№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На втори септември през две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1084
по описа на съда за 2021 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „ИТТ
България“ ЕООД – гр.Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.М.
чрез пълномощника му адв.Л.Н. ***, против Решение №33/30.03.2021г п оАНД №
947/2021г на ВРС, 38 с-в, с което е потвърдено издаденото от Гл. директор на
ГДНП при ДАМНТ НП №РСХ-22/15.02.2021г и наложените на дружеството имуществена
санкция в размер на 250лв. на осн.чл.52в от ЗТИП, и имуществена санкция в
размер на 250лв. на осн.чл.52д от ЗТИП. Релевирани са основанията по чл.348
ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон, както и допуснати съществени
нарушения при постановяване на обжалваното въззивно съдебно решение, и са
изложени подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на решението и на
потвърденото с него НП като незаконосъобразни, като им бъдат присъдени и
сторените в производството разноски. В съдебно заседание, надлежно уведомени,
касаторите не се представляват; с писмено становище адв.Н. поддържа изцяло
жалбата на изложените в нея съображения.
Касационният
ответник ГД „Надзор на пазара“ при ДАМТН, редовно уведмени, не се представляват
и не са ангажирали становище по жалбата.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.
Касационната инстанция намира, че жалбата е частично основателна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие релевантни гласн и и писмени доказателства, с проверяваното си
решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на
21.10.2020г служители на ГДНП, сред които и св.Танчева, извършили проверка в
търговски обект – магазин в гр.Варна, ЗПЗ, ***, стопанисван от „ИТТ-България“
ЕООД. В хода й било установено, че за продажба се предлага светлоотразителна
жилетка с посочени партиден номер и баркод, произведена в Хърватия, без посочен
артикулен номер. Продуктът бил придружен от инструкция за употреба на полски
език, с нанесена върху нея маркировка „СЕ“ и посочен производител. Жилетката
била опакована в прозрачна полиетиленова торбичка, върху която бил залепен
стикер с данни за вносител, цена и количество в търговския обект. За продукта,
представляващ лично предпазно средство и попадащ в обхвата на Регламент (ЕС)
2016/425, НСИОСЛПС и ЗТИП, липсвали декларации за съответствие по см.чл.4б т.3
от ЗТИП, и инструкция и /или указание за употреба на български език по см.чл.4б
т.4 от ЗТИП. За така констатираните нарушения, съответно квалифицирани по чл.4б
т.3 от специалния Закон за техническите изисквания към продуктите, и по чл.4б
т.4 от същия Закон, ст.инспектор в РОНП Североизточна България, съставил против
дружеството АУАН от 21.12.2020г. При личното му връчване на упълномощен
представител на дружеството писмени възражения не били направени – такива
постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН с твърдение, че първото от вменените им
нарушения е обективно несъставомерно предвид наличието на поставена маркировка
„СЕ“, установяваща съответствието на продукта с относимите изисквания на ЛПС с
разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/425, а второто – поради това, че ако е била
необходима инструкция за употреба на български език, тя е следвало да бъде
приложена към документите,, необходими за оценяване съответствието на продукта.
По реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН било изготвено мотивирано становище от
актосъставителя за неоснователност на тези възражения. Въз основа на акта било
издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението, позовал се на
становището за неоснователност на възраженията против акта, посочил, че
нарушенията не представляват маловажни случаи, и наложил две имуществени
санкции от по 250лв. за всяко от нарушенията, съотв. на осн.чл.52в от ЗТИП и на
осн.чл.52д от ЗТИП.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, съдът приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове, при спазване
на всички приложими процедури, и съдържат минимално изискуемите за редовността
им реквизити по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, вкл. описание на нарушенията, обстоятелствата
по извършването им, правната им квалификация и обстоятелствата по извършването
им, т.е. липсват съществени процесуални нарушения в производството по издаване
на НП като самостоятелно основание за отмяната му. По приложението на
материалния закон ВРС посочил, че АНО правилно е издирил и определил субекта на
отговорността, санкционираните нарушения са безспорно доказани, правилно
квалифицирани и съставомерни, а налагането на санкциите за тях в минимален
размер е съобразено с факта, че и двете нарушения са извършени за първи път.
Съдът обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на санкционираното
дружество като посочил, че поддържаните от тях такива още с възражението по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не водят до отпадане на изрично предвидената с чл.4б т.3,
съотв. чл.4б т.4 от ЗТИП отговорност; посочил също, че последващото
отстраняване на нарушенията в указания от контролните органи срок не водят до
отпадане на отговорността поради маловажност на случая по см.чл.28 от ЗАНН – не
само, защото конкретните случаи на нарушение не разкриват занижена степен на
обществена опасност, а и поради факта, че в случая са осъществени едновременно
две нарушения. С тези мотиви ВРС потвърдил изцяло НП.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
правните изводи на въззивния в частта досежно осъщественото и санкционирано
нарушение по чл.4б т.4 от ЗТИП, а именно – липса на инструкция и/или указание
на български език за предлаганите от търговеца светлоотразителни жилетки,
произведени в Полша. Касационният съд счита мотивите на проверяваното решение в
тази му част за доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло
ги споделя и препраща към тях съгл.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Възражението на касаторите,
че липсата на такава инструкция по никакъв начин не би могло да доведе до
неблагоприятни последици за потребителите, поради това безспорно осъщественото
нарушение представлява маловажен случай, е категорично несподеляемо –
законодателят изрично е предвидил изискване всеки такъв продукт да е придружен
с инструкция и/или указание за употреба на български език, без да е предвидил
изключения при изпълнението на това задължение на търговеца. Изпълнението на
това императивно изискване при предлагането на този вид продукт не е поставено
в зависимост от индивидуалното субективно тълкуване на търговеца дали
използването на светлоотразителна жилетка без инструкция на български език би
могла да доведе или да не доведе до неблагоприятни последици за лицата, които
са я закупили. Не е без значение и фактът, че макар да твърдят маловажност на
това нарушение по чл.28 от ЗАНН, самите касатори не сочат многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да мотивират отпадане
отговорността им за осъществяването му, а такива не съществуват както според
предходния, така и според настоящия съдебен състав. Поради изложеното
касационната жалба в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В противоположен смисъл е становището на
настоящата инстанция относно санкционираното с НП нарушение по чл.4б т.3 от
ЗТИП – относно задължението на търговеца да предлага само продукти, които
съгласно изискванията на наредбите по чл.7 и/или на мерките по прилагането по чл.26а
са с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да
придружава продукта. Съгл.§4 от ПЗР на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на личните предпазни средства, тя се приема на
осн.чл.7 ал.1 от ЗТИП. Съгл.чл.7 ал.1 от Наредбата за личните предпазни
средства, чието съответствие е било оценено съгласно процедура за оценяване на
съответствието по чл.19 от Регламент (ЕС) 2016/425, се съставя ЕС декларация за
съответствие съгласно изискванията на чл.15 от Регламента. Според ал.2 на
текста ЕС декларацията за съответствие се превежда на езика, определен от
съответната държава членка, на чиято територия личното предпазно средство се
пуска или предоставя на пазара. Когато личното предпазно средство се пуска или
предоставя на пазара на територията на Република България и ЕС декларацията за
съответствие не е съставена на български език, тя се превежда на български
език. Съгл.чл.8 ал.1 от Наредбата съответствието
на дадено лично предпазно средство с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/425 се
удостоверява чрез наличието на маркировката „CE“, а според ал.2 на текста за
тази маркировка и нейното нанасяне се прилагат изискванията на чл.16 и чл.17 от
Регламента.
В отклика от АНО и от въззивния съд
настоящият приема, че в конкретния казус при описание на нарушението в АУАН и в
НП липсва елемент от фактическия състав на вмененото на дружеството нарушение
по чл.4б т.3 от ЗТИП, а именно – „когато се изисква декларацията (за съотвествие) да придружава
продукта“. В конкретния случай настоящите касатори са възразили още по реда на
чл.44 ал.1 от ЗАНН (в приложимата му редакция), че върху продукта
„светлоотразителна жилетка“ е налична маркировка „СЕ“ от производител. Съгл.
легалната дефиниция на чл.3 §18 от Регламент (ЕС) 2016/425, приложим по
препращането на §1 от ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на ЛПС, маркировка „СЕ“ означава маркировка, чрез която
производителят указва, че ЛПС е в съответствие с приложимите изисквания,
установени в законодателството на Съюза за хармонизация, което предвижда
нейното нанасяне. За да е съставомерно нарушението по чл.4б т.3 от ЗТИП е
необходимо на първо място да е налице изискване декларацията за съответствие да
придружава продукта. АНО е пропуснал да съобрази това изискване, и дори не го е
включил в текста на НП при описанието на първото от вменените нарушения на
дружеството-касатор, респективно – нито е изследвал, нито е изложил съображения
приложимо ли е изобщо към казуса изискването за декларация за съответствие,
каквото е и изричното изискване на административнонаказателната разпоредба на
чл.52в от ЗТИП. Въззивният съд на свой ред е пропуснал да съобрази липсата на
този съставомерен елемент на нарушението в описанието му както в АУАН, така и в
НП, и да оцени стойността на този пропуск за процесуалната законосъобразност на
постановлението. Касационният състав счита, че установената липса на този
съставомерен елемент от обективния състав на нарушението по чл.4б т.3 от ЗТИП,
който не просто е пропуснат, но и не е доказано съществуването му в конкретния
казус, представлява непълнота на административното обвинение, т.е.
несъставомерност на санкционираното нарушение. НП в частта, с която е
санкционирано несъществуващо административно нарушение, е незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния закон, което безалтернативно налага
отмяната му.
При този изход на делото претенцията на
касаторите за присъждане на разноски е частично основателна, но липсата на
доказателства за сторени такива осуетява уважаването й; ответната страна не е
направила такова искане.
Предвид изложеното и съобразно правомощията
си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №33/30.03.2021г по АНД №
947/2021г на ВРС, 38 с-в, В ЧАСТТА,
с което е потвърдено издаденото от Гл. директор на ГДНП при ДАМНТ НП
№РСХ-22/15.02.2021г и наложената на „ИТТ България“ ЕООД – гр.Стара Загора, ЕИК
*********, имуществена санкция в размер на 250лв. на осн.чл.52в от ЗТИП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/30.03.2021г по АНД № 947/2021г на ВРС, 38 с-в, В ЧАСТТА, с което е потвърдено
издаденото от Гл. директор на ГДНП при ДАМНТ НП №РСХ-22/15.02.2021г и
наложената на „ИТТ България“ ЕООД – гр.Стара Загора, ЕИК *********, имуществена
санкция в размер на 250лв. на осн.чл.52д от ЗТИП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.