№ 273
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100500059 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Oгнян Стамблиев, гр.
София, срещу Решение № 2980/06.10.2022 г., постановено по гр.д. №
11585/2021 г. по описа на ВРС, LII-ри състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните по предявените от „Интейк“ ЕООД срещу О. Х.
С. и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, че в полза на „Интейк“ ЕООД съществува
вземане в размер на сумата от 777,12 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Енерго-Про продажби“ АД фактура № **********/31.03.2013 г.,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от
„КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане
от 23.10.2014 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 08.01.2019 г. по
гр. д. № 11249/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав, в полза
на „КНМ Груп“ ЕООД.
Въззивникът твърди, че решението е постановено по недопустим иск.
Аргументите се свеждат до отсъствие на правен интерес ищецът да предявява
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ответника,
тъй като страните не са в правоотношение по спогодбата-анекс от 23.12.2014
г. Освен това по същество претенцията е иск за установяване само на един
факт – титулярство на имуществено право, но право да се заявява това пред
съд не е предвидено в изрична законова разпоредба. Отделно счита, че
отказът да се допусне участие на „КНМ ГРУП“ ЕООД по реда на чл. 218 от
1
ГПК до участие в процеса е довело до ограничаване правата на
жалбоподателя на защита, което също е основание за ревизиране на
решението. Моли за обезсилване на атакувания съдебен акт, евентуално за
неговата отмяна и отхвърляне на иска или връщане делото за разглеждане от
друг състав на съда.
Становището на въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД е за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на ВРС, като
излага подробни контрааргументи по допустимостта на иска, по твърденията
за допуснати процесуални нарушения и приложението на материалния закон.
Претендира решението да се потвърди и желае присъждане на разноски за
въззивна инстанция.
Отговор е постъпил и от третото лице помагач на ищеца „Енерго-Про
продажби“ АД, в който се съдържа изявление за законосъобразност на
решението на ВРС.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си
аргументи и по същество на спора.
Въззиваемият „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, както и третото лице
помагач на страната на въззивника „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД не се явяват в
съдебно заседание и не се представляват.
„Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не се е присъединил и към въззивната
жалба в сроковете по чл. 265 ал.1 от ГПК.
В предоставения от съда срок, въззивникът О. С. депозира писмена
защита, в която поддържа становището си за недопустимост на предявения
иск.
Постъпила е и писмена защита от въззиваемото дружество „ИНТЕЙК“
ЕООД, в срок, към която е представена относима по спора практика в
подкрепа на твърденията за основателност на предявения установителен иск и
правилността на обжалваното решение.
Третото лице помагач „Енерго-Про продажби“ не е депозирало писмена
защита в предоставения срок.
Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
„ИНТЕЙК“ ЕООД, гр. Варна, срещу О. С. и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, за
установяване в отношенията между страните, че „ИНТЕЙК“ ЕООД е носител
на вземане в размер на 777.12 лв., представляващо платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от
„Енерго-Про продажби“ АД фактура № **********/31.03.2013 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от
„КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане
от 23.10.2014 г.
2
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. №
11249/2014 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, съдът е уважил предявения от
„КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про продажби“ АД, иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и последното дружество било осъдено да
заплати на ищеца по делото „КНМ Груп“ ЕООД сумата от 777,12 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура №
**********/31.03.201З г. Сочи се, че в хода на производството по посоченото
дело, с Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., „КНМ Груп“
ЕООД е прехвърлило на „Интейк” ЕООД спорното си вземане като
производството по делото е продължило между първоначалните страни,
съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Изтъква по-натам, че след
влизане в сила на решението, в полза на цедента е издаден изпълнителен лист
от 08.01.2019 г., а съобразно сключена между страните по договора за цесия
Спогодба - Анекс от 23.12.2014 г., цедентът „КНМ ГРУП” ЕООД е поел
задължение да предаде в 14-дневен срок на ищеца, в качеството му цесионер,
изпълнителния лист за посоченото вземане. Твърди се, че въпреки поетото
задължение, до настоящия момент изпълнителният лист не е предаден на
цесионера. Сочи се, че вместо това, три месеца след като е прехвърлил
вземането си на „Интейк” ЕООД с горепосочения договор за цесия, „КНМ
Груп“ ЕООД е прехвърлил същото вземане на „Пи Маркет“ ЕООД с
последващ антидатиран договор за цесия, с отразена дата 21.10.2014 г., а след
това „Пи Маркет" ЕООД от своя страна, с Договор за цесия от 01.07.2021г. е
прехвърлило същото вземане на първия ответник О. С., на когото е предало и
оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който от последния било
образувано изп.д. № 20217180400631 по описа на ЧСИ Станимира Костова-
Данова. Твърди се, че длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД бил уведомен
за прехвърлянето на вземането в полза на „Интейк” ЕООД на 26.10.2014 г., а
за прехвърлянето му в полза на „Пи Маркет“ ЕООД – на 20.01.2015 г. На тези
и други основания отправя искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
В отговора на исковата молба насрещната страна О. С. излага твърдения
за недопустимост на предявения иск, както и за неоснователност на
претенциите, аналогични на тези по въззивната жалба.
Съгласно очертаните предметни предели на въззивна проверка по
чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за валидност на обжалваното
решение в цялост, за допустимост в обжалваната му част, а относно
преценка законосъобразността на акта, съдът е ограничен от доводите,
развити в жалбата.
Обжалваното решение е валидно. По допустимостта настоящият състав
намира следното:
ВРС е сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на
титулярство върху вземане, по издаден изпълнителен лист, за което е налице
спор между цесионери, черпещи взаимоизключващи се права от общ
праводател. Предпоставка за допустимост на предявения установителен иск,
3
за която съдът следи служебно в хода на целия процес, е наличието на правен
интерес от заявената претенция. В настоящия случай с исковата молба са
очертани ясно както обективните, така и субективни предели на търсената
защита, а именно установяване право на титулярство върху вземане,
придобито по договор за цесия, срещу двама ответници, отричащи правото на
ищеца. Настоящият състав не споделя изложеното от въззивника относно
липсата на правен интерес ищецът да води установителен иск срещу него, тъй
ката спорното вземане касаело правоотношение между ищеца „ИНТЕЙК“
ЕООД и „КНМ ГРУП“ ЕООД, възникнало по силата на договор за цесия от
23.10.2014 г. и сключена Спогодба – Анекс от 23.12.2014 г., по което той не
бил страна. Независимо от обстоятелството, че ищецът се легитимира като
носител на вземането по силата на правоотношение с трето лице, по което
ответникът не е страна, фактът, че последният се е сдобил с изпълнителния
титул за процесното вземане и е образувал изпълнително дело за сумата, в
качеството си на взискател, легитимиращ се с последващ договор за цесия,
сключен с първоначалния праводател „КНМ ГРУП“ ЕООД е достатъчен да
обоснове интрес за водене на установителен иск именно срещу него.
Изложените твърдения в исковата молба са достатъчни да обосноват интерес
от защита спрямо лице, което възпрепятства упражняването на правата на
ищеца по събиране на вземането. С оглед горното, съдът намира, че именно с
установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се преодолее и разреши
конкуренцията между правоприемниците, всеки от които претендира да е
кредитор спрямо енергийното предприятие, доколкото друг ред за защита
молителят няма.
От изложеното се налага извод, че се касае за установяване на право, а
не на факт.
В производството пред ВРС не са допуснати и сочените във въззивната
жалба процесуални нарушения в контекста на постановения отказ да се
допусне праводателя да встъпи в процеса по реда на чл. 218 от ГПК. По този
спор е постановено влязло в сила определение на ОС Варна в производството
по възз.ч.гр.д. № 6119/2022 г. като изложените там мотиви изцяло се споделят
от настоящата инстанция.
Жалбата не съдържа аргументи, които следва да се разгледат на
плоскостта на материалната законосъобразност на постановения съдебен акт
/петитумът за евентуална отмяна на решението е бланкетен/, а нарушение на
императивни правни норми въззивният съд не констатира.
При липса на подадена въззивна жалба от страна на „Глас Голд Груп
ЕУ“ ЕООД и предвид, че дружеството не се е присъединило към въззивната
жалба на неговия съответник, то решението по отношение на него е влязло в
сила.
Поради съвпадащите изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват само на въззиваемата
4
страна. Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е
отправено своевременно, представено е и доказателство за заплащането му,
включително и списък на разноски по чл. 80 от ГПК /л.38-39/, поради което
съдът намира, че следва да бъдат присъдени 400 лева за адвокатски хонорар
на въззиваемата страна.
Съдът намира, че отправеното от страна на процесуалния представител
на третото лице помагач „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ“ АД искане за
присъждане на разноски, следва да бъде оставено без уважение, доколкото
съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се следват такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2980/06.10.2022 г., постановено
по гр.д. № 11585/2021 г. по описа на ВРС, LII-ри състав.
По отношение на „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ № 31 решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА О. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост“, бл. 417, ет. 1, ап. 8, да заплати на „Интейк“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ № 22 (партер – вътрешен двор), сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5