Решение по дело №718/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. против Решение №250/08.07.2024 г, постановено по АНД №1031/2024 г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 8640003, съставен на 07.02.2024 г от ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 800лв за това, че на 26.01.2024 г в 21.09 ч. в обл. Стара Загора, гр. Стара Загора ,на път ІІ-66, км.58+000 преди кръстовището за [жк], управлява в посока към град Нова Загора със скорост от 81км/ч, при ограничение от 50км/ч, въведено пътен знак В-26, което сочи на превишение от 31км/ч. Нарушението е заснето със ATCC(ARH CAM S1). Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К/7279035 на 15.05.2023г. Нарушението на правилата на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е извършено с МПС Порше Панамера 4С, вид лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], собственост на В. С. Д. и представлява виновно осъществен състав на чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, поради което и на посоченото правно основание – чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800лв.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, защото е извършена правна квалификация на деянието под конкретен състав на административно нарушение за първи път от въззивния съд. С жалбата е представен екземпляр от електронния фиш, връчен на нарушителя, в който е посочено само основанието оп чл.182 ал.4 от ЗДвП, но отсъства връзка с основен състав по чл.182 ал.1 или ал.2 от същия закон. По преписката се съдържа екземпляр на електронния фиш, в който се съдържа друга правна квалификация под състав на ЗДвП и който няма данни да е връчван на касатора.

Ответникът ОД МВР Стара Загора в представения по делото писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и иска от съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срок, а разгледана по същество е основателна.

Електронният фиш е изявление, записано на хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез АИС въз основа на данни за нарушения, събрани и установени със средствата по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш – записаното на материален носител електронно изявление се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, поради което връченият екземпляр на материален носител е този, който съдържа електронното изявление или следва да се счита за верен с оригинала.

В случая действително правната квалификация на деянието е непълна, защото във връчения на лицето екземпляр от електронния фиш е посочена само разпоредбата, визираща повторността като квалифициращо обстоятелство при извършване на нарушение, което осъществява състав по чл.182 ал.1 т.1-5, ал.2 или ал.3 т.1-5 от ЗДвП и свързаната с него по-тежка наказуемост. Следователно нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП не е самостоятелна – не съдържа всички признаци на деянието като административно нарушение, съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН.

Въззивният съд не е изменил Електронния фиш, чрез подвеждане на деянието за първи път под конкретен състав на административно нарушение. Съдът е приел, че на основание чл.189 ал.4 изр. второ от ЗДвП не прецизирането на основанието, на което се определя наложената санкция не е елемент от неговото задължително съдържание. Следователно липсата на данни, които законът не изисква като задължителен елемент на електронното изявление не може да бъде правно определена като основание за отмяна на електронния фиш. Този извод на въззивния съд не е съответен на съдържанието на правната норма, съдържаща се в текста на чл.189 ал.4 изр второ от ЗДвП.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, така и в чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, електронния фиш, съответно наказателното постановление, трябва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени виновно. Като се има предвид определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН се налага извода, че нарушените виновно разпоредби за тези, които съдържат признаците на деянието като административно нарушение или това са нормите, които обявяват за наказуемо и са основание за наложеното административно наказание. Следователно изискването на чл.189 ал.4 от ЗДвП относно посочване в Електронния фиш на нарушените разпоредби е същото като изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и се свежда до задължение за правна квалификация на деянието под този състав на административно нарушение, който е осъществен виновно, предвижда налагане на административно наказание и е правно основание за наложеното. Съставите на административни нарушения / признаците им по чл.6 ал.1 от ЗАНН/ могат да се съдържат в повече от една разпоредба, какъвто е и случаят с установяване на по-тежки наказания за деяния, осъществяващи нарушения при особени квалифициращи обстоятелства. Разпоредбите на чл.182 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДвП съдържат всички признаци на деянието като административно нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАНН, поради което следва да бъдат посочени наред с нормата, която е основание за налагане на по-тежко наказание за тяхното извършване при особени квалифициращи обстоятелства като повторността. Липсата на правна квалификация на деянието под този състав на чл.182 ал.1 т.1-5, ал.2 или ал.3 т.1-5 от ЗДвП, който е осъществен в условията на повторност е порок в съдържанието на Електронния фиш по аргумент от чл.189 ал.4 от ЗДвП, който е абсолютно основание за неговата отмяна, поради нарушено право на защита срещу правното обвинение.

Правото на защита изисква информация както за причините – фактическите съставомерни обстоятелства, така и за правната квалификация на деянието като наказуемо административно нарушение. Накърняването на изисквания, които гарантират право на защита в обем съответен на фактическото и правно обвинение, е винаги основание за отмяна на акта по чл.58д от ЗАНН.

Като е потвърдил Електронния фиш въззивният съд е допуснал неправилно приложение на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на възнаграждението за всяка съдебна инстанция, съгласно чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400лв при имуществен интерес до 1000лв, какъвто е настоящия случай.

Водим от тези мотиви и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №250/08.07.2024 г, постановено по АНД №1031/2024 г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №8640003, издаден от ОД МВР Стара Загора на 07.02.2024г.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на В. С. Д. [ЕГН] сумата от 800лв /осемстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.