205 в регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията-Варна под вх.№ 5299816.03.2016 год., акт№ 121, том XIII,
дело№ 27548/ 2016 год.
По силата
на горепосочените фактически обстоятелства ответниците са придобили
собствеността върху процесните имоти с идентификатори 10135.5502.632,
10135.5502.629 и 10135.5502.628 по КК с обща площ от 8 000 кв.м.
Ответниците
са придобили собствеността върху процесните имоти като обезщетение в реституционно
производство по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, съгласно Решение № 598 от 30.07.2015
год. на ОСЗ-гр.Варна и Протокол № 1628/16.02.2016 год. за въвод във владение на
имоти в землището на Галата, издаден от ОСЗ-гр.Варна.
Оспорват
твърдението на ищеца, че ответниците са получили в обезщетение компенсационни
бонове, съгласно Решение № 598 от 30.07.2015 год. на ОСЗ-гр.Варна. С посоченото
решение на наследниците на Цветан Михов Яблански се признава правото на
обезщетение или със земя от общинския и/или държавен поземлен фонд, или с
компенсационни бонове. В
съответствие с предоставеното им с посоченото решение на ОСЗ-Варна право да
изберат формата на обезщетение, ответниците са заявили искане за обезщетяване
със земя, поради което не са получили компенсационни бонове за обезщетение.
По исканията на ищеца за
осъществяване на косвен съдебен контрол по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК:
Не е
основателно искането за осъществяване на косвен съдебен контрол на
административната преписка на ОСЗ-Варна, приложена към исковата молба, тъй като
такъв е неподустим по отношение на административна преписка. Съдебен контрол,
респ. косвен такъв в гражданско съдопроизводство е допустим единствено и само
по отношение на конкретни административни актове, ясно и точно
индивидуализирани от страната, претендираща осъществяването на такъв контрол, и
то при определени условия, посочени в хипотезата на тази разпоредба, които в
случая и не са налице по отношение на ищеца.
Протокол №
1628/16.02.2016 год. за въвод във владение на имоти, издаден от ОСЗ-Варна няма
характера на административен акт по смисъла на АПК, поради което също не
подлежи на съдебен контрол, включително и косвен такъв в рамките на гражданско
съдопроизводство, предвид което искането за упражняване на такъв също следва да
бъде оставено без уважение.
Неоснователно
е също и искането за осъществяване на косвен съдебен контрол на трите броя
скици-проект с №№ 15-49368-03.02.2016 г./за проектен имот с идентификатор
10135.5502.629/; 15-49350-03.02.2016 г./за проектен имот с идентификатор
10135.5502.628/ и 15-49392-03.02.2016 г./за проектен имот с идентификатор
10135.5502.632/, както и издадените скици№№ 15-101720-02.03.2016 г.,
15-101736-02.03.2016 г. и 15-101738-02.03.2016 г., представени в производството
по реда на чл.587 от ГПК по издавана на КНА № 20, том I, рег.№ 1002, дело № 78
от 16.111.2016 год. Нито скиците-проект, нито самите скици подлежат на съдебен
контрол.
С оглед на
възраженията по допустимостта и основателността на
предявените искове, считат за неоснователно искането за отмяна на издадения в
полза на ответниците В.Т.Я. и М.М.Т. КНА № 20, том
I, рег.№ 1002, дело № 78 от 16.03.2016 год., вписан на 16.03.2016 год. в
СВ-Варна под вх.№ 5299, акт № 121, том XIII, дело №
2754/2016 г.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени
от ИЩЕЦА Община Варна, БУЛСТАТ: *********, административен адрес: гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на Община Варна
Иван Николаев Портних, срещу
ОТВЕТНИЦИТЕ 1/ В.Т.Я., ЕГН **********,*** и 2/ М.М.Т., ЕГН **********,***, са субективно
съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижими имоти,
намиращи се във Варна, община Варна, област Варна, кв. Галата, а именно:
-ПИ 10135.5502.628 по КККР на гр.
Варна, административен район Аспарухово, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1000
кв.м. в местност „Черноморец“, при граници ПИ с идентификатори: 10135.5502.1, 10135.5502.632, 10135.5502.629,
10135.5502.4;
-ПИ
10135.5502.629 по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, одобрени
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предначначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина,
с площ 1000 кв.м. в местност „Черноморец“, при граници ПИ с идентификатори:
10135.5502.632, 10135.5502.4,
10135.5502.628;
-ПИ 10135.5502.632 по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г.
на ИД на АГКК, с трайно предначначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 6000 кв.м. при граници ПИ с
идентификатори: 10135.5502.1, 10135.5502.21, 10135.5502.2, 10135.5502.4,
10135.5502.629, 10135.5502.628.
От ищеца е
направено и акцесорното искане с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен Нотариален Акт № 20,
том I, per. № 1002, дело № 78 от 1б.03.2016г., вписан на 16.03.2016г. в СВ - Варна, вх. per. № 5299, Акт № 121, том
XIII, дело № 2754/2016г.
Направени са и искания от двете страни с правно основание чл. 17 ал.2
от ГПК съдът да упражни косвен съдебен контрол, както следва:
-от ищеца по отношение на: Решение No 598 /
30.07.2015г. на ОСЗ – Варна, Протокол за въвод във владение No 1628/
16.02.2016г., както и на три броя скици-проект, издадени от
СГКК - гр. Варна и с №№ 15-49368-03.02.2016г./за проектен имот с идентификатор
10135.5502.629/; 15-49350-03.02.2016г./за проектен имот с идентификатор
10135.5502.628 и 15-49392-03.02.2016г./за проектен имот с идентификотор
10135.5502.632, както и издадените скици № № 15-101720-02.03.201бг.,
15-101736-02.03.2016г. и 15-101738-02.03.2016г., представени в производството
по реда на чл. 587 от ГПК по издаване на КНА № 20, том I, peг.
№ 1002, дело № 78 от 16.III.2016г.
-от ответниците по отношение на: Заповед № 146/13.11.1989 год. на
председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен Застроителен, регулационен
и паркоустройствен план на спортен комплекс „Канал-море-езеро" по плана на
27-ми подрайон на гр.Варна и Решение № 84-6 на
Изпълнителния комитет на ОбНС-гр.Варна, обективирано в протокол № 6/06.06.1988
год. от извънредно заседание на ИК на ОбНС-Варна.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищeца е да докажe твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието
на свое защитимо материално право, като докаже изложените в исковата молба
твърдения, че е собственик на процесните имоти на посочените придобивни основания.
Доколкото ищецът оспорва придобиването на правото на собственост от
ответниците, които са се снабдили с констативен нотариален акт, ищецът носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право /в този
смисъл и ТР No 11/ 2012г., ВКС, ОСГК/.
В тежест
на ответниците е да установят
фактите по възраженията си, от които черпят изгодни за себе си последици, вкл. тези по чл. 17 ал.2 от ГПК – за валидността и законосъобразността на
Заповед No
146 / 13.11.1989г. на председателя на Комисията по ТСУТ и на Решение No 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС – гр. Варна, обективирано в Протокол No 6 / 06.06.1988г.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗИСКА /по искане на ищеца/ от
нотариус Веселин Петров, вписан под peг. No 205
в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - гр. Варна да
представи заверен препис на цялото нотариално дело по съставянето на нотариален акт
с № 20, том I, peг. № 1002, дело № 78 от
16.03.2016г.
ДА СЕ ИЗИСКА /по искане на
ответниците/ от ОСЗ-Варна
заверен препис от цялата административна преписка, по която е постановено
Решение № 598 / 30.07.2015 год. и във връзка с която е съставен Протокол № 1628
/ 16.02.2016 год. на ОСЗ - гр.Варна за въвод във владение на процесните имоти –
ПИ с идентификатори:
10135.5502.628; 10135.5502.629 и 10135.5502.632.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците да бъдат изискани по служебен път от
Варненски районен съд следните съдебни актове: Решението на ВРС, XII с,
постановено по гр.д.№ 482/2002 год., ведно с решенията по въззивните и
касационни дела, постановени във връзка с това решение на ВРС, които са
приложени към посоченото първоинстанционно дело, а именно: Решение на ВОС по
в.гр.д.№ 1215/2005 год.; Решение на ВКС по гр.д.№ 2062/2007 год.; Решение №
244/04.03.2009 год. на ВОС , III с-в по в.гр.д.№ 1812/2008 год.; Определение №
1344/07.12.2009 год. на ВКС, I гр.отд по
гр.д.№ 972/2009 год.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ да представи заверени преписи от
посочените актове на съда /с отбелязване на датата на влизане в сила/ най-късно
в първо открито съдебно заседание, в случай, че желаят да се ползват от тях.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, действащ чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Светлана
Цанева съдебно удостоверение, което да послужи пред СГКК – Варна и по силата на
което да се снабди с актуални скици от КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, за ПИ с идентификатори ПИ 10135.5502.628; ПИ
10135.5502.629 и ПИ 10135.5502.632,
като УКАЗВА на ищеца да заплати дължимата държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по
сметка на Окръжен съд – Варна в петдневен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на страната, че следва да
представи посоченото доказателство, от което ще се ползва и за което се издава
и съдебното удостоверение най-късно в първото открито
съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, действащ чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Светлана
Цанева съдебно удостоверение, което да послужи пред ОСЗ
- Варна и по силата, на което да се
снабди с информация дали ответниците по делото В.Т.Я., ЕГН ********** и/или М.М.Т.,
ЕГН ********** са били обезщетени чрез връчване на поименни компенсационни
бонове във връзка с реституционна процедура, приключила с издадено Решение No
598 / 30.07.2015г., като в случай, че са обезщетени по този ред да се приложи
заверен препис-извадка от регистъра за връчване на поименни компесаторни
бонове, от която да е видно, че
срещу положен
подпис е получена депозитарна разписка за обезщетяване с ПКБ, като УКАЗВА на ищеца да заплати
дължимата държавна такса от 5 лева за
съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в петдневен срок от получаване
на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на страната, че следва да представи посоченото
доказателство, от което ще се ползва и за което се издава и съдебното
удостоверение най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с материалите по
делото, извършване на справки в Община Варна, район „Аспарухово“, СГКК, както и
след оглед на място, да даде заключение по следните въпроси:
1/ Какви
кадастрални и устройствени планове са приемани за процесната територия, по
силата на какви актове са одобрявани тези планове, съответно какви са
предвижданията им за процесните имоти ПИ 10135.5502.628; ПИ 10135.5502.629 и ПИ
10135.5502.632?
2/ Какво е било предназначението на
имота, в който са попадали ПИ 10135.5502.628; ПИ 10135.5502.629 и ПИ
10135.5502.632 съгласно тези планове? Кой е вписан за собственик на този имот и
по силата на какъв акт? Как този имот се
индивидуализира по тези планове с площ и граници, респективно как е ситуиран?
3/ Какви
части от УПИ II-„озеленяване", кв.1, съгласно ЗРП „Канал-море-езеро"
по плана на 27-ми подрайон, гр. Варна попадат в процесните имоти ПИ
10135.5502.628; ПИ 10135.5502.629 и ПИ 10135.5502.632, като отрази площите им и
отреждането на същите според действащите планове.
4/
Констатациите по т.1 -т.3 вещото лице да изобрази графично на изготвена
комбинирана скица;
5/Налице
ли е идентичност между имотите, визирани в КНА № 20/2016г., с имота УПИ
II-„озеленяване", кв.1, съгласно гореупоменатия ЗРП
„Канал-море-езеро" по плана на 27-ми подрайон, гр. Варна, одобрен със
Заповед № 146/13.11.1989г. на Председателя на комисията по „ТСУС" и с
процесните такива?
6/ Какъв е
статута на земята, територията, в която са ситуирани процесните имоти?
7/Съществува
ли местност „Черноморец", къде е местонахождението й и с кои други
местности граничи?
8/ Какво
понастоящем е фактическото състояние на имота, същият ограден ли е, ползва ли
се и за какви нужди, налице ли е застрояване в имота?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 600
/шестстотин/ лева, платими от ищеца
в седемдневен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Милка Атанасова, което да
бъде уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения
депозит. УКАЗВА на вещото
лице задължението да уведоми съда, в случай, че
не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга
обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си
най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл.
197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка –
декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина Т.,
тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: