№ 234
гр. Тетевен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Образувано е по предявена Искова молба на И. Р. С., ЕГН **********, с адрес с.
Глогово, община Тетевен, ул. „*******” № 7, чрез адв. Х. от ЛАК (ищец) срещу Основно
училище „*******“, с адрес: село Глогово, община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по
Булстат *********, представлявано от директора Иглика М.а (ответник) с предявен иск с
правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на Заповедта № *** от
19.01.2024 година на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Ищецът сочи, че атакуваната заповед е издадена от Директора на училището и се
дължала на лошо, преднамерено и недобросъвестно отношение на Директорката спрямо
колежката й З. С., с която Директорката имала доста съдебни спорове.
В исковата молба е посочено, че конкретен повод за наложеното наказание, било
проведеното Общо събрание на училището, около 08.12.2023 г., на което Директорката
поискала да върнем парите, които им били дадени за дрехи. Ищцата и колежките й
възразили и поискали да им бъдат върнати фактурите, за да върнат парите. Заявява, че
станал скандал и отношенията им с Директора отново ескалирали. Допълнително се
влошили и заради исканата от служителите и реализирана среща при Областния Управител,
заради това, че искали да им премахнат и парите за допълнително материално стимулиране -
ДМС.
Ищцата заявява, че на 20.12.2023 г. Директора извикала хигиенистките в училището и
им казала, че нарушават трудовата дисциплина, като не спазвали работното време,
определено за длъжността им и ще бъдат наказани. Поискала от тях писмени обяснения и се
опитала да им връчи покани за това. Сочи, че поискали да се запознаят с това в какво точно
се изразява нарушението им, както и с документацията за това, но им било отказано.
Поискало и да им бъде връчена точна и ясна заповед за работното време, но такава им била
отказана с мотива, че същото е определено с Правилника за вътрешния ред, който бил
одобрен с нейна Заповед № *** от 14.09.2023 г., с която те се били запознали. Отговорили, че
1
може и да са подписали получаването на такава заповед, но и досега ние не знаели какво
точно ни е работното време и че искали същото да им бъде обявено, за да го спазват
стриктно, както и им бъдат дадени уточнения по спазването му. Поискали още и графици за
почистването на тоалетните, училищния двор и спортната площадка. Директора им
отговорил, че няма такива задължения и че трябва да получат поканите. След като отказали
в присъствието на Румен Русев, Директора им казал, че ще ни го изпрати по пощата.
Ищцата заявява, че заедно с нейните колежки потърсили съдействие от Кмета на
селото - И. Щ. М., като го уведомили за назряващия конфликт и му обяснили, че искат от тях
да спазват работно време, за което не са уведомени, че същото не им е обявявано и няма
такова разлепено пред учителската и директорската стая, каквото винаги е имало при други
ръководители на училището. Същият отишъл с тях в училището и сам се уверил, че няма
разлепено работно време на персонала в училището. Поискал и от директорката да се
разберат, но същата отказала.
Ищцата сочи, че в началото на м. януари 2024 г. получила покана от Директора да
даде писмени обяснения и от същата научила и новото си работно време. До този момент не
знаела, а и другите хигиенистки, че са на работа от 6.30 ч. сутринта до 12.30 ч. И след това
от 15.30 ч. до 17.30 ч. С поканата разбрала, че новото й работно време за длъжността й е
съвсем друго и разбито по друг начин. На 05.01.2024 г. направила и дадала писмено
обяснение, като изложила, че досега не е била запозната с новото работно време и поискала
да й бъде връчено такова и същото бъде залепено на видно място в училището. Заявява, че
тя и колегите й хигиенисти отварят училището в 6.30 ч и затварят същото, когато си
свършат работата. Често стояли до 19.00 ч,.докато не измият и изчистят.
Сочи, че на 19.01.2024 г. ги повикали в Дирекцията да получат заповедите си за
дисциплинарно наказание. Там се запознали със съдържанието, но ищцата заявява, че
отказала да я получи, тъй като счита, че наложеното й наказание е несъразмерно тежко.
Получила същата по-късно по пощата.
Моли съда да отмени Заповедта № *** от 19.01.2024 година на Директора на Основно
училище „*******“, с адрес: село Глогово, община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по
Булстат ********* за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и несъразмерно тежка на
извършеното нарушение.
Моли за присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника, в който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Ответникът оспорва
претендираното право и предявеният иск от ищеца.
В отговора на исковата молба се сочи, че между г-жа И. С. и ОУ „*******“, село
Глогово е сключен трудов договор № 6 от 20.03.2006 година, последно изменен и допълнен с
допълнително споразумение към него № 48 от 01.02.2024 година, по силата на който г-жа С.
към датата на издаване на оспорваната в настоящото производство Заповед №
***/19.01.2024 г. на директора на училището е работила на длъжност – „Чистач/Хигиенист“,
код по НКПД - 9112-0004, за неопределено време, с място на работа - ОУ „*******“, село
Глогово, видно от допълнително споразумение от 20.01.2023 година.
На 12.12.2023 година, на 13.12.2023 година, на 14.12.2023 година и на 15.12.2023
година от директора на училището в присъствието на служители на същото са констатирани
извършени дисциплинарни нарушения от ищцата, за всяко от които е съставен протокол,
съответно - констативен протокол №25 от 12.12.2023 г., констативен протокол №27 от
13.12.2023 г., констативен протокол №30 от 14.12.2023 г. и констативен протокол №31 от
15.12.2023 г.
Сочи се, че за нарушенията, описани детайлно в поканата за даване на писмени
2
обяснения, било наложено дисциплинарното наказание и точно тези нарушения се
съдържали и в Заповед № ***/19.01.2024 г., издадена в срока по чл. 194, ал.1 от КТ. Ищцата
отказала да получи поканата, като свидетели на отказа били Румен Русев, Иван Иванов и
Ани А.. Въпреки наличието на свидетели все пак до ищцата била изпратена поканата и по
пощата, видно от обратна разписка, получена от нея лично на 03.01.2024 г., съгласно
известие за доставяне № ИД PS 5724 0006QZ U на „Български пощи“ ЕАД. Предвид
извършените нарушения на трудовата дисциплина и разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ
и съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 2 „предупреждение за уволнение“ с мотивирана Заповед № *** от
19.01.2024 г. на Директора на ОУ „*******“, село Глогово. Заповедта била връчена на
ищцата на 19.01.2024 година, в условията на отказ, удостоверен от свидетели. Получена
била и по пощата на 23.01.2024 година, видно от обратна разписка, получена от г-жа С.
лично, съгласно известие за доставяне № ИД PS 5724 000 6RZ V на „Български пощи“ ЕАД.
Във връзка с изложените съображения оспорва изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
188, т. 2 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение” със Заповед № *** от 19.01.2024 година на Директора на училището и моли
съда същият да бъде отхвърлен.
Претендират сторените разноски по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. След анализа им и като взе
предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните
обстоятелства: 1 че ищцата и ответникът се намират в трудово правоотношение, като
ищцата заема длъжността „Чистач/Хигиенист“, код по НКПД - 9112-0004, за неопределено
време, с място на работа - ОУ „*******“, село Глогово и 2 че със Заповедта № *** от
19.01.2024 година на Директора на Основно училище „*******“, с адрес: село Глогово,
община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по Булстат ********* е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата.
Видно от текста на Заповедта № *** от 19.01.2024 година на Директора на Основно
училище „*******“, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като е посочено, че на 12.12.2023 година, на 13.12.2023 година, на 14.12.2023
година и на 15.12.2023 година от директора на училището в присъствието на служители на
същото са констатирани извършени дисциплинарни нарушения от ищцата, за всяко от които
е съставен протокол, които се изразяват в преждевременно напускане на работното място.
Заповедта е връчена на ищцата в условията на отказ на 19.01.2024 г., което е
удостоверено с подписите на десет свидетели и не се оспорва от ищцата.
Установи се, че за описаните нарушения, били съставени Констативен протокол № 25
от 12.12.2023 г., Констативен протокол № 27 от 13.12.2023 г., Констативен протокол № 30 от
14.12.2023 г. и Констативен протокол № 31 от 15.12.2023 г. и същите касаят извършени
проверки на дейността на ищцата.
Директорът на училището е поискал от ищцата да представи писмени обяснения във
връзка с докладите. Ищцата отказала да получи поканата, като свидетели на отказа били
Румен Русев, Иван Иванов и Ани А.. Въпреки наличието на свидетели все пак до ищцата
била изпратена поканата и по пощата, видно от обратна разписка, получена от нея лично на
03.01.2024 г., съгласно известие за доставяне № ИД PS 5724 0006QZ U на „Български пощи“
ЕАД.
За установяване на релевантните по делото факти са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетели.
3
От свидетелските показания на Р. А. и Звезделина С. се установи, че предишния
Директор винаги е връчвал Заповеди за работното време и винаги е разговаряла с
хигиенистките за начина по-който същите да изпълняват трудовите си задължения. Установи
се че преди, работното време на педагогическия и непедагогическия персонал се е
разлепвало пред директорската стая и учителската стая и поради това всеки е знаел и
спазвал работното си време.
На следващо място от свидетелските показанията на Кмета на с. Глогово И. М. се
установи, че работното време, след проверка в училището не било обявено. Същият
свидетел разясни, пред съда, че всеки ръководител определя работното време и че той също
определя работно време, като при промяна уведомява работниците, дава им разяснения и
разпореждания в тази насока.
От събраните гласни доказателствени средства при разпита на свидетелите на
ответната страна се установи, че свидетелят Красимир Алдннов е присъствал само на
проверката на 15.12.2023 г. и на друга не е присъствал, макар същият да е подписал и
протокола от 14.12.2023 г., за който не дадоха ясни обяснения.
Свидетелят Иван Георгиев е подписал Констативен протокол от 12.12.2023 г., от
14.12.2023 г. и от 15.12.2023 г. Според неговите показания същият е присъствал само един
път, както казва самият той - през 2024 г. и е ставало въпрос за това, че хигиенистките не са
искали да подпишат според него новите си длъжностни характеристики. Същият не
обяснени защо неговият подпис стои под тези протоколи, нито пък даде показания да е
участвал при констатиране на посочените в протоколите дисциплинарни нарушения.
Показанията на третият свидетел Ана А. на ответника заяви, че не е участвала в
проверката и без да и е възлагана функцията на проверяващ. Заяви, че не знае кога идват
хигиенистите сутрин, и сочи, че е виждала ищцата на 12, 13 и 15 ти декември през 2023 г. да
тръгва от училището около 12 без 5 часа. Допълва, че на 19, 21 и 22 декември през 2023 г. не
е видяла кога хигиенистите напускат училището.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
наложеното на ищцата със Заповедта № *** от 19.01.2024 година на Директора на Основно
училище „*******“, с адрес: село Глогово, община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по
Булстат ********* дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение с ответника по
трудов договор, а в тежест на ответника-работодател е да установи при условията на пълно
и главно доказване законността на наложеното дисциплинарно наказание, а именно 1. че
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от служителя, че е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, като с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя,
наложеното наказание се явява съответно; 2. спазване от работодателя на поставените от
закона изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, респ. приемане на писмените му обяснения /чл. 193, ал. 1 КТ/,
мотивиране на заповедта /в съответствие с чл. 195 КТ/, спазване на преклузивния срок за
издаването й /чл. 194 КТ/.
Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ се налага, когато е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание
се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане
4
на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове.
С оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал. 2 ГПК, в спорните
съдебни производства по КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на
дисциплинарното производство и наложеното наказание, които не са наведени от ищеца с
исковата молба като основания на иска. Ищецът, който оспорва законността на
дисциплинарното производство, трябва да посочи всички факти, които според него
опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да му наложи наказание, а
ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
и законосъобразно упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават дисциплинарното производство, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Непосочени пороци на заповедта не могат да се въвеждат в предмета на спора служебно от
съда, а непосочените от ищеца основания за незаконосъобразност на дисциплинарното
производство се преклудират /в този смисъл са Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г., ВКС, III г.
о., Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г., ВКС, IV г. о., Решение №
160/01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г., ВКС, IV г. о. и др. /.
Предвид гореизложеното, съдът следва да отговори на въпросите, имащи значение за
законността на наложеното наказание, които са своевременно въведени от ищцата С. с
исковата молба, а именно: спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на
заповедта и на чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие на наказанието на извършените нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че работодателят не е спазил изискванията на
цитираните правни норми, а същите са императивни и неспазването им опорочава
дисциплинарното производство и води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, налагаща нейната отмяна.
От събраните доказателства по делото, съдебният състав приема, че не са спазени
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и заповедта се явява немотивирана в протИ.речие на
изискванията за съдържание и реквизити, посочени в чл. 195 КТ, тъй като в нея не се
съдържат съществените реквизити – посочване на нарушението и кога е извършено, а голяма
част от документите, които са изготвени, в заповедта не са описани, цитирани, или дори да е
посочено, че заповедта препраща към тях. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ налагането на
дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз
основа на който то се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 КТ изискване за еднократност
на наказанието, необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и
защитата на работника или служителя. Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на служителя и за да бъде
осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са
спазени, когато в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем
за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво
е наложено наказанието.
По въпроса за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с
оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, в Решение № 304/02.07.2010 г. по гр. д. № 723/2009
г., ВКС, ІV г. о., Решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г., ВКС, ІV г. о., Решение №
372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, IV г. о. и др., е прието, че разпоредбата
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание. Касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
5
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените
реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.
Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Липсата на мотиви, било изцяло
или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той
трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното
им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона
форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави
невъзможен и съдебният контрол при оспорване на наказанието.
В случая съдът намира, че от оспорваната заповед за ищцата не става ясно за кои
извършени от нея нарушения й е наложено това наказание – колко на брой, кога са
извършени и основните им обективни елементи – в какво фактически се изразява всяко
нарушение. В заповедта не се съдържа никакво посочване на начините на установяване и
констатиране на соченото нарушението, както и на основа кой акт е констатирано
нарушението.
Принципно, няма пречка заповедта да препраща към друг документ, удостоверяващ
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. В случаите, когато мотивите са изложени
в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК,
същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя
/Решение № 78 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2010., ВКС, IV г. о. /. Няма пречка мотивите
на заповедта или част от тях да се намират и в друг документ, който по силата на
препращането ще се счита инкорпориран към заповедта, стига този документ да е станал
достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се
защити по предявените му нарушения /Решение № 152 от 08.12.2011. по гр. д. № 677/2011.,
ВКС, III г. о. /. В същия смисъл е и Решение № 148/17.02.2000 г. на III г. о. на ВКС, в което е
прието, че когато заповедта за уволнение препраща към друг документ, съдържащ точно
описание на дисциплинарните нарушения, то този документ следва да бъде връчен на
работника, ведно със заповедта.
Няма данни съставените Констативен протокол № 25 от 12.12.2023 г., Констативен
протокол № 27 от 13.12.2023 г., Констативен протокол № 30 от 14.12.2023 г. и Констативен
протокол № 31 от 15.12.2023 г., ищцата да е била запозната със съдържанието им, както и да
е могла да изрази становище.
По начина, по който е оформено съдържанието на заповедта, за наказания служител е
невъзможно да разбере какви нарушения й се вменяват, кога са извършени, начин на
извършване, обуславящи посочените в заповедта периоди, както и въз основа на какъв
документ ищцата е била запозната с промяната на работното време. Макар посочването на
цифровата квалификация и подвеждането на всяко нарушение под конкретната правна
норма да не е изискване за мотивираност на заповедта, безразборното изброяване цифрово и
текстово на множество правни норми води до още по – голямо объркване и неяснота у
наказаното лице.
С оглед всичко гореизложено и с оглед обстоятелството, че ищцата не е била
запозната с част от документите, към съдържанието на които препраща заповедта за
наказание, същата не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ и за наказаната
служителка не става ясно за какви нарушения е ангажирана дисциплинарната й отговорност.
Установена е и съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко
6
нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на наложеното
наказание във връзка с всички нарушения. Преценката по чл. 195, ал. 1 КТ се извършва за
всяко от тях, като няма пречка дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно
нарушение на трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това
наказание /Решение № 55 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2021 г., III г. о., Решение
№ 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2008 г., III г. о., Решение № 66/25.03.2016 г. по гр. д. №
3298/2015 г., IV г. о., Решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г., IV г. о., Решение
№ 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/201***., III г. о. на ВКС и др. /.
На следващо място Съдът намира за основателно съображението на ищцата, водещо
до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и
неговата отмяна относно извършеното от ищцата нарушение е, че при определяне вида на
наложеното дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, работодателят не
е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението
заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Съображенията на съда за това са следните:
от събраните по делото писмени доказателства се установи, че възложената от работодателя
задача е свързана с трудовата функция на ищеца по длъжностна характеристика, че соченото
нарушение е във връзка с допуснатите нарушения при спазване на работното време.
Установено е, че до този момент ищецата не е имала други нарушения на трудовите
задължения. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът не установи да са настъпили
значителни вредни последици. Няма данни за настъпили вредни последици от това
нарушение за ответника. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при преценка съответствието на
наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът
следва за изследва, наред със значимостта на неизпълненото задължение, обективните и
субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало. При определяне
тежестта на извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото
задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са
неблагоприятни последици за работодателя. В случая соченото нарушение принципно се
изразява преждевременно излизане в полагаема почивка. Освен това самото нарушение е
оспорвано от ищцата, тъй като не бе категорично доказано, че на служителя е връчен, срещу
подпис, екземпляр от новия работен график в училището. Също така, се установи, че до този
момент същата не е имала провинения в работата обстоятелства поотделно и съвкупно
относими към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ критерии при определяне
вида на дисциплинарното наказание, които обосновават извод, че наложеното с оспорената
заповед дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е несъответно и
несъразмерно на извършеното нарушение.
Съгласно Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. по описа на ВКС, III
г. о., е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При
преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя.
В случая съдът осъществявайки съдебен контрол намира, че преценката по чл. 189 от
КТ на ответника-работодател не е съобразена с характера на работата и субективното
отношение на ищцата към конкретното неизпълнение на трудовите задължения, поради
което наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконно. При спор относно
законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен
7
контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл е и
практиката на ВКС, отразена в Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011
г. по описа на ВКС, III г. о., ГК.
При горните мотиви съдът намира, че искът с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр
с чл. 188, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен като Заповедта № *** от 19.01.2024
година издадена от Директора на Основно училище „*******“, с адрес: село Глогово,
община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по Булстат ********* за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата, която претендира
разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г., ищцата е заплатила
400 лева в брой, за което договорът служи като разписка. Ответникът следва да бъде осъден
да й заплати сторените разноски в размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Тетевен държавна такса върху неоценяемия иск в размер на 50
лева.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповедта № *** от 19.01.2024 година издадена от
Директора на Основно училище „*******“, с адрес: село Глогово, община Тетевен, ул.
„*******“ № 51, ЕИК по Булстат ********* и наложеното с нея на основание чл. 195, ал. 1,
във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 188, т. 2 от КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на И. Р. С., ЕГН **********, с адрес с. Глогово, община Тетевен, ул. „*******”
№ 7, заемаща длъжността „Чистач/Хигиенист“, код по НКПД - 9112-0004.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Основно училище „*******“, с адрес:
село Глогово, община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по Булстат *********, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Р. С., ЕГН **********, с адрес с. Глогово, община Тетевен, ул. „*******”
№ 7, сума в размер на 400 лева /четиристотин лева/ - разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Основно училище „*******“, с адрес:
село Глогово, община Тетевен, ул. „*******“ № 51, ЕИК по Булстат *********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Тетевен
държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8
9