Решение по дело №555/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А състав в закрито заседание на 08.07.2021г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева

ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева

Димитър Ковачев

като разгледа докладваното от съдия Ковачев ч. гр. д. № 555 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на „С.Л.“АД срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р. М.с рег. № 860 на КЧСИ по изп. дело № 1075/2017Г. – разпределение на постъпили суми от 20.05.2020г.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на изготвеното разпределение, тъй като сумите са постъпили по предходно изпълнително дело 1863/2012г, което е било образувано по същият изпълнителен лист, но е било прекратено по чл. 433, т. 8 ГПК и сумите е следвало да се върнат на длъжника.

Релевирани са оплаквания за изтекла погасителна давност и за настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, т. 8 ГПК.

Моли съдът да отмени обжалваното разпределение и да даде задължителни указания на съдебния изпълнител, че е налице перемция и ЧСИ следва отмени наложените обезпечителни мерки

Направено е искане за изискване на препис от предходното изпълнително дело.

Постъпили са включително допълнително изискани от СГС обяснения от ЧСИ, в които се заявява, че предходното изпълнително дело е унищожено поради изтекъл срок за съхраняване, че сумата е постъпила на 20.05.2020г, като е постъпила по запор наложен по предходното дело, но погрешка невдигнат след прекратяването му. Счита, че няма пречка по искане на взискателя както е в случая да се наложи „вътрешен“ запор и сумата да се разпредели по настоящото дело.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място следва да се отбележи, че не подлежат на разглеждане оплакванията за настъпила погасителна давност; настъпила перемция и извършвани прихващания.

Нито съдебния изпълнител, нито съдът в производство по чл. 463 ГПК има право да се произнася по въпрос за изтекла погасителна давност или прихващания, тъй като това са въпроси за наличие или липса на изпълняемото право и могат да се решават само по исков ред.

По въпроса за перемция на делото има произнасяне от предходен състав на СГС и също не може да се разглежда в настоящото производство.

Единственото допустимо оплакване е това за незаконосъобразност на изготвеното разпределение, тъй като сумите са постъпили по предходно изпълнително дело 1863/2012г, което е било образувано по същият изпълнителен лист, но е било прекратено по чл. 433, т. 8 ГПК и сумите е следвало да се върнат на длъжника.

СГС намира, че това оплакване е основателно.

С прекратяването на предходното дело всички действия по него губят своята сила и съдебния изпълнител е бил длъжен служебно да вдигне наложените запори, което видно от неговите допълнително дадени обяснения не е било сторено.

Постъпването на сумите по сметката на съдебния изпълнител макар и в хода на образуваното второ (настоящо) изпълнително дело не променя факта, че те постъпват по запор, наложен по вече прекратено дело, който запор е загубил своето действие с прекратяване на изпълнителното дело по което е наложен. Не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 5, защото плащането не е постъпило в хода на делото, а след неговото прекратяване.

Съдебният изпълнител не може да налага „вътрешен“ запор, тоест сам да запорира суми постъпили по неговата собствена банкова сметка, ***, защото това означава сливане на качествата на орган на принудителното изпълнение с качеството на трето задължено лице (каквото качество той има по отношение на суми постъпващи след прекратяване на едно изпълнително дело, защото е длъжен да ги върне на длъжника, респективно на платилите лица), което е недопустимо.

Хипотезата на чл. 24, ал. 4 от ЗЧСИ на която се позовава съдебния изпълнител в допълнителните си обяснения е възможна само ако са налице едновременно висящи при него две отделни изпълнителни дела между едни и същи страни, като по едното дело едната страна е взискател, а по другото длъжник и обратно. Тогава практически се постига ефекта на прихващане, но съдебния изпълнител не действа едновременно по нито едно от делата като орган на изпълнение и трето задължено лице. Настоящата хипотеза не е такава.

В случая съдебния изпълнител е следвало да върне сумата по същата банкова сметка ***тка надлежно по висящото  изпълнително дело-предвид молбата на взискателя за налагане на запор върху тази сума от 12.05.2020г.

Воден от горното Съдът

РЕШИ

Отменя разпределението от 20.05.202г. на сумата от .2766,55 лева, извършено по изп. дело 1075/2017г. на ЧСИ Р.М.с рег. № 860 на КЧСИ поради липса на годен обект за разпределяне.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред софийски апелативен съд в  едноседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи да се връчат на взискателите и жалбоподателя

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.