МОТИВИ: към присъда по НЧХД
2662/2019г. по описа на ПлРС.
Наказателното производство от частен
характер производство е образувано въз основа на частна тъжба на К.А.П. , ЕГН **********
с която е повдигнал обвинение срещу подсъдимите
Р.Д.Р. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.129, ал. 1 и ал. 2 от НК за това, че на ***. в гр.*** е
причинил на тъжителя К.П. лека телесна повреда, разстройство на здравето извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяващо се в множество рани в
областта на главата и долните крайници
– лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 1 и 2 от НК и К.С.Л. с ЕГН **********, за извършено
от нея престъпление по чл. 170, ал.1 и ал.2 от НК за това, че
***. в гр.*** е влязла в жилището на К.А.П., като използвала за това ловкост и
хитрост.
Частният тъжител К.П. поддържа тъжбата си, като се явява лично и с повереник адв.П.. Адвокат П. в
съдебно заседание на ***., след молба на съда, уточнява обвинението, което се
повдига на подсъдимите, като посочва следното „ обвинението е по чл.129 и 270. За първото обвинение за телесната повреда – На ***. около ***.
в град ***, ул. „***” в ***”, вх. ***
обвиняемия Р.Р., след разговори се стига до
конфликт между двамата и са нанесени удари на моя подзащитен
от Р., при което същият пада пред входната врата на жилището на моя подзащитен. За другото престъпление – На същата дата, по
същото време, по време на възникналия конфликт между двамата се качва съпругата
на Р., която влиза в апартамента на К.А.П.,
без неговото съгласие и без неговото разрешение – Ще се въздържа от цифровите
текстове, за да се изяснят фактите.“…
Подсъдимият Р.Р. дава подробни обяснения по случая, като не се признава
за виновен и моли съда да бъде признат за невинен.
В съдебното заседание на ***.
подсъдимата К.Л. се явява, заявява, че разбира обвинението, но не се признава
за виновна и не желае да дава обяснения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Р.Д.Р. е роден
на *** ***, ***ЕГН: **********, не осъждан.
Подсъдимата К.С.Л.-***,
родена на ***г. в гр. ***, живее в гр. ***, ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Д.Р. и
неговата съпруга К.С.Л.-*** живеят в кооперация, находяща
се на адрес - в град ***, ул. „***” - ***”, ***, строена през 90-те години от
тъжителя К.А.П.. Отношенията между Р. и П. се влошават още през ***г., когато подс. Р. решава да търси съдействие от тъжителя К.А.П. за
узаконяване на апартаментите в горепосочената кооперация. Вследствие на
неразбирателството между двамата, тъжителят К.А.П. започва да подава сигнали
срещу подс. Р. до различни държавни органи и
институции. Възникват и препирни между двамата във връзка с паркирането пред
кооперацията. Именно по такъв повод, на ***. следобед, подс.
Р. се качва до апартамент ***собственост на тъжителя К.А.П. и то моли да
премести л.а., за да може да отпътуват със съпругата си. Тъжителят К.А.П.
обещал, че ще слезе и ще го премести. След като чакал около 10 мин. в колата си
да слезе тъжителят К.А.П., подс. Р. отново се качил
до апартамента ***. Почукал на вратата, тъжителят К.А.П. отворил вратата, но
този път заявил, че е зает и не може да се занимава с подсъдимия, след което
затворил вратата. Подс. Р. започнал да чука
настойчиво по вратата на апартамента. След няколко минути тъжителят К.А.П.
отворил вратата и тръгнал към стълбището, след него тръгнал и подс. Р.. В този момент тъжителят К.А.П. хванал за
тениската подс. Р. с думите „ти за какъв се мислиш“,
в този момент, стъписан, подс. Р. загубил равновесие
и паднал назад, като върху него паднал и тъжителят К.А.П.. Тъжителят К.А.П. се
развикал „*** излез, уби ме, ***…“. Подс. Р. се измъкнал изпод тъжителя и го попитал защо прави
тези циркове, двамата започнали да се карат. Тъжителят К.А.П. също се изправил.
В този момент от апартамент *** излязъл св. И.Д., който застанал между двамата.
На площадката се появила и подс. К.Л., тя влязла в апрат. ***, отишла до банята, погледнала и излязла от апартамента,
заявила, че ще извика служители на полицията и заедно с подсъдимия си тръгнали.
Тъжителят К.А.П. също слязъл долу пред блока, минава през фризьорски салон,
негова собственост, нает от св. М.И. и влязъл в пристигналия патрулен автомобил.
Подсъдимият и тъжителят отиват до полицейското управление и съответно до
центъра за СМП – ***, за да бъдат установени конкретните им увреждания.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза,
прието по делото, е, че на страните са нанесени следните увреди - съответно -
на тъжителя К.А.П. са причинени „множество, но съвсем малки охлузвания и кръвонасядания по челото, лявата страна на носа, външната
част на клепачите на лявото око, мишницата на дясната ръка и предната част на подбедрицата на двата крака. Резултат са от тъпи травми,
като давността на отшумяване на травмите е 3-4 денонощия до около една седмица, така описаните
увреждания са довели до болки и страдания с продължителност до две седмици,
като след този срок външните травми отзвучават без остатъчни явления.“ А на
подсъдимия са причинени също няколко малки охлузвания и кръвонасядания
по лицето и двете ръце, както и оток в областта на лявото коляно - така
описаните увреждания са довели до болки и страдания с продължителност до една и
половина седмици. Следва да се посочи и факта, че съобразно заключението „медико-биологичната
квалификация на травмите на тъжителя и подсъдимия е еднаква“.
Така изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът
възприема и кредитира показанията на свидетелите И.Т.Т., М.Ч.И., Н.П.Т. и Н. П.В., а също и обясненията на
подсъдимия Р., от които гласни доказателства се установява, че не е възможно да
бъдат доказани по никакъв начин повдигнатите срещу подсъдимите обвинения.
По делото липсват достатъчно
и безспорни доказателства, които да сочат, че подсъдимите са осъществили и от
обективна и от субективна страна посочените признаци на престъпния състав на
обвиненията, които са им повдигнати.
Безспорно се установи, че
фактическата обстановка, описана в тъжбата не кореспондира с фактическата
такава, приета от съда, въз основа на събраните доказателства. Не се доказа по
никакъв начин нанасяне на побой от страна на подсъдимия Р. спрямо тъжителя
К.А.П.. Нещо повече, установи се, че именно поведението на тъжителя е причината
за получените наранявания и на двамата участници в спречкването. Именно
поведението на П., свързано с неоправдана агресия и нарушаване на личното
пространство на подсъдимия е довело до падане на двамата на земята и последвалите
действия по бутане и избутване един друг, довели до получените наранявания.
Съдът не констатира никакво престъпно поведение от страна на подсъдимия. Същият
е по-скоро жертва, а не нападател в случая. Съдът не откри никакви
доказателства за твърдяното от тъжителя поведение на подсъдимия Р.. От друга
страна обясненията на подсъдимия съвпадат изцяло и си кореспондират напълно с показанията
на св. И.Д., единственият очевидец на станалото между двамата. Следва да се
посочи и факта, че свидетелят И.М.Д. е
доведен именно от тъжителя. Св. И.Д. по категоричен начин заявява, че е правел ремонт в апартамента на П., когато на вратата
на апартамента се потропало и видял под. Р., който помолил П. да си помести автомобила
от паркинга. Категорично твърди че не е видял двамата участници да се удрят и
не е видял никакви наранявания по тъжителя. След подробен и критичен анализ на
обясненията на подсъдимия Р. на
плоскостта на собствената им логическа последователност и вътрешна
непротиворечивост и на съотносимостта им към
останалите доказателства, съдът ги възприе изцяло като достоверни. За
съществените обстоятелства от предмета на доказване те намират опора в целия доказателствен материал, като не се опровергават от никакви
обективни данни по делото. Съдът кредитира и показанията на останалите
свидетели. От тях също не се събраха никакви данни за престъпно поведение на
двамата подсъдими. Безспорно се установи по делото факта, че подсъдимата К.С.Л.-***
е влязла, макар и за секунди, в апартамент ***собственост на тъжителя К.А.П.,
за да провери ремонтните дейности, извършвани от тъжителя и свързани с
преграждане от него на асансьорната шахта в блока. Също
така безспорно се установи, че подсъдимата не е влязла в чуждо жилище, за да е
налице от обективна страна престъпление против личните права на гражданите, в
случая на тъжителя П.. За да е налице съставът на това престъпление, от
обективна страна следва да е налице особения предмет на престъплението – чуждо жилище. „Жилище”,
по смисъла на чл.172, ал.1 НК, е всяко помещение, което се обитава постоянно
или временно от едно или повече лица за живеене, без оглед в каква сграда се
намира помещението. В този смисъл е и решение № 358/21.06.1972 г. по н. д. №
289/72 г., II н. о. на ВС и решение № 232/03.06.1980г., по н. д. № 231/80 г.,
II н. о. на ВС. Безспорно се доказа по
делото, че процесният апартамент - апартамент ***собственост
на тъжителя К.А.П., не притежава характеристиките от обективна страна, за да
бъде окачествен като жилище. Беше изяснено безспорно, че апартамента не е имал
дори течаща вода, не е бил пригоден за живеене въобще, а тъжителят е живеел на
друг адрес в гр. ***.
Поради гореизложените
съображения, съдът счете, че безспорно не се доказаха обвиненията в тъжбата,
подадена от К.А.П. и следва да се постановят оправдателни присъди по отношение
и на двамата подсъдими.
Ето защо, Съдът призна подсъдимия
Р.Д.Р. – роден на *** ***, ***ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на ***.
около ***. в град ***, ул. „***” в ***”, вх. *** е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето на К.А.П., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът призна подсъдимата К.С.Л.-***,
родена на ***г. в гр. ***, живее в гр. ***, българка, българска гражданка,
образование висше, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за НЕВИННА в
това, че на ***. около ***. в град ***, е влязла в жилището на К.А.П.,*** в ***”,
***, като използвала за това ловкост и хитрост, поради което и на основание чл.
304 от НПК я оправда по така повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК.
Съдът възложи на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител К.А.П. с ЕГН ********** да заплати на
подсъдимите Р.Д.Р. и К.С.Л.-*** направените от тях деловодни разноски общ в
размер на 1300 /хиляда и триста/ лева за адвокатско възнаграждение, от които
600/шестстотин/ лева по НЧХД№***/18г.
по описа на РС-Плевен и 700/седемстотин/ лева по НЧХД№2662/19 по описа на
РС-Плевен.
Съдът възложи на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител К.А.П. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд – Плевен деловодни разноски в общ размер 150,00/сто и
петдесет/ лева, възнаграждение на вещо лице, от които 120,00/ сто и
двадесет/лева по НЧХД№***/18г.
по описа на РС-Плевен и 30,00/ тридесет/ лева по НЧХД№2662/19г. по описа на
РС-Плевен.
С
оглед изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: