Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26. 11. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА
гр. дело № 768 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247, ал. 1, чл. 248, ал. 1 и чл. 250 ГПК.
Гражданско дело № 768/2018 г. по описа
на Софийски окръжен съд е приключило с решение № 294 от 12. 08. 2019 г., с
което частично е отменено решение № 87 от 06. 07. 2018 г., постановено по гр.
д. № 80/2015 г. на Районен съд – гр. Пирдоп, с което, на основание чл. 353 ГПК,
са разпределени допуснатите до делба имоти между съделителите
Н.С.П. и И.Д.И. и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на И.Д.И.
за горницата над сумата 195,37 лева до 5 893,37 лева, като вместо него е
постановено друго, с което, на основание чл. 353 ГПК допуснатите до делба имоти
между съделителите Н.С.П. и И.Д.И. са разпределени,
както следва:
1. На съделителката
Н.С.П. разпределя следния имот: втори жилищен етаж, с вход от западната страна
на жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, предвидени за кухня с бокс, две
спални, хол и тоалетна с баня и складово помещение в западната част на УПИ, от
двуетажна двуфамилна жилищна сграда със ЗП от 145,30
кв. м., РЗП-290 кв. м., построена в дворно място с площ 625 кв. м.,
съставляващо УПИ ..-… кв. … от
регулационния план на гр. П., при съседи: от две страни улици,
УПИ .-… и УПИ …-…, както и
½ ид. ч. от дворното място, цялото с площ от
625 кв. м., съставляващо УПИ ..-… в кв. … по
регулационния план на гр. П., обл.
Софийска, утвърден със Заповед № 302/1984 г., при съседи по скица: от две
страни Улици, УПИ .-… и УПИ …-… с пазарна оценка 50 329 лева;
2. На съделителя
И.Д.И. разпределя следния имот: първи жилищен етаж, с вход от източната страна
на жилищната сграда, състоящ се от кухня с бокс, две спални, вестибюл, тоалетна
с баня, гараж и мазе, от двуфамилна жилищна сграда
със ЗП от 145,30 кв. м., РЗП-290 кв. м., построена в дворно място с площ 625
кв. м., съставляващо УПИ ..-… в кв. … от
регулационния план на гр. П., при съседи: от две страни улици,
УПИ .-…и УПИ …-…, както и
½ ид. ч. от дворното място, цялото с площ от
625 кв. м., съставляващо УПИ ..-… в кв. …по
регулационния план на гр. П., обл.
Софийска, утвърден със Заповед № 302/1984 г., при съседи по скица: от две
страни Улици, УПИ .-… и УПИ …-… с пазарна оценка 45 354 лева;
И.Д.И. е осъден да заплати на Н.С.П. за
уравнение на дела ѝ сумата от 2 487,50 лева.
Н.С.П. е осъдена да заплати на И.Д.И.
сумата от още 5 698 лева над присъдените 195,37 лева – искания по сметки.
Двамата съделители
са осъдени да заплатят допълнително държавна такса от по 616,16 лева върху
стойността на дела им от допуснатия до делба имот.
Първоинстанционното
решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на И.Д.И.
срещу Н.С.П. за разликата над 5 893,37 лева до пълния предявен размер от
32 938,88 лева.
Н.С.П. е осъдена да заплати на Софийски
окръжен съд държавна такса в размер на 235,73 лева за уважената претенция по
сметки, а на И.Д.И. разноски за въззивното
производство в размер на 800 лева.
Преписи от решението са връчени на
страните на 28. 08. 2019 г. на И.Д.И. и на 02. 09. 2019 г. на Н.С.П..
В едномесечния срок за обжалването му въззивникът И.Д.И., чрез процесуалния си представител адв. В.К. е депозирал четири молби, а именно:
Молба с вх. № 7308/30. 08. 2019 г.
с искане, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, да бъде допуснато поправянето на
допуснати очевидни фактически грешки, съдържащи се в диспозитива
на решението, първата в частта, с която И.И. е осъден
да заплати на Н.П. сумата 2 487,50 лева, представляваща парично уравнение
на разпределените дялове, като заявява, че в мотивите е посочено, че с оглед
стойността на дяловете, П. следва да бъде осъдена да заплати на И. посочената
сума за уравняване на дяловете и втората – при описването на възложения дял на Н.П.
е добавено складово помещение в западната част на УПИ, за каквото нямало данни
по делото.
В срока за отговор на молбата, отговор
от ответницата не е постъпил в предоставения ѝ срок.
Молба вх. № 7835/20. 09. 2019 г.
с искане, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка, касаеща произнасяне по претенцията
за подобренията, с твърдение, че увеличената стойност на имота вследствие на
подобренията, съгласно заключението на вещото лице Н., възлизала в размер на 15 771
лева, а не какво било посочено в решението – 11 396 лева, от което
следвало, че за ½ ид. ч. претенцията е
основателна в размер на 7 885,50 лева, а не за 5 698 лева.
В срока за отговор на молбата
ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Б.,
е депозирала отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност и
молба за оставянето ѝ без уважение.
Молба вх. № 7833/20. 09. 2019 г.
с искане, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото решение да
бъде изменено в частта му за разноските, като му бъдат присъдени разноски за
производството пред въззивната инстанция в общ размер
на 1 930,50 лева, от които 300 лева – внесен депозит за вещо лице,
1 405 лева – адвокатско възнаграждение и 225,50 лева – внесена държавна
такса, излагайки съображенията си за това.
В отговора на последната молба ответницата,
чрез адв. Б., е изразила становище за нейната
неоснователност, с аргумент, че съгласно представения от страната списък на
разноските по чл. 80 ГПК, същата е направила такива в размер на 1 000 лева
– адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в размер на 336 лева.
Едва с разглежданата молба страната е заявила, че адвокатското възнаграждение
претендира в размер на 1 405 лева, за което прави възражение за
прекомерност. Моли съда молбата за изменение на решението в частта му за разноските
да бъде оставена без уважение.
Молба вх. № 7964/26. 09. 2019 г.
с искане, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, постановеното по делото решение в
частта, с която съделителката Н.П. е осъдена да
заплати стойността на подобренията, като се осъди същата да заплати и законната
лихва от датата 26. 10. 2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Заявява, че
съдът е отменил първоинстанционното решение и е
уважил претенцията до размер на 5 698 лева, но не се е произнесъл по
искането му за присъждане на законната лихва върху уважената част от главицата,
каквото изрично искане той е направил с предявяването на претенцията си на 26.
10. 2017 г. и доколкото съдът не се произнесъл по него – нито го е уважил, нито
го е отхвърлил, което според него представлява непълнота на решението.
В срока за отговор ответницата, чрез адв. Б., е депозирала такъв, с който изразява становище за
нейната неоснователност и молба за оставянето ѝ без уважение. Счита, че
лихва върху присъдената сума се дължи от деня на постановяване на решението.
Съдът, след като обсъди данните по
делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбите са допустими, като подадени в законоустановения срок и от легитимирана страна.
По молба с вх. № 7308/30. 08. 2019
г. – съдът намира същата за частично основателна.
Хипотезата на чл. 247 ГПК, за поправка
на очевидна фактическа грешка в акт на съда е налице, когато има несъответствие
между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на диспозитива.
В случая, по отношение уравняване на възложените на съделителите дялове, съдът е изложил мотиви, че съделителката Н.П. дължи на съделителя
И.И. сума в размер на 2 487,50 лева, с оглед
по-високата стойност на получения от нея дял, докато в диспозитивната
част на решението е постановено осъждането на И.Д.И. да заплати на Н.С.П. за
уравнение на дела ѝ сумата от 2 487,50 лева, което очевидно не
съответства на формираната воля. С оглед на това, молбата в тази част като основателна
следва да бъде уважена, като бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, като в диспозитива на решението – л. 12, абзац
2, вместо „ОСЪЖДА И.Д.И. да заплати на Н.С.П. за уравнение на дела ѝ
сумата от 2 487,50 лева“ се чете „ОСЪЖДА Н.С.П., с ЕГН ********** *** да
заплати на И.Д.И., с ЕГН ********** *** за уравнение на дела му сумата от
2 487,50 (две хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева.“.
Молбата, в частта, с която се иска допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка по отношение „добавено складово
помещение в западната част на УПИ“, е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Това е така, тъй като съдът е формирал волята си при
съобразяване на събрания доказателствен материал,
по-конкретно на приетата от първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза, в която фигурира складово помещение в западната
част на УПИ във втори дял, като по този начин е описан дела и в решението на
цитирания съд. С оглед на това, съдът намира, че липсва несъответствие между
формираната в обстоятелствената част на решението воля и неговия диспозитив, поради което молбата в тази част следва да бъде
оставена без уважение.
Молба вх. № 7835/20. 09. 2019 г. – съдът намира същата за неоснователна,
имайки предвид следните съображения:
Както бе посочено по-горе очевидна фактическа грешка е
налице тогава, когато между формираната воля на съда в обстоятелствената част
на решението и нейното външно изразяване в неговия диспозитив
има несъответствие, каквото в случая не е налице.
В случая в мотивите си съдът е посочил, че по-малката
стойност от тази на подобренията и увеличената такава на процесния
имот се равнява на стойност 11 396 лева, получена на база даденото от в.
л. Нейкова заключение като разлика между стойността на имота след извършване на
СМР - 40 421 лева и общата стойност на поземления имот със сградата в него
– 29 025 лева. Съответно, частта за дела на всеки един от двамата съделители е в размер по 5 698 лева за ½ ид. ч. В този смисъл е и изразената воля на съда в диспозитивната част на съдебния акт, поради което не може
да става въпрос за допусната техническа грешка, каквото е становището на
молителя. В случай, че страната не е съгласна с този извод на съда, може да го посочи
като основание за отмяна на решението в касационната си жалба.
С оглед горното, съдът намира молбата за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка за неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
Молба вх. № 7833/20. 09. 2019 г. – съдът намира същата за
неоснователна.
В последното о.с.з., проведено на 05.06.2019 г. е
представен списък с разноски от адв. К. за сумата от
общо 1336, 00 лева /л. 83 от делото/, от които заплатена държавна такса в
размер на 336, 00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 000, 00 лева.
Съгласно т.2 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС страната,
която претендира заплащане на разноските, следва да представи списък и при
направен само един разход в производството, като списъкът трябва да съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че
следва да й бъдат присъдени.
Следователно по искане за допълване по чл.248, ал.1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно
разноските, но е било заявено от страната искане за присъждането им. Ако
решението съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноски, съдът може
да измени размера им по молба на страните по чл.248, ал.1 ГПК. Молбата е
допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила
списък по чл.80 ГПК или ако искането за изменение на решението е направено от
страната, в чиято тежест са възложени разноските. Произнасянето на съда по
изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на
страната, която претендира разноските. Представянето на списък по чл.80 ГПК
представлява конкретизация на искането на присъждане на разноските чрез
изброяване на претендираните за заплащане разходи.
Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т.11 на ТР №
6/12г.), поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя
представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл
пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по
чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК
при представен списък и произнасяне от съда по разноските е неоснователна, ако
разходът, който се претендира не е включен в списъка. В случая съдът се е произнесъл,
съобразно представения списък за извършени разходи в размер на общо 1336, 00
лева, като съобразно уважените претенции е присъдил 800, 00 лева. Искането за включване на други разходи, които
не са заявени своевременно, а именно- 300 лева – внесен депозит за вещо лице,
1 405 лева – адвокатско възнаграждение и 225,50 лева – внесена държавна
такса е неоснователно и молбата следва да се остави без уважение.
Молба вх. № 7964/26. 09. 2019 г. – съдът намира същата за
неоснователна по следните съображения:
В първото по делото пред първоинстанционния
съд открито съдебно заседание – 26. 10. 2017 г., ответникът И.И. е представил молба – заявление, с която е предявил
претенция по чл. 346 ГПК по сметки, за осъждането на ищцата да му заплати
сумата, съответстваща на дела ѝ от съсобствеността, с която стойността на
имота се е увеличила, ведно със законната лихва върху същата от предявяването
ѝ до окончателното изплащане на сумата.
Видно от изготвения протокол от съдебното заседание от
26. 10. 2017 г., с определение на съда е допусната за разглеждане предявената
от ответника И.Д.И. претенция по сметки в общ размер на 31 900 лева срещу
ищцата Н.С.П., за извършени подобрения в имота, уточнени по пера и размер. С
акта си по същество съдът е постановил осъждането на ищцата П. да заплати на
ответника И. сумата в размер на 195,37 лева – искания по сметки, като за
разликата до предявения размер – претенцията е отхвърлена. Липсва произнасяне
по иска за присъждане на законната лихва върху сумата-главница, за което
страната е разполагала с възможността в едномесечен срок от връчване на препис
от решението да поиска да бъде допълнено решението, в случай, че е преценила,
че съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане.
В този смисъл, недопустимо е във въззивната
инстанция да се иска разглеждането на иск, по който първоинстанционният
съд не е произнесъл.
С оглед горното, молбата за допълване на решението, на
основание чл. 250 ГПК, се явява неоснователна, тъй като липсва искане на
жалбоподателя, по което въззивната инстанция да не се
е произнесла, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 247, ал. 3, чл. 248, ал. 3 и чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 294 от 12. 08.
2019 г., л. 12, абзац 2 постановено по гр. д. № 768/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд, където вместо „ОСЪЖДА И.Д.И. да заплати на Н.С.П. за
уравнение на дела ѝ сумата от 2 487,50 лева“ да се чете „ОСЪЖДА Н.С.П., с
ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.И., с ЕГН ********** *** за уравнение на
дела му сумата от 2 487,50 (две хиляди четиристотин осемдесет и седем лева
и петдесет стотинки) лева.“
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбите за
допускане на очевидна фактическа грешка в останалите части - по отношение
разпределение на съделителката Н.С.П. недвижим имот,
с „добавено складово помещение в западната част на УПИ“ и частта, касаеща претенцията на ответника за подобрения.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. №
7833/20. 09. 2019 г. на И.Д.И. за изменение на постановеното решение №
294/12.08.2019 г. в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на И.Д.И.,
с правно основание чл. 250 ГПК, за допълване на решението в частта, с която съделителката Н.С.П. е осъдена да заплати стойността на
подобренията, с присъждане на законната лихва върху сумата – главница, считано
от 26. 10. 2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7 ГПК, на страните да се изпрати
препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.