РЕШЕНИЕ
гр.С., 30.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ........................... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 6 253 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на Б.К.Б., гр.С. с уточненията към нея се твърди, че ответникът „К.С.Г.” ЕООД има задължение към третото за спора лице „Е.” ООД относно доставката на бетон, за което е издадена фактура № ********** от 21.03.2008 г. – съдебно установено по основание и размер със заповед за изпълнение от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 13 696/2010 г. и изпълнителен лист за събирането му за сума в общ размер от 15 054,87 лева /11 436 лева – главница, 3 085,17 лева – лихва за периода: 21.03.2008 г. – 22.03.2010 г. и 533,70 лева – разноски/, във връзка с което е било образувано изп.дело № 77/2013 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 849 на КЧСИ. Поддържа се и че на основание договор за цесия от 28.11.2012 г., сключен с „Е.” ООД, ищецът е придобил качеството на кредитор спрямо „К.С.Г.” ЕООД за това вземане, както и че в хода на образуваното изпълнително производство това дружество е представило два броя нотариални актове, съгласно които същото се е разпоредило със собствеността си по отношение на всички притежавани от него недвижими имоти на 29.09.2010 г. в полза на „К.С.Х.” ЕООД, в т.ч. и относно магазин № 2, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сграда-та и 3,029 % ид.ч. от правото на собственост върху УПИ, находящи се в гр.С., ж.к.”*********** /подробно индивидуализирани в ИМ и молби от 20.05.2013 г. и 03.07.2013 г./, сключен с нот.акт № 30, том ІІ, рег.№ 3067, н.д.№ 197/2010 г. на нотариус С.Ф.. Твърди се и че с това разпоредително действие първият ответ-ник уврежда ищеца като кредитор, чието вземане е възникнало на 21.03.2008 г. и е станало безспорно и изпълняемо на 14.06.2010 г. – преди продажбата от 20.09.2010 г., тъй като дру-жеството не разполага с ликвидно имущество. Поддържа се и че поради симулативност на изявленията на съконтрагентите по сделката във връзка с цената, която в действителност не е заплатена, разпореждането е безвъзмездно /договор за дарение/, което предполага наличие на знание за увреждане, а при условията на евентуалност се твърди, че увреждането е станало със знанието на купувача по сделката – вторият ответник, тъй като двете дружества са свър-зани помежду си – едноличен собственик и управител на същите е едно и също лице /С.Б. П./ или негови близки роднини.
Съобразно изложеното моли съда да постанови решение, с което да обяви за не-действителен спрямо него: Б.К.Б., гр.С. договора за покупко-про-дажба на магазин № 2, сключен между ответниците на 29.09.2010 г. с нот.акт № 30, том ІІ, рег.№ 3067, нот.дело № 197/2010 г. на нотариус С.Ф., както и да му се при-съдят и направените по делото разноски. Прилага писмени бележки.
Ответникът – „К.С.Г.” ЕООД, *** в законния срок по чл.131, ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по заявения иск.
Ответникът – „К.С.Х.” ЕООД, гр.С. оспорва изцяло предяве-ния иск по съображения, че не са налице законовите предпоставки за приложението на раз-поредбата на чл.135 ЗЗД, в т.ч. и че не е налице действително вземане на ищеца, респ. на неговия праводател срещу първия ответник, както и знание за увреждане от страна на „Кон-султ С.Х.” ЕООД. Релевира доводи и че атакуваната продажба е валидна сделка и цената по нея е заплатена изцяло. Претендира присъждането на разноски по производството. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото заверено ксерокопие от нотариален акт № 30, т.ІІ, рег.№ 3 067, дело № 197/2010 г. на нотариус С.Ф., рег.№ 508 на Нот.камара, с район на действие СРС, вписан в АВ, Служба по вписванията гр.С. по вх.рег.№ 61 352, акт № 143, том СХ на 29.09.2010 г. /неоспорен от страните/, е видно, че на 29.09.2010 г. „К.С.Г.” ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя му С.Б.П., ЕГН ********** е продало на „К.С.Х.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя му Таня Г.П., ЕГН **********, собствения си недвижим имот: МАГАЗИН № 2 със застроена площ от 56,10 кв.м., находящ се на партерния етаж на жилищна сграда с магазини, подземни и надземни гаражи, помещение за абонатна станция, външни ВиК връзки и Кабели Н.Н., построена в УПИ ІІІ-688, кв.20 по плана на гр. С., местност „Хаджи Димитър”, одобрен със заповед № РД-50-09-26/26.01.1988 г. и запо-вед № РД-09-50-532/18.12.2000 г. с графично изчислена площ от 370,00 кв.м., при съседи: УПИ ІІ-688, УПИ І-ОЖС, УПИ ІV-688 и ул.”В.П.”, с административен адрес: гр. С., ж.к.”***********, състоящ се от търговска площ, тоалетна, преддверие и склад, при съседи: улица, стълбище и стълбищна площадка, магазин № 1 и сграда в УРИ ІV-688, заедно с 3,029 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 9,56 кв.м. и 3,029 % идеални части от правото на строеж върху описания УПИ, за цена от 61 500,00 лева. В т.І от разглеждания акт е отразено и че продавачът „К.С.Г.” ЕООД чрез законния му представител С.Б. П. е заявил, че е получил напълно от купувача „К.С.Х.” ЕООД – чрез управителя на дру-жеството Таня Г.П. посочената сума преди подписването на нотариалния акт.
От същия акт се установява и че данъчната оценка на продаваемия имот съгласно представените пред нотариуса удостоверения за данъчни оценки по чл.264, ал.1 ДОПК с изх. №№ 0619-1987/07.00.2010 г. и 0619-1988/07.09.2010 г. е в размер на 61 067,33 лева.
От ангажираните по делото доказателства от Търговския регистър относно вписаните по партидите на тези дружества данни съответно се констатира, че до 26.02.2011 г. едноличен собственик на капитала на „К.С.Г.” ЕООД и негов законен представител е С.Б. П., до 09.06.2011 г. – Г.В.Д. и от тази дата – Т. К.Б., а на „К.С.Х.” ЕООД: до 21.09.2010 г. – С.Б. П.; до 30.08.2011 г. – Таня Г.П.; от 30.08.2011 г. до 05.10. 2011 г. – С.Б. П. и от 05.10.2011 г. – К.Б.П..
Във връзка със заплащането на цената по сделката в производството е представена от „К.С.Х.” ЕООД разписка на „К.С.Г.” ЕООД, БУЛСТАТ ********* от 29.09.2010 г., представлявано от С.Б. П., в която е удостове-рено, че в качеството му на продавач на магазин № 2 на партерния етаж от жилищната сграда с магазини, подземни и надземни гаражи, помещения за абонатна станция, външни ВиК връзка и кабели Н.Н., построена в УПИ ІІІ-688, кв.20 по плана на местност „Хаджи Димитър”, на кота 0-00 м., със застроена площ 56,10 кв.м.,състоящ се от търговска площ , тоалетна, пред-дверие и склад, заедно с 3,029 ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 9,56 кв.м., е получил от купувача „К.С.Х.” ЕООД, ЕИК ********, представля-вано от управителя Таня Г.П., сумата от 61 500,00 лева, представляваща продажната цена на описания имот. Ищцовото дружество е оспорило достоверността на датата на разписката, като извън представеното преди това заверено копие от ревизионен акт /РА/ № 23-1010813 от 26.04.2011 г. на НАП, ТД гр.С., други доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника „К.С.Х.” ЕООД, позовавайки се на констата-циите на стр.8 от РА. В т.3 на стр.8 от РА е отразено, че за периода: 01.10. – 31.10.2010 г. на основание чл.125 ЗДДС е подадена в срок справка-декларация за ДДС, заведена с вх.№ 2219-1005466 от 15.11.2010 г., данъчният кредит /ДК/ по която е формиран основно от закупени стоки и гориво от постоянни доставчици, в т.ч.”Л.Б.” ЕООД с Булстат ******** и „златна Панега Бетон” ЕООД с Булстат ********* и закупени 2 бр. магазини от „К.С.Г.” ЕООТ с Булстат *********.
В част Б/ на т.2, стр.5 от същия акт – „Констатации по отношение на получените дос-тавки и данъчният кредит”, е удостоверено, че в дневниците за покупки през ревизирания период са включени фактури с право на пълен данъчен кредит. Данъчните фактури са отразени в Дневниците за покупки по реда на чл.125 ЗДДС във връзка с чл.115 ППЗДДС. Същите са отразени счетоводно по съответните сметки за отчитане на разходни и разчетни сметки. Отразената в Дневниците за покупките информация съответства на декларираната в подадените в ТД на НАП С., СД по ЗДДС за ревизирания период. Разплащането между контрагентите е извършено по банков път. Ползваният данъчен кредит през ревизирания пе-риод е формиран основно от закупени материали и закупени магазини /ДМА/.
За изясняване на делото от фактическа страна е представено от ищеца заверено копие от договор за прехвърляне на вземания от 28.11.2012 г., сключен между „Е.” ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя му Б.К.Б. – в качеството на „цедент” и Б.К.Б., ЕГН ********** – в качеството на „цесионер” със следния предмет: цедентът прехвърля на цесионера вземанията си от длъжника „К.С.Г.” ЕООД, ЕИК *********, произходящи от неплатени фактурирани доставки, сре-щу заплащане на договорна цена – чл.1.
В клаузата на чл.2 от разглеждания акт е предвидено, че стойността на прехвърлените вземания по предходния член е 15 054,87 лева, в т.ч. 11 436,00 лева главница и 3 618,87 лева лихви за закъснение, а в тази на чл.3 – че цесионерът в срок до 31.12.2012 г. заплаща срещу прехвърлените вземания цена в размер на 11 436,00 лева. Съгласно договореното в чл.4 от ви-зираната сделка цедентът е поел задължението да уведоми длъжникът за извършената с този договор цесия.
С исковата молба е ангажирано и копие от потвърждение – изх.№ 31412/14.12.2012 г., с посочен в него автор: „Е.” ООД, ЕИК ********, адресирано до всяко заинтересовано лице, с което Б.Б. – управител е направил изявление, че писмено потвърждава, че с договор за цесия от 28.11.2012 г. са прехвърлили на Б.К.Б., ЕГН ********** цялото си вземане от „К.С.Г.” ЕООД, ЕИК *********, представ-ляващо фактурирани доставки в размер на 15 054,87 лева, ведно с привилегиите, обезпече-нията и другите принадлежности, включително изтеклите лихви, както и че това потвържде-ние се издава на прехвърлили на Б.К.Б., ЕГН **********, за да му послужи, където стане нужда.
Във връзка с наведените от ищеца твърдения кои са вземанията – предмет на извър-шената цесия с исковата молба същият е представил копие от фактура № ********** от 21. 03.2008 г. за сумата 23 436,00 лева с ДДС за доставка на 210 м³ бетон, с посочен в нея издател: „Е.” ЕООД и получател: „К.С.Г.”ЕООД и отразен начин на пла-щане: платежно нареждане. В о.с.з, проведено на 21.10.2014 г. процесуалният представител на ищцовата страна е направил изявление, че няма да се ползват от тази фактура като доказа-телство по делото.
Приложено е и заверено копие от изпълнителен лист от 19.10.2010 г., издаден на ос-нование чл.404 – 409 ГПК във връзка с чл.416 ГПК въз основа на заповед за изпълнение от 14. 06.2010 г. по гр.д.№ 13 696/2010 г. по описа на СРС, 41 състав, с която „К.С.Г.” ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на „Е.” ООД, ЕИК ******** сумата 11 436, 00 лева – главница, сумата 3 085,17 лева – лихва за периода от 21.03.2008 г. до 22.03.2010 г., както и сумата 5 33,70 лева – разноски, от които: 290,70 лева за държавна такса и 243,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно данните от приетото по искане на ищеца удостоверение изх.№ 2610/08.05. 2013 г. на ЧСИ Ангел П., рег.№ 849 на КЧСИ, по образуваното на базата на издадения от СРС изпълнителен лист от 19.10.2010 г. изпълнително дело № 20138490400077 с взискател: Б.К.Б. и длъжник: „К.С.Г.” ЕООД към 08.05.2013 г. по то-ва дело не са постъпвали суми, както и че на 02.04.2013 г. по делото е присъединено държав-но задължение в общ размер от 669 514,07 лева.
Наличието на публични задължения на ответника „К.С.Г.” ЕООД се потвърждава и от ангажираните от ищеца справка за задълженията на това дружество и копие от ревизионен акт № 1008212/11.03.2011 г. на ТД на НАП – С..
От приетото заключение на допуснатата по искане на ищеца и втория ответник съдеб-но-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице Р.С., е видно, че фак-тура № ********** от 21.03.2008 г. за продажба на 210 куб.м. бетон за цена 93,00 лева без ДДС за 1 куб.м., на обща стойност без ДДС от 19 530,00 лева и 23 436,00 лева с ДДС, е осче-товодена от „Е.” ЕООД, като към 31.12.2012 г. вземането на „Е.” ЕООД от „К.С.Г.” ЕООД в размер на 11 436,00 лева е закрито, като на мястото на „К.С.Г.” ЕООД е осчетоводен контрагент Б.Б. с посочено описание в разпечатката от счетоводната програма: „Дог.28.11.2012 цесия КонсууртстройГ.”.
Констатира се и че при проверката в счетоводството на „Х.Б.” АД – правоприемник на „Е.” ЕООД, са налице оригинални екземпляри на 34 експедиционни бележки за доставка на бетон на „К.С.” за периода: м.04. и м.05.2008 г. между 5 и 9 куб.м. на доставка – общо 276 куб.м.; че „Е.” ЕООД е извършвало и други доставки на бетон на „К.С.Г.” ЕООД, за което са били издавани фактури и експедиционни бележки за доставка на бетон, като в същите фактури, издадени в периода: м.04. и м.05.2008 г. като начин на плащане е посочено: „В брой.”, както и че от всички издадени и проверени фактури единствено по фактура № ********** от 21.03.2008 г. е отбелязан начин на плащане – с платежно нареждане.
Съгласно данните от представените на вещото лице при проверката банкови извле-чения от разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „Е.” ЕООД в „Уникредит Булбанк” АД са налице следните постъпили суми от „К.С.Г.” ЕООД: 5 000,00 лева – постъпили на 05.06.2008 г. с основание: „Пл по фактура”; 5 000, 00 лева – постъпили на 03.07.2008 г. с посочено основание: „По фактури” и 2 000,00 лева – на 16.12.2008 г. с посочено основание: „Частично по Ф 4465/21.03.0” – общо сумата 12 000,00 лева, като вещото лице е посочило и че ако тази сума се приспадне от стойността на процес-ната фактура, то остатъкът за плащане по нея би бил 11 436,00 лева. Поради ненамирането на адреса, вписан в ТР на „К.С.Г.” ЕООД и на необходимите счетоводни докумен-ти, насрещна счетоводна проверка във връзка с осчетоводяване, съотв. закриване на обсъж-даното вземане, не е извършена.
По реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице Р.С. е пояснил, че 210 куб.м. бетон, какъвто е предметът на отразената продажба по разглежданата фактура, няма как да бъде доставена с един курс, тъй като капацитетът на бетоновозите е 9 кубика, с оглед на което на практика фактурата не доказва доставка на описаната в нея стока; че в самите експеди-ционни бележки няма отбелязвания по коя фактура са, като името на дружеството получател е отразено само като „К.С.” – не е изписано пълното наименование и вида на дру-жеството, както и че по всички експедиционни бележки има подпис на лице, което е получило съответните количества бетон.
Уточнено е и че по отношение на осчетоводяването на експерта е била представена само описаната справка за закриване на вземането към „К.С.Г.” ЕООД и отразя-ване на вземане от ищеца; че тази справка е разпечатка от електронната система; че информа-ция за датата на първоначалното осчетоводяване не е предоставена на вещото лице, но няма как да се закрие вземане, което не е осчетоводено, а и фактурата фигурира в счетоводните регистри на „Е.”; че вещото лице не е извършвал проверка относно заплащанията по фактурите извън тази от 21.03.2008 г. и дали задълженията по тях са погасени и по какъв начин, а само е констатирал отразената в тях разлика в начина на плащане, както и че напра-веният от експерта извод във връзка с преводите е базиран само на това какъв начин на пла-щане е посочен по съответните фактури.
Конкретизирано е и че плащане по цесията няма – в смисъл, че на вещото лице не е предоставен за проверка документ, че има такова плащане, а по обяснение на заместник-главния счетоводител на дружество „Х.Б.” АД – е извършено прихващане, но и такъв документ не му е предоставян.
Доказателства за връчено уведомление по чл.99 ЗЗД на „К.С.Г.” ЕООД за извършената цесия от „Е.” ООД на конкретно вземане към него не са ангажирани в процеса.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото дока-зателствен материал съдебният състав намира, че не са налице изискванията за уважаване на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, с която норма е предвидено от законо-дателят, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него дейст-вията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреж-дането, а когато действието е възмездно – лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането.
Приложението на цитираната разпоредба от ЗЗД е обусловено от наличието на куму-лативната даденост на предвидените в нея предпоставки, която настоящата съдебна инстан-ция приема, че в конкретния случай не е налице. Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице – титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, като правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го сделки и актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, каквото в даде-ния казус не е налице в полза на ищеца. От представения договор за прехвърляне на вземания, на който ищецът е обосновал качеството си на кредитор, е видно, че описанието на взема-нията по този договор е абсолютно непълно – не са посочени никакви индивидуализиращи данни относно доставките и фактурите, които са предмет на цесията, за какви стоки се отна-сят същите, от коя дата, на каква стойност, номерата и датите на фактурите, каква е неизпла-тената част по всяка от тях, върху кои главни вземания и за какъв период са начислени лихви-те за закъснение, което възпрепятства възможността да се установи волята на съконтраген-тите относно обекта на това правоотношение. Визираната неопределеност на предмета на разглежданата сделка е начална и пълна и нейното наличие води до липсата на съществен елемент от съдържанието на сключения между ищеца и „Е.“ ООД на 28.11.2012 г. дого-вор за прехвърляне на вземания, което обуславя неговата нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Нищожният договор не поражда действие в обективната действителност, по-ради което с визирания акт от 28.11.2012 г. в патримониума на Б.Б. не са прех-върлени никакви права на „Е.“ ООД срещу ответника „К.С.Г.“ ЕООД, с оглед на което ищецът не е носител на действително вземане срещу това дружество.
От друга страна: дори и да не беше налице визираното обстоятелство, по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД договорът за цесия поражда правно действие срещу третите лица и длъжника от деня, когато прехвърлянето е било съобщено на последния от страна на предишния креди-тор /цедента/. До този момент единствен кредитор за длъжника е старият кредитор и цесион-ният договор с нищо не го обвързва. До приключване на устните състезания по делото ище-цът не е представил доказателства за извършено уведомяване на ответника „К.С.Г.“ ЕООД от страна на „Е.“ ООД за извършено прехвърляне на конкретно, индиви-дуално определено негово вземане срещу това дружество на ищеца.
Липсата на качеството на кредитор на ищеца води до липсата на активната материал-ноправна легитимация на същия по отношение на заявената претенция по чл.135, ал.1 ЗЗД, което обуславя неоснователността на заявения от него Павлов иск, поради което последният следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се разглеждат останалите предпоставки, касаещи приложението на този правен институт.
С оглед приетия изход от разглеждането на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ище-цът следва да заплати на ответника „К.С.Х.” ЕООД направените от него раз-носки по делото в размер на 250,00 лева – депозит за вещо лице.
На ищеца не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На процесуалния представител на ответника „К.С.Х.“ ЕООД не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Разпоредбата на чл.38 ЗА е приложима не въз основа на едностранно волеизявление на пълномощника, какъвто е конкретният случай, а само при наличието на двустранно подписан договор между страна в производството и нейния процесуален представител-адвокат, с конкретно посочване
на основанието по чл.38, ал.1 ЗА за оказаната безплатна помощ по този ред /в т.см. е и съдеб-ната практика обективирана в решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 111/01.07.2011 г. по т.д.№ 676/2010 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 159/24.11. 2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, определе-ние № 92/23.10.2009 г. по т.д.№ 745/ 2008 г. на ВКС, ІІ ТО и др./. В производството пред настоящата инстанция такъв договор не е представен, както и друг изходящ от тези лица двустранно подписан документ в обсъжданата насока. Не са ангажирани и доказателства, че ответникът „К.С.Х.“ ЕООД попада в кръга на лицата, имащи право на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.Б. ***, ЕГН ********** при условията на
субективно съединяване иск срещу „К.С.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:*** и „К.С.Х.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** с прав-но основание чл.135, ал.1 ЗЗД относно договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен на 29.09.2010 г. с нотариален акт № 30, том ІІ, рег.№
3 067, дело № 197/2010 г. на но-тариус С.Ф., рег.№ 508 на Нотариалната камара,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.К.Б. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „К.С.Х.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на осно-вание чл.78, ал.3 ГПК сумата 250,00 /двеста и петдесет/ лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: